Философски аспекти на поведението на апостол Павел и Августин

теми, свързани с протестантството
Aether
Потребител
Мнения: 982
Регистриран на: съб юни 27, 2009 10:40 pm

Философски аспекти на поведението на апостол Павел и Августин

Мнениеот Aether » пет окт 09, 2009 9:19 pm

Kакто винаги си прося боя, но неуспях да се сдържа след като видях тази тема... :lol:

Павел

„Павел е един наистина странен човек! Душата му не е душа на сво¬боден човек. Понякога прилича на див звяр, преследван и ранен, тър¬сещ пещера, където да скрие от света своята болка.
Той не говори за Иисус, нито повтаря неговите думи.[...]
Но той е човек със скрити сили и тяхното наличие се потвърж¬дава от тези, които се събират около него. И понякога той ги убеждава в това, в което той самият не е убеден. Ние, които поз¬навахме Иисус, и слушахме словата му, казваме, че той, Иисус, уче¬те човека как да разкъса веригите на своето робство, за да се освободи от своето вчера.
А Павел изковава вериги за утрешния човек. Той удря по наковалнята със собствения си чук от името на Този, когото не познава. "
Халил Джубран (76)
,, И забелязах, че до нас стоеше един мъж и наблюдаваше със задо¬волство екзекуцията на Стефан. Името му беше Савел от Тарс и той бе предал Стефан на римляните и на тълпата, за да бъде той убит с камъни.
Савел бе плешив, нисък на ръст. Имаше смъкнати рамене и непропо¬рционално тяло. Той не ми хареса.
Казаха ми, че сега той проповядва Иисус на висок глас. Трудно е да се повярва...
Не ми харесва този човек от Тарс, макар и да ми казаха, че след смъртта на Стефан той е бил укротен и завладян по пътя за Дамаск. Главата му е прекалено твърда, за да е сърцето му сърце на истински ученик. "
Халил Джубран (77)
Павел е може би евреин, произлизащ от семейство от висшето общес¬тво, тъй като споменава за своето родство с Ирод. Римското му граждан¬ство, навярно заплатено със злато, му позволява да промени първоначал¬ното си име Савел на Павел. Павел навярно е възпитан в най-строга фари¬сейска традиция. Несъмнено е получил високо образование, благодаре¬ние на което владее гръцки - международен език и езикът на интелекту¬алците по онова време. Казва, че е получил най-висшето за времето си богословско образование под ръководството на Гамалиил. За съжаление Павел не запазва толерантността на този голям иудейски учител и става фанатик, противник на първните християнски общности. Преобразяването по пътя за Дамаск
Много скоро Павел заема първостепенно положение в ранното хрис¬тиянство. Неговите послания са написани още преди написването на евангелията. И макар да знаем, че Павел не участва пряко в написва¬нето на синоптичните евангелия, той все пак налага своето влияние върху четирите канонични евангелия. Библейската школа в Йерусалим доказ¬ва, че евангелията са били построени въз основа на няколко първоиз-точника, които те наричат документи А,Б,В,Г,Д. (вж. приложената таб¬лица). Открити са павелизми на няколко нива, по-специално в един до¬кумент (документ В)? който служи за редакцията на Марко. Известно е, че за последен редактор на този документ се смята същият, който е на¬писал и последните редакции на Матей и Лука. А евангелието от Йоан също е изградено въз основа на тези последни редакции. Това ясно показва нагаждането на всички тези текстове към павелианската докт¬рина, (78) както и че 50% от Новия завет са написани от Павел. Отпеча¬тъкът, оставен от Павел върху християнството, е определящ и го прави

пръв доктринер на Църквата, доктрина, която по форма и дух няма ни¬що общо с учението на Христос!
Преобразяването на Павел по пътя за Дамаск е несъмнено една от най-големите измами в историята. Докато Христос е жив, Павел не се появя¬ва. После прекарва времето си в измъчване на неговите последователи. Старанието му при преследването на християните изглежда безгранич¬но: „Савел пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, вла¬чейки мъже и жени, предаваше ги на затвор." (79)
Когато Христос напуска света, той е уж призван и избран, за да увеко¬вечи едно учение, което дори не е следвал! И липсва свидетел, който да потвърди думите на Павел, което е много удобно! Но престъплението е почти съвършено, понеже ред несъответствия, свързани със събитието и самата личност на Савел, противоречат на неговата версия.
Павел разказва четирикратно за събитието. И всеки път - по различен начин: В „Деянията" (80) той заявява: „Ония, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха; Но гласа на Оногова, Който ми говореше, не чуха." И уточнява, че ярката светлина обгръща именно него. На друго място (81) светлината заобикаля Павел и обхваща онези, които го прид¬ружават.
Иисус му заявява: „Савле, Савле, що Ме гониш? [...] Стани, та иди в Дамаск, и там ще ти бъде казано всичко, що ти е наредено да сториш"
(82)
Пак в Деянията (83) Иисус започва със същия въпрос, но след това му отправя друга, и то твърде дълга реч: „Савле, Савле, що Ме гониш? Мъч¬но е за тебе да риташ срещу ръжен. [...] Аз съм Иисус, когото ти гониш. Но стани и се изправи на нозете си, защото Аз затова ти се и явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия, като те отнимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега, да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бо¬га, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наследие между осветените"
Както се вижда във втория текст, Иисус изобщо не му казва да отиде в Дамаск, докато това е съществен елемент в първия вариант, понеже имен¬но там всичко трябва да му бъде казано. Но - връх на несъответствието - в „Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни" (84) Павел заявява, че е чул неизразими думи, които на човек не е позволено да изговори. Думите от „Деянията на светите Апостоли" следователно са чиста измислица... Да допуснем Преобразяването на Павел, означава да допуснем абсурдното... И настина защо Иисус би поискал от един човек, който преследва неговите последователи, да разпространява посланието, което очевидно не познава, понеже никога не е срещал Христос - и то в най-строга секретност, така че да няма никакъв свидетел? Освен това Павел е неуравновесена личност и тази липса на равновесие не се променя след отиването му в Дамаск. Нима Иисус Христос не би намерил нещо по-добро от една толкова тъмна лич¬ност за разпространяването на едно толкова важно послание?!?
Савел, една смутна личност

Епилепсията:

Павел е епилептик. Падането му от коня по пътя за Дамаск и трите последващи дни, през които той загубва зрение, характеризират епилепти-чна криза, „жило в плътта", за което сам говори: „Д за да се не превъзна-сям с премногото откровения, даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям" (86) Уточнението на Па¬вел: „Беше ли в тялото или извън тялото" свидетелства ясно за психиче¬ската страна на патологията.
В добавка към епилепсията Павел е една тъмна личност. Самият той признава, че изпитва голямо удоволствие от мъченията, наложени на Сте¬фан, за когото се казва в „Деянията", че Павел „одобряваше убийството му". (87) Освен това се казва, че той „пакостеше па църквата". (88) Този упорит преследвач на последователите Иисусови носи в себе си дълбоко психично неравновесие.
Богословите на църквата ще ни кажат, че преобразяването на Са-вел представлява най-добрият пример за изкупителната сила на Бог. Но ако просветленият живот след преобразяването на един Фран-циск от Асизи или на един Бернар от Клерво ясно свидетелства за тази изкупителна сила, с какво преобразяването на Павел, чийто живот е до¬миниран от садомазохизма, е нещо по-различно от рязката промяна на една личност, жадна за власт над себеподобните си, която обръща един садист в садомазохист?

Садомазохизмът:

Натрапчивата му идея да вижда в плътта обител на страстите и грехо¬вете издава вътрешния му дискомфорт. Както отбелязва Жилабер в пси¬хологическото си изследване на Павел (89), неговият садомазохизъм е очевиден: „Сега се радвам в страданията си за вас и подпълвам недос¬тига от скърби Христови в моята плът..." (90) и „затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, по¬неже, кога съм немощен, тогава съм силен" (91) И още: „станахме ка¬то измет на света, измет за всички досега" (92)

Неговата реторика граничи с богохулство: "Ние сме безумни зарад Хри-ста." (93) Единственото, което го интересува у Христос, е разпъването Му на кръста. Нито веднъж Павел не говори за Възкресението, основна
тема на Христовото послание.
Този садомазохизъм оказва пагубен ефект върху християнството в не¬говата ортодоксална форма. В своя фанатизъм първите християни с ра¬дост се предават на преследванията и мъченията от страна на римляните, като по този начин се надяват да постигнат Вечен живот и да се присъе¬динят към Христос в страданието. Това е кредото на църковните отци от
2 в. Иполит, Игнатий, Ириней, Юстин, Поликарп и Тертулиан, които са единодушни по въпроса:
Игнатий:" Да ме сполетят огън и кръст, бой с диви зверове, да ме насе¬кат и разкъсат, да изтерзаят костите ми, да откъснат крайниците ми, <)а смажат цялото ми тяло... само да достигна Исуса Христа" (94)
Тертулиан: „Трябва да приемете кръста си и да го понесете подир вашия Учител... единственият ключ, що отваря вратите на рая, е собс¬твената ви кръв." (95)
Поликарп: „С един час страдания те постигат вечен живот" (96)
Гностиците смятат подобен подход за безполезен и следователно не страдат толкова от гоненията. Противно на синоптичните евангелия, гно-стичните текстове не отдават голямо значение на Христовите страдания на кръста. Гностиците смятат, че Месията е Чист Дух и не придават на тялото му голямо значение. В един от текстовете от Наг Хамади, „Втори трактат на Великия Сет", Христос говори за своето космическо измере-ние и отрича да е страдал на кръста... (97)
Гностиците смятат, че Христос е умрял, за да бъдем спасени ние. Те намират за смехотворно да се вярва, че да изповядаш вярата си и да си навлечеш мъчения може да донесе Спасение. (98)
Ето как разсъждават те: „4ко се предадем на смърт в Негово име, вси¬чки ще бъдем спасени". Това не е начинът да се постигне спасението..." (99)
Църковните отци не прощават на гностиците, че избягват мъченичес¬твото, и се изпълват с омраза към онези, които наричат „еретици". В „Апо¬логия" Юстин заявява: „Не знаем дали се отдават на разврат и людоед-ство, но знаем много добре едно от техните злодеяния: за разлика от православните, те не са пито преследвани, нито убивани като мъчени¬ци". (100)
Когато император Константин определя католицизма за официал¬на религия, едно от първите му дела е да публикува през 326 и 333 г. Два едикта, забраняващи събранията на гностиците и заповядващи техните еван-гелия да бъдат изгорени. По този начин православният клон на християнс¬твото взима надмощие над гностичния, опирайки се върху политическата структура на Римската империя, която се наема да унищожи „еретиците".
Покръстването на личност като Константин не е образец за разграни¬чение за църквата. Той предава на смърт няколко члена от своето семейс¬тво, сред които и собствения си син. Той сварява жена си, при все че тя му е спасила живота при един заговор. Константин хвърля сянка върху царуването си с недостойни прояви на деспотизъм и слабо управле¬ние. След като е обещал да пощади живота на Лициний, когото е победил в битка, той го предава на смърт ведно със сина му. Константин храни с телата на военопленниците зверовете от цирка. Известни на ис¬ториците, тези факти са укривани от Църквата в продължение на векове...
Католическата църква възприема свръхцентрализираната власт на Рим¬ската империя, за да разпростре своето господство и в най-отдалечените краища. За да укрепи устоите си, тя се опира върху институциите и воен¬ната сила на разпадащата се империя. Следователно благодарение на убий¬ците на Христос и на първите християни - римляните - Църквата устано¬вява своето господство върху духовността на Запада. Историята на хрис¬тиянството навярно би била съвсем различна, ако прославеният гности-чен учител Валентин, дошъл от Александрия в Рим, е бил избран за рим¬ски епископ на мястото на Пий Първи, който става папа. Валентин е от¬лъчен от Римската църква след 150-а година.
Садомазохизмът на Павел, с който е пропито учението на католичес¬ката църква, и който фалшифицира основите на християнската мистика, няма друг еквивалент, освен неговото женомразство, което го кара да презира жените и да пренебрегва Вечното Женско Начало.

Незачитането на жените
Лука отдава голямо значение на жените, които заобикалят Христос.
Той ни обрисува последователно Елисавета, майка на Йоан Кръстител, в щастливо очакване на рожбата си, вдовицата от Наим, чиито сълзи трогват Христос, Мария Магдалена, която изтрива нозете на Иисус с косите си и ги помазва с благовония, Йоана, Сузана, девойки от Йерусалим, които изкачват Голгота подир Учителя.
Отношението на Павел към жените е показателно за душевното му разстройство:
„Жените да мълчат в събранията, понеже не им е позволено да вземат думата; да бъдат подчинени, както самият закон повелява. "(101)

Така Павел, който отхвърля закона, отново се позовава на него, когато това му е изгодно.
„Жената да се учи в безмълвие И пълно покорство. На .жена не позво¬лявам да поучава, нито да господарува над мъж, но ЗАПОВЯДВАМ да бъде в безмълвие. " (102)
В своята мегаломания Павел се въздига за пример и абсолютен авторитет. Той въвежда нравила, които Христос никога не е давал:
„Защото желая, всички човеци да са като мене. [...] А на нежене¬ните и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене. " (103)
Той дава ново тълкувание на Битие: „И не Адам биде прелъстеn, а же¬ната биде прелъстеnа и падна в престъпление." (104)
Неговото презрение към жените е безгранично:
„Също така и жените, облечени прилично, със срамежливост и це¬ломъдрие да се гиздят, не с плетейки, ни със злато, или с бисери, или драгоценни дрехи, а с добри дела... " (105)
„Ако жена не иска да се покрива, нека се стриже; ако пък е срамотно за жена да се стриже или бръсне, нека се покрива. И тъй, мъжът не би¬ва да си покрива главата, защото е образ и слава Божия, а жената е слава на мъжа. " (106)
Изобщо жената го интересува единствено, когато е лишена от всичко женско. Впрочем той я лишава от самоличност:„a на жената глава е мъ¬жът" (107) и се въздига до положението на Твореца, за да ни разкрие: „и не мъжът е създаден за жената, а жената за мъжа." (108)
Относно женитбата и сексуалността Павел ни заявява (109), че тези, ко¬ито се женят, ще имат плътски страдания, и им препоръчва да не се женят:
„ Свързан ли си с жена, не търси развод; развързан ли си от жена, не търси жена. Па, ако се и ожениш, няма да съгрешиш; и девица, ако се омъжи, няма да съгреши. Но такива ще имат грижи за плътта, а пък аз ви щадя. "(110)
За щастие малцина се вслушват в съветите му, в противен случай ня¬маше да има кой да чете неговите послания... За повторната женитба: „...ако пък умре мъж й, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне. Но тя е по-блажена, ако си остане тъй, според моето мнение...." (111)
Павел се намесва с прекалена самоувереност в личния живот на дру гите. Неговото тщеславие е безгранично. Той добавя в своите послания: обича жена си, себе си обича" (112)
Той счита, че вдовица, която живее сладострастно, „приживе е умря-ла". (113)
Жената го интересува само когато стане монахиня. Така че Павел при¬ема за монахини предимно вдовици над шестдесетгодишна възраст. „За вдовица да се приема жена не по-долу от шейсет години, водила един мъж "(114)
Жената интересува Павел само когато е на възраст, т. е. когато не може вече да бъде майка. Така, въпреки че отначало приема млади вдовици, впоследствие се отказва от това, навярно поради несполуки в преследва¬нето на идеала за целомъдрие. (115) - „...и тъй, желая, щото по-млади¬те вдовици да се женят" (116)
На неомъжените и вдовиците, които не могат да се въздържат, препоръчва да се женят: „...защото по-добре е да се женят - добавя той, -отколкото да се разпалват" (117) От две злини следва да се избере по-малката!
Като добри последователи на Павел духовниците проявяват същата ярост към жената, особено в своите нападки срещу гностиците: ,^олко дръзки са тези еретички! Не проявяват никаква сдържаност. Не се по-бояват да поучават, да участват в дискусии, да прогонват духове, да лекуват, дори да дават кръщение!" (118)
По подобен начин Тертулиан дава „Предписания за църковна дисцип¬лина относно жените": "Не се разрешава на жена да говори в църквата, още по-малко пък да поучава, да кръщава, нито да предлага или да изисква за себе си участие в никаква мъжка дейност — и дума да не ста¬ва за свещеническа служба!" (119)
Трудно бихме открили подобни женомразки бълнувания в словото на Иисус. Сред последователите му има много жени и някои от тях игра¬ят първенствуваща роля: Мария Магдалена, Марта, Йоана, Сузана и мно¬го други. Той защитава Мария Магдалена и казва: ,Kйто от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея." (120)
След смъртта на Иисус някои жени имат ръководна роля в хрис¬тиянските общности, проповядват, пророкуват и разпространяват уче¬нието.
Що се отнася до женитбата, от която Павел се опитва да отдалечи сво¬ите последователи, никъде в думите на Христос не откриваме осъждане или неодобрение. Когато самият Той отива на сватбата в Кана, Иисус не
изказва никакво съждение по въпроса. Напротив, Той казва, че в женит¬бата мъжът и жената са съчетани от Бога. (121) Желаейки навярно да възстанови равновесието след отклонението в християнството, Мохамед заявява в Корана. „На вас, които сте неженени, казваме: „Оженете се" (122) Какъв контраст между думите на Павел за женитбата и тези на голе¬мия съвременен поет - мистик Халил Джубран:
„..Тук копнежът повдига завесите на съмнението от загадките на отминалите години и от трохите сладост създава щастие, надминато единствено от щастието на душата, която прегръща своя Бог. Брако¬съчетанието е съюз на две божествени сили, за да се роди на земята трета... То е, когато две души отблъскват отблъскването и се съединя¬ват с единението. То е златна халка от една връзка, чието начало е по¬глед, а краят й - безкрайност... " (123)
Тези прекрасни думи на Халил Джубран въздигат душата към вътре¬шната й божествена същност, докато тези на Павел отвеждат вниманието надолу към злото, към греха.
Отсъствието на Майката
Въпреки своята свръхемоционалност Павел никога не ни говори за своята майка. Нещо още по-лошо - той не говори и за Мария - Майката на Иисус! А неговите мисионерски странствания с Лука не са могли да го оставят в неведение относно детството на Иисус. Действително в своето евангелие Лука придава важно значение на детството на Иисус и на Ма¬рия: Майката на Исус е „благословена между жените." (124)
За Павел Иисус е просто „роден от жена" (125), а не от дева, както е за Матей. Това премълчаване на непорочността на Мария е несъмнено преднамерено. То показва, че - противно на евангелистите - той не при¬ема Непорочното зачатие и проявява слабо уважение към Мария, която нарича просто „жената"!
Евангелията, вдъхновени от Павел, представят Иисус като син, малко почитащ своята майка: „Жено, ето син ти!" (126)
Христос - Принципът на Добродетелта, би ли се обърнал към майка си с подобно обръщение?!?
Единственият аспект от живота на Христос, който го интересува, е разпъването Му на кръста.
В своя характерологичен анализ на Павел Жилабер изтъква огромната празнота в неговите писания - отсъствието на майката на Христос - Дева Мария. Той отбелязва, че Павел никога не говори за природата, която е проявление на Майката в колективното несъзнавано. Морето и нощта, които играят подобна роля в колективната психика, са възприети единст¬вено в техния враждебен аспект: нощта е отъждествена с мрака, а морето се възприема само по повод на корабокрушението.
Какъв поразителен контраст между Иисус, когото виждаме да върви по водата, и Павел, който говори за морето като корабокруше¬нец! (128)
Противопоставянето между гностиците, които почитат Майката, и хри¬стиянството на Павел, който никога не говори за Нея, е пълно. Премежди¬ето на Павел в Ефес е един поучителен момент, който показва, че се е опи¬твал в своите проповеди да се противопостави на култа към Богинята Май¬ка. Ефес от древни времена е едно от главните места за поклонение пред Богинята Майка под името Артемида. Нападките на Павел срещу култа към Нея предизвикват размирици, от които той е принуден да бяга, споди-рян от виковете на множеството: „Велика е Артемида Ефеска!" (129)
Впрочем Павел е яростен хулител на древната религия изобщо и на мита за Великата Богиня. Той е агитатор, нападащ вярата и култа към Великата Богиня. Още веднъж „Деяния на светите Апостоли" са ясни в това отношение:
,,...я пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Асия, тоя Павел убеди и обърна доста народ, думайки, че не са богове тия, които се правят с ръце ЧОВЕШКИ.. Тъй че има опасност, не само това наше занятие да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Ар¬темида да се не смята за нищо, и да загине величието па същата, която цяла Асия и вселената почита. " (130)
Всъщност Павел нарочно оставя настрана всичко, което има по-близ¬ка или по-далечна връзка с Майката - езическа или християнска - и по този начин прекъсва в съзнанието вътрешната връзка, която от зората на вековете хората са имали с Вечната Майка.
С изключение на Климент Александрийски, висшите духовници, при¬емници на идеите на Павел, проявяват същото женомразство чак до Па¬вел VI, който през 197-а година заявява, че една жена не може да бъде свещенослужител „защото нашият Господ е мъж" (131), както и Йоан Павел II, който упорства в това отношение.
Църквата, която в своето кредо се нарича Света и Католическа, което означава Всеобща, е издигнала на пиедестал двама мъже - Петър и Павел - които са твърде далеч от святостта и всеобщността. Тяхната омраза и скриването на Божествения Женски Аспект - Богинята Майка, ги правят отговорни за отклонението на християнството в посока на мъжкия деспо¬тизъм и догматизма.

АВГУСТИН И ПЪРВОРОДНИЯТ ГРЯХ
И днес Църквата почита
Свети Августин като светилннк,
А той е бил просто главня
За подпалване на клади.
Рене Жирар (132)
Наред с Павел, Августин е един от главните теологически стълбове на християнството. Неговата доктрина за първородния грях с залегнала в основата на католицизма. Освен това неговите писания оказват значимо влияние върху Калвин и следователно дълбоко засягат протестантството. Августин с особено усърдие охулва и осъжда култа към Богинята Майка на езическия свят.
Августин има многобройни допирни точки с Павел. Животът му е бе¬лязан от религиозен прелом. Първоначално той е пламенен привърженик на манихейството, хули и презира християнството. Той е за манихейство-го това, което е Павел за еврейския закон три века по-рано. По-късно Ав-густин приема християнството вследствие на среща със св. Амврозий. Благодарение на своята висока образованост (преподава реторика в Рим, а по-късно и в Милано) написва и проповядва Доктрината за първород¬ния грях. Тази доктрина, освен че е духовно несъстоятелна, ще има опу-стошителен ефект върху западния мироглед. Както при Павел, неговият ексцентризъм и свръхемоционалност го карат да си противоречи. Тон се нахвърля яростно върху езичниците в многобройните си трактати, писма и проповеди, които напомнят многословното и сектантско въодушевле¬ние на павеловите писания. Неговото съчинение „За Божия град" е апо¬логия на християнството и образец в жанра по отношение на догматизма, фанатизма и липсата на толерантност. В този свой труд Августин решава да атакува култа към Богинята: „Богинята Майка е надминала всички свои синове не във величието, а в престъпността, С това чудовище не може да бъде сравнена дори чудовищността на Янус. Този изверг не е надминат от тъй многобройните престъпни похождення на Юпитер. Тя оскверни земята и ужаси небесата." (133)
Да не се заблуждаваме! Августин не се ограничава с бичуване на кул¬та към Богинята сам по себе си. Той напада пряко Богинята Майка. Жлъ-чността на думите му издава пълна липса на уважение и толерантност
към простото и чисто преклонение на милиони хора по онова време към Вечната Майка.
Ако днес биха били критикувани многобройните злоупотреби на Църквата и биха се повторили подобни думи, отправени този път срещу Иисус Христос или Дева Мария, или Бог Отец, това не би ли било богохулство? А Августин богохулства и не е случаен фактът, че той е станал един от главните стълбове на Църквата. Той се вписва в линията на мракобесие, нетърпимост и следователно пълно незачитане на посла-нието на Христос. Христос въстава срещу фанатизма и липсата на толе¬рантност. Той говори за Бащата и Майката и не изрича нито дума против култа към Богинята. Очевидно е възражението: това, че не е говорил за него, не означава, че го е одобрявал. При все това, подобно възражение отпада от само себе си: измерението на Сина Человечески е тъй обшир¬но, ръстът Му - тъй величав, че ако бе счел за необходимо да разобличи култа към Богинята, то Той непременно би го сторил. Щом Той не го с направил, защо онези, които претендират, че Го следват, вършат против-ното?
Доктрината за Първородния грях, която е станала централна тема в християнството, е конструирана от Августин и доразвита въз основа на писанията на Павел върху греха. Естествено грехът е за сметка на жена¬та, понеже Ева стои в основата на този грях, който осъжда цялото човече¬ство още от появата му.
Теорията за Първородния грях произлиза от централната тема на Би¬тие - Изкушението на Адам. При все това подобно развитие е напълно чуждо на юдейството, което не смята, че цялото човечество е осъдено поради сторения грях. Напротив, в юдаизма Израил е избраният народ, издигнат до ранга на царско достойнство. Впрочем подобна концеп¬ция са имали голям брой християни от първите векове, които са следвали еврейската религия. Например Григорий Нисийски смятал, че човечест¬вото е жив образ на Единия Бог. (134)
Августин е водил безпътен живот и никога не е можел да контролира своето либидо, както без капка свян пише в своите „Изповеди". Да пости¬гне вътрешно равновесие за него е било още по-трудно поради факта, че следва строго напътствията на Павел, който осъжда брака. Както често става, когато някой е изправен пред голям личен проблем, Августин не се опитва да преодолее и превъзмогне своята обърканост, а прави от нея общовалидна максима.
По този начин митът за Грехопадението на Адам се отклонява към чисто сексуална интерпретация. Адам е съблазнен от Ева и от тяхната забранена връзка се ражда целият човешки род. Тъй като е плод на прег¬решение, човекът живее в грях и не може да се освободи от него. Всеки
без изключение е подложен от дадена възраст насетне на сексуално изку¬шение и не може да го преодолее. Човечеството е покварено от този грях, който е първороден, понеже произлиза от първородителите. В своята ме¬галомания Августин фантазира как би изглеждал актът на зачеване на човешкото същество, ако Адам и Ева не бяха съгрешили. Той го нарича „размножаване без страст, контролирано от волята". Августин допус¬ка, че „хипотезата за подобно зачеване не е проверена от опита", но -допуска той, - „не е била приложена от единствените, които биха мог¬ли да докажат валидността й" - Адам и Ева. Той заключава, че „те са съгрешили твърде рано и са били прогонени от райската градина" (135)
Според Августин единствено Христос е останал незасегнат от Първо¬родния грях, тъй като е роден от девица. .Децата и ембрионите, дори тези, които са живели, ако умрат, без да са били кръстени, - казва той, - ще горят вечно след смъртта си -мъчение, заслужено не поради несъ¬ществуващите им грехове, а поради Първородния грях, който са приели с раждането си" (136) В този Първороден грях тъкмо жената е олицет¬ворение на злото. Тя е съблазнителката и тази, която води към погибел Адам и цялото човечество. Поради тази причина Августин заявява, че „жената е слабата половина" (137), и заключава: „мъжът е създаден, за да властва над жена си, както духът властва над плътта" (138) Излиза, че духът на самия Августин не е достатъчно буден, понеже в сво¬ите писания той непрестанно повтаря, че половата страст не може да бъ¬де овладяна.
Последствията за развитието на западното общество от тази доктри¬на, станала централна за Католическата църква, са твърде сериозни.
Действително поради това, че сексът - естествена и нормална част от живота - е превърнат в петно и проклятие, сексуалният живот не е могъл да бъде интегриран от обществото в нравствеността. Бракът, в който сек¬суалността намира своя пълен разцвет, не е признат за израстване в духо¬вен план, а на него се гледа като на по-малкото зло. Пътят към светостта става този на безбрачието, изключващо семейния живот. Морално дискредитирана, сексуалността е изтласкана в тъмните зони на под-съзнанието до деня, в който една нова догма - доктрината на Фройд - я изважда оттам, за да тласне обществото в другата крайност - тази на ра¬зюзданата сексуалност и прехваленото „освобождение на нравите".
На второ място, негативната оценка за самоконтрола на човека дава основание за господството на Църквата над масите и открива пътя за то¬талитаризма. Августин е един от първите, които препоръчват използва¬нето на сила за налагане учението на Църквата. Движението на донатис-тите, противопоставящо се на възгледите на Августин, бива потушено с нетърпимост, предвещаваща Инквизицията. По това време епископ на Картаген, Августин заговорничи с властта в Рим за въвеждането на зако ни, ограничаващи гражданските права. Донатистите са съдени и отстра¬нени от чиновнически длъжности. Техните епископи са пратени в изгна¬ние, а Августин оправдава употребата на сила като необходимост за спра¬вяне с тези еретици. (139)
Епископ Пелагий, от ирландски произход, е защитник на истината м справедливостта. Той проповядва свободната воля и достойнството на чо¬века така, както ги е определил Ориген сто години по-рано. Следовател¬но той се противопоставя на схващането на Августин и вижда в Първоро¬дния грях една абсурдна доктрина. Августин става негов гонител. Първо той осъжда като еретик Целестий, ученик на Пелагий. После, през 417 г., издейства от Рим осъждането на самия Пелагий.
И накрая, теорията на Августин е оцветена от безгранично женомраз-ство, наследено от предписанията на Павел. Августин заявява, че „жена¬та не е създадена по божие подобие" (140) и че ,,тя няма душа" (141)
Неговото женомразство го подтиква да изкаже едно радикално тълку¬ване на Стария завет, което принизява Ева до „петно за цялото човечес¬тво", което е особено обезпокоително, понеже в юдео-християнската тра¬диция Ева представлява Първичната Майка.
Би могло да се възрази, че женомразството е широко разпространен възглед по онова време и че Августин е просто изразител на духа на сво¬ето време. Всъщност не е така. Това принизяване на жената не се споделя от всички. При гностиците жената се радва на признание и заема равно¬стойно на мъжа място в обществото. Впрочем гностиците дават на мита за Адам и Ева тълкуване напълно противоположно на католическата вер¬сия. Според гностичния текст „Ипостасът на архонтите" Адам разпозна¬ва в Духовната Сила Първичната Майка. „Ти ми даде живот. Ти си моята Майка." (142)
Казва се, че Богинята Майка влиза в Змията, за да напътства Ева и да я научи, че трябва чрез Дървото на познанието да се научат да различават истината от неистината и да станат като боговете: "Женският духовен принцип влезе в змията като учител и каза: „Никак не ще умрете. Напротив, очите ви ще се отворят и ще станете като боговете. Ще различавате добро от зло." (143)
Тази версия на гностиците трябва да се свърже с „Евангелие на Тома" (144), в което Иисус Христос вижда в змията принципа на мъдростта, а не носителя на грехопадението на човечеството.
Последна промяна от Aether на пет окт 09, 2009 10:03 pm, променено общо 2 пъти.
Aether
Потребител
Мнения: 982
Регистриран на: съб юни 27, 2009 10:40 pm

Re: Блудство ли е сексът преди брака?

Мнениеот Aether » пет окт 09, 2009 9:28 pm

1 век
Павел:
"Тези, който се оженят, ще страдат в плътта си."
Павел избива последователите на Христос и се радва на мъчението на Стефан

5 век
Августин заявява:
"фригидността (студенината) е духовност"
"Сексът в брака е само за тези, който не могат да се контролират"
"Идеалът е: никога секс, в никой момент, и завинаги"

Тези два поста цитирам "умните хора", не са очевидно мое мнение, просто събирам инфо, ще съм благодарен, ако се изказвате по обосновано :biggrin:
small axe
Потребител
Мнения: 2485
Регистриран на: чет апр 23, 2009 7:23 pm

Re: Блудство ли е сексът преди брака?

Мнениеот small axe » пет окт 09, 2009 9:48 pm

тeзи тн."умни хора ' , мразят истината , Aether , за това ги пишат такива клеветнически неща.
Няма да мога да се спра по детайлно , на това което са писали , понеже се опасявам , че мога да умра от старост , докато отговарям.Много са се хабили горките.И наистина са горки. :( Подобни клевети не бях чел отдавна.

И днес Павел е гонен и хулен от враговете Господни, това говори добре за него :clap:

Дано , някой се наеме да пише по детайлно , Aether, както казваш.Аз лично се чувствам възрастен за такова обемно начинание.
Aether
Потребител
Мнения: 982
Регистриран на: съб юни 27, 2009 10:40 pm

Re: Блудство ли е сексът преди брака?

Мнениеот Aether » пет окт 09, 2009 10:09 pm

Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Философски аспекти на поведението на апостол Павел и Августи

Мнениеот Кабрал » пет окт 09, 2009 10:44 pm

Потребителски аватар
Dadi
Потребител
Мнения: 303
Регистриран на: нед юни 17, 2007 6:48 pm

Re: Блудство ли е сексът преди брака?

Мнениеот Dadi » съб окт 10, 2009 12:40 am

ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Философски аспекти на поведението на апостол Павел и Августи

Мнениеот ven4e » съб окт 10, 2009 9:30 am

Тази тема също е за "Жени и мъже" :lol:
А философският въпрос е: защо някои мъже не могат да се примирят, че трябва да имат последната дума във взаимоотношенията си с жените? Моят отовор е: понеже са прекалено горди, не само да управляват, но и да имат каквото и да било с такива неуравновесени същества. Крайната точка на тази мисъл е двуглавото (в женския вариант безглавото) чудовище хомосексуализъм.
Aether
Потребител
Мнения: 982
Регистриран на: съб юни 27, 2009 10:40 pm

Re: Блудство ли е сексът преди брака?

Мнениеот Aether » съб окт 10, 2009 12:02 pm

ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Блудство ли е сексът преди брака?

Мнениеот ven4e » съб окт 10, 2009 12:23 pm

Aether
Потребител
Мнения: 982
Регистриран на: съб юни 27, 2009 10:40 pm

Re: Блудство ли е сексът преди брака?

Мнениеот Aether » съб окт 10, 2009 1:12 pm

Последна промяна от Aether на съб окт 10, 2009 3:17 pm, променено общо 1 път.
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Философски аспекти на поведението на апостол Павел и Августи

Мнениеот ven4e » съб окт 10, 2009 1:44 pm

Aether
Потребител
Мнения: 982
Регистриран на: съб юни 27, 2009 10:40 pm

Re: Философски аспекти на поведението на апостол Павел и Августи

Мнениеот Aether » съб окт 10, 2009 3:15 pm

ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Философски аспекти на поведението на апостол Павел и Августи

Мнениеот ven4e » съб окт 10, 2009 3:41 pm

Идеята за цикличността на времето се разбива на пух и прах пред идеята за вечността, която е била преди и ще бъде след въпросното време. Мъжът е произлязъл от жената, а жената от маймуната и всички са се появили вследствие малко повече напалм :lol: Махни си това колибри от аватара и тогава ще говорим, иначе подписът ти е хубав ;)
Aether
Потребител
Мнения: 982
Регистриран на: съб юни 27, 2009 10:40 pm

Re: Философски аспекти на поведението на апостол Павел и Августи

Мнениеот Aether » съб окт 10, 2009 5:22 pm

ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Философски аспекти на поведението на апостол Павел и Августи

Мнениеот ven4e » съб окт 10, 2009 5:33 pm

Сегашната реалност е исторична, но когато всички тези катаклизми във връзка със света и разделянето на добри и лоши същества приключат и започне новият свят, чак тогава може да има истинска цикличност. Разбира се, има още толкова неща да се кажат и ще се постарая да ги поднеса в някакъв приемлив срок, засега толкова :wink:

Върни се в “протестантство”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта