Извикай към Бог в тревогата си

теми, свързани с протестантството
Асен
Потребител
Мнения: 1162
Регистриран на: вт мар 20, 2007 5:16 pm

Извикай към Бог в тревогата си

Мнениеот Асен » вт окт 25, 2011 1:17 am

„Когато бях в утеснение, Ти ми даде простор“ (Псалм 4:1)

„В живота няма честност!“ И когато животът не е честен и нещата не се развиват според плановете и надеждите ни, той няма да е никак лесен. Всеки предпочита да му е лесно и комфортно – без проблеми, тревоги или трудности. Но тогава няма да има нито израстване, нито вяра. Тревогите си имат и своята положителна страна – учат ни, че Божията благодат е достатъчна. Този вид знание не идва от това, което другите ни казват. То е лично и идва от нашите собствени преживявания с Бога.

Понякога тревогите ни идват от наши или чужди решения, които са обърнали събитията в посока, която Бог не би избрал за нас. Понякога разни неща просто се случват и тревогите са причинени от падналия свят, в който живеем. В такива моменти в сърцата ни може да изникне въпросът „Къде е Бог?“. В Псалмите често се говори за тревогите, които имаме. Всеки път, когато Давид минаваше през трудности, той също така "откриваше" Бога. Защото Бог беше там и Неговата любов, благодат, сила и цел не бяха станали по-малки.

Думата, използвана за "тревоги" в Новия завет, на гръцки се превежда като "натиск" или "липса на пространство". Днес, това се нарича стрес – или всички тези неща, които ни притискат и ни карат да се чувстваме некомфортно. Тревогата е това, което чувстваме, когато напрежението стане твърде голямо, за да го понесем, когато събитията в живота ни ограничават, докато не се обърнем към Бога.

Дали има моменти, в които Бог не ни избавя бързо от притесненията ни, а позволява на обстоятелствата да стават все по-неудобни и ограничаващи, докато не погледнем към Него и не Го чуем, докато не прегърнем и не се покорим на Неговата воля, която е добра за нас?

„…за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено“ (Римляни 12:1).

Псалмистът вика към Бога: „Когато викам, послушай ме, Боже на правдата ми. Когато бях в утеснение, Ти ми даде простор. Смили се за мене и послушай молитвата ми“ (Псалм 4:1).

Нека сме уверени дори когато минаваме през трудни моменти и обстоятелства, че Бог може да даде простор в утеснението – може да разшири видението, мечтите, вярата, разбирането, мира ни. Благодатта Му може да ни освободи, да даде достатъчно място, за да дишаме спокойно и да вярваме отново. Неговата сила може да отблъсне обстоятелствата, които ни притискат силно, да ни даде място да се възстановим и да премислим. Давид откри, че пътя към този простор беше: „Когато викам…“ . Често се случва да чакаме Бога, докато в същото време Той ни чака да извикаме към Него.

Животът понякога не е честен, но Бог е праведен и справедлив. Защото: „Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда“ (Битие 18:25)?

И когато животът не е лесен, Неговата благодат е достатъчна. „Моята благодат е достатъчна за теб“ (2 Коринтяни 12:9).
Eleazar_Levi
Потребител
Мнения: 1478
Регистриран на: нед сеп 18, 2011 7:53 am

Re: Извикай към Бог в тревогата си

Мнениеот Eleazar_Levi » вт окт 25, 2011 12:30 pm


Върни се в “протестантство”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост