Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

теми, свързани с протестантството
ivo_tehno
Потребител
Мнения: 409
Регистриран на: ср май 28, 2008 7:00 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот ivo_tehno » пет авг 07, 2009 2:45 pm

За молитвата, когато се молим често пъти се съсредоточаваме в иконата или някъде другаде, но трябва да се вгледаме в сърцето си, промлемът е там не на друго място.
Разликата м/у молитва и медитация е че по време на молитва се молим на Бог и завършваме с "Да бъде Твоята воля, а не моята", вие така ли правите? До колкото знам вие искате да постигните, дълголетие, правилно хранене, дишане все земни неща, ние сме на обратния принцип, по-добре 1 година, като раб Христов, отколкото много, но като слуга на дявола.

МАКАРИЙ ВЕЛИКИ

Веднъж авва Макарий се връщал от планината в килията си и носел наръч клони. И ето че на пътя му се изпречил дяволът със сърп. Той искал да блъсне Макарий, но не могъл и му рекъл: "Голяма сила имаш в себе си, Макарие, защото не съм силен против тебе. Ако ти правиш нещо, правя го и аз. Ти постиш, а аз съвсем не ям. Ти бодърстваш, а аз съвсем не спя. Едно само има, с което ме побеждаваш." Авва Макарий попитал: "Какво е то?" Дяволът отвърнал: "Смирението. Затова не съм силен против тебе." (Древен патерик)
Гост

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот Гост » пет авг 07, 2009 3:04 pm

Цитат /Кабрал/
"Къде в Ерусалим минава река, та в нея да се кръстят 3000 човека? Преданието даже казва в коя обществена къпалня /с 5 басейна, ако не се лъжа/ са кръстени павярвалите на Петдесятница. Водата ли опрощава греха или Благодатта на Светия Дух, еретико объркан? Що не се пльоснеш в Перловската река, та водния дух да ти опрости греховете?"

Кабрал,

Истинската Вода, Която води до прощение на греховете, е Покаянието в Пост и Молитва.
Стоящите в греха не могат да приемат Благодатта на Святия Дух.
"А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух." /Деяния 2:38/

Vasquez
Aether
Потребител
Мнения: 982
Регистриран на: съб юни 27, 2009 10:40 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот Aether » пет авг 07, 2009 11:45 pm

Радослав
Модератор
Мнения: 1530
Регистриран на: ср дек 20, 2006 4:11 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот Радослав » съб авг 08, 2009 12:23 am

Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот Кабрал » съб авг 08, 2009 9:44 am

Aether
Потребител
Мнения: 982
Регистриран на: съб юни 27, 2009 10:40 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот Aether » съб авг 08, 2009 11:25 am

dshakin
Потребител
Мнения: 238
Регистриран на: вт апр 22, 2008 5:03 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот dshakin » ср авг 12, 2009 7:23 pm

Випаз каза:

„Кое наричаш елементарно- Божието Слово ли?.”
Ето още веднъж моя цитат:
„Казвам, че духовния опит на светите отци не може да се отрече с толкова елементарно съждение.” , т.е. - елементарно е твоето съждение!

”Ако в Бибилията хората постят без да ядат и пият, а вашите отци постят без да се яде блажно какво ще кажеш браво колко добре сте променили учението сега е още по-леко, защото никой няма право да изменя вярата в Бога- която и да било църква.”
Я ми покажи къде Писанието учи - какъв и колко дълъг трябва да е поста? - интересно какво учение цитирате, та правиш такива категорични изводи – „браво колко добре сте променили учението”. В Писанието има многобройни примери от най-различен характер (но не и два еднакви), така че оттам категорична информация по този въпрос не можете да намерите.
Намерил се постник, който да поучава за поста - протестант! А вашите версии за постене - според кое учение са?
В Стария Завет само двама пророци са постили дълъг период – пр. Мойсей – 40 дни (без да яде и пие) и пр. Даниил – не е ял 3 седмици. Всички останали са постили (без да ядат и пият) максимум 3 дни.
В християнското подвижничество единият от монашеските обети е за постничество, като немалко свети отци са достигали до степен на „велик постник”.

„Ако Апостолите полагат ръце за получаване на Духа ти ще дойдеш 3 века по късно и ще добавиш миропомазване-така ли? това ли сте запазили нищо сте запазили, само сте изменили учението.”
В книга Деяния се разказва за това как Филип благовестник (един от седемте дякона) след успешна проповед в Самария кръстил повярвалите самаряни. Той ги кръстил, но не могъл сам да извърши тайнството на низхождането на Св. Дух - това можели само апостолите. Затова, "като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана, които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий. (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.) Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго” (Деян. 8, 14-17).
Първоначално даровете били снизхождани с "полагане на ръце апостолски", но когато християнството се разпространило и апостолите не могли да положат ръце върху всички кръстени, започнали да освещават свето миро и с това миро епископите помазвали кръстените. Христос всъщност значи Помазаник. Никакво право не може да има който и да било да търси сметка на Църквата (и особено – ако е извън нея) защо е взела това решение, още по-малко пък да заявява, че това е отстъпление от апостолското учение. Освен това с полагане на ръце апостолите също са изцерявали, изгонвали духове и др. личби и чудеса. Оттогава варенето на мирото е един от най-тържествените и свети обряди на Църквата. В новото миро винаги се слага от старото, така че да не се прекъсне никога връзката между първото миро блатословено от апостолски ръце и вареното и след 2000 години. И всеки християнин трябва да знае, че когато свещенникът го помазва със свещенното миро, в този момент го докосват ръцете на апостолите с които са прегръщали Спасителят.
Огневдъхновителната благодат на Духа Свети, която бива давана на всички вярващи в Христа при тайнството Кръщение, се запечатва чрез свещеното миропомазване по главните места на нашата плът, посочени от св. Църква, която е вековна пазителка на тази благодат, при което се произнасят думите : „печать дара Духа Святаго“.
Не поставяме ли своите печати на съсъди, които съдържат някаква драгоценност, която ние високо ценим? А кое може да бъде на света по-високо и по-драгоценно от даровете на Светия Дух, изпращани нам свише в тайнството Кръщение? Кръщенската благодат е толкова велика и необходима и тъй живоносна за човека, че тя не се отнема дори и на еретиците (тук става дума само за миропомазаните!) до самата им смърт, сиреч, докато изтече срокът, определен свише от Промисъла Божи за пожизнения изпит на човека тук на земята.

„Ако Апостола казва 1Кор 14:5 -Желая всички вие да говорите езици-,(Кога някой православен ще изрече такова нещо ама как да го изрече като не съвпада с неговите догми!”
Самият ап. Павел след това обаче „приземява” притежаващите дара на езиците, за да работят върху своето съкрушение, защото превъзнесени и самооправдани не могат да се спасят. И казва: "Благодаря на моя Бог, задето повече от всинца ви говоря езици; но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат" (1Кор. 14:18-19). И завършва: "Братя, не бивайте деца по ум: бъдете младенци за злото, а по ум бъдете пълнолетни".
Защо ли св. отци не са писали нищо по въпроса за езиците? Защото се занимават с много по-важни неща – като съкрушаването на жестокосърдечието чрез молитва, преодоляването на унищожителни състояния и страсти, които откриват в сърцата си, покаянието, с което се опитват да поправят "постиженията" на горeописаните категории и да излекуват болестта на душата си и много, много други. За всичко това са нужни много животи, не един. И така, понеже времето им било малко и ценно, са се занимавали със сериозните и необходими неща, а не с второстепенни и ненужни, като даровете на езиците. Те са учили език много по-хубав от този, който говорят петдесетниците – езика на сърцето. Както старецът Паисий веднъж е казвал - най-хубавата изповед бил чул от един монголец, който не можел нито да говори, нито да чува: "Какво невинно сърце! Каква чистота! Каква духовна дълбочина! Не можеш да си представиш чистотата и смирението на това сърце. Ангел!". А всичко това си казвали на езика на сърцето.

„Май Апостола не е православен щото щяха да го низвергнат за такова учение)- ти ще дойдеш няколко века по късно и ще кажеш не това го правят протестантите затова ние няма да го правим това ли е непроменото учение нищо не сте запазили само сте изменили вярата.”
Ап. Павел е видял, че коринтяни вместо даруванията да ги водят към духовна зрялост и съкрушение, се изпълнили с горделивост и показност – неща разрушителни. Християните като всички останали хора се стремят към това, което прави най-голямо впечатление. Днес търсят харизматичен старец, с пророчески дар и чудеса, а тогава търсели дара на езиците.
В първите времена Църквата е трябвало от една страна да се утвърди, като привлече нови членове, от друга, трябвало е да обори вековни предания и суеверия, повечето от които обаче са се опирали на мъдреци и гръцки философи.
За да обори всичко това Църквата се е нуждаела от много и разтърсващи харизми. От тези дарове най-голямо впечатление и най-голяма слава носело "говоренето на чужди езици". Свети Иоан Златоуст обаче е категоричен, че това време е отминало, Църквата се е утвърдила, лека-полека се е организирала и е трябвало вече да заживее в естествени условия. И така изчезнали не само дарът на чуждите езици, но и пророчеството, чудесата и откровенията и т.н.
Дарованията се дават на хората при някои условия. И първото и основното е, че получаващият го не се е стремял към него, защото това е признак на горделивост и егоизъм и Бог го отхвърля, защото го вижда повърхностен. Ако му даде и дарувание, ще хвръкне съвсем и ще се загуби.
Вторият признак е, че човекът, който получава даруванието, се съкрушава и смирява. Защото даруванието, което идва от Бога, става светлина в сърцето му и това, което човек вижда, го съкрушава и смекчава. След това този дар се проявява навън като любов и мъдрост към хората, сладост и съпричастност към страдащите.

„А какво да говорим за молитва към хора и това сте опорочили вие сте изменили вярата!!!”
Относно светиите и ходатайството им (пред Бога) ето например, какво означава застъпничеството на праведен човек за някого пред Бога:
„...И отподир, след като Господ изговори на Иова тия думи, каза на Елифаза Теманеца: разпали се гневът Ми против тебе и против двамата твои другари, задето говорихте за Мене не тъй вярно, както Моят раб Иов.
Затова, вземете със себе си седем телеца и седем овена, па идете при Моя раб Иова и пренесете за себе си жертва; и Моят раб Иов ще се помоли за вас, защото само неговото лице ще приема, за да ви не отхвърля, задето говорихте за Мене не тъй вярно, както Моят раб Иов.
И отидоха Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец, и сториха, както Господ им заповяда, - и Господ прие лицето Иовово.”
(Иов 42:7-9)
Давам и пример (за теб знам, че е безсмислен – на теб и самата Небесна Царица да се яви - ще кажеш, че е демон) с най-великия светец на 19 в. – преп. Серафим Саровски, когото Божията Майка многократно е посещавала в килията (не във видение, а наяве). Още преди канонизацията му има десетки случаи на излекувани посредством молитва към него, „умрелия”. Това, че в Писанието няма изрична заповед да се молим на светии, не означава нищо – по простата причина, че няма и забрана за това.
Отдаване на дължимата почит към светиите и света Богородица не е от днес, а от първите векове на християнството. През втори век християните от Смирненската църковна община свидетелстват за мъченическата смърт на техния епископ св. Поликарп Смирненски следното:
"Ние събрахме костите му - съкровище, по-ценно от многоцветни камъни и по-чисто от злато - и ги положихме където трябва така, че щом стане възможно, ние ще почнем да се събираме с радост и веселие, и Господ ще ни съизволи да празнуваме деня на мъченическото Му раждане".
Блажени Августин, приблизително два века след това - IV в., защитавайки правата на вярата, говори:
"Не на мъчениците ние посвещаваме свещенството, богослуженията и жертвоприношенията (както правят това езичниците по отношение на своите божества), защото ние смятаме за свой Бог не тях самите, а техния Бог. Наистина почитаме паметта им като свети Божии люде, които са воювали за истината до смърт. Но чувал ли е някой някога щото свещеникът, стоящ пред олтара, построен даже над гроба на мъченик, в Божия чест и почит да казва в своите молитви - на тебе, Павле, Петре или Киприяне, принасям жертва?…
И тъй ние не почитаме св. мъченици с божествени почести… не сме им установили свещеници и не им извършваме жертвоприношения, защото това е неприлично, неподобаващо и непозволено, тъй като то трябва да стане само по отношение на единия Бог."

До какъв извод можем да стигнем тук? – щом Църквата слави светиите, то толкова ли е далече от ума – човек да разбере, че:
- след като земната Църква почита светиите след смъртта им, то небесната има още по-голямо основание за това;
- щом приживе въпросните християни са имали дръзновение пред Бога (ходатаи), то след смъртта им те трябва да имат много по-голямо основание за това като ходатаи (т.е. - те не са просто „починали светии отишли при Бога в своята почивка в Божия рай”);
- ако грешни хора се молят за грешни (техни ходатаи), то колко по-добре могат да сторят това достигналите светост и съвършенство – техните молитви са особено приятни на Бога.
Последна промяна от dshakin на ср авг 12, 2009 9:38 pm, променено общо 1 път.
small axe
Потребител
Мнения: 2485
Регистриран на: чет апр 23, 2009 7:23 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот small axe » ср авг 12, 2009 7:39 pm

Кабрал , няма ни един праведен , понеже всички съгрешиха и са лишени от Божията слава.
Всички съгрешиха.За какви праведници говориш??
Да , вярно е че праведният няма нужда от покаяние , и това е логично и естествено.Бог не е несправедлив.Но контекста на Писанията , показват ясно , че няма ни един праведен човек и всички се нуждаят остро от прошката на Исус Христос.Тази прошка , прощение на греховете , се получава чрез покаяние и вяра в Истината , която е сам Господ.

Ако казва някой , че няма грях , лъже и истината не е в него...
dshakin
Потребител
Мнения: 238
Регистриран на: вт апр 22, 2008 5:03 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот dshakin » ср авг 12, 2009 8:10 pm

Випаз (продължение):
„Защото Апостол Павел никъде в посланията не споменава молитва към великомъченик Стефан, защо не се моли на него нали е първият мъченик за вярата???? А той дори е бил на мястото на убиването какво да не би да не познавал православието ли?"
А защо трябва да му е нужно на ап. Павел да се моли на св. първомъченик и архидякон Стефан? Нима първоапостолското му дръзновение пред Бога не е несравнимо по-голямо от това на мъченика? Освен това и в небесната йерархия той е по-високо от св. Стефан. Но на мястото на мъченическата смърт на Стефан е присъствал Савел, а не ап. Павел, нещо си се объркал.

"защо не се моли на Дева Мария защо??? Нали е небесната ви царица???"
Как да не се обръщаме към нея. Как да не я тачим, когато Небесната Застъпница на всички верни Христови последователи още приживе е казала за себе си:
"Ето, отсега ще ме облажават всички родове" (Лука 1:48).
Така й говори Ангелът, пратен от Бога:
"Радвай се благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените" (Лука 1:28).
А св. Елисавета, като се изпълнила с Дух Свети свидетелствала:
"благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!" (Лука 1:42).
А дали са се молили на Небесната Царица може да се види от следния откъс:
http://www.pravoslavieto.com/calendar/f ... dichno.htm
„Апостолите в недоумение молили Бога да им открие тайната на това чудно събитие и в същия ден тя им била разкрита. Като се събрали на обща трапеза, те беседвали за успението на св. Богородица. Трябва да се има пред вид, че на своята трапеза те имали обичай да оставят едно празно място и да турят на него хляб за възкръсналия Господ Иисус Христос. След ядене те вдигали тоя хляб, наричан "част Христова", и като славели Пресвета Троица, казвали: "Господи Иисусе Христе, помагай ни!" След това разделяли тоя хляб помежду си и го изяждали като благословение от Иисуса Христа. Тоя път, в същото време, когато станали от трапезата, за да въздигнат Христовата част, изведнъж чули ангелско пение и като отправили очи към небето, видели на облаците пречистата Божия Майка, сияеща от слава и обкръжена от ликове ангели: "Радвайте се! – казала им тя, – защото с вас съм през всички дни!" Изпълнени от неизказана радост, те вместо обикновената си молитва извикали: "Пресвета Богородице, помагай ни!" Оттогава апостолите повярвали, че Пресветата Божия Майка възкръснала в третия ден след успението си и с тялото била взета на небесата.”

"Защо Апостол Петър не е патриарх, и каква корона е носел от платина ли?и да не би да е по малко свят от вашия Максим???Но понеже Христовото учение което не пазите казва:
Мат:23:9 -и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата.- затова и той не се нарича Папа и Патриарх на първите църкви.”

Какво толкова имаш против патриарха? Епископите, като наследници на апостолите, не съществуват ли още от тяхно време? И какво е патриарха? – той също е епископ на митрополитска длъжност (епархийски архиерей), избран за глава на независима, самостойна църква.
„Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи...” Деян. (20:28)
През вековете Църквата се е утвърдила, лека-полека се е организирала и е трябвало вече да заживее в естествени условия. Съвсем естествено е с разрастването и да се промени и нейната на йерархия.
А в протестантските църкви също има епископи, но понеже няма обединително звено в организационната им структура, няма и по-висша от епископската длъжност (без значение дали ще е патриарх, архиепископ, папа или кардинал).

„Където в Н.З са кръщавани невръстни деца и това сте "опазили" Къде беше кръстен Исус в река или в къпалня? къде са кръстниците на кръщаващите къде? Къде в Н.З се дава храна за Бог да прости и това ли сте запозали "браво" и това сте изменили, има ли въобще нещо което да сте запазили непроменоно сам си отговри на въпроста че до гуша ми дойде от "слепи" хора.”
„Като чуха това, на сърце им стана умилно, и казаха на Петра и на другите апостоли: какво да направим, мъже братя?
А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа.
Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш.”
(Деян.2:37-39)
От този стих твърде ясно се вижда, че обещанието за получаване на спасение чрез кръщението принадлежи не само на възрастните, способни да се покаят, но и на децата, защото те, нямайки още свои лични грехове, решително няма за какво да се каят.
Ето ти цитат, даван ти вече от Радослав:
„Чета писаниците на Випаз и за сетен път се потрисам от духовния егоизъм на повечето от протестантските деноминации.
Първо заряхаза починалите си роднини и близки с мотива, че не трябва да се молим за мъртви и те да си се оправяли, както си знаят. Добре, преглътнах го някак си. Обаче това с малките деца ми идва в повече. Випаз, никога, ама никога дано не ти се случи, детето ти да почине некръстено, докато ти си умувал, дошло ли е времето да изучи цялата вяра и да назубри цитати от Библията или има още малко време. Много ще ми е любопитно тогава (недай Боже никога и никому) ще го зарежеш ли и него на произвола, защото както добре знаем от вас, няма смисъл да се молим за мъртви.
Пак казвам, цялата тази работа със спасяването поединично ми мяза на някакъв адски егоизъм за собствената си душица.”


Знаем, че при Христа са принасяли деца и Той ги благославял, като им възлагал пречистите Си ръце (Мат. 19:15). Значи децата са били способни и без да вярват, да получат Христовото благословение, както и псалмопевецът казва за себе си: "Но Ти ме извади из утробата, вложи в мене упование още в майчините ми гърди. Още от утробата на Тебе съм оставен; от утроба майчина Ти си мой Бог" (Пс. 21:10-11).
В Стария Завет обрязването се извършвало над деца, които още нищо не разбирали (Бит. 17:10-11; Лук. 2:21), следователно, над децата трябва да се извършва и "обрязването Христово", т. е. Св. кръщение.
Св. Дионисий Ареопагит, [за чието обръщане в християнството се споменава в книгата "Деяния" (17:34)], в книгата си "За църковната йерархия" пише така за кръщението на децата и за поверяването им на възприемници:
"Нашите божествени наставници (т. е. Апостолите) изволиха да допускат до кръщение и младенците при това свещено условие, щото естествените родители на детето да го поверяват на някого от вярващите, който би го учил добре в божествените предмети и сетне да се грижи за детето като посочен отгоре баща и като пазач на неговото вечно спасение. И когато този човек дава обещание да ръководи детето към благочестив живот, иерархът него именно кара да произнася отричане и свещено изповедание... Мисля, че няма нищо странно в това, че младенецът се допуска до кръщение."
Ето ти сега и фигурата на кръстника (с удебелен шрифт) – Църквата е изяснила този въпрос още в І век.

„Вашата връзка със Апостолите каква е историческа, приятелска, местна, е верска не е със сигурност?”
На тези въпроси вече съм ти отговарял:
„От трите църкви, имащи апостолски произход (Православната, Латинската и Арменската) само ПЦ е запазила непрекъснато Богооткровеното учение, което се предава от поколение на поколение от Христово време до наши дни.”
Само че ти извъртя настрани въпроса ето как:
„Можеш ли да ми разясниш Богоотрковението на Православната църква. (боготкровение)може би имаш предвид преданията на хората живели преди за нещата върху които са разсъждавали това ли е откровението?”

„Вие нямате най-важното нямате приемствеността на Апостолското учението от там нататък всичко е лъжа.”
Е, ако ние нямаме „приемствеността на Апостолското учение” , тогава кой я има? - посредством какъв фокус тя може да стигне до вас (прескачайки ни)? Нима сте получили ново Откровение от Господа? Или сте го намерили (учението) в архива на Йерусалимския нотариат (май Кабрал го бе споменавал)?
Това, което си написал този път в поста си – на пръв поглед изглежда правдоподобно, написано от ревностен християнин. Човек би си помислил, че църквата на автора неотклонно е стояла в Истината през всички векове – заради което има основание за толкова много упреци към отклонилите се от Христа, и – аха ... да ти повярва някой...
Но не могат да бъдат в Църквата хора (наричащи себе си християни), които смятат, че
- Св. Дух се е проявил едва в 16 в., създавайки Църквата в лицето на неспазилия обета си пред Бога августински монах (поел в/у себе си ролята да преобразува Западната Църква), приемайки че дотогава 15 века християнството е била в „състояние на кома”.
Абсурдно е да се твърди, че Христовота Невеста може да просъществува и един ден (камо ли 15 века) в отстъпление от Христовото учение, тайнствата, изгубила е апостолското си приемство, променила е недопустимо организационната си сруктура, променила е Божественото Откровение в двете му равностойни части (Свещено Писание и Свещено Предание). Това автоматично означава, че портите адови са надделяли над нея. Не е възможно да има каквото и да било междинно състояние м/у двете крайности (както при бременността – има я / няма я). Ние винаги трябва да гледаме отвъд външния (привидно разбит) облик на Църквата, за да открием под него лицето на Св. Дух. Тази външна Църква с всичките й слабости е също така Тялото Христово и пълнотата на Светия Дух, въпреки че неговото действие може да е скрито от нашите недостатъци, но не е унищожено.

Не е възможно да бъдеш съдник на Христовата Невеста (бидейки сам извън нея), още по-малко пък да я хулиш непрекъснато. Такива хора са извън Църквата.

„Определила е учението тази която не е изменила нито една буква от учението на Апостолите описано в Н.З.”
Ми нали това чакам да ми кажеш – коя точно е, защото в НЗ не е посочено коя е.

„Вие сами си определяте учението затова то няма нищо общо с истината!”
Този въпрос веднъж ти го изясних, но тогава ти се „сниши”, сега пак надигаш глава – ето виж какво си казал:
„Всяко учение което е в отклониение от Новазаветния Канон Е ЕРЕС. Не църквата определя учението а учението определя църквата.”
И отговора ми:
”Обясни ми как учението ще определи църквата, след като в Писанието има само неясни намеци за нея? Нали ХЦ посредством Божественото Откровение (Писанието и Преданието) е съхранила до днес учението. Т.е. църквата съхранява и предава учението.
От трите църкви, имащи апостолски произход (Православната, Латинската и Арменската) само ПЦ е запазила непрекъснато Богооткровеното учение, което се предава от поколение на поколение от Христово време до наши дни.”

Ще го повторя още веднъж извън горния цитат:
„Нали ХЦ посредством Божественото Откровение (Писанието и Преданието) е съхранила до днес учението, т.е. ЦЪРКВАТА СЪХРАНЯВА И ПРЕДАВА УЧЕНИЕТО.”
Последна промяна от dshakin на пон авг 17, 2009 10:35 pm, променено общо 1 път.
vipaz
Потребител
Мнения: 368
Регистриран на: съб дек 06, 2008 2:41 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот vipaz » чет авг 13, 2009 4:30 pm

Радослав
Модератор
Мнения: 1530
Регистриран на: ср дек 20, 2006 4:11 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот Радослав » чет авг 13, 2009 4:43 pm

Aether
Потребител
Мнения: 982
Регистриран на: съб юни 27, 2009 10:40 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот Aether » чет авг 13, 2009 10:09 pm

петър сапунаров
Потребител
Мнения: 157
Регистриран на: пон апр 06, 2009 6:52 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот петър сапунаров » пет авг 14, 2009 12:05 pm

Христос е казал преди всичко да се обичате, а не да се карате, кой към коя църква принадлежи! Вие вярвате в Бог, а някак изземвате функцията му на върховен повелител. Има ли значение кой към коя църква принадлежи? Не мога да ви разбера наистина! Ако както казвате само православната църква е истинска ,а всички други са еретични то следва, че всички други ще попаднат в АДА и ще бъдат навеки прокълнати. Добре, но и това не мога да разбера. Човешките дела следва да се оценяват не по това дали са ръководени от едно или друго учение,а от това дали са ЧОВЕШКИ! Вие някак превръщате останалите хора в заблудени овце. Не ние сме тези, които трябва да казваме кой е еретик или не! Спомняте ли си думите на Кирил Философ:
„ Бог не праща ли еднакво дъжд на всички? Също тъй слънцето не грее ли за всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате като признавате само три езика и като повелявате щото всички други народи да бъдат глухи и слепи?” Разликата е ,че тогава е ставало въпрос за езици, а сега за деноминации и различни религии. Самият факт, че Бог е дал разум на всички хора, дори аборигените имат разум и са измислили сложно нещо като бумеранга показва , че той го е направил неслучайно. От кого ние християните се учехме на наука и придобихме добродетели? Нима не усвоихме нищо от класическата древност? Да съгласен съм, че Христос е "най-чистият измежду чистите" и ,че е съвършен образец за морал, но кой от вас ще обвини "езичника" Епиктет,че е бил неморален? Нещо повече, ще усиля тезата си- кой от вас ще се сравнява по морални качества с Епиктет? Тук не вярвам да има такъв. Въобще ми прави впечатление, че разсъжденията не са трезви. А тези, които са живели преди Христос да слезе на Земята и те ли са били езичници и ще отидат в Ада? Не вие ще определяте това. Дори само това ,че Бог е дал на човечеството такива хора като Сократ, Платон, Аристотел, Сенека, Епиктет/да не изпусна някой/ е доказателство за това, че той не изоставя "езичниците".Има "изначални добродетели",които вие не можете да приемете по неизвестни причини,и които са присъщи за всички добродетелни хора.Може би някой ще каже тук-е защитаваш Сократ, а той е имал хомосексуални наклонности, а също и Платон-добре и какво от това? Това е бил порок на тяхното време както на сегашното е "всеки да ходи както си иска и да върши каквото си иска"-от негова гледна точка! Но нима Сократ не е бил велик човек,нима не е бил добродетелен? А "езичникът" Абу Али Ибн Сина/Авицена/-настръхвам само като произнеса името му;сигурен съм ,че Бог ще прости на него всичко, заблудите му, ще оцени търсенията му,но и,че той ще бъде от тези,които ще наследят Рая, а не Дядо Николай/Пловдивски/,"православните гръцки владици"живели и тормозили българският народ по време на османското владичество или организаторите на клането през Вартоломеевата нощ или онзи йезуит-Хардуен, който обвинява в атеизъм Декарт, Паскал, Арно, Никол, Малбранш.А Ванини е изгорен ,поради обвинение на йезуита,правоверният изрод Гарас.Причината-след като не могли да докажат, че е атеист, намерили жаба в неговият дом/понеже бил лекар/ и казали,че е магьосник и това е неговият Бог, на който се покланя! И Декарт и Паскал ли са атеисти или пък еретици, защото са изповядвали- първият католицизма , а вторият неговата разновидност-янсенизма? И Кант и Лайбниц ли са атеисти и еретици,защото са били лутерани? А Джон Лок-дори настръхвам само като помисля-не е възможно те да са такива!!! А Жан Жак Русо?Ето какво казва когато го обвиняват в атеизъм:“Бил съм безбожник, атеист, див звяр, вълк.”Той е дълбоко опечален от това. Боже, ако този човек е еретик направо нищо не би имало смисъл на този свят! Ето какво казва Кант на две места, могат да се проверят и онлайн тези неща:
В своя най-значим философски труд “Критика на чистия разум” Кант пише:

“Аз непоколебимо вярвам в съществуването на Бога и в съществуването на един бъдещ живот, и съм сигурен, че нищо не може да разколебае тази вяра, защото при едно такова разколебаване самите ми морални принципи биха се сринали, а аз не мога да се откажа от тях, без да стана отвратителен в собствените си очи.” (IMMANUEL KANT, “Critique of Pure Reason”, London, Macmillan, 1929, 856). И още:

"Вярата ми в Бога и в един друг свят е така сплетена с моите морални възгледи, че както няма опасност да загубя моралните си принципи, също така не се безпокоя, че моята вяра може някога да ми бъде отнета.” (IMMANUEL KANT, “Critique of Pure Reason”, London, Macmillan, 1929, 857).И пак:


“Съществуването на Библията като книга за хората е най-великото благо, което човешката раса някога е получавала. Всеки опит да се омаловажи Библията е престъпление срещу човечеството.” (KANT 1965, 19). И той ли е еретик? Втрещих се! Кой от вас ще се похвали с добродетелност като тази на Кант?

В заключение-не мерете нещата човешки!Вие не знаете нищо за същността на твореца,нито пък познавате неизмеримите му дела. Не изземвайте функцията му и не наричайте всеки еретик,защото може да се окаже,че вие сте истинските еретици!

NE SUTOR SUPRI CREDITAM.(НЕ СЕ ИЗКАЗВАЙ ЗА НЕЩА,КОИТО НЕ РАЗБИРАШ.)
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот Кабрал » пет авг 14, 2009 11:25 pm

Сапунаров,
NE SUTOR SUPRI CREDITAM.(НЕ СЕ ИЗКАЗВАЙ ЗА НЕЩА,КОИТО НЕ РАЗБИРАШ.)
петър сапунаров
Потребител
Мнения: 157
Регистриран на: пон апр 06, 2009 6:52 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот петър сапунаров » съб авг 15, 2009 8:07 am

Нещо повече, ще усиля тезата си- кой от вас ще се сравнява по морални качества с Епиктет? Когато можеш Кабрал отговори! И честит празник, много здраве, щастие и любов!

Върни се в “протестантство”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост