Постът само гладуване ли е?

теми, свързани с протестантството
Асен
Потребител
Мнения: 1162
Регистриран на: вт мар 20, 2007 5:16 pm

Постът само гладуване ли е?

Мнениеот Асен » вт мар 22, 2011 2:15 pm

Бог иска да ни благослови, за да бъдем благословение за другите. Иисус плати пълната цена, за да ни осигури всяка една възможност да имаме успех и да достигнем до целта, която Той има за нас в живота. Ние не сме дошли случайно на тази земя, с цел да преживеем някак си в тоя "досаден" свят и после всичко да свърши. Съвсем не е така! Всеки от нас е важна частица от мозайката на великия Божи план за хората.Така че, без нас, без теб няма да мине :)
Едно от най-важните неща в последните времена, за това, което Бог иска да извърши чрез нас са постът и молитвата. Вече не е проблем да вземем Словото и да четем. Много по-лесно е да отидем на църква или на библейски урок и да си водим записки, като си мислим, че правим нещо, понеже цялото ни време е ангажирано. Но, ако не прилагаме Словото във всекидневния си живот заедно с поста и молитва, за да се научим да общуваме с Бога си губим времето и гоним...вятъра. Постът покорява плътското у нас и от незрели хора ни превръща в хора с характера на Бога, които изявяват плода на Духа.Нека си спомним, че Мойсей беше един много самонадеян човек, когато живееше във фараоновия дворец в Египет. Веднага щом разбра, че Бог иска той да бъде избавител на народа си, Мойсей тръгна по човешки да се разправя с египтяните и уби един от тях. Доста дълго време мина на подготовка и обучение в пустинята, докато Бог можа да каже, че Мойсей е кротък човек, който се беше научил да не разчита на себе си, а само на Бога. По-нататък четем, че след 40 дневен пост в планината и стоене в Божието присъствие, Мойсей стана ходатай за народа си, доби смелост пред Бога да иска унищожението на тези коравовратни хора, Бог се разкая за това, което бе намислил, и Мойсей видя Божията слава.(Изход 32)

Савел непосредствено след новорождението си пости три дни и три нощи. Тогава Бог му откри Своя план за неговия живот и той започна да се подготвя веднага (Деяния на апостолите 9:9)

Има и много други примери в Библията, но няма да се спирам подробно.

Как да постим? Иисус казва да постим в тайно, без показност. Не е нужно да тръбим навсякъде, че си изпълняваме задълженията. А замисляли ли сме се, че можем да правим добри дела с грешни мотиви и те да нямат стойност пред Бога?

Силата на поста

3. Защо постихме, казват, а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш? Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия, И изисквате да ви се вършат всичките ви работи.
4. Ето, вие постите за да се препирате и карате, И за да биете нечестиво с пестници; Днес не постите така Щото да се чуе горе гласът ви.
5. Такъв ли е постът, който Аз съм избрал, - Ден, в който трябваше човек да смирява душата си? Значи ли да навежда човек главата си като тръстика, И да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден угоден на Господа?
6 .Не това ли е постът, който Аз съм избрал, - Да развързваш несправедливите окови, Да разслабваш връзките на ярема, Да пускаш на свобода угнетените, И да счупваш всеки хомот?
7. Не е ли да разделяш хляба си с гладния, И да възвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш, И да се не криеш от своите еднокръвни?
8. Тогава твоята светлина ще изгрее като зората, И здравето ти скоро ще процъфне; Правдата ти ще върви пред тебе, И славата Господна ще ти бъде задна стража.
9. Тогава ще зовеш, и Господ ще отговаря! Ще извикаш, и Той ще рече: Ето Ме! Ако махнеш насред себе си хомота. Соченето с пръст и нечестивите думи,
10. Ако даруваш на гладния желаното от душата ти, И насищаш наскърбената душа, Тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината, И мракът ти ще бъде като пладне;
11 Господ ще те води всякога, Ще насища душата ти в бездъждие, И ще дава сила на костите ти; И ти ще бъдеш като напоявана градина, И като воден извор, чиито води не пресъхват.
12 И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места; Ще възстановиш основите на много поколения; И ще те нарекат Поправител на развалините, Възобновител на места за население.
13. Ако отдръпнеш ногата си в събота, За да не вършиш своята воля в светия Ми ден, И наречеш събота наслада, света на Господа, почитаема, И Го почиташ като не следваш в нея своите си пътища, И не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи,
14. Тогава ще се наслаждаваш в Господа; И Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята, И ще те храня в наследството на баща ти Якова; Защото устата Господни изговориха това. (Исая 58:3-14)

За хората, които са описани тук, постът е бил просто една приета част от религиозния ритуал (този вид пост, който е бил практикуван от фарисеите по времето на Иисус). Вместо истинско покаяние и смирениe, те са
продължавали с обичайните си светски дела и са поддържали лошото си отношение на завист, егоизъм, гордост и потисничество.Постът, който е угоден на Бога, от друга страна, произлиза от съвсем различни мотиви и отношение: „Да развързваш несправедливите окови, да разслабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? (ст. 6). Писанията и опитът потвърждават истината, че има много връзки, които не могат да бъдат развързани; има бреме, което не може да бъде отместено; робства, които не могат да бъдат разчупени и много депресирани хора, които никога няма да бъдат свободни докато Божите хора – и особено техните лидери – не се покорят на Божия призив за истински пост и молитва. Исая продължава да описва нашето отношение към нуждаещите се и потиснатите: „Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да възвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш и да се не криеш от своите еднокръвни?“ (стих 7). Постът трябва да е свързан с искрено и практично милосърдие спрямо хората около нас – особено тези, които се нуждаят от нашата материална и финансова помощ.


Нека се молим с такава молитва: Благодаря Ти, Господи, за кръвта на Иисус. Аз ще се покоря на Божия призив за пост и молитва като избрания от Бога начин за развързване на връзки, премахване на робство, освобождаване на потиснатите и разчупване на робство. Аз заявявам, че Сатана няма място в мен, няма сила над мен, няма никакво право на претенции спрямо мен. Всичко е изкупено чрез кръвта на Иисус! Амин.

Времето е сега!
Мястото е тук!
Човекът си ти!
:angel:


------
По материали и с редакция от: http://www.dpmuk.org/
Дон Кихот
Потребител
Мнения: 687
Регистриран на: пет ное 06, 2009 8:43 pm

Re: Постът само гладуване ли е?

Мнениеот Дон Кихот » вт мар 22, 2011 9:20 pm

"Аз заявявам, че Сатана няма място в мен, няма сила над мен, няма никакво право на претенции спрямо мен. Всичко е изкупено чрез кръвта на Иисус!"
.
100 пъти Ви обяснихме, че изкупление и спасение не е едно и също, но Вие отказвате да го разберете. Смятате, че щом веднъж сте приели протестантската "вяра", никакви бесовщини и грехове не Ви засягат. Заблуждавате се. Вярвайте на Христос, а не на разстригания калугер Лутер.

:thumbdown:
Асен
Потребител
Мнения: 1162
Регистриран на: вт мар 20, 2007 5:16 pm

Re: Постът само гладуване ли е?

Мнениеот Асен » вт апр 05, 2011 1:19 pm

Синьор, предлагам на вниманието Ви малък анализ, върху цитираният от Вас текст. Правя продължение на темата с материали от същия източник.

" Сатана няма място в мен, няма сила над мен, няма право на никакви претенции спрямо мен. Всичко е уредено чрез кръвта на Иисус!"

Когато направим това изявление за пръв път, Сатана ще ни се присмее. Но трябва да продължим да го повтаряме. Сатана е изкусител, много е последователен и не губи време. Той ще ни изкушава докато не получи някакъв отклик от наша страна. И когато няма отклик, той няма да се занимава да ни изкушава повече. Така че, ние можем да бъдем изкушавани в областта на огорчението, например. Тогава, трябва да продължаваме да повтаряме:
„То е разпнато. То няма сила над мен. То няма място в мен.“ Дяволът може казва: „Това не е съвсем вярно....." И когато продължаваме да го повтаряме то става толкова реално, че дяволът не си губи времето повече да се опитва да ни изкуши.

Едно от нещата, които трябва да направим, е да съградим стените на нашия характер. Библията казва, че човекът, който няма контрол над духа си, е като град, който е разрушен и който няма стени (според Притчи 25:28).
В нашата култура днес, много хора растат като съборени стени поради това, че са живели в лоша домашна
атмосфера, поради наркотици или някакво лошо влияние. Всеки, който е бил в дълбока зависимост от наркотици,
определено е град без защитни стени. Ние съграждаме стените като укрепяваме волята си и като утвърждаваме
правата, които имаме въз основа на кръста.

Може да мислим за този процес като за едно ужасно преживяване. Но не разбираме колко е добър той за нас.
Накрая изграждаме здрав характер. Даровете са временни, те са само за този живот. Характерът остава; той остава за вечността с нас. Бог е много по-заинтересован от нашия характер отколкото от дарбите ни.


И нека сепомолим отново с такава молитва: Благодаря Ти, Господи, за кръвта на Иисус. Аз заявявам, че възнамерявам да усиля волята си и да отстоявам правата, които имам поради кръста, като заявявам отново и отново: Сатана няма място в мен, няма сила над мен, няма право на никакви претенции спрямо мен. Всичко е изкупено на кръста чрез кръвта на Иисус! Амин.

Върни се в “протестантство”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост