Впрочем още през 213 година свещеномъченик Ипполит Римски е написал трактат под названието: " ПРОТИВ ЕЛИНИТЕ И ПЛАТОН " където остро разобличава учението на Платон. [color=#BF0000]Той същия е първият записал в отделно съчинение Свещеното Предание под надслов: "Апостолското предание". [/color]
Когато някои хем не знае, хем "компетентно" плещи глупости като Йоан обикновено го игнорирам, като не отговарям на заяждания.
Лутер, преданието, отците.
Re: Правилна гледна точка за традицията 2Солунци 2:15
Очаквам линкове към писания на хората посочени от Зограф и къде говорят за тези 12 точки които съм посочил да видим и разгледаме.
Относно този събор в Йерусалим и това което казваш че са постановили там , също искам да видя къде го пише и коя година е това станало.
Кабрал пишеш неверни неща, понеже няма какво да цитираш. Върви почивай.
Можеш да си вземеш като четиво за лека нощ, труда на Йоан Майендорф - "Византийското богословие" а и други например-"Оригенистичната криза" . Там ще проумееш, ама надали, какво искам да ти кажа във връзка с гръцката философия..Също можеш да фърлиш едно око, нищо че ще е безсмислено, на -"Псевдо-Дионисий" пак от Майендорф.
Относно този събор в Йерусалим и това което казваш че са постановили там , също искам да видя къде го пише и коя година е това станало.
Кабрал пишеш неверни неща, понеже няма какво да цитираш. Върви почивай.
Можеш да си вземеш като четиво за лека нощ, труда на Йоан Майендорф - "Византийското богословие" а и други например-"Оригенистичната криза" . Там ще проумееш, ама надали, какво искам да ти кажа във връзка с гръцката философия..Също можеш да фърлиш едно око, нищо че ще е безсмислено, на -"Псевдо-Дионисий" пак от Майендорф.
Re: Правилна гледна точка за традицията 2Солунци 2:15
Всеки да си носи отговорността за това какво вярва и е научил.
Re: Правилна гледна точка за традицията 2Солунци 2:15
Несериозно е да се твърди за каквото и да е външно влияние върху православното (Христово) учение. То е оставено от Христос и никой не му е влиял от древността та до сега. Ако беше така щяхме да имаме различни или нови догмати, както католиците. Влияние има в човешкото богословие, т.е. чесането на езиците върху църковни въпроси от много малко осветени от Светия Дух автори и безброй други, да ги наречем древни предтечи на днешните богословски факултети. Нищо от тях обаче няма отражение в догматичното учение на Църквата. Дори сега никъде не се цитират мислите на еди-кой си, а решенията на съборите. Отделни богослови са оставили следи в някой църковни практики, но те нито са догматични, нито задължителни, нито дори преобладаващи. Това, че 1-2% от православните практикуват исихазма не означава, че създателите му са оставили каквато и са е следа в Учението, а че идеите им не му противоречат и са приети от известен брой православни. Дори един значителен богослов като Григорий Палама е изцяло игнориран в догматиката и няма как да е иначе след като пише 700 години след последния събор, а неговите идеи макар и с висока богословска стойност се споменават само като допълващи и поясняващи Учението.
Какво влияние върху православието имат странните идеи на монахо(старческо)-интелектуалщината широко представена от руски и гръцки автори? В Църквата никакво, в богословието и журналистиката се пошуми около някой автор няколко десетилетия, най-много век-два и се забравят.
Точно в това е ролята на клира и то висшия, да пази учението. Без клир, строга ейрархия в него и най-вече правилото да не се приема нищо ново независимо от обстоятелствата няма как да се запази Учението, а ще последваме протестантството с десетките хиляди църквици.
Какво влияние върху православието имат странните идеи на монахо(старческо)-интелектуалщината широко представена от руски и гръцки автори? В Църквата никакво, в богословието и журналистиката се пошуми около някой автор няколко десетилетия, най-много век-два и се забравят.
Точно в това е ролята на клира и то висшия, да пази учението. Без клир, строга ейрархия в него и най-вече правилото да не се приема нищо ново независимо от обстоятелствата няма как да се запази Учението, а ще последваме протестантството с десетките хиляди църквици.
Re: Правилна гледна точка за традицията 2Солунци 2:15
Ще си позволя да споделя някои лично мои разсъждения по темата, макар че не съм историк и не мога да предложа конкретни факти. Приемам, разбира се, всякакви допълнения/поправления и различни гледни точки.
Първите 100-200 години християнските общини са били доста разпокъсани. Имало е периодични гонения и проблеми и те са били съсредоточени главно върху разпространението на Евангелието (благовестието Христово - основната част) и собственото си оцеляване. Централизирана власт няма и общините малко или повече се самоуправляват. Подобна структура днес се приема от евангелските църкви за най-добрата (дали е наистина така не коментирам тук) и повечето от тях се стремят към нещо подобно.
След това обаче християнството прави един сериозен "завой" - към теократичната държава. Предпоставките за това са много и не само негативни - християнството се разпространява, властоимащите също стават християни и пред тях възниква съвсем закономерния въпрос какво да правят оттук нататък (тук псевдохристияните няма да обсъждам, макар че без съмнение е имало много такива - за псевдохристиянството би трябвало всички да сме на едно мнение). Ако се замислите въпроса наистина е много сложен понеже в Христовото учение - за разлика от С.З. - няма "провизии" за Християнска държава. Напротив, много от принципите на християнството изглеждат несъвместими с държавното управление - поне такова, каквото го познаваме. Това е едната страна на въпроса. Другата обаче е също толкова важна. Какво да направи например монарха ако повярва? Да абдикира и да остави империята на някой невярващ, който да управлява нечестиво или дори да поднови гоненията? А съдията? А войника? Как биха могли да изпълняват задълженията си?
Доколкото знам имало е различни мнения, но - за добро или за лошо - християнството приема теократичния модел на държавата. И започва да го строи. Този модел има някои преимущества - например няма вече външни гонения (което дава свобода за "вътрешното" развитие на църквата), юдео-християнските принципи влизат в много от законите и т.н. Има обаче и проблеми. Най-основният е, че "пътят" на християнството е твърде тесен за мнозина и няма как да бъдат "заставени" да вървят в него. Нещо повече - държавата би се разпаднала и би станала лесна плячка ако войниците престанат да убиват, съдиите - да съдят, а посланиците - да лъжат. Или поне така изглежда. Затова и постепенно се утвърждават два вида християнство - един за монашеството и клира и втори за народа. Който иска да посвети себе си на Бога става монах или клирик и се стреми да върви в пътя на Христовото учение и себеотричане. За обикновените хора остава една "олекотена" версия на християнството, която им позволява да са достатъчно светски за да може държавата да функционира по един де факто светски модел и да бъде "конкурентноспособна" по светски с всички останали държави.
Дори това обаче не е всичко - изниква още един сериозен проблем. Обикновените хора, "покръстени" масово и де факто насила (спомнете си за "цар еди кой си "покръстил" еди коя си държава"), не желаят да приемат дори и "олекотената" версия на християнството и си остават езичници в сърцата си - с езическите си вярвания и ритуали. Изправена пред този проблем църквата (като организация - вече задължително с малко "ц") решава да заложи на постепенната асимилация. Не можейки да отсече езическия корен и традиции, тя решава да ги приеме като смени символиката. Днес има популярен празник на еди кой си езически бог? Празникът ще оставим (понеже очевидно не можем да ги спрем да празнуват), но ще го провъзгласим за празник на еди кой си светец. А вече ако някакви единици продължават да ходят при езическите божества, на тях ще им режем главите -това вече може понеже такива ще са малцина, за повечето ще е достатъчно че ще им запазим трапезите и ритуала. Така езическите традиции постепенно се "похристиянчват" и днес имаме изобилието от така наречените "благочестиви обичаи". А дали изобщо има нещо благочестиво в тях е въпрос доста спорен според мен.
Тук вече протестантите и православните ставаме на различни мнения. Протестантите считаме, че подобни езически виждания и практики са навлезли и в самата Църква и е нужно да бъдат изчистени. Православните като цяло считат, че Църквата е съумяла да се опази и - като се изключат някой дребни спорове като например за курбаните - няма никаква нужда от "ревизия" на вярата.
Такова е моето (съвсем лично) виждане по въпроса.
Първите 100-200 години християнските общини са били доста разпокъсани. Имало е периодични гонения и проблеми и те са били съсредоточени главно върху разпространението на Евангелието (благовестието Христово - основната част) и собственото си оцеляване. Централизирана власт няма и общините малко или повече се самоуправляват. Подобна структура днес се приема от евангелските църкви за най-добрата (дали е наистина така не коментирам тук) и повечето от тях се стремят към нещо подобно.
След това обаче християнството прави един сериозен "завой" - към теократичната държава. Предпоставките за това са много и не само негативни - християнството се разпространява, властоимащите също стават християни и пред тях възниква съвсем закономерния въпрос какво да правят оттук нататък (тук псевдохристияните няма да обсъждам, макар че без съмнение е имало много такива - за псевдохристиянството би трябвало всички да сме на едно мнение). Ако се замислите въпроса наистина е много сложен понеже в Христовото учение - за разлика от С.З. - няма "провизии" за Християнска държава. Напротив, много от принципите на християнството изглеждат несъвместими с държавното управление - поне такова, каквото го познаваме. Това е едната страна на въпроса. Другата обаче е също толкова важна. Какво да направи например монарха ако повярва? Да абдикира и да остави империята на някой невярващ, който да управлява нечестиво или дори да поднови гоненията? А съдията? А войника? Как биха могли да изпълняват задълженията си?
Доколкото знам имало е различни мнения, но - за добро или за лошо - християнството приема теократичния модел на държавата. И започва да го строи. Този модел има някои преимущества - например няма вече външни гонения (което дава свобода за "вътрешното" развитие на църквата), юдео-християнските принципи влизат в много от законите и т.н. Има обаче и проблеми. Най-основният е, че "пътят" на християнството е твърде тесен за мнозина и няма как да бъдат "заставени" да вървят в него. Нещо повече - държавата би се разпаднала и би станала лесна плячка ако войниците престанат да убиват, съдиите - да съдят, а посланиците - да лъжат. Или поне така изглежда. Затова и постепенно се утвърждават два вида християнство - един за монашеството и клира и втори за народа. Който иска да посвети себе си на Бога става монах или клирик и се стреми да върви в пътя на Христовото учение и себеотричане. За обикновените хора остава една "олекотена" версия на християнството, която им позволява да са достатъчно светски за да може държавата да функционира по един де факто светски модел и да бъде "конкурентноспособна" по светски с всички останали държави.
Дори това обаче не е всичко - изниква още един сериозен проблем. Обикновените хора, "покръстени" масово и де факто насила (спомнете си за "цар еди кой си "покръстил" еди коя си държава"), не желаят да приемат дори и "олекотената" версия на християнството и си остават езичници в сърцата си - с езическите си вярвания и ритуали. Изправена пред този проблем църквата (като организация - вече задължително с малко "ц") решава да заложи на постепенната асимилация. Не можейки да отсече езическия корен и традиции, тя решава да ги приеме като смени символиката. Днес има популярен празник на еди кой си езически бог? Празникът ще оставим (понеже очевидно не можем да ги спрем да празнуват), но ще го провъзгласим за празник на еди кой си светец. А вече ако някакви единици продължават да ходят при езическите божества, на тях ще им режем главите -това вече може понеже такива ще са малцина, за повечето ще е достатъчно че ще им запазим трапезите и ритуала. Така езическите традиции постепенно се "похристиянчват" и днес имаме изобилието от така наречените "благочестиви обичаи". А дали изобщо има нещо благочестиво в тях е въпрос доста спорен според мен.
Тук вече протестантите и православните ставаме на различни мнения. Протестантите считаме, че подобни езически виждания и практики са навлезли и в самата Църква и е нужно да бъдат изчистени. Православните като цяло считат, че Църквата е съумяла да се опази и - като се изключат някой дребни спорове като например за курбаните - няма никаква нужда от "ревизия" на вярата.
Такова е моето (съвсем лично) виждане по въпроса.
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост