Отровата, наречена малоценност-статия

теми, свързани с протестантството
Асен
Потребител
Мнения: 1162
Регистриран на: вт мар 20, 2007 5:16 pm

Отровата, наречена малоценност-статия

Мнениеот Асен » пет апр 15, 2011 8:41 pm

Отровата, наречена малоценност

автор: Венцислав Бонев , 14.04.2011

Малоценността е като криво огледало, в което се оглеждаме и никога не ни хареса това, което виждаме. Но защо трябва да се оглеждаме в това огледало, след като знаем, че е криво? Или може би не знаем?
Една от борбите, които човек води в този свят е да бъде оценен и приет. Никой не желае да бъде отхвърлен. Но много често точно това се случва в живота ни –. . .

Цялата статия: http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=1104
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Отровата, наречена малоценност-статия

Мнениеот Aurelia Felix » съб апр 16, 2011 10:43 am

Малоценността, като се замислиш, е едно от многото извратени деца на гордостта.
giorgio_armani
Потребител
Мнения: 9
Регистриран на: съб мар 26, 2011 8:32 am

Re: Отровата, наречена малоценност-статия

Мнениеот giorgio_armani » пон апр 18, 2011 3:20 pm

Аз харесвам изречението:
Самокритика + Самоирония = Самооценка

Мнението ти за себе си не трябва да е много ниско, но не трябва и да е високо, защото и 2те водят до загуба на реална представа за себе си и за възможностите ти. Ако нямаш такава представа, можеш дори и да полудееш. Много често разликата между реалната ситуация и представата на човека за ситуацията при даден проблем води до лудост. Това е тема за психиатри, те да очертаят различните варианти и случаи при различните стойности за занижена или завишена самооценка. При всички случаи, разликата, която споменах, расте с нарастването на невежеството на индивида към съответния проблем. Затова: Учи, за да не полудееш, но учи с мярка: докъдето ти стигат ресурсите. Колкото можеш. Не се искат геройства. Геройствата са за тези, които не са се подготвяли солидно и системно. Най-трудното е да намериш мярката за нещата.
Асен
Потребител
Мнения: 1162
Регистриран на: вт мар 20, 2007 5:16 pm

Re: Aurelia Felix

Мнениеот Асен » пон апр 18, 2011 9:11 pm

Може би, по-скоро нещо като социална фобия, Аурелия. Такива хора са склонни да си мислят:

-не съм на мястото си ;
-не мога да се справя ;
-о, Боже те ме мразят!;
-Не трябваше да идвам тук;
-...те мислят, че аз съм странен;
-аз съм грозен/на ;
-аз изглеждам некомпетентен;
-не ставам за нищо;
-другите говорят за мен и ми се пирсмиват зад гърба;
-никой не ще се заинтересува, от моето мнение ;
-какво ли извинение да използвам, за да се махна оттук? ;
Роза
Потребител
Мнения: 14
Регистриран на: ср апр 13, 2011 1:41 pm

Re: Отровата, наречена малоценност-статия

Мнениеот Роза » чет апр 21, 2011 12:40 pm

Как предлагате да се борим с чувството за малоценност?
Асен
Потребител
Мнения: 1162
Регистриран на: вт мар 20, 2007 5:16 pm

Re: Роза

Мнениеот Асен » чет апр 21, 2011 7:04 pm

:angel: Отговорът на въпроса ти, Роза, е "скрит" в края на статията:

"Колко ценни сме ние, за да пролее Той скъпоценната Си кръв?"
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Отровата, наречена малоценност-статия

Мнениеот Зограф » чет апр 21, 2011 9:00 pm

Според мен чувството за малоценност е двояко. Едното както казва Аурелия кореспондира с вид гордост. Но това чувство мисля, че може да бъде и първа крачка към смирението.
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Отровата, наречена малоценност-статия

Мнениеот Aurelia Felix » чет апр 21, 2011 9:33 pm

Зограф, позволи ми да не се съглася много с теб. Малоценността, която мачка себе си и другите, не може да е път към смирението. Смирението не е малоценност (виж Йов, Давид, Авраам и дори Господ Иисус - нито в един не виждаме малоценност). В живота си съм срещала много хора с комплекс за малоценност - те са като спукани гуми, които все трябва да помпаш, или като варел без дъно, в който вечно трябва да наливаш.

Смирението е да осъзнаваш Божественото величие и светост и собственото недостойнство за Неговата благост. Това няма нищо общо с комплекса за малоценност.
Къстин
Потребител
Мнения: 68
Регистриран на: ср апр 13, 2011 7:42 pm

Re: Отровата, наречена малоценност-статия

Мнениеот Къстин » чет апр 21, 2011 10:05 pm

Според мен почти всички днес са болни от чувството на малоценност. Нали то е изродена гордост и егоизъм. Следователно гордостта, егоизма и всички техни разклонения са подчинени на чувството на малоценността или завишеното самомнение изразено в човекоядство, въздухарство и т.н. просто и свързано е всичко. Това, което мога да направя за себе си е да бъда обикновен човек почитащ с делата си Бог, и да не обръщам заядливо внимание на глупостта в другите, че и в себе си. Говоря за мен и всеки дава пример с него си, независимо дали го осъзнава. Чувството на малоценност според мен е преходно, лавиращо и в същото време постоянно и напрекъснато менящо се, защото тук е скрит беса с рогата. Страхът какво е? Лъжата, омразата, отук извира изворът на малоценността или обратното–надценеността. Значи трябва да бъдем далеч от лъжата и оправданието, безчестието. Ами вещоманията, как така се ражда тази болест? Всичко е в лъжата, гордостта и егоизма. Нещо като водка, чалга и секс. Подтиснатото лидерство също преминава в малоценност. Лидерството и то е малоценност, само че маскирана.
Къстин
Потребител
Мнения: 68
Регистриран на: ср апр 13, 2011 7:42 pm

Re: Отровата, наречена малоценност-статия

Мнениеот Къстин » чет апр 21, 2011 10:12 pm

Понеже днес всички сме болни, едни повече, а други малко, та когато се осъзнаем и погледнем отстрани, може да е първата крачка към смирението.
Коментарът на Джорджо Армани много ми харесва и мисля, че е абсолютно точен, но да не забравяма, че в случая имаме работа с дявола. А това не е шега работа и всеки е слаб там където пък друг е силен.
Малоценността е следствие от желанието ни да обърнем светът само и единствено към нас, и за нас, без да включваме Бог и истинските ценности. Затова и ценностите са непреходни и не се покоряват от суетата и капризите на модернизма.
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Отровата, наречена малоценност-статия

Мнениеот Зограф » пет апр 29, 2011 10:38 pm

Изумен съм от голямата промяна, която е настъпила само за няколко десетилетия и това което беше в моята младост -добродетел и първа стъпка към смирението сега вече за вас е "отрова"!!! Как може да считате всеки човек, който няма високо мнение за себе си и казва "Аз не мога да извърша никакво добро без Божията помощ" да бъде оплют с какви ли не отрицателни квалификации? Забравихте ли Евангелската притча за "Митаря и фарисея"? Кой е там с чувство за малоценност? - митаря, който до толкова много се чувства за грешен и негоден, че не смее да повдигне очите си. Кой е с високо мнение за себе си /или както се казва сега: "Аз си знам цената!!"/ - не е ли фарисея, който се беше самооценил, че не е като този долен, презрян митар? Моля ви не променяйте смисъла на думите - този, който съзнава, че сам може да оре, сее и прекопава, но ако не помогне Бог да произрасте,- напразно ще се труди е истинския християнин осъзнал, че той е нищо без Божието благословение и помощ над труда му
Molecule
Потребител
Мнения: 628
Регистриран на: ср ное 05, 2008 1:15 am

Re: Отровата, наречена малоценност-статия

Мнениеот Molecule » пон май 02, 2011 11:11 pm

Смирението се ражда от вътрешното ни съизмеряване със съвършенството на божествения идеал, а комплексарщината- от суетно съревнование с хората. Двете нямат нищо общо.

Върни се в “протестантство”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост