Проблеми в протестантските деноминации

теми, свързани с протестантството
vipaz
Потребител
Мнения: 368
Регистриран на: съб дек 06, 2008 2:41 pm

Re: Проблеми в протестантските деноминации

Мнениеот vipaz » ср апр 07, 2010 11:01 am

Хора като вас които твърдят че могат да се спасят със греховете си без да се покат от всички тях, е срамно да се наричат християни.
Вашето невежество ще ви отведе в тъмнина е не при Бога но тогава ще бъде късно да се покаете.
Потребителски аватар
zmianatz
Потребител
Мнения: 1760
Регистриран на: съб ное 28, 2009 9:50 am

Re: Проблеми в протестантските деноминации

Мнениеот zmianatz » ср апр 07, 2010 12:25 pm

Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Проблеми в протестантските деноминации

Мнениеот aktex » чет апр 08, 2010 3:44 pm

По скоро са с чаршафи и гергефи , но спри сърце.

Мисля, че нещата отидоха в съвсем друга посока.
Наистина има проблеми, но само в протестантските църкви, но и в католическите и православните.
Трябва да седнем и да помислим, как да разрешим проблемите. Не мисля,че господата увити в чаршафи и строящи изкуствени острови ще помогнат :)
Космонафт-Протестант

Re: Проблеми в протестантските деноминации

Мнениеот Космонафт-Протестант » пон май 03, 2010 12:56 am

Здравейте,
трябва да призная, че всички критики към явленията в Евангелските църкви са абсолючно верни. Имам предвид демоничното присъствие в тези църкви, поклонението пред пастора-идол, ограбването на хората във вид на десятък, масовото подлудяване, самоволното тълкувание на Библията (аз му викам преразказ с елемти на разсъждение") и още много други неща. Имаме си даже лаф :"Нищо чудно, ако Антихристът се появи в средите на харизматиците".
Е, и..... Да, това всичко е вярно, както и много други неща, като например, че в петдесятните църкви подготвят вместо воини на христа, воини на Сатана. Да знаете колко е неприятно цели молитвени групи да се молят упорито и даже да постят срещу теб.(по презумция ти си вълк грабител) Аз лично съм изненадан от добрата теологична обосновка на православните тук. Тези, с които съм разговарял бяха много по-повърхностни, но за сметка на това смирено горди.
Само че православни братя и сестри, нима това вашето също не е гордост. "Ние сме единствената истинска църква понеже имаме Преданията, Апостолското ръкополагане по историческа линия и куп други неща. Тигър се вживява на Апостол Павел. Проповядва сред протестантите както Павел сред езичниците.((((:
Ами пробвай се да ми проповядваш на мен да стана Православен((((: Шегувам се, на мен ми стига да бъда просто Християнин.....АААААА, То Християнин задължително върви с "Православен", иначе или си заблуден или сатанист.
Има много смесица в Църквата Христова...и много хладина. Но нима само в Портестанството го има това нещо. Няма ли го и при вас в Православието? Или при вас всичко и смирено, достолепно тихо и поради това незабележимо.
Не знам кое е по- кофти, заблудата или гордостта. И какво предлагате, да кръстосваме постоянно шпаги? Какъв е смисълът. Гоненето на бесове не спасява-съгласен.говоренето на езици не е белег за това че си спасен-съгласен(зависи от кой дух са езиците), познаването на Писанието не спасява-съгласен. А ако си Православен и споделяш Православната доктрина спасява ли автоматично. Вие обвинявате всички Протестанти заради външни белези които виждате, но какво имат хората в главите си и сърцата си- никой не знае.

Иска ми се да знам какви процеси текат в Православието, затова съм тук.Не знам как е при вас но в протестантските църкви тече следният процес: Има невидимо разделяне между хората...или по-точно да кажа отделяне. Просто едни и същи хора, разделяли един и същи път вече вървят различни пътеки.

Очаквам и от Тигърчето да ми проповядва. Не се заяждам и нямам намерения да взизам в спорове. А те наричам Тигърче защото за мен още не е ясно дали наистина си Тигър. Засега за мен си малко мъркащо коте. Теология добра-да, ок, ама какво от това- прави ли ни това лъвове и тигри, съмнявам се.
Гост

Re: Проблеми в протестантските деноминации

Мнениеот Гост » пон май 03, 2010 8:19 pm

Телолололози, не се съди по грешките и слабостите на хората дали църквата е истинска или не.
Потребителски аватар
m.muladzhikova
Потребител
Мнения: 774
Регистриран на: пет яну 22, 2010 9:04 am

Re: Проблеми в протестантските деноминации

Мнениеот m.muladzhikova » пон май 03, 2010 10:20 pm

Кей-Пи / съкратено от Космонавт-Протестант /,

/ Извинавам се, че те прекръствам, но ника ти е много дълъг, а и Кей-Пи е по-секси wink: .../

Казваш, че си протестант. Казваш, че за теб е достатъчно да си християнин. Чел си Библията. Думите на Иисус са за всички нас - християните. Да обичаме ближния като себе си, да правим дела на милосърдие, да сме справедливи, да даваме когато ни искат / - без да взимаме лихва и без да търсим обратно даденото / и пр., и пр.
И така Бог Иисус Христос набляга на заповедта ДА ДАВАМЕ. Да даваме любовта си, грижата си, състраданието си, милостиня / под всякаква форма /. Да даваме от себе си така - както Той даваше, дава и ще дава за нас. И да го правим с чисто сърце, без сметки и хитрувания.

Дотук думите на Иисус се възприемат и тълкуват еднакво и при православни, и при католици, и при протестанти / или греша ?/

Не съм наясно за нещо, обаче, на което те моля да ми отговориш - както като твое лично разбиране, така и като официално становище на протестантската църква:

Вярваш ли, че при кръщението на Бог Иисус Христос от Йоан Кръстител - от небето е слязъл Дух Свети приел облика на гълъб?
Космонафт

към m.muladzhikova

Мнениеот Космонафт » вт май 04, 2010 12:04 am

"Кей Пи" може да е и по-секси, ама този въпрос ли ти дойде да ми зададеш?! Имаш си Библия-чети. Не мисля, че сериозно искаш да узнаеш отговора. Или аз сега може би от десет кладенеца вода трябва да извадя и да изкарам някоя свръхнова доктрина за Святия Дух. (като клет протестант, роб на буквата може би?) Жалко наистина, понеже подигравателният монологичен тон не ми прилича на желние за диалог.
Потребителски аватар
m.muladzhikova
Потребител
Мнения: 774
Регистриран на: пет яну 22, 2010 9:04 am

Re: Проблеми в протестантските деноминации

Мнениеот m.muladzhikova » вт май 04, 2010 8:55 am

Грешно тълкуваш въпроса ми. И през ум не ми е минало да се подигравам на някого - в случая на теб. Щом не ти харесва обръщението - ще запазя това, което ти си си избрал.

Космонавт-Протестант,
наистина ме интересува, това за което те питах. Щом не искаш да ми отговориш / само с няколко думи, не искам богословски обосновки / - твоя воля.

Лек и успешен ден.

/ P.S. Разбирам защо не искаш да ми отговориш, не се притеснявай. /
sandi
Потребител
Мнения: 1174
Регистриран на: вт мар 06, 2007 6:31 pm

Re: Проблеми в протестантските деноминации

Мнениеот sandi » вт май 04, 2010 10:58 pm

angelov1

Re: Проблеми в протестантските деноминации

Мнениеот angelov1 » пет май 07, 2010 1:28 am

Nema go tesniat put v protestanstvoto.
angelov1

Re: Проблеми в протестантските деноминации

Мнениеот angelov1 » пет май 07, 2010 1:46 am

Malko za tesniat put,i zashto....

Един законник пристъпил към Господа и го попитал, как да наследи живот вечен. Законникът, бидейки човек, който изучавал дадения от Бога закон и уповаващ се на закона, сам би трябвало да знае това. Затова и Господ го запитал: в Закона що е писано? как четеш? (Лука. 10:26). Законникът прочел: Възлюби Господа Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си.

Тогава Господ му казал: Право отговори; тъй постъпвай и ще бъдеш жив. С отговора Си Той потвърдил казаното, като удостоверил, че за друг път към вечния живот и спасението няма защо да се пита: друг път няма и не може и да има. Обичай Бога и ближния си – в това е всичко!

Какъв кратък катехизис! Какъв прост закон! Само две думи: обичай Бога, обичай и ближния си. Дори още по-малко – една дума: обичай! Защото, който истински обича Бога, той в Бога обича и ближния си, и който истински обича ближния си, обича и Бога. Защо тогава, ще кажат някои, такава сложност и от страна на Бога, и от страна на хората? Защо са тези устави, освещавания, Тайнства, тази сложна система от учения? Защо са тесните врата и тесният път? Защо са нужни подвизите, чрез които някои се опитват да влязат през тесните врата и това духовно снаряжение, което трябва да носят отиващите към вечния живот, всички тези пости, бдения, молитви и т. н.? Те са тъкмо, за да ни издигнат до любовта. Любовта е светлина и плод на нашия спасителен духовен живот. Трябва да преминем през много труд и подвизи, за да принесем този плод. Както у дървото плодът се предшества от цвета, цветът от листата и клонките, клонките от ствола, стволът от корена, коренът от семето и колко много време е нужно, за да израсте от семето дърво и дървото да даде плод. Така е и в духовния живот – отначало върху земята на сърцето пада семето на спасителното слово, от това семе израства фиданка с листа и клонки, после тя израства в дърво, дървото дава плод, а този плод е любовта. Любовта израства на основата на всички тези спасителни дела и трудове и после сама оживотворява и изпълва всичко.

Любовта в своя истински вид е духовен рай. Тя е топло, мирно, благопожелателно, живо, вечно движещо се и радостотворно разположение, не е като гост, който отвреме навреме посещава душата ни, а е разположение постоянно, твърдо, дълбоко вкоренено, по същество неотменно, като например дишането или биенето на сърцето. У когото е внедрено това чувство или тази сила, той пребивава в дълбоко, невъзмутимо блаженство. И дори такъв човек да полага постоянни усилия, той не вижда и не усеща нито усилията, нито скърбите, нито препятствията, защото трудностите по пътя не намаляват, а възвисяват любовта, също както вятърът не гаси, а все повече усилва и увеличава огнения пламък.

Да, любовта е рай, но рай загубен. Влизаш в себе си и не го намираш там; виждаш, че на полето на твоето сърце не расте това дърво на живота. И защо е така? Защото сърцето е обраснало с плевелите на страстите, които заглушават любовта. Където има страст, там няма място за любов. Любовта е пълна с благост, как може да пребъдва тя в сърце, в което властва окаменялото равнодушие към страданията на другите? Любовта не завижда, как ще се всели тя там, където живее завистта? Любовта не се превъзнася, не се гордее, как ще пребъдва тя в сърце, в което властват гордост и тщеславие? Любовта не търси своето, как тогава ще пребъдва в сърце, в което основен двигател на всяко действие е себелюбието? Любовта не безчинства, как ще пребъдва тя в сърце пълно със страсти и безпорядък? Любовта не се радва на неправда, как ще се всели тя в сърце, склонно към злоречие, осъждане и клевети? Първо изкоренете злите плевели на страстите от сърцето си и на тяхно място ще израсте многоклонесто дърво, даващо цветове и плодове на любовта. Но веднъж щом започнете да изкоренявате страстите, неизбежно ще стъпите на път тесен и прискърбен, ще се сблъскате с необходимостта да се облечете във всеоръжието на подвизите и лишенията, ще почувствате нуждата да преминете през всички освещаващи, изправителни и ръководещи законоположения на Божията Църква. Тоест преди да встъпите в единството на любовта, ще трябва да положите много трудове и да насочите усилията си към много занимания, да преминете, като че през гора, за да излезете на отрадната, осеяна с цветя поляна на любовта.

Очевидно е, че пътят водещ дотам не е нито кратък, нито лек. Затова, когато слушате брътвежите на съвременните филантропи, не се поддавайте лекомислено на измамния им зов: „Всичко друго вън! Достатъчна е само любовта!” Не бързайте да отхвърляте останалото! Първо преминете търпеливо през всичко, което ви предлагат правилата за благочестив живот в Светата Църква, през всичко - от най-дребното до най-голямото, само така ще достигнете до истинската любов. А когато истинската любов дойде, тя сама ще ви научи, какво да правите с всичко онова, което незрялата и неопитна филантропия счита за ненужно. Ако словото ни към самите нас беше толкова силно, че да е достатъчно само да кажем: „от днес ще обичам Бога и ближните си!” и любовта тозчас да се всели в сърцата ни, щеше да бъде добре. На практика, обаче, в повечето случаи това съвсем не става така. Мисълта и езикът говорят: „ще обичам”, а сърцето се противопоставя на тези слова и помисли и когато опре до дела на любовта, то се отказва от тях, дори в минутите, когато е увлечено по филантропските идеи. А защо става така? Защото такова сърце е втвърдено от егоизъм, гордост, чувственост, корист - неща, които няма как да прогониш само с модерните днес фрази за любов. Затова и Апостолът, когато пише за любовта, казва: тичайте подир любовта (1 Тим. 6:11, по слав. прев.) – тоест с всички сили се стремете към любовта, или облечете се в любовта (Кол. 3:14) – тоест употребете напрегнат труд за придобиването ѝ и се молете Бог да ви даде дух на любов (2 Тим. 1:7), защото любовта е от Бога (1 Иоан. 4:7), излива се в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий (Рим. 5:5); но дарът на Духа трябва да заслужим и привлечем към себе си, а само с думи това не можем да постигнем.

Превод: свещ. Божидар Главев


"Домашняя беседа", 1872 г ., вып. 32 | www.pagez.ru
Асен
Потребител
Мнения: 1162
Регистриран на: вт мар 20, 2007 5:16 pm

Re: Проблемите на анонимния КосмонаФт

Мнениеот Асен » съб май 08, 2010 5:24 pm

eltoroaz
Потребител
Мнения: 2
Регистриран на: нед май 09, 2010 3:01 pm

Re: Проблеми в протестантските деноминации

Мнениеот eltoroaz » нед май 09, 2010 9:34 pm

Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Проблеми в протестантските деноминации

Мнениеот Aurelia Felix » нед май 09, 2010 10:36 pm

търпимост към хората, да, но към заблудите - не. ние наистина вярваме в Един Бог, но по различни начини. ето тук това е добре обяснено:
http://www.youtube.com/watch?v=fIfnN2CZ ... re=related

познайте Истината и бъдете свободни.
Асен
Потребител
Мнения: 1162
Регистриран на: вт мар 20, 2007 5:16 pm

Re: Проблеми в протестантските деноминации

Мнениеот Асен » пон май 24, 2010 2:34 pm

Модератор Тигър, с голямо лично уважение към теб, искам да те попитам: Защо вниманието ти е предимно фокусирано върху негативни страни и неща? И ти бързаш ли, бързаш да се справяш с тях по човешки (тигъррррски). Не искам да те разколебавам, но това ратуване какъв плод дава реално в живота ти? Има ли във всяка една ситуация приятна, или не: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост или себеобуздание? (Гал. 5:22) Или, както би казал брат Зограф: Пълен ли е светилникът с масло? Към кои от десетте девици можем да се причислим? :angel:
Проявлението на плода на Христовия Дух в живота означава наистина да бъдем като Христос, да имаме приемане по между си (и много повече), а не да се делим на противникови лагери.

С много любов,
:angel: :angel: :angel:

Върни се в “протестантство”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 3 госта