Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

теми, свързани с протестантството
ivo_tehno
Потребител
Мнения: 409
Регистриран на: ср май 28, 2008 7:00 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот ivo_tehno » пон сеп 14, 2009 4:41 pm

Ето нещо интересно от Двери.бг
http://www.dveri.bg/content/view/4973/110/
Още в началото, където е разговора със стареца Порфирий. Става въпрос точно за некръстени деца, но да бъдем внимателни, когато говорим за душите на хората!!! :D
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот Кабрал » вт сеп 15, 2009 1:06 pm

Ние можем да се успокояваме с всичко, вкл. и да се молим за некръстените, което е и единственото, което можем да направим. Но както е казано в статията, за Църквата няма спор какво ще стане с некръстените. И не е християнско да успокояваме родителите, че плодът ще се спаси. И жената и мъжът трябва да знаят, че това е най-тежко престъпление. Още повече обществото сега е такова, че не слага голяма тежест на родилата извън брака жена, а и може да се даде за осиновяване. Това с неродените е наистина толкова тежко бреме за живите, че никой няма оправдание, не само преките участници, а и останалите, които поне могат да се молят и палят свещи за душите им.
Гост

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот Гост » чет сеп 17, 2009 2:59 pm

И така, кои са в Христовата Църква?
Първо КАКВО е Христовата Църква?

Иисус седеше отново близо до езерото, на място заобиколено от дванадесет палмови дървета, където Той често ходеше, и дойдоха при Него Дванадесетте и техните другари, и седнаха на сянка под дърветата, и Светият ги поучаваше седящ посред.
И иисус Им каза: Чули сте какво казват човеците от света за Мен, но Кой съм Аз според Вас? Петър се изправи с брат си Андрей, и каза: Ти си Христос, Синът на Живия Бог, Който слезе от Небеса и пребъдва в сърцата на тези, които вярват и служат на Правдата. И останалите се изправиха и казаха, всеки по този начин: Тези думи са истинни, така вярваме.
И Иисус им отговори, казвайки: Благословени сте мои Дванадесет, Които вярвате, защото плът и кръв не са Ви открили това, но Божият Дух, Който пребъдва във Вас. Аз съм Пътят, Истината и Животът; и Истината схваща всяко нещо.
Всяка Истина е в Бога, и Аз свидетелствам за Истината. Аз съм истинската Канара [Спасение] и на тази Канара ще изградя Църквата Си, и портите адови няма да Й надделеят, и от тая Канара ще потекат реки от Жива Вода да дадат Живот на човеците по земята.
Вие сте Моите избрани Дванадесет. В Мен, Основният и Крайъгълен Камък, са дванадесетте Фундамента на Моя Дом, изграден на Канарата, и на Вас в Мен ще бъде изградена Моята Църква, и в Истина и Правда ще бъде основана Моята Църква.
И Вие ще седнете на дванадесет Престола и ще сипете Светлина и Истина по Духа над всичките дванадесет племена на Израиля, и Аз ще бъда с Вас до края на света.

В Христовата Църква са само тези, които са родени свише, от Вода и Дух, на които е положен Печата - Светия Дух, Неговите Дванадесет. Дванадесетте, Които следват Христос чрез Божия Дух, пребъдващ в Тях, са Неговата Църква [Еклесия, Елект]. Христовата Църква се нарича вътрешна, тържествуваща Църква, докато всички опитващи да се присъединят към Дванадесетте, в подстъпите към Христовата Църква, се наричат външна, войнстваща църква.

Християните, именуващи се така, защото се считат за Христови, от външната църква, са убедени, че след половинчасов ритуал кръстеният и помазан с миро става член на Христовата Църква, роден е свише, от вода и Дух, на него е положен Печата. Всеки, който твърди обратното, богохулства, въобще е еретик, лукав работник.
След половинчасов ритуал кръстеният и помазан се приобщава към външната църква, и ако приеме Св. Кръщение /и Св. Помазание/ от Верен, едва тогава може да се приобщи и към Христовата Църква.

Всеки днес може да се кръсти във вода и да бъде помазан с миро /стига да е платежоспособен, ако му поискат пари!/, но малцина във Вода и Дух. Защото няма разбиране какво всъщност е Св. Кръщение. Св. Кръщение е Illumination - Просвещаване, Просветление, Озаряване, Осветяване с Духа Светаго, Смъкване на стара-та дреха /духовния мрак/, а Св. Помазание е Приемане на Духа Светаго, Обличане на Нова-та Дреха, Полагане на Печата.

Св. Йоан Златоуст ни казва, че Св. Кръщение /и Св. Помазание/ може да се приеме само след Огласяване от Господ и от Песнопението на верните.

Ектении за оглашените

Свещеникът: Оглашени, помолете се на Господа.

Народът отговаря на всяко последващо моление от тая ектения с: "Господи, помилуй"!

Ние - верните да се помолим за оглашените, за да ги помилва Господ.
Да ги огласи със словото на истината.
Да им открие евангелието на правдата.
Да ги присъедини към Своята свята, вселенска и апостолска Църква.
Спаси, помилуй, защити и запази ги, Боже, с Твоята благодат!

Оглашени, приклонете главите си пред Господа!

Народът: Тебе, Господи.

Свещеникът чете тихо молитвата за оглашените:

Господи Боже наш, Който живееш във висините и приглеждаш смирените, Ти си изпратил Единородния Твой Син и Бог, нашия Господ Иисус Христос за спасението на човешкия род, погледни на Твоите раби оглашените, приклонили пред Тебе главите си и ги удостой в благоприятно време с банята на възраждането, с опрощаване на греховете и с дрехата на нетлението. Присъедини ги към Твоята света, вселенска Църква и ги причисли към Твоето избрано стадо.

Възглас: Та и те (оглашените) заедно с нас да славят пречестното и великолепно Твое име - на Отца и Сина и Святаго Духа, сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин!

Свещеникът: Вие, които сте оглашени, излезте; oглашени, излезте; вие, които сте оглашени, излезте, и никой от оглашените да не остане! Ние, верните, пак и пак с мир Господу да се помолим!

Народът пее бавно: Господи, помилуй!

Божествената Св. Литургия по Св. Йоан Златоуст [http://www.pravoslavieto.com/life/11.13_sv_Joan_Zlatoust.htm] [http://www.pravoslavieto.com/bogosluzhenie/liturgy/1.htm] [http://www.pravoslavieto.com/bogosluzhenie/liturgy/2.htm], която се служи в православните храмове и до днес през по-голяма част от годината (1600 години от Св. Йоан Златоуст), е разделена за едни, и цяла за други. Разделена е за оглашените - готвещите се да приемат Св. Кръщение /и Св. Помазание/, както и за такива, които чувстват себе си недостойни да присъстват на Причастяването на верните, съвестта им не им позволява. [http://liturgy.ru/nav/liturg/lit5.php?k=52#52]

Днес, преди Кръщение, се извършва т. нар. огласителен чин, непосредствено преди кръщаваният да бъде потопен три пъти във водата и помазан. Обикновено кръщаваният не разбира за огласителния чин, по простата причина, че има съвсем повърхностен поглед върху Църквата, поради факта, че не е бил огласяван от верните достатъчно, и дори въобще, за да "вдене", че този огласителен чин е своего рода изпит, и ако оглашеният отговори истинно на зададените въпроси, едва тогава може да пристъпи към Св. Кръщение. Ако не отговори истинно, пристъпя към Кръщение.
Сещам се за един филм - "Да изчезнеш за 60 секунди": в случая, от един малко разбиращ от Устройството на Колата човек се очаква да отключи Вратата на Колата, да запали Мотора на Колата и да отпраши по Пътя, за 60 секунди?! Тук не наблягам на кражбата /тя всъщност е невъзможна без Ключа!/, а на Препятствието! Едно време не са имали такива коли като днес, имам предвид толкова голямо разнообразие от марки и модели :), но Колата е била същата /според някои!/ - и за отпрашването по Пътя се е предвиждало повече време. Защо? Може би днес обучаваните са по-схватливи?! Или методът на преподаване е по-добър?! Или просто някой е решил да прескочи Шофьорския курс и да подкара Колата без Книжка?!

/Следва/

Vasquez
Гост

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот Гост » съб сеп 26, 2009 9:06 pm

Преди време поставих на вниманието на форумците един казус и решението, което ми беше предложено, не ме удовлетворява. Затова искам да предоставя решение, което ме удовлетворява.

В I-во правило на Картагенския събор (258 г.) пише така:
“Бидейки събрани на събор, възлюбени братя, ние четем ваши послания относно онези от еретиците и разколниците, които се присъединяват към Вселенската църква... Ние не изказваме някакво ново мнение или становище, което едва сега е установено, а напротив, споделяме с вас и ви наставляваме на нещо, което отдавна е изпитано с цялата точност и грижа от нашите предшественици, и което ние самите съблюдаваме. Постановявайки сега също и чрез гласуване онова, което винаги твърдо пазим, ние заявяваме, че не е възможно някой да бъде кръстен извън Вселенската Църква, защото има само едно кръщение и то съществува само във Вселенската Църква. Защото писано е: “Мене, Източникът на жива вода, оставиха и си издълбаха пукнати водоеми, които не могат да държат вода” (Йер. 2:13) и още: “Пий от водата на твоя водоем и от оная, що извира от твоя кладенец” (Притчи 5:15).

Също, водата трябва предварително да се очисти и освети от свещеника, за да бъде годна да отмие греховете на кръщавания, когато той се потапя в нея. Чрез пророк Иезекиил Господ казва: “Ще ви поръся с чиста вода, - и вие ще се очистите от всички ваши скверноти, и от всички ваши идоли ще ви очистя. Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам...” (Иез. 36:25-26) Но как може този, който сам е нечист и който няма Светия Дух, да очиства и освещава водата, след като Господ казва в книга Числа: “И всичко, до което се допре нечистият, да бъде нечисто” (19:22)? Как този, който себе си не може да избави от собствените си грехове, като такъв който е извън Църквата, може да кръсти и да даде опрощение на греховете на някой друг? Дори въпросът, задаван при кръщението е свидетелство за истината. Защото когато казваме на изпитвания: “Вярваш ли, че ще получиш вечен живот и опрощение на греховете?”, ние не казваме нещо друго освен, че опрощението на греховете се дава във Вселенската църква и че то не е възможно да се получи от еретиците, у които няма Църква. Ето защо защитниците на еретиците са длъжни или да зададат въпроса, или да отдадат дължимото на истината, освен ако не отнасят Църквата и към тях.

Освен това, необходимо е кръстеният да се миропомаже, та приемайки мирото да стане причастник на Христа. Но еретикът не може да освети елей, тъй като няма нито олтар, нито Църква. Невъзможно е да съществува никакво миро у еретиците. За нас е очевидно, че елей за такава достойна употреба не може да се освети у тях по никакъв начин. Трябва да знаем и да не пренебрегваме написаното: “Елей же грешнаго да не намастит глави моея” (Пс. 140:5), та да не би някой да бъде уловен и отклонен от правия път и да бъде миропомазан от еретиците – враговете на Христа.

Нещо повече: как този, който не е свещеник, а кощунник и грешник, ще се моли за кръстения, когато Писанието казва: “Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша.” (Йоан 9:31). Ние схващаме опрощението на греховете като дар, който се дава чрез Църквата. Но как може някой да даде нещо, което самият той няма? Или как може да върши духовни неща без сам да е приел Светия Дух? Поради това този, който пристъпва към Църквата трябва да бъде обновен, та вътре в Църквата да се освети чрез светостта, както е писано: “Бъдете свети, защото Аз, Господ, Бог ваш, съм свет” (Левит 19:2). И тъй, оня, който е изпаднал в заблуда – бидейки човек, който идва към Бога и търси свещеник, но под влиянието на заблудата присъединил се към кощунствен самозванец – в истинското кръщение на Църквата може да премахне самата тази заблуда. Да се приема с одобрение такъв, който е кръстен от еретиците означава да се потвърждава кръщението, което те извършват. Не може да има частична способност (дарба). Ако някой има власт да кръщава, то той може да преподава и Светия Дух. Но ако е неспособен да даде Светия Дух, бидейки извън Църквата, то той няма власт и да кръщава."

!!!
"Постановявайки сега също и чрез гласуване онова, което винаги твърдо пазим, ние заявяваме, че не е възможно някой да бъде кръстен извън Вселенската Църква, защото има само едно кръщение и то съществува само във Вселенската Църква."


Поучение предогласительное или предисловие к огласительным поучениям святого Отца нашего Кирилла, Архиепископа Иерусалимского:

"2. Приступил было некогда к купели и Симон-волхв; крестился, но не просветился; тело омыл водою, но сердца не просветил Духом; тело входило в купель, и вышло из оной, а душа не спогреблась Христу, и не совостала с Ним (Кол. 2, 12; Рим. 6, 4; 1 Кор. 10, 2). Я упоминаю о падениях, дабы ты не пал; ибо образовательно случилось cиe с ними, написано же в научение и до ныне приступающих: дабы кто-нибудь из вас не дерзнул искушать благодать, да не кий корень горести выспрь прозябаяй пакость сотворит (Евр. 12, 15), дабы кто-нибудь из вас не взошел говоря: посмотрим, что делают верные. Взошедши, посмотрю, чтобы узнать происходящее у них. Видеть ты чаешь, а что и тебя увидят, не думаешь? Тебе представляется, что ты происходящее ведаешь, а Бог будто сердца твоего не ведает?"

"10. Не уклоняйся от огласительных поучений: сколько бы ни продолжительно они говорены были, дабы мысль твоя не ослабела когда. Ибо оружие ты получаешь против сил сопротивных, против еретиков, иудеев, самарян и язычников. Много у тебя врагов, много и оружия иметь старайся, во многих мещешь стрелы, так и надобно знать тебе, как поражать ими эллина, как сражаться с еретиком, иудеем и самарянином. И вот уже оружие готово, и меч духовный еще готовее. Надлежит при том тебе благим произволением и десную руку простирать, дабы вести брань Господню, дабы преодолеть противные силы, дабы быть непобедимым при всяком еретическом нападении."

/Св. Атанасий Велики, “Против арианите”, слово ІІ, 43:
"Затова и Спасителят е заповядал (на апостолите) не просто да кръщават, но казва първо: научете; а после вече: кръщавайте в името на Отца и Сина и Светия Дух, та от научаването да произлезе правата вяра, а с вярата да се съедини тайноводството на кръщението."/

!!!
"Приступил было некогда к купели и Симон-волхв; крестился, но не просветился; тело омыл водою, но сердца не просветил Духом; тело входило в купель, и вышло из оной, а душа не спогреблась Христу, и не совостала с Ним (Кол. 2, 12; Рим. 6, 4; 1 Кор. 10, 2)."


Catechetical Lectures of Our Holy Father Cyril, Archbishop of Jerusalem, Lecture III, "On Baptism":
"4. For since man is of twofold nature - soul and body, the purification also is twofold, the one incorporeal for the incorporeal part, and the other bodily for the body: the water cleanses the body, and the Spirit seals the soul; that we may draw near unto God. having our heart sprinkled by the Spirit, and our body washed with pure water . When going down, therefore, into the water, think not of the bare element, but look for salvation by the power of the Holy Ghost: for without both thou canst not possibly be made perfect. It is not I that say this, but the Lord Jesus Christ, who has the power in this matter: for He saith, Except a man be born anew (and He adds the words) of water and of the Spirit, he cannot enter into the kingdom of God. Neither doth he that is baptized with water, but not found worthy of the Spirit, receive the grace in perfection; nor if a man be virtuous in his deeds, but receive not the seal by water, shall he enter into the kingdom of heaven. A bold saying, but not mine, for it is Jesus who hath declared it: and here is the proof of the statement from Holy Scripture. Cornelius was a just man, who was honoured with a vision of Angels, and had set up his prayers and alms-deeds as a good memorial before God in heaven. Peter came, and the Spirit was poured out upon them that believed, and they spake with other tongues, and prophesied: and after the grace of the Spirit the Scripture saith that Peter commanded them to be baptized in the name of Jesus Christ ; in order that, the soul having been born again by faith, the body also might by the water partake of the grace.

5. But if any one wishes to know why the grace is given by water and not by a different element, let him take up the Divine Scriptures and he shall learn. For water is a grand thing, and the noblest of the four visible elements of the world. Heaven is the dwelling-place of Angels, but the heavens are from the waters: the earth is the place of men, but the earth is from the waters: and before the whole six days’ formation of the things that were made, the Spirit of God moved upon the face of the water. The water was the beginning of the world, and Jordan the beginning of the Gospel tidings: for Israel deliverance from Pharaoh was through the sea, and for the world deliverance from sins by the washing of water with the word of God. Where a covenant is made with any, there is water also. After the flood, a covenant was made with Noah: a covenant for Israel from Mount Sinai, but with water, and scarlet wool, and hyssop. Elias is taken up, but not apart from water: for first he crosses the Jordan, then in a chariot mounts the heaven. The high-priest is first washed, then offers incense; for Aaron first washed, then was made high-priest: for how could one who had not yet been purified by water pray for the rest? Also as a symbol of Baptism there was a laver set apart within the Tabernacle."

!!!
"For since man is of twofold nature - soul and body, the purification also is twofold, the one incorporeal for the incorporeal part, and the other bodily for the body: the water cleanses the body, and the Spirit seals the soul; that we may draw near unto God. having our heart sprinkled by the Spirit, and our body washed with pure water . When going down, therefore, into the water, think not of the bare element, but look for salvation by the power of the Holy Ghost: for without both thou canst not possibly be made perfect. It is not I that say this, but the Lord Jesus Christ, who has the power in this matter: for He saith, Except a man be born anew (and He adds the words) of water and of the Spirit, he cannot enter into the kingdom of God. Neither doth he that is baptized with water, but not found worthy of the Spirit, receive the grace in perfection; nor if a man be virtuous in his deeds, but receive not the seal by water, shall he enter into the kingdom of heaven. A bold saying, but not mine, for it is Jesus who hath declared it: and here is the proof of the statement from Holy Scripture. Cornelius was a just man, who was honoured with a vision of Angels, and had set up his prayers and alms-deeds as a good memorial before God in heaven. Peter came, and the Spirit was poured out upon them that believed, and they spake with other tongues, and prophesied: and after the grace of the Spirit the Scripture saith that Peter commanded them to be baptized in the name of Jesus Christ ; in order that, the soul having been born again by faith, the body also might by the water partake of the grace."

St. Dionysios the Areopagite responds in the 7th Chapter of his epistle “On the Ecclesiastical Hierarchy” to a question sent to him by St. Timothy, concerning how to respond to someone who was dubious about the worth of infant Baptism:
"But let me set down what our blessed teachers, in their knowledge of the earliest tradition, have passed down to us. What they say is this, and it is true. Children raised up in accordance with holy precepts will acquire the habits of holiness. They will avoid all the errors and all the temptations of an unholy life. Understanding the truth of this, our divine guides [the Apostles] decided it was a good thing to admit children to holy Baptism, though on condition that the parents of the child would entrust him to some good teacher who is himself initiated in the divine things and who could provide religious teaching as the child’s spiritual father and as the sponsor of salvation. Anyone thus committed to raise the child up along the way of a holy life is asked by the hierarch to agree to the ritual renunciations and to speak the words of promise. Those who scoff at this are quite wrong in thinking that the one is initiated into the divine mysteries instead of the other, for he does not say “I am making the renunciations and the promises for the child,” but “the child himself is assigned and enrolled.” In effect what is said is this: “I promise that when this child can understand sacred truth I shall educate him and shall raise him up by my teaching in such a way that he will renounce all the temptations of the devil, that he will bind himself to the sacred promises and will bring them to fruit.” So I do not think there is anything ridiculous if the child is brought up with a godly upbringing, provided of course that there is a holy guide and sponsor to form holy habits in him and to guard him against the temptations of the devil. When the hierarch admits the child to a share in the holy Mysteries it is so that he may derive nourishment from this, so that he may spend his entire life in the unceasing contemplation of the divine things, may progress in his communion with them, may therefore acquire a holy and enduring way of life, and may be brought up in sanctity by the guidance of a holy sponsor who himself lives in conformity with God."


http://pagez.ru/lsn/0124.php

http://www.trueorthodoxy.info/cat_index.shtml

http://www.tertullian.org/fathers/index.htm

/Следва/

Vasquez
Гост

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот Гост » вт окт 13, 2009 3:49 pm

Зададох на форумците въпроси за Поста и Оглашението, поради няколко причини. Старо апостолско правило е преди Св. Кръщение да се пости 3 дни, и ако някой не разбира идиоматиката на Поста, той няма да подходи към Св. Кръщението по правилния начин. По начина, по който постите, най-много да си докарате язва /и православни, и протестанти/. Очевидно е, че Св. отци искат да кажат нещо чрез Поста, но, достигаме и до втория пункт, именно без Оглашение тази идиоматика остава скрита.

Някалко интересни източника, даващи представа за важността на Оглашението:
1) Каноническое послание святаго Григория архиепископа Неокесарийскаго, чудотворца.

"12. Плач бывает вне врат молитвеннаго храма, где стоя согрешивший должен просити входящих верующих, дабы они помолились за него. Слушание бывает внутри врат в притворе, где грешник должен стояти до моления об оглашенных, и тогда исходити. Ибо правило глаголет: слушав Писание и учение, да изженется, и да не сподобится молитвы. Чин припадающих есть, когда кающийся, стоя внутри врат храма, исходит вместе с оглашенными. А чин купно стоящих есть, когда кающийся стоит купно с верными, и не исходит с оглашенными. Конечное же есть, причастие Святых Тайн."

2) Правила на Първи Вселенски Събор

"14. Относительно оглашенных и отпадших; угодно святому и великому Собору, чтобы они три года только были между слушающими Писания, а потом молились с оглашенными."

Оглашенные, как еще только приготовлявшиеся к крещению, но к Церкви еще не присоединившиеся, менее, чем христиане ответственны за падение, и потому Вселенский Собор применял к ним гораздо более снисходительную меру прощения: три года ставить их со слушающими (см. объяснение 11 в пр. 1 Всел. Собора), а потом возвращать их в разряд оглашенных. Ср. Неокес. 5; Василия Вел. 20.

В древней Церкви было четыре степени покаяния: 1. Плачущие; они стояли у входа в церковь и с плачем просили молитв у входящих в неё. 2. Слушающие: они стояли в притворе и оставались там до молитвы об оглашенных, после чего уходили из храма. 3. Припадающие: они стояли с верными с западной стороны амвона в коленопреклоненном положении и должны были выходить из храма после молитвы об оглашенных. 4. Вместе стоящие: они стояли вместе в верными до конца службы, но не допускались к Причастию.

3) Канонические ответы святейшаго Тимофея епископа Александрийскаго, единаго от стапятидесяти отцев бывших на Константинопольском соборе

"Вопрос 1: Аще оглашено отроча, лет седми, или совершеннолетний человек, улучит время быти при совершении литургии, и по неведению приобщится: то как должно поступити с таковым?
Ответ: Должно просветити его крещением: ибо призван от Бога.

Вопрос 2: Аще оглашенный будет беснуемый, и восхощет сам, или присные его, да приимет святое крещение: то должен ли прияти, или нет, и наипаче аще будет близ смерти?
Ответ: Когда беснуемый не очистился еще от духа нечистаго, то не может прияти святое крещение: но, при исходе от сея жизни, крещается.

Вопрос 4: Аще кто из оглашенных, находясь в болезни, лишится здраваго ума, и не может сам произнести исповедание веры, присные же его просити будут, доколе жив: должен ли прияти, или нет?
Ответ: должен прияти крещение, аще не искушается от духа нечистаго.

Вопрос 6: Аще жена оглашенная вписала имя свое ко крещению, а ко дню крещения приключится ей обычное женам: то должно ли таковую крестити в тот день, или отложити, и на сколько времени отложити?
Ответ: Должно отложити, доколе очистится."

Както се вижда от посочените документи, оглашението е своеобразен изпит - 3 години в/около Притвора не са никак малко. Както някои други херметични общества, например питагорейците, и в Древната Църква се наблюдава изпит чрез търпение и постоянство. При това съвсем ясно е казано, че оглешението е само за лица, които могат да мълчат и да слушат Писанието и Учението като се концентрират /не в шишето с мляко от крава :)/, и когато дойде съответният момент, да излязат от храма. Но това съвсем не означава, че само чрез слушане в тях ще се породи Правата Вяра. Слушането е прелюдия към Чуването, гледането - към Виждането. Слушането е форма на медитация, защото слушателят се откъсва от външния свят и чрез концентрация вниква в Словото, и ако е налице Чуване, той бива просвещаван. Тази 3 годишна "цедка" е била преграда за несериозните и разсеяните, които не можели да запомнят часа, деня /и мястото/ на следващата сбирка, за мързеливците, които спяли сладък сън, вместо да слушат Словото, за детински наивните /авантюристи/, които се подвеждали по "помазанието" и "мандата" на разни революционери-еретици-реформатори-самозванци, които "поставят всичко на мястото му", и докато се осъзнаят вече им плащат десятък като крепостни на васали и феодали, за хора, които преминавали от една фаза в друга, от светла в тъмна, буйстващи, клептомани, пиромани..., които, когато ги прихванели техните, ставали коренна противоположност на себе си...

Интересно какво пише в Правилата на Втори Вселенски Събор:

"7. Из еретиков, присоединяющихся к Православию и к части спасаемых, принимаем по следующему чиноположению и обычаю: ариан, македониан, савватиан и паватиан, именующих себя чистыми и лучшими, четырнадцатидневников или тетрадитов, и аполинаристов, когда они дают рукописания и проклинают всякую ересь, не мудрствущую, как мудрствует святая Божия Кафолическая и Апостольская Церковь, приемлем запечатлевая, то есть помазуя святым миром во-первых чело, потом очи, и ноздри, и уста, и уши, и запечатлевая их глоголем: печать дара Духа Святого. Евномиан же, единократным погружением крещающихся, и монтанистов, именуемых здесь фригами, и савеллиан, держащихся мнения о сыноотечестве и иное нетерпимое творящих, и всех прочих еретиков, (ибо много здесь таковых, наипаче выходящих из Галатийской страны), всех, которые из них желают присоеденены быть к православию, приемлем, как язычников. В первый день делаем их Христианами, во второй оглашенными, потом в третий заклинаем их, с троекратным дуновением в лице, и в уши: и тако оглашаем их, и заставляем пребывать в церкви, и слушать Писания, и тогда уже их крестим."

Очевидно е, че в Древната Църква Приемането във Вярата и Кръщението са две различни неща. И това "трикратно духване в лицето и ушите" може да стане само в Църквата. Без общение и слушане на Словото, за достатъчен период от време /"3 дни" всъщност не са 72 часа, а повече/, няма Оглашение. А без Оглашение няма Кръщение.

Преди да се спра на самото Кръщение, бих искал да обърна внимание на четящите, че Оглашението е необходимо, но недостатъчно условие за Св. Кръщение. Нужна е и Вяра, но не крива, а Права. В процеса на оглашение се поражда вяра, но често еретична, илюзорна, на база стъпване на погрешна основа - на антихриста, а не на Христос. Правата Вяра изхожда от Оглашението от Верен, а не от самооглашение. По-скоро самото оглашение, когато слушането не води до Чуване, а следователно и до Покаяние, е свързано със съзерцание:

Поучение предогласительное или предисловие к огласительным поучениям святого Отца нашего Кирилла, Архиепископа Иерусалимского.

"4. Мы, служители Христовы, каждого приемлем, и состоя в звании как бы привратников, оставляем дверь незатворенною; итак, можно тебе взойти и с душою оскверненною грехами, и с намерением нечистым. Взошел ты, удостоен, имя твое записано. Видишь ли cиe важное церковное чиноположение? Созерцаешь ли порядок и благочиние? Чтение Писаний? Присутствие Священнослужителей и непрерывность поучений? Возблагоговей пред местом сим и научись из созерцаемого. Выйди сегодня благовременно, и взойди завтра благовременнейше. Если душа твоя облечена в одежду сребролюбия, то взойди одевшись иначе: скинь одежду прежнюю, не закрывай; скинь одежду любострастия и нечистоты, и облекися в светлую одежду целомудрия. Я возвещаю тебе прежде, нежели приидет Жених душ Иисус, и увидит одежды. Много тебе на это времени. Сорок дней имеешь для покаяния. Много способного времени - и раздеться и измыться, и одеться и взойти. Если же ты останешься в злом произволении своем; то и проповедующий тебе не виноват будет, а ты не надейся получить благодать. Вода тебя примет, но дух не примет. Кто видит на себе рану, тот да приложить пластырь; кто пал, да восстанет, Никто из вас да не будет Симоном, да не будет в вас ни лицемерия, ни любопытства о сем деле."

Оглашението преди Кръщение по-скоро има за цел да "отсее" кои от пристъпящите към Църквата са сериозни и подхождат с внимание към Спасението, и издържайки изпита те всъщност се оказват доверени, на тях може да се разчита, те са разорана нива, готова да поеме Семето, жадни за Истината. То е един вид "влюбване" - двете страни се опознават и ако има взаимно привличане, се събират. Но всъщност това е влизане във външната църква. Влизането в Христовата Църква е предшествано от Оглашение от Верен. А Оглашението от Верен става само при верните, където се ломи Хляб и се лее Вино, от учениците Христови - святиите, които назидават /напътстват/ чрез поучителни слова.
"Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях." /Матей 18:20/

При това тези Тайни и Тълкувания на Словото са само за тези, които приемат/са приели Св. Кръщение. Оглашението от Верен е всъщност Св. Кръщение, или по-точно Кръщението в Духа. Очевидно е, че кръстените по плът трябва да бъдат просветени по Дух и това допускане на просвещаващите се до просветените е Благодат, Манна Небесна. Истинско Щастие е за един редови християнин да се докосне до Христов святия и да го запита за всичко каквото не разбира и да почерпи Мъдрост. Да застане очи в очи с Христос.

Поучение предогласительное или предисловие к огласительным поучениям святого Отца нашего Кирилла, Архиепископа Иерусалимского.

"12. Тогда, как говорят огласительное поучение, если оглашенный спросить тебя, что говорили тебе учители? Ты ничего не отвечай постороннему. Ибо тайну преподаем тебе, и упование будущего века. Храни тайну сию ради Мздовоздаятеля, и не слушай, когда кто скажет тебе, что за беда, если и я узнаю? И больные просят вина; но если оно безвременно будет дано, то сумасшествие производить; от чего рождаются два зла: и больной умирает, и врач остается в безславии. Так если оглашенный услышит что либо от верного; то и оглашенный впадает в безумие; потому что не понимает слышанного, однако ж оное порочит и осмеивает говоримое, и верный осуждается, как предатель сей тайны. Се ты уже теперь близок к нам; смотри не рассказывай, не потому, чтобы проповедуемое здесь не достойно рассказывать; но потому, что слух не достоин слышания. Был некогда и ты оглашенным; тогда я не сообщал тебе, что надлежит сообщить. Когда ты опытом постигнешь высоту учения, тогда узнаешь, что оглашаемые недостойны слышания."

/Следва/

Vasquez

http://ru.wikipedia.org/wiki/Оглашенные

http://www.katechein.ru/rus/catehumenat/arxiv

!!!
http://www.biblicalstudies.ru/HC/35.html


:)
http://biblekidsfunzone.com/color/armorbear.html
Гост

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот Гост » чет окт 29, 2009 4:37 pm

Толкова от мен. Жалко, че не зададохте никакви въпроси... Явно практикуващите исихазъм от ден на ден се увеличават... :) Както учителите в България след урок питат учениците: Има ли някакви въпроси?, обикновено никой нищо не пита. И като свърши часа някой се обажда: Абе вие разбрахте ли това и това? И настава групов смях...
Сигурен съм, че и в случая има въпроси, но никой не се престрашава да попита, за да не изглежда глупав в очите на другите. Суета...
Ще задам един глупав въпрос: Защо след прекратяване на гонението на християните при Константин Велики учителите призовават верните да не споделят с неверните поверените тям тайни?
/Подвъпроси: Какво налага промяната на мисленето на Древния Рим, за да не вижда в Християнството предишната "заплаха" и да прекрати гонението? На какво се дължи скъсяването на времето на катехуменизация през IV-V в.? /освен изброените причини в [http://www.biblicalstudies.ru/HC/35.html]/ Според вас, възможно ли е да сте изпаднали в дълбоко верско заблуждение вследствие заблуждение/самозаблуждение поради неоглашение или псевдооглашение?/

В заключение, Оглашението от Верен е Вратата към Христовата Църква, и тия, които не са минали през тази Врата, къде отиват ще разберат, рано или късно...

Vasquez
Aether
Потребител
Мнения: 982
Регистриран на: съб юни 27, 2009 10:40 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот Aether » чет окт 29, 2009 10:31 pm

Последна промяна от Aether на пет яну 08, 2010 6:59 pm, променено общо 1 път.
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот Кабрал » чет окт 29, 2009 11:34 pm

Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

Пост за триене

Мнениеот Славян » пет яну 08, 2010 5:38 pm

Още една тема мастодонт, която заслужава внимание, и ... почистване.
Потребителски аватар
Чехълче
Модератор
Мнения: 2032
Регистриран на: нед дек 20, 2009 1:49 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот Чехълче » пет яну 08, 2010 9:40 pm

Това са опасни теми - можем да навредим на самите себе си, погъдквайки и подхранвайки гордостта си, че, видите ли, аз ще се спася, а еди-си-кой - няма. Няма заслуги, има милост, така че отсега, гледайки плодовете, можем само да предполагаме.
Косонафт

Към Васкес

Мнениеот Косонафт » ср яну 20, 2010 1:40 pm

Хей, Васкес,
впечетелен съм от тебе- толкова много познания по окултизъм...и толкова дълбок (макар и избирателен) прочит на Божието Слово. Чак не ми се вярва че си един човек(:И кво-това ли ти е назначението((((: Аз едно време си четях само окултните книжлета.
Няма да ти цитирам Библията относно невъзможността да служиш на двама гсподари, понеже не ти пука. Ти Библията не я схващащ като Божие Слово, а като алегория, код към дълбоки окултни истини....Хм, от опит знам, че занимаването с окулт скапва живота- не се ли боиш че някой православен ще те анатемоса, или накой харизматик ще прокълне тея "измамливи духове" ,дето ти пеят в ушите на невидимо вибрационно ниво ,да изсъхнат от корен. То сред окултистите има луди глави, ама и сред християните не липсват. Аз лично се моля в Името на Исуса Назарянина Бог да ти се открие и да те докосне (колкото и банално да звучи)
Гост

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот Гост » чет яну 21, 2010 10:01 am

КОСМОНАФТ,

Ако си прав и измамливи духове шепнат лъжа в ухото ми, то като истински раб Божий на теб се пада задачата да ми отпориш ухото, та да не слуша празни приказки, а измамливите духове колкото и да говорят, да не посеят и да не пожънат, и да изсъхнат от корен. Предоставя ти се чудесна възможност да спасиш една заблудена овца и 99 други, които биха отишли след нея, само защото блее. Така спасявайки една, ще спасиш цяло стадо, а освен това ще придобиеш и пастирска гега, с която ще улавяш за крака всяка непослушна овца, която не иска да слуша на сянка кавала на пастира по пладне. Освен всичко това ще ти бъдат дадени и чанове, които ще привличат всички овци и кози към теб, а всички вълци и лисици ще се крият в най-тъмните дупки в гората. И това не е всичко, а само началото - ще ядеш сирене, кашкавал, овче и козе МЕСО, ще можеш да се завиваш с топли губери, дори толкова ще прогледнеш, че ще разбереш всички тайни, записани в Библията. Просто трябва да дадеш малко, за да получиш изобилие. Мисля, че едно яко круше в челюстта на един легион измамливи духове за теб е нищо работа - за един трошач на демонски глави.

Ако не е по силите ти, но познаваш някого, който може да съкруши този вертеп измамливи духове, както казваш луда глава, с една дебела гьостерица, да хвърли един хубав бой на тези измамливи духове и повече да не си помислят да мамят когото й да било, то аз единствено мога да приветствам това братолюбие.

За последното мога да кажа само АМИН - на всеки, всякога, във всичко.

Vasquez
Потребителски аватар
Чехълче
Модератор
Мнения: 2032
Регистриран на: нед дек 20, 2009 1:49 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот Чехълче » чет яну 21, 2010 9:39 pm

Гост

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот Гост » чет яну 21, 2010 11:56 pm

Мира,

Подарявям ти една виртуална лупа. Може да си я свалиш оттук:
http://magnifier.sourceforge.net/
Потребителски аватар
Мария
Модератор
Мнения: 1471
Регистриран на: пон дек 11, 2006 11:34 am

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот Мария » пет яну 22, 2010 12:14 am

Днес имаме някакъв симпатичен Гост, който прави подаръци. :)

Върни се в “протестантство”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост