"Живот след смъртта"-статия

теми, свързани с протестантството
Aether
Потребител
Мнения: 982
Регистриран на: съб юни 27, 2009 10:40 pm

Re: "Живот след смъртта"-статия

Мнениеот Aether » ср сеп 14, 2011 5:52 pm

Тора е писана на иврит, след като срещнах тълкуване от равин, за смисъла на написаното ми стана лошо, не от друго ами те от всеки стих вадят 2 тона тълкуване, защото всяка буква съдържаща се в дадена дума значела нещо си, или дадена дума съдържа други две думи в себе си, които при превода въобще се губят...
Например
"...

Защо се нарича така?

Първата фраза на Тора започва с думите: „В началото сътворил Всесилният...“ (превеждаме в разбираем, но неточен смисъл).

В началото на иврит е бирешит.

Обсъждане на глава Бирешит: 2001г. цикъл на обсъждане

Навярно е трудно да намерим по-знаменита фраза от: „В началото сътворил Всесилният Небето и Земята“ (гл.1, ст.1).

И не е възможно да оценим нейната значимост. В краткото изречение е включена обемна информация: и затова, какъв е бил процесът на Творението и затова кой е Твореца и затова, какъв е редът на този процес на развитие.

Тази фраза е фундамента за човешкия светоглед. Без нея човек вижда и осъзнава света, но не знае, съществува ли в този свят Твореца – Хазяина, висшата Сила. Не знае има ли нещо около него, освен това, което осезава с петте си органа за чувства. И следователно не знае, какво може да се случи с него след смъртта, какво ще стане със света в бъдеще.

Тази фраза открива описанието на процеса на Творението.

Очевидно, че за разбора на главата Бирешит обемът на нашата обзорна статия ще е недостатъчен. Той е недостатъчен и само за анализа на първата част от тази глава, където става въпрос за шестте дни на Творението. Но дори и сто пъти по-голям обем за даденото обсъждане няма да ни устрои.

Затова ще се постараем да се ориентираме в основния кръг от понятия и ще се спрем на една мисъл изказана в Устната Тора (Мишна, трактат Пиркей Авот, началото на гл.5). Тя ще ни служи като пътеводна нишка. И ще изразим надеждата, че Всевишният ще ни позволи да разберем нещо, духовно да се възвисим и да станем по-съзнателни участници във великия Процес на Творението.
И така основните понятия.

Всички думи на Тора имат значение, на съществуващи в нашия свят значения, разбираеми за човек от жизнения му опит.

Небето е небе. Водата е вода.

Обаче всички думи на Тора имат и други, по-дълбоки значения, които са множество. Така, че би било правилно да представяме всяка дума като дърво и битовото и значение да бъде просто листенце. Към това листенце има клонка, която на свой ред е прикрепена към ствол, който израства от закрит за нас духовен корен.

Сега, имайки представа за многозначността на всички записани в Тора думи, да разберем първата фраза: „В началото сътворил Всевишният Небето и Земята“.

В началото. По руски по-точно би било да се каже - „В началото на процеса на Творението“. И това не е стилистична промяна. Работата е в това, че до процеса на Творението е съществувал само Той – Всевишният. Извън времето. Извън всякакви, каквито и да било представи. Изразът „в началото“ не ни дава някаква информация затова, какво е било преди него, преди да започне всичко. А това е невъзможно.

В оригинал е употребена ивритската дума бирешит, което означава - „вътре в процеса на началото (решит)“, „заради решит“ (където решит е нещо главно, най-главното), „възникнало в абсолютната висша Субстанция“.

Сътворил. В материалния свят, в който живеем, няма точен аналог на тази дума. Трябва да я разбираме като способността на Твореца да внася, да дава възможност за съществуване на нещо, което го е нямало дотогава. Въобще не е било.

Всевишният. Употребяваме думи, приети в руския език и взети от книгите, изразяващи други мирогледи и религии, измислени от човек, за да не създаваме „автоматични“ асоциации. Така или иначе всички сме пропити от понятия, взаимствани от руската и европейска цивилизации. И в дадения случай това може само да изкриви същността на нещата. Думата Всевишен, Творец, Създател достатъчно точно отразява смисъла на това, което следва да кажем. Без всякакви асоциации и натоварвания.

Небето. Това, което в живота си наричаме небе – небосклон, космично пространство и т.н. - е само листенце от огромно дърво. Под това понятие се подразбира безкрайно количество духовни светове, слоеве, в които протичат духовни явления.

Земята. Същото листенце от дърво – земното кълбо и това, което го населява. Под думата „земя“ се подразбира света, в който живеем. Не само в географски, но и във всеки друг смисъл. Светът, който сме способни да усетим.

Когато в първата фраза на Тора е казано – Небе, се подразбира и следния смисъл: Всесилният започнал процеса на Творението с това, че е заложил идеята за предаване и получаване. Всички явления, които дават нещо на други, имат корен в Небето. Небето е вместилище на корените, пораждащи и реализиращи идеята за отдаване.

В думата Земя е заложена идеята за получаване. Всички явления, получаващи и приемащи нещо се коренят в сътворената Земя.

Земя на иврит е Ерец. Мястото където се реализира рацон – Волята на Твореца. За да се реализира тя, трябва да бъде приета. Процесът на предаването се обозначава с думата вода (на ивр. маим). Водата се намира там (на ивр. шам), където е разположен света, от който се осъществява предаването. Двете думи шам и маим (там и вода) се сливат в една и се получава думата шамаим, което в превод означава Небе.

Но откъде се взима понятието вода? Нали в първата фраза тази дума я няма.

На първо място, тази дума я има в първата фраза. В оригинала е написано – (шамаим Небе), т.е. шам маим.

А на второ място, да прочетем втората фраза от нашата глава: „А Земята нямала (никаква) структура, само Той (Творецът) бил и мрак над (безформената) бездната, и (определената) Духовността на Всевишния витаела над водата“.

Преводът ни е несъвършен, но затова пък по-точен в сравнение със „стандартния“. Така ще ни е по-лесно да разберем, какво ни казва втората фраза от главата ни.

Тя ни говори затова, че светът получаващ (условно – нашия свят) в този момент още не е имал никаква структура. И не е можел да има. Тъй като нещо затова не е стигало. Отсъствал е потенциалът на осъзнаването, признаването и сближаването с Твореца. Това състояние на отсъствие е изразено с думата мрак. И затова е била бездната – състояние на безкрайна загубеност.

Но вече е имало вода. Тази дума е „зашифрована“ в първата фраза, а във втората е изказана ясно. Т.е. вече е бил сътворен процеса на предаването. И над този процес е витаела Духовността. Значи и предаването на Духовността ще става от водата. Всичко е готово. За какво?

Затова разбираме от третата фраза: „И казал Всевишният: да бъде светлина и станала (започнала да съществува) светлина“.

Светлината това е потенциала на осъзнаването, признаването и сближаването (сливането) с Твореца.

Но иврит светлина е ор. Тази дума се състои от три букви: алеф, вав и реш. Буквата алеф, с числово значение едно, ни говори за Единия Творец. Реш означава – главно. Вав означава съединение, като съюза „и“. Съединява всичко, символизира всичко.

И така четем думата Светлина (ор): „главното (реш) във всичко (вав) е да виждаме само Него - Единия (алеф). Казвайки „да бъде светлина“, Творецът придава на Творението този потенциал.

И така, да уточним, какво означава изразът „и казал“. Ето тук ние ще преминем към мислите, формулирани в Пиркей Авот.

С десет изречения („и казал“) Всевишният сътворил света. А е можел и с едно изречение да го сътвори. Обаче с това той внесъл в света степента на наградата и наказанието. Наградата за праведните хора, укрепващи света (сътворен с десет повели) и наказание за тези, които разрушават света (сътворен с десет повели).

Тази мисъл взимаме за основа и ще разберем всички десет изречения („и казал“).

С израза „и казал“ Тора обозначава и разкрива, в какво се е състояла Волята на Твореца. „И казал“ - т.е. изразил желание, да бъде така.

При това следва да се помни, че става въпрос за Твореца, а Неговото желание автоматично означава „съществуване“. В духовния свят няма разрив между подбудата и реализацията. Само в нашия свят, където съществува времето, Всевишният може да отсрочи реализацията, проявата тук, в нас, на това, което вече е там.

И така, първото изречение, както съобщава Талмудът (трактат Мегила) – първата фраза съдържа същността на Волята на Твореца: да сътвори света, където има желание, има потенциал за даване (Небето) и получаване (Земята), така че цялата Система (Творението) да стигне до Твореца.

Второто изречение -“да бъде светлина“. То залага основата за възможността да бъде опознат и признат Той. При това, вече имаме понятието вода – модела на средата, в която се осъществява предаването на указания потенциал, указаната възможност.

Винаги, когато в Тора се говори за вода, в това трябва да виждаме символ за предаване на духовната мъдрост. В Талмуда е казано:“(винаги) не е вода - това, а Тора (Учението)“.

Обаче, при всичко това има духовни светове, в които предаването става без свобода на избора и го има и нашия свят, в който на човек е дадено право да избира – да приеме Мъдростта или не. И затова било...

Третото изречение - „И казал Всевишният: да бъде разделяща плоскост по средата на водата... И тя ще разделя... Водата над плоскостта и водата под плоскостта“ (гл.1, ст. 6-7).

Ще отбележим, че Творецът е нарекъл тази плоскост – шамаим, без пълен член. Иначе казано с малка буква. И на нас ни е ясно. Това е небето, в което ние се вглеждаме, усещайки , че там се намират духовните светове. Но да се пробие тази плоскост от нашия свят е невъзможно нито с поглед, нито с каквито и да било материални средства.

Впрочем в тази плоскост (в небето с малка буква) ще бъдат разположени малките „прозорчета“ в „този“ „свят“. Но затова в шестото изречение. Сега анализираме четвъртото.

Водата съществувала навсякъде. Всичко е говорело за Всевишния, всичко е „дишало“ с възможността за сливане с Него. Но планът на Твореца е бил друг – да даде възможност за приемане. А освен това – да установи принцип, че Учението – Тора идва в този свят само от едно място. Той, Творецът е Един и Неговата Тора е единна. И затова пред нас е...

Четвъртото изречение: И казал Всевишният: нека се събере водата под Небето на едно място и да се покаже сушата. И нарекъл Всевишният сушата – земя, а събраните води нарекъл море...“ (гл. 11 ст. 9,10).

Да обърнем внимание: тук е казано – под Небето (предаването на Учението, Тора в нашия свят).

За какво едно място се говори в тази фраза?

Има се предвид земното отражение на Небесния Ирусалим. Това е можело да бъде планината Синай, а днес и утре – Ирусалим.

За нас вече е разбираемо, защо думата „земя“ се пише с малка буква. Сушата е отсъствие на вода, но в това понятие е заложена готовност, желание да я получиш.

Защо думата море се дава в нашата фраза в множествено число – морета?

Както е известно от Устната Тора, световния океан е символ на единното Море. Но на земята има морета с различен вкус на водата, което олицетворява различните раздели на Тора, които имат за всеки човек „свой вкус“.

По този начин в света възниква ситуация: съществува суша (засега) без Тора. Така и е трябвало да бъде.

И сега ни е понятно, защо , когато човечеството е нарушило принципите на устройството на света, моделът на лечение е станал Потопа – излив на вода, покрил цялата земя. И сега вече разбираме защо това е било така.

Обаче в явлението суша е заложена и опасност, както ще видим в следващото изречение. Но предварително да кажем: Всевишният предал на сушата потенциала да поражда нови явления. Ако сушата получава вода, тя е способна на това...."
[url]
http://www.kabbalah.bg/www/index.php?op ... Itemid=566[/url] Единственото което успях да намеря по този въпрос и не бих казал, че трябва да ни притеснява, че е от кабалисти смисъла си е смисъл... И висчко това изписано за 4 стиха, имаше и по подробно описание, но то не е за постване :lol:

Затова смятам, че когато напипам нещо за втора глава стиховете (още не е поствано нищо, а сега почнах да търся усилено книги по този въпрос), да се върна и да пиша пак, защото определено при превода всичкия този смисъл е изчезнал. Особено ако се превежда от гръцки, а кой друг освен евреите ще знаят значението на написаното на родния им език :)
hiphopsusel
Потребител
Мнения: 1053
Регистриран на: чет фев 08, 2007 12:45 am

Re: "Живот след смъртта"-статия

Мнениеот hiphopsusel » чет сеп 15, 2011 3:04 pm

Да допълня като човек, завършил английска гимназия :D Има и трета дума за рай, и тя е Heaven.
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: "Живот след смъртта"-статия

Мнениеот Aurelia Felix » пон сеп 19, 2011 10:57 am

hiphopsusel
Потребител
Мнения: 1053
Регистриран на: чет фев 08, 2007 12:45 am

Re: "Живот след смъртта"-статия

Мнениеот hiphopsusel » пон сеп 19, 2011 7:52 pm

Хм...брех, че интересни твърдения, аз знаех това, че душата на човек се дава след раждането, с първата глътка въздух. Така е според православието. Така знаех.

Има нещо много тъжно-че човек не избира родителите си.
Последна промяна от MacIlian на пон сеп 19, 2011 8:54 pm, променено общо 1 път.
qnino
Потребител
Мнения: 17
Регистриран на: ср май 25, 2011 10:50 pm

Re: "Живот след смъртта"-статия

Мнениеот qnino » пет дек 23, 2011 7:35 pm

Само да ви напомня, че според библията душата е съставена от 2 компонента. Пръст + жизнена сила от Бог.т.е. тя е материална. За тези които се интересуват да прочетат Битие 2 глава.
Потребителски аватар
yosif_s
Потребител
Мнения: 101
Регистриран на: чет яну 19, 2012 11:34 am

Re: "Живот след смъртта"-статия

Мнениеот yosif_s » пет сеп 07, 2012 4:53 pm

Как може християнин да вярва в прераждане?!
"На човеците е отредено да умрат ЕДИН ПЪТ, а след това – съд" (Евр. 9:27). Тук особено е важен изразът "ЕДИН ПЪТ" (арах - гр.)
И днес звучи актуално предупреждението на ап. Павел в Посланието му до колосяните:
"Гледайте, братя, да не ви увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа" (2:8).
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: "Живот след смъртта"-статия

Мнениеот prokimen » съб сеп 08, 2012 2:58 am

Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: "Живот след смъртта"-статия

Мнениеот Next » ср сеп 26, 2012 11:23 pm

"Живот след смъртта" - тема в началото.
"БЕСЕДИ ЗА ЖИВОТА СЛЕД ЖИВОТА" от Архимандрит Серафим Алексиев - отговор в края:
http://uteshenie.dir.bg/_wm/library/?df=621066

Приятно и душеполезно слушане/четене. Има уникални неща из самата творба :idea:

(Имам някакви спомени от книгата: след смъртта някаква протестантка я закарали до рая с... такси. Лукавия докато не бъде даден окончателен край на мача не се отказва :idea: )

Върни се в “протестантство”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост