"... Стани и ходи“-Матей 9:5

теми, свързани с протестантството
pavel
Потребител
Мнения: 209
Регистриран на: вт сеп 14, 2010 12:47 pm

Re: "... Стани и ходи“-Матей 9:5

Мнениеот pavel » съб дек 25, 2010 4:09 pm

Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: "... Стани и ходи“-Матей 9:5

Мнениеот Кабрал » нед дек 26, 2010 10:43 am

Нямам спомен да съм отправял лични обиди, а ако съм го правил съжалявам. Тук постоянно се пише извън темите. Дори веднъж бях започнал да групирам различни постове в отделни теми, но ме домързя.

По същество:

Друг основен момент в евангелията е общуването с Бог. По време на земния живот на Спасителят то е лично, човек за пръв път общува дериктно с Бог. Молбите са казани и вярата е засвидетелствана лице в лице със самия Бог. В последствие, след възнесението, това вече не е така то чак до Второто пришествие. Ние не общуваме лично с Бог, нито получаваме пряко от Него Божията благодат, защото Той не е телом между нас, Неговото тяло е Църквата, а общуването става в тайнствата.

Всичко това идва да изясни барбата между духовното и плътското в хората. Едни са водени от вярата в Божията същност на Иисус, други са подчинени на греха, едни са духовни, други плътски, едни са с Бог, други с дявола, но не като стоящи на отделни физически места, а като приели живот в дух и живот в грях.

Сега, като имаме богословската основа, можем да направим критичен анализ на пуснатата от Асен проповед.

Това, в което вярваме и начинът, по който постъпваме в тези ситуации до голяма степен определя успеха ни.

Виждаме характерното за евангелизма разделяне и противопоставяне на вярата и делата. Допуснато е, че вярата съществува сама по себе си, като "чисто и абстрактно" състояние, което същевременно допуска извършването от вярващия на дела, противоположни на абстрактната вяра.

Ето какво съм научил от живота. Чувствата са реални и затова не трябва да ги игнорираме. Рядко са точни и затова не трябва да им се доверяваме. Всяко чувство, което ни води към съмнение, отчаяние или неверие в казаното от Бог, не е благонадеждно. Такова чувство е наш враг, а не приятел.

Тук се появяват като определящи поведението ни чуствата на вярващия, а както вече казахме определящи са Духа и дявола, дали стоим извън или вътре в греха. Бог пита Адам: "Адаме, къде си"?, не защото не знае, а за да засвиделства Адам, че е в греха - Къде си? Той вече не е с Бог, а с дявола и не чуствата ни ръководят, а духовното и земното. Ние можем да подменим източниците на действията ни с ""чуства" - добри и лоши, но това е много встрани от действителността и поставяне на следствието като причина.

Исус заповяда на паралитика да направи нещо, което преди това не можеше да прави (Матей 9:5-7). Болният направи точно това и удиви всички наоколо, а сигурно и себе си. Иисус не беше изненадан. Човекът добре знаеше, че не е способен да го направи, а Иисус знаеше, че може, стига да дръзне. Паралитикът беше изправен пред избор, който може би и ти имаш: „Стани и ходи“. На какво ще повярваш? На това, което мислиш и чувстваш, това, което казва миналото ти или това, което Иисус казва, че можеш да направиш? Винаги ще има нещо, което няма да можеш да направиш, докато отказваш да повярваш, че можеш. Винаги можеш да направиш повече, отколкото предполагаш.

Този шедьовър на богохулството изисква няколко тома критика, някой млад богослов може да започне след семинарията с това и като грохнал старец да го остави на следващите.

1. Преразказанато не е от Библията. Нищо от това не е описано от евангелистът:

И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете! Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулствува. А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си? Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си. И той стана, взе си постелката и отиде у дома си. Мт.9:2-7

2. Богохулството е в приписването на разслабения на сили, които са присъщи за Бог, поредната подмяна на Бог с хората, характерна за евангелизма. Разслабения е спасен, защото Иисус му опрощава греховете, а не защото досега той, разслабеният, не е дръзнал да ходи! Иисус няма как да знае, че "може, стига да дръзне", защото ако знаеше, че Спасението е в това хората да дръзнат нещо, нямаше да се въплащава! Спасението както казахме е само и единствено от Бог, а не от наши дела, вкл. и дръзновени.

3. Пита ни авторът - "На какво ще повярваш"? и си отговаря, че трябва да вярваме не на старите си чуства, а на това, което Иисус казва, че МОЖЕМ да направим. Т.е. силата на избавлението е в нас, а вярата ни в Христос е в това, да ни се вдъхне увереност, че е така. Подобна ерес е отричане на Божествеността на Иисус и приравняването му Кашпировски и други шарлатани или психолози, които мотивират най-често спортистите. Вярата ни е в това, че Иисус Христос е Бог и затова е вярно казаното от Него, че ще се спасим чрез опрощение на греховете.

Това са само основните неща от този абзац.
Асен
Потребител
Мнения: 1162
Регистриран на: вт мар 20, 2007 5:16 pm

Re: "... Стани и ходи“-Матей 9:5

Мнениеот Асен » нед дек 26, 2010 6:53 pm

:angel: Здравей Кабрал, не мога да се съглася с критичните забележки, които си отправил, защото нещата са поднесени и обяснени толкова достъпно, че е необходимо само прочитане и приемане с размисъл. Не е необходимо от най-ранна....та до преклонна възраст човек да издирва "отклонения" и да ги оборва. Винаги съм се учудвал на това, че обикновените неща се възприемат толкова трудно от отделни хора, или им се приписват качества, които по същество са несъвместими с тях.

И честито Рождество Христово:
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: "... Стани и ходи“-Матей 9:5

Мнениеот Кабрал » ср дек 29, 2010 11:49 pm

Нещата нито са обяснени достъпно, нито по християнски. Има един мускетарски лозунг - "един за всички, всички за един", може и да не е точно мускетарски, но не е и християнски. Това което винаги ме е потрисало е пълното пренебрежение на евангелистките проповедници към Писанията. Казано е ясно, защо трябва да го преиначаваме до степен да променяме съдържанието?
Христос вижда вярата на тези, занесли разслабения и му опрощава греховете! Прави го заради любовта, която имат приятелите към сакатия и тази любов най-вероятно е породена от неговата любов към тях, затова е и казано, че "любовта покрива много грехове" и "любовта никога не отпада/ни на този, ни на онзи свят/". Но го прави и защото тези хора са го приели за Бог и вярват, че Той може да опрости греховете, както е писано: "А заповедта Му е тая, да вярваме в името на Неговия Син Иисуса Христа и да любим един други, както ни е дал заповед.". 1Ин.3:23
Толкова е кратко, лесно и достъпно, три изречения, защо трябва да се усуква и променя благовестието, за да станело разбираемо?

Върни се в “протестантство”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост