Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

теми, свързани с протестантството
dshakin
Потребител
Мнения: 238
Регистриран на: вт апр 22, 2008 5:03 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот dshakin » вт юли 28, 2009 7:05 pm

Тодор каза:

„Какво значи една църква да изпадне в доктринална грешка? За мен това значи мнозинството да приема грешна доктрина. В случая изглежда съм се изразил неточно - в посланието към Коринтяните не се визира цялата общност, а само някаква част (да речем малка) от нея. Идеята ми беше че на тези хора не се гледа като на "не-братя", а като на грешащи в някаква част от учението си и съответно подлежащи на корекция. Има, разбира се, и случаи когато цяло общество (поместна църква) като цяло приема нещо неправилно в учението си. Например Галатийската църква по времето на Павел, примера ми по-горе за арианството, та дори и римокатолицизма. В зависимост от сериозността на грешката това наистина може да доведе до цялостно отпадане на групата (евентуално с малки изключения) от ХЦ. Ще го дискутираме този въпрос тепърва...”
Когато някаква част от християнската общност греши (както го описваш) в част от христовото учение (все още те са братя християни), до два пъти биват скланяни да се поправят (както и ап. Павел хока коринтяните):
„Когато някой от познатите ти се скланя към еретически мъдрувания, увещавай го да познае правата вяра, но не се състезавай с него и не пожелавай да чуеш как мъдрува, за да не се заразиш с отровата му. Ако той пожелае да чуе истината на вярата, доведи го при свети отци, които могат да му окажат полза в Христа. По такъв начин ти ще му помогнеш по Бога без вреда за себе си. Но ако той след първото и второто увещаване не се поправи, от такъв според думите на Апостола се отричай (Тит. 3:10).." Преподобните Варсоноуфий Велики и Иоан Пророк (13:130).
Ако обаче християните от въпросната общност не желаят да вникнат в съветите и наставленията да приемат здравото учение, то те биват лишени от общение с ХЦ и обявени за еретици (т.е. вече са „не-братя” – повече не са християни). Подобен цитат дадох на Актекс на 02.07. А като пример на отпаднали от ХЦ поместни църкви могат да се посочат т.н. дохалкидонски църкви (коптска, сирийска, етиопска).

„Съгласен съм с това, но искам пак да кажа за да не стане объркване - тук говорим за ХЦ. Не приемам че официалната църковна организация и ХЦ са синоними и че организацията задължително е права в решенията си.”
Щом не приемаш, че са синоними, дай някакви реални аргументи (но без вътрешно убеждение).
От написаното от теб (препрочитал съм го неведнъж) по темата – не можах да схвана в какво състояние според теб е просъществувала ХЦ до 16 в (в смисъл в какъв вид):
- имала ли е тя въобще видимо проявление, и ако не – то как тогава се е борила с ересите?;
- споделяш ли мнението на цитираните долу от теб „повечето протестанти” относно т.н. „невидима църква” (която известно време обсъждахме с Актекс);
Та така - не видях личното ти мнение в цитирания долу твой пост, понеже там визираш най-вече харизматиците (ти самия най-вероятно се определяш като бивш харизматик) и протестантите (въобще):
„Православните използват термина "видима църква" за общността от вярващите/християните/православните, които в настоящия момент са живи на земята, а "невидима църква" - за вече починалите (към настоящия момент) християни/православни. Повечето протестанти обаче (по мои наблюдения най-вече харизматиците, но не само те) използват тези термини в съвсем различен смисъл - "видима църква" е съвкупността от всички посещаващи църковните служби (ходещите на църква). Но в действителност не всички от тях са християни. Понякога може да се прецени и по делата (кой е истински), но понякога това е доста несигурно - ние нито познаваме сърцето им, нито делата им в пълнота. И така - "невидима/истинска/Христова църква" протестантите наричат тази част от "видимата църква" (всички които претендират външно че са част от църквата), която е наистина Христова, т.е. която наистина Го следва и Му се покорява. Върху това определение може да има леки вариации, но като цяло е видно че Акте Хикс говори за "невидимата църква" именно в такъв смисъл, а не в православния.”
Не разбирай написаното от мен като заяждане, а като уточнение, за да знаем накъде да насочим дискусията.

„Съгласен съм отчасти. "Микса" съвсем не е състоянието, в което трябва да пребивава една църква и тя трябва да се поправи. И това че някой е повярвал там не е оправдание да държи неправилно учение. Само че казаното така може да се разбира по различен. Наистина ако си киснат в ересите защото така им харесва ще бъдат осъдени и това, че такова е било общоприетото мнение, няма да им бъде от никаква полза...”
То затова ХЦ веднага взема мерки – хем да ги стресне (чрез предупреждението, че са изпаднали в ерес) а и верните да предпази от общение с тях.

„...Може обаче да има и хора искрено търсещи Бога, изповядващи че Исус Христос е Господ и Божи син и полагащи живота си за да Му бъдат угодни. Тези хора Бог не ги е оставил (то горното едва ли е възможно без Святия Дух - само негова повърхностна имитация) и, в случай че не са хванати по някакъв начин от дявола (това е друга тема), Той си се грижи да израстват в Истината. Това е постепенното израстване за което говорим, и не съм съгласен че то е чак такава рядкост..”.
Тези хора наистина започват християнски живот с искрено обръщане към Христа, но не могат да го продължат по правилния начин, защото те поставят собственото си мнение и субективни преживявания на мястото на учението на Църквата и тайнствата. Затова и такива хора (ако условно ги наречем „субективни” или „начинаещи” християни) не могат все още да принадлежат на Тялото Христово, т.е. да станат „обективни”, и да получат благодатта на тайните, докато не се присъединят към Православната църква. Това наистина е най-масовия случай (но за съжаление най-бавния и несигурен), тук обаче изключително много пречи идеята, че когато човек е „спасен”, той няма нужда да прави нищо повече, защото Христос е свършил всичко, т.е. илюзията, че „той си се грижи да израстват в Истината”, а князът на този свят - вероятно е в оставка. За да не ме разбереш неправилно (че извън Православието спасението е 0%) ще повторя това, което бях написал на Актекс:
„При все това не е за нас да определяме положението на онези, които са извън ПЦ – ако Бог желае да даде спасение на някой (който е християнин по най-добрия известен нему начин, но без да е познал ПЦ), това зависи от Него, а не от нас; но когато Той го направи, това е извън нормалния начин, който Той е установил за спасение - в Църквата като част от Тялото Христово."
Така че извън Православието само Бог знае точно колко % е спасението, но във всеки случай е близко до 0 (понеже това е извън нормалния начин), който Той е установил за спасение.

„...Може би единствено ако го сравняваш с тълпите, които в днешно време пълнят църквите. Но според мен истинските вярващи винаги са били малцинство - тесен е Пътя и "малцина минават по него".”
Никога не съм имал предвид тълпите – добре известно е на всички нас, че те не водят реален християнски живот (няма за какво и да ги споменаваме) и не са част от ТХ.

„...Единствено мога да кажа че за мен въпроса е кой (като човек) стои в Истината. Дори да приемем че някоя организация има като официално вярване 100% истина и 0% заблуда, то пак винаги ще има и формални "членове" - особено в спокойно време като нашето в Бг, където едва ли някой ще ти отреже главата защото казваш че си християнин (макар че неправославните често са заклеймявани като "опасни сектанти").”
Тук съм съгласен – тях винаги ги е имало, и едва ли има смисъл да ги коментираме повече.

„Постепенното израстване си върви с покаяние - всеки път, когато Бог ти отвори очите да видиш че нещо е неправилно (без значение дали е доктринално или практическо) трябва да се покаеш за него. Иначе можеш да кажеш "сбогом" на постепенното израстване. Иначе аз от позицията си на Тома Неверни мога да кажа че това е естествения процес и че да се покаеш "на доверие" е сигурно много рядък случай Освен при новоначалните, разбира се.”
Е, не съм казал, че случаят на постепенно израстване (като алтернативен) трябва непременно да бъде без покаяние. Но не мисли, че аз съм толкова лековерен – много години в анализиране на факти, обстоятелства и грешки минаха, докато се убедя къде е Истината.

„Ако човек предпочете "съветите на лукавия дух", то изпадането му в ереси и заблуда е неизбежно според мен. За такъв е истина това което пишеш. Може обаче от него да повярва някой атеист например, който е искрен и от когото Бог не се е отказал. За атеиста това е крачка в правилната посока - той е повярвал че съществува Бог, че Исус Христос е Божи Син и желае да Му служи. Ако Бог е с него, Той постепенно ще го възрасти и ще му даде да види заблудите, в които е попаднал. Но поне отначало най-вероятно той ще се движи с лъжеучителя, приемайки за чиста монета всичко което му се казва защото е още младенец и не се е научил да разпознава доброто от злото. На повърхността изглежда че и двамата вярват еднакво неправилно, посещават едни и същи събрания и по нищо не се различават. Не можем обаче да поставим знак за равенство между двамата. Първият се е отрекъл от Бога и краят му е гибел. Вторият е Божий, има Святия Дух и краят му е вечен живот (разбира се ако и двамата продължат всеки по този си път).”
По отношение на „заслугите” на еретическото учение (за възможността за спасение на атеиста) – доколкото съм наясно на еретиците не могат да им се признават такива заслуги по простата причина, че учението им винаги е богохулно (от която и страна и да го погледнеш) и не може да му се приписва нищо положително. В случая заслугата си е Божия.

„Това е само пример - не казвам например че всички искрени хора, хванати от лъжеучения са Божии и имат Св. Дух. Това зависи от много неща. Но този сценарий е напълно възможен и затова трябва да се внимава в преценката. А за критериите, по които можем да направим въпросната преценка (макар че никога не можем да имаме 100% сигурност за искрено търсещите според мен) ще трябва да говорим по-подробно.”
За искренно търсещите вече говорих по-горе (вж. категорията „субективни”).

„Съгласен съм че това е задължение на ХЦ. Как обаче обикновения човек да разбере кое е истина и кое лъжа като отвсякъде получава различни мнения? Да избере най-логичното? Най-умният не винаги е прав. Най-искреният? Не всеки който е искрен задължително е прав - възможно е той самият да е "искрено заблуден". Единствено на Бог може 100% да уповава търсещия - да отвори очите му за да познае каква е истината. Това е което имах предвид.”
На въпроса „Как обаче обикновения човек да разбере кое е истина и кое лъжа като отвсякъде получава различни мнения?” – мисля, че ако следва сърцето си би могъл да прецени и сам в дадения случай (там поне лукавият няма достъп, а само Бог).
Например: тук сме поставяли много въпроси (по-скоро недоумения) относно някои страни на протестантството (ако е необходимо, ще поясня с примери) и по отношение на които здравият разум (поне според мен) показва някакво конкретно обяснение. За съжаление такова нещо досега не се е случило – чудно как хора, претендиращи че имат страх Божий в случая демонстрират отсъствието му. Затова смятам, че ако човек вътрешно си направи подобна равносметка, би могъл (въз основа на анализ на фактите и обстоятелствата) сам да прецени къде е Истината. Все пак с уговорката, че това важи не за всички (далеч не всеки може да направи подобен анализ). Останалите ще трябва много да внимават да не би да не послушат Сърцеведеца (тъй като всеки има свободна воля – според нас православните).

„Истината на благовестието в се пази в ХЦ. Дяволът обаче активно се опитва да я омеси с лъжи според мен. Така че, макар да е добро да се да се поучим от опита на ХЦ, аз лично съм изключително предпазлив и вече почти нищо не приемам на доверие. Освен благовестието обаче има и спорни въпроси - например дали е имало друго творение, което Бог е унищожил чрез вода. Никой не знае също денят на Второто пришествие, има ли извънземни и т.н. Така че ХЦ няма всяко знание по всички въпроси. Още по-малко го има отделния християнин - на един Бог е дал мъдрост за едно, на друг за друго (имам предвид големите духовни въпроси, а не благовестието). Това е мнението ми по принцип...”
Относно приемането на доверие – хич не е добре това, че имаш съмнение дали ХЦ има всяко знание. Най-вероятно причината за това се корени в самото ти отношение към нея (едва ли не като към някакво менте). Всичките тези въпроси, които изреждаш, мисля че показват точно това:
– те или са безсмислени - (дали е имало друго творение, което Бог е унищожил чрез вода?) поне аз така интерпретирам този въпрос;
- или известни (но явно не на теб) – (има ли извънземни?), това на ХЦ е добре известно;
- или провокативни – (за деня и часа на Второто пришествие), тъй като това знае само Бог Отец.
Така, че всяко съмнение, че ХЦ има пълнотата на Истината е от лукавия. А отделния християнин, разбира се знае само част от нея, в това няма спор. В тази връзка мога да ти пратя на лични (понеже е страница и нещо) едно много точно мнение по въпроса.

„...В конкретния пример искам да кажа че дори св. отци са имали несъгласия по някой въпроси (а щом имаме различни мнения, то някой със сигурност греши) и въпреки това са били Божии угодници...”
Ако мнението на някой св. отец не е в съгласие със съборното определение по даден догматичен въпрос, значи то не е меродавно. Ако дадено мнение е по недогматичен въпрос, то това е лично мнение на въпросния отец (никой от тях не е претендирал за безгрешност на своите мнения).

„...Тоест, необходимо е да се разгледа по-задълбочена каква е всъщност вредата от грешките в учението, а не просто да се каже "който сбърка в нещо не е част от ХЦ и няма благодат".”
Няма нищо толкова страшно някой да изкаже погрешно мнение. Страшното идва едва когато не му се ще да се откаже (след двукратно приканване) от явните и съзнателни свои заблуждения относно вярата по догматични въпроси. Тогава чак се казва, че той „не е част от ХЦ и няма благодат”, т.е. е еретик.

„Личното мнение определя личното учение. Каквото е вярвал човека, това е учил. И е важно не отклонението от официалните догми, а отклонението от Истината. А отклонението от Истината си е отклонение от Истината с всичките му последствия...”
Не съм чувал за такова понятие „лично учение” в православието. В ХЦ не е възможно да има догмати, които са различни от приетите, т.е. „неофициални” – различните са еретически и извън Църкната. Тук изглежда имаш предвид някой от св.отци да е изпадал в ерес? – това е пълен абсурд – ако е изпадал в ерес, то той не е свети отец, а еретик (двете понятия са несъвместими).

„...Не приемам твърдението, че няма никакъв проблем да се отклоняваш от истината по даден въпрос и в това да няма нищо лошо стига официалната църква да няма още становище по въпроса, а след като вече има такова то същото отклонение е вече гибелно.”
По първото твърдение ще дам един пример: допреди няколко години БПЦ не беше изразила официално становище по въпроса за хомеопатичното лечение (дали е метод на лукавия) – сега не съм се интересувал дали вече има становище, но ако има – проблемът е решен, а ако не – всеки е свободен да го решава както намери за добре. Това не са истини от догматичен характер или канони, така че не виждам нищо гибелно като последствие.
vipaz
Потребител
Мнения: 368
Регистриран на: съб дек 06, 2008 2:41 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот vipaz » ср юли 29, 2009 2:33 pm

ivo_tehno
Потребител
Мнения: 409
Регистриран на: ср май 28, 2008 7:00 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот ivo_tehno » ср юли 29, 2009 4:13 pm

vipaz, признака че една църква е на правилния път е духовното старчество и светците, които на свой ред не е задължително да правят чудеса, но светостта задължително е съпътствана от чудеса, естествено по Божие допущение.
При вас е различно вие се стремите към чудеса и естествено е щом толкова да го искате Бог да допусне да ги извършвате чрез дявола обаче и това не носи полза на никого. Естествено Бог е промислил за Домостроителството си и всичко каквото върши е за добро.
За това кой ще се спаси е казано "Там в Рая ще видите хора, които не сте и очаквали да видите и ще има такива, за които сте били сигурни че ще ги видите, но няма да са там". А ти защо толкова се интересуваш кой ще се спаси, ти нали си на правия път? Щом сърцето ти е спокойно и си лягаш вечер с чувство за изпълнен дълг, какъв е проблема? Остава ти да станеш само апостол Христов или пророк, нали! Само внимавай с екзорсистите, много опасни са настръхват ми косите от тях :D :D :D
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот Кабрал » чет юли 30, 2009 12:13 pm

vipaz
Потребител
Мнения: 368
Регистриран на: съб дек 06, 2008 2:41 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот vipaz » пет юли 31, 2009 9:39 am

dshakin
Потребител
Мнения: 238
Регистриран на: вт апр 22, 2008 5:03 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот dshakin » пет юли 31, 2009 4:30 pm

Към Випаз:
Ако имаш сериозно намерение да водиш дискусия по тази тема, то те моля да си завършиш предния далог с мен – имам един пост (05.07.), на който не си благоволил да отговориш. Имай предвид, че аз такъв некоректин маниер не приемам.

„Напротив процентите са точно обратни -ПЦ е се отдалечила от Истинската Христова Църква векове преди ние да се появим и няма никакво желание да влезе в Истинското Христово учение за разлика от Протестанската и Католическата църква...”
Ако си представим (мислено), че наистина процентите са обратни – то тогава:
- как ли ще си ги поделите въпросните 100% с католиците? според Лутер не бяха ли те „тази измет на римския содом” и не предлагаше ли точно за тях „да ги нападнем всинца и да си умием ръцете в тяхната кръв”;
- а преди 1517 г какво е положението - нима всичките 100% са за католиците?; тогава заради покварата в коя от църквите Лутер написа тезисите си? - ами то тогава неговата реформация би била безсмислена.

А за „отдалечаването” на ПЦ е необходимо да се аргументираш:
- какво представлява „Истинската Христова Църква”(ИХЦ) и кога Христос я е създал; по какво се различава от ХЦ (която тук дни наред обсъждаме), понеже виждам да ползваш термина ХЦ наред с ИХЦ;
- едва тогава бихме могли да обсъдим с какво и кога ПЦ се е отдалечила от т.н. ИХЦ (евентуално ХЦ)?;
- какво е това „Истинско Христово учение” – кога и къде протестантите са го получили от апостолите – но най-вече коя от протестантските групировки го е получила, за да сме наясно кое от многото „лични учения” е истинското и кои са ментетата?; знайно е, че всеки недоволен протестант може да си създаде общност с лично учение, представяйки го като "евангелско" или ”апостолско”;
- толкова много си се увлякъл в твърденията си, че даже не се усещаш какво си написал; аз обаче ще те подсетя за предишно аналогично на сегашното ти по-горе твърдение (явно си забравил):
”... и добре че е Католическта църква която винаги се е държала по здраво за истината от източната църква.”
на което в поста си от 05.07. заявих:
”Ако беше така, то реформацията на Лутер би се зародила в Православната Църква. Добре известно е на всички кой е ковачът на нови догмати (filioque, индулгенции, непогрешимост на папата, чистилище, и т.н.) и заради покварата в коя от църквите Лутер написа тезисите си.”
чийто отговор ти си си „икономисал”.

„...Както много пъти съм разглеждал в този форум заедно със кабрал , става ясно че Православието е в отклонение от основните догми на ХЦ кръщение,молитва, изповед, осиновение от Святият Дух и други все така основополагащи стълбове на Християнството. Добре за света като цяло е че ПЦ е най малкта част от Християнските изповедания.”
Само че такива голословни твърдения трябва да се докажат, защото:
- сегашната ПЦ и ХЦ (нарочно ограничавам до 10 век, за да не навлизаме в допълнителен спор) нямат никаква разлика помежду си в догматите и тайнствата. Няма как и да имат, тъй като отлично знаеш, че през същия период друга неизпаднала в ерес ХЦ просто няма. Затова и непрекъснато заявяваме, че през всички периоди ПЦ ≡ ХЦ
Относно твърдението: ”... Добре за света като цяло е че ПЦ е най малката част от Християнските изповедания.”, казвам – добре за света е, че съществува ПЦ - солта на християнството е в нея, колкото и малка да е тя.

„По темата за еретиците и еретичните църкви смятам както каза и Тодор че един Християнин може да има погрешно мнение по някои въпорси на вярата но това не го Изключва от Тялото Христово ако те не касаят пряко неговото спасение...”
Ето какво бе казал Тодор (ако си обърнал внимание, той говори за „грешки в учението”):
„...Тоест, необходимо е да се разгледа по-задълбочена каква е всъщност вредата от грешките в учението, а не просто да се каже "който сбърка в нещо не е част от ХЦ и няма благодат".”
И ето какво му отговорих:
„Няма нищо толкова страшно някой да изкаже погрешно мнение. Страшното идва едва когато не му се ще да се откаже (след двукратно приканване) от явните и съзнателни свои заблуждения относно вярата по догматични въпроси. Тогава чак се казва, че той „не е част от ХЦ и няма благодат”, т.е. е еретик.”
Допълнително уточнявам, че щом грешката е в учението – това не може да не „касае пряко неговото спасение”, тъй като непокаялият се е еретик.

”...И пак казвам че единственият начин да се разграничи истинската църква от фалшивата е сравнение на Учението и примера на Апостолската църква описана в Новият Завет, защо тя е първа и Истинска Христова Църква...”
Разграничаването на истинската църква от фалшивата през цялото време на съществуване на ХЦ е ставало посредством изобличаване на еретиците чрез съборни определения (на вселенски или поместни събори).

„И втори много важен признак който може да бъде разграничена ХЦ от лъжливата се намира в този пасаж от Н.З
Ефес. 4:11-16
11 И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители,
12 за усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово,
13 докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство...”

Точно така е: „...И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти...”, но ги постави в Църквата (а не извън нея), - „...в съзиждане на тялото Христово...”.
Известно ли ви е как може християнина да стигне „до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство” и може ли това да стане в състояние на екстатичен възторг и опиянение, постигнати без труд, без дух съкрушен, без разпъване на плътта с нейните страсти и похоти? Колкото и да изследвате Писанието, само с него не можете да минете. Няма откъде да го прочетете – това е изстрадания духовен опит на св. отци (които вие отричате), немалко от тях лично са били свидетели на подобни „чудеса”, отнасяли са се към тях с основателно недоверие и са се пазели от това явление като от огън.
Когато християнина се осланя на собственото си мнение - резултатът е винаги един и същ - добре познатото състояние на прелест. За съжаление то се осъзнава много трудно и немалко християни са изгубили подвига си по тази причина във вечния огън.

„...14 та да не бъдем вече младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата.”
Какво ли ще да означава този стих за протестантите?
След като нямат централизирана структура, как се осъществява на практика изобличаването на еретиците (има ли някой, оторизиран за това?) и предпазването на „верните” от тях. Това го казвам във връзка с многото различни учения – би трябвало едно от тях да е истинското (но кое?), останалите трябва да са лъжеучения. Ако пък толкова ви харесва икуменическото „никой не знае цялата истина” (един вид всеки донякъде е прав), то тогава ще излезе, че думите на апостола са празни приказки?

„Бог дава в тялото Христово апостоли, пророци, благовестители, пастири и учители, за да може тялото да се израства и осъвършенства както каза и Тодор чрез тях. Липсаването които и да било от тия видове Божии служители говори че тази църква или организация( незвисимо как се нарича не е толкова важно), е лишена от Божията грижа и благодат(защото всяка дарба и способност е по благодат), което за нас трябва да е сигнална червена лампа- това лъжлива а не Христова църква.”
Щом толкова се хвалите с Божията благодат, кажете по какво я разпознавате от нейната бесовска имитация - много често четем, че „изпитвате духовете”, но интересно какъв критерий имате за разпознаването и.
Можем ли да допуснем, че благодатта се дава на всяка група вярващи, без да имат връзка с апостолите и техните приемници и са извън Църквата?

Ето едно аналогично (на горното) твое твърдение (в хронологичен ред):
„Църквата която посещаваш е в сериозно отколонение от официалният канон. Ако тя съществуаваше през 3 век ще да бъде отлъчено от всички Епископи.”
Моят отговор:
”И ако условно си представя, че съм „видял” „сериозните отклонения” на ПЦ и се „отрека” от нея – как да разбера коя от 20000-те протестантски църкви е определило учението (нали според теб учението определя църквата)? Може би да си затворя очите и да „открия истината” по твоя съвет?”
Следва известна корекция в твърдението:
„Виждам че всички твърдите че протестантите са много видове но бъркате. Понеже не сме централизира църкви и всяка църква е водена от Пастир незначи че църквите са много видове. В България има два вида протестанти не 20000- Харизматични и традиоционни, и разликата между тях е минимална.”
Втори мой отговор:
”Даже и да бяха тук само два вида протестанти, и да допуснем, че разликата м/у тях е минимална, то въпросът, който ти бях поставил пак е неразрешим – коя от двете протестантски църкви е определило учението, нали според теб „учението определя църквата”? Може би на принципа „онче-бонче”?”
Следва тишина......... (явно повредата е в моя телевизор).... остава - „онче-бонче”.
Жоро
Потребител
Мнения: 1396
Регистриран на: съб апр 11, 2009 9:10 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот Жоро » съб авг 01, 2009 2:21 am

Випаз,

Много се радвам, че Бог е отговорил на молитвите ви да изцели баща ти. Наистина слава на Бога за това. Бог наистина ви е показал милост.

Моля те , не погубвай себе се с доброто, което Бог ви е показал. Какво имам в предвид? Ами това, че Бог е показал милост към баща ти и към вас, но това не е печат, че учението ви е в Истината. Спомни си как се молихте на Бог. Молитвата ви беше ли от рода на "Господи, ако ни признаваш за верни и носим твоята истина, изцели го." или беше от рода "Господи, покажи му милост, заради твоя Син Исус Христос." Внимавай да неби това, че Бог е показал милост да послужи като оръжие да врага, с което да те кара да мислиш, че сте по-добри християни от другите или дори, че сте истинските християни. Пази се от духовна гордост и помни, че Божията милост е за всички и чрез нея е станало изцелението, не чрез вашата праведност или истинност.

Не е вярно, че православните не вярват в изцеления, нито пък е вярно, че не се молят на Бог за болните. А това, че вкючват и небесната Църква, приканвайки я да се присъедини към техните молитви, най-малкото не заслужава подиграване. Изцеления стават и при православните, но те не тръгват с чудесата напред. За тях чудесата следват, а не водят.

Изцеления стават и при източните религии и при мюсулманите. Значи ли това че са в истината? Не! Значи, че Бог е милостив и изцелява заради хората, не заради ученията им.

Още повече сам Христос е казал:
В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие. Матей 7:22-23

Затова нека да не забравяме фундаменталната истина, че не преживяването определя Истината. Нека търсим и следваме Истината, а не чудесата и преживяванията. А когато Бог се прояви, нека не се възгордяваме, а да помним, че Той се е изявил, не ние и по милост го е направил, не поради наши заслуги. На нас остава да бъдем смирени и послушни на Него т.е. да се покорим на Истината. За това е важно да я търсим и да я познаваме.
ivo_tehno
Потребител
Мнения: 409
Регистриран на: ср май 28, 2008 7:00 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот ivo_tehno » нед авг 02, 2009 3:29 pm

vipaz, имах една позната, мъжът и имаше гангрена, а тя ходеше в Протестантската църква да се молят с братята и сестрите за него, обаче на човека си му отрязоха първо пръстите после си и почина, да се надяваме в Господа.
Така че не ми говори какво има в моята глава, а виж ти изобщо имаш ли нещо в твоята. За излемуването на баща ти, похвално никога не съм отричал чудесата в никое вероизповедание, а липсата на Св.Дух там, има разлика и както е казал стареца Паисий "Преди Бог се грижеше за нас с едната си ръка, а сега с двете се грижи за вас и постоянно бди за да не си навредите"
Сигурно знаеш, че за изцелението(духовно или телесно) е необходимо и болния да има желание, защото иначе не става, няма да му е от полза, може да го погуби. Болестта се дава на човек за покаяние и да се спр и помисли къде бърка, пак цитирам стареца Паисий "Сега, като ви заболи глава бързате да пиете хапчета, а не знаете че по този начин си купувате билет за рая", подобно е отговорил и на един монах, който му казал "Болеше ме глава, но се помолих на Бог и главоболието премина".
Един човек го попитал, какво ще кажеш за стареца Порфирий, а той му казал, такъв човек се ражда веднъж на 400 години, кой от нас ще каже така за някой, никой, всеки се мисли за голям капацитет и точно там дявола ни бие, по ума, защото колкото се мислиш за по-велик отколкото си толкова повече права даваш на дявола. Поздрави
vipaz
Потребител
Мнения: 368
Регистриран на: съб дек 06, 2008 2:41 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот vipaz » пон авг 03, 2009 2:17 pm

Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот Кабрал » пон авг 03, 2009 5:10 pm

Търкулнали се разколници и си намерили похлупак - Випаз.

Випаз, групостите ти край нямат. Много протестанти имат икони, практически всички/без анабаптистите/ стари протестанти кръщават деца, а Лутер и Калвин имат трудове за това. И двамата, а и цялата им шайка, щахя да те изгорят на клада, веднага след Акте, ако дори беше намекнал нещо лошо за Богородица. Молитви и възпоменания за мъртви има в повечето стари протестантски деноминации. Войнствената групост е характерна за всички вас, но хубавото е че след 10 г. няма да си спомняш за тях, а след още 20-30 никой няма да има спомен за църквичката ви.

А на слугите ви - разколниците - няма да казвам нищо, те са си избирали съдбата.

Поздравявам всички с репортаж от истинската църква от Д.А.:

http://www.youtube.com/watch?v=a54iqEr1flQ&feature=fvst

Това е първого, което ми излезе на петдесятници, харизматици, но има хиляди.
ivo_tehno
Потребител
Мнения: 409
Регистриран на: ср май 28, 2008 7:00 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот ivo_tehno » пон авг 03, 2009 5:44 pm

Кабрал ти ме разби бе човек, :D то това си е Пълна лудница, ама те не са виновни хората, до толкова им стига. Само как падат от първите редици обаче и избранници, забелязали, че в стил Брус Лий, дали преподава уроци? 10х за клипа супер е . Не ми казвай че нашите хора са от тези на клипа :oops:
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот Кабрал » пон авг 03, 2009 6:19 pm

Мене все ме мързи за пусна за Петдесятната църква "Помазаната кокошка" - бързо разрастваща се евангелистка църква в Ю. Америка. Бог дал послание чрез един петел на кокошките/говоря за птици, не за отношения в семейството/, които/кокошки/ общували на "непознат" език, по-точно напълно познат - кудкудякане, с петдесятниците и ги светвали за Волята Божия.

http://translate.google.bg/translate?hl ... start%3D10

Това го наберете излиза превод на страницата. Превода естествено е лош но се разбира достатъчно, като се засягат и въпроси за излечения и т.н.
Aether
Потребител
Мнения: 982
Регистриран на: съб юни 27, 2009 10:40 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот Aether » пон авг 03, 2009 8:42 pm

ТодорК
Модератор
Мнения: 1140
Регистриран на: пон окт 06, 2008 2:36 pm

Re: Кои християни са в Църквата Христова и кои (като еретици) не

Мнениеот ТодорК » вт авг 04, 2009 12:43 pm

Моля ви да не продължавате темата в посока "На кой са му повече кирливите ризи - на протестантите или на православните." Такава дискусия (ако изобщо можем да я наречем дискусия) е не просто безполезна, а направо вредна за участващите в нея...

Върни се в “протестантство”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост