Лутер, преданието, отците.

теми, свързани с протестантството
small axe
Потребител
Мнения: 2485
Регистриран на: чет апр 23, 2009 7:23 pm

Re: Правилна гледна точка за традицията 2Солунци 2:15

Мнениеот small axe » вт дек 10, 2013 12:07 pm

Това за забраната за женене е стопроцентова лъжа. Чудя ви се как още не сте я махнали в православието. Тази забрана не е от Бога.

Кабрал, уважавм това, че си положил труд, наистина, но това което пишеш не налага установяването на онези неща, които съм описал в 12 въпроса. Няма нужда се вадят цитати от писанието извън контекста им. Като се проследи контекста на повечето става ясно защо е направено даденото нещо и то в никой случай не може да е причина за установаване на по- късни практики.

Това с костите и мощите днес, е типичен пример. Пълен цирк.

Също така много ми е смешно че вадиш и старозаветни наредби към Аараон и ги пренасяш в правосдлавието. Отдавна православието ми прилича именно на един модел на старозаветните обряди, традиции и Богослужение. Явно много неща са компилирани оттам, без причина и без нареждане от Бога.

Когато ми цитираш изпращането на Павел и варнава от Св. Дух, се загледай в думичката - "каза". Св. Дух каза! Вие вземате тази реалност на говоренето на Св. Дух и си я прилагате като нещо априори на съборите в късните векове. Само че не така, Св. Дух нищо не еказвал на тези събори. Други хора са приказвали, борби на партии, на императори и на хора с жажда за власт.
Явно нямаш цитати с които да докажеш че онези 12 точки са били вярвани от апостолите. Няма нужда да ми вадиш цитати от писанието извън котекста, ако това е причината да си ги постановите тези неща в по късните векове, това си е ваша работа. Все пак затова сте и отделна деноминация. Нали един ден Господ като дойде ще изяви вскичко- кой , кога , какво , защо ,как... и така, един ще берат много срам, други по малко срам, а някой ще плачат, някой пък, ще се радват и така.

ето нещо относно тн. предание:
Свещеното предание на Христовата Църква не е поредица предавани устно или писмено твърдения и норми, а е постоянно откровение на Светия Дух, който неизменно просветлява християните и им открива истината и постоянно потвърждава истинността на опита на предишните поколения

Горното отива към гностицизъм.. То така може да си постановите каквото си щете, и за някой канони е факт. /говоря за канони/
...

От друга страна, всички църковни събори, където участниците са заседавали в Светия Дух, са истинни и авторитетни.

Лозунг! Всеки може да го каже. Как ще ми докажете, че нещата които сте постановили са от Св. Дух? Никак! Напротив, борбите и жаждата за надмощие, намесите на императорите и всякакви такива смехории са доказателство че не Св. Дух задължително/както твърдите нахално/ има общо с тези неща.

Кабрал, ти да не би да смяташ, че днес например, като се събере тн. Св. Синод на БПЦ и там е Св. Дух и ги ръководи?

Стигнах до извода, че е безсмисъл да дискутираме. С православните дискусията е почти невъзможна, понеже тези с които имаш право да дискутираш са починали. Днес православните нямат право да мислят самостоятелно, но само през призмата и постановеното от съборите. Това е типичен модел на тоталитарната секта. Дотам явно еса стигнали нещата. Има и смели и отворени православни, отворени към ревизия на убежденията си, но не са в нашата държава.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Правилна гледна точка за традицията 2Солунци 2:15

Мнениеот Next » вт дек 10, 2013 12:40 pm

ТодорК написа:Аргументът на Лутер е, че забраната за женене на клира е лъжа "от бесовете" (виж 1 Тимотей 4) и тези, които са приемат това би трябвало да се покаят от убежденията си и да са свободни от "договора си с бесовете".
Този лупинг от висшия лукав пилотаж треба да го запомня.

И хич не е станал монах на малки години. Бил е със всичкия си. Даже много уставен. Но от пренатягане превърта и плодовете му по земното кълбе ги знаем. Духовна слободия.

...По-късно той отбелязва, че „ако хората могат да отидат в рая, заради това, че са монаси, то аз определено бих бил един от тях“... и те така и последователите му. Те определено са спасени априори, щом са попрочели слово и могат да разтягат локуми.
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Правилна гледна точка за традицията 2Солунци 2:15

Мнениеот Зограф » вт дек 10, 2013 1:00 pm

За съжаление нямам компютърни познания Смол, и линкове не мога да посоча, но книгите ги имам на разположение в библиотеката зад гърба ми са. По същия начин мога да ти изброя следващите 43 свети Отци, от които последният например е Пруденций умрял през 350 година и е автор на "Химни за мъчениците" и ти препоръчам да ги прочетеш./мога да ти изпратя/. По отношение на въпросите които задаваш - вярно е 95% от въпросите ти не са тема, която са разисквали светите Отци през първите 150 -200 години. Но без да прочетеш какво пишат те, и да твърдиш, че не ти е безразлично християнството е несериозно. Щом си християнин не може да не се интересуваш какво е станало с Христовата Църква през следващите години и векове и истината можеш да научиш /ако наистина си берянин/ само от съчиненията на съвременниците, а не от имената на тези които споменаваш, като твои авторитети. Понеже Евангелието е изпълнено с притчи ще ме разбереш, - ние християните сме като алпинистите, стремим се да се катерим все по-нагоре и нагоре и за целта от върха е спуснато алпинистко въже, а в него винаги е втъкана една червена нишка. Когато тази нишка не е прекъсната никъде можеш да си сигурен, че това въже е сигурно и ако се катериш по него няма да загинеш. Алпинистите като разумни хора винаги проверяват преди да почнат да се катерят дали червената нишка е цяла и непрекъсната, а ние които искаме да стигнем до Царството на Христа толкова ли сме безумни, че като рискуваме да погине душата ни, няма да проверим това въже на което избираме да висим, има ли здрава и непрекъсната червена нишка /съчиненията на св. Отци през всички векове/. Не е все едно дали ще висиш на прост канап без подсигуровка, или на сигурно проверено въже. Уважавания от мен Тодор често казва "не знам, не съм богослов", но се съмнявам че този довод ще ни оправдае на Страшния Христов Съд.
small axe
Потребител
Мнения: 2485
Регистриран на: чет апр 23, 2009 7:23 pm

Re: Правилна гледна точка за традицията 2Солунци 2:15

Мнениеот small axe » вт дек 10, 2013 1:19 pm

По отношение на въпросите които задаваш - вярно е 95% от въпросите ти не са тема, която са разисквали светите Отци през първите 150 -200 години. Но без да прочетеш какво пишат те, и да твърдиш, че не ти е безразлично християнството е несериозно. Щом си християнин не може да не се интересуваш какво е станало с Христовата Църква през следващите години и векове и истината можеш да научиш /ако наистина си берянин/ само от съчиненията на съвременниците, а не от имената на тези които споменаваш, като твои авторитети


Те вероятно не пишат / през първите 150 години/ нищо кой знае колко по различно от Писанието. А това което е станало с христовата църква през следващите години е видно и затова и пишем досега. Историята е пред нас. Разделения на няколко големи деноминации. Колкото до имена, аз имена не съм споменавал , освен имената на апостолите. Майендорф го споменах във връзка с историята на православието.


Понеже Евангелието е изпълнено с притчи ще ме разбереш, - ние християните сме като алпинистите, стремим се да се катерим все по-нагоре и нагоре и за целта от върха е спуснато алпинистко въже, а в него винаги е втъкана една червена нишка. Когато тази нишка не е прекъсната никъде можеш да си сигурен, че това въже е сигурно и ако се катериш по него няма да загинеш.

Хубава притча даваш, Зографе, брате!
Аз бих я променил така, според както аз виждам нещата:

От върха надолу към нас е спуснато едно метално въже. Колчетата са забити от Иисус Месията и от неговите апостоли. Те първи са се качили отгоре и са развяли знамето. За това въже съм се вързал и аз и катеря със скорост колкото мога. Край мене виждам и други въжета които се полюшват насам - натам. Но не знам дали стигат върха, също не съм наясно кой точно е забил колчетата. Затова продължавам да катеря на моето въже. На съседните въжета има хора, които ми викат, че моето въже, не стига горе. Или че съм на грешното въже, но на всяко колче чета името на Месията и продължавам нагоре. От време на време виждам че някой от тия съседни въжета са хванати за основното въже и така продължават нагоре, което ми дава надежда, че и те ще стигнат върха. Едно е сигурно, само основното въже, металното и останали въжета вързани за основното въже ще стигнат върха. Така че катерете се братя, и постоянно дръжте посоката нагоре и най важното гледайте металното въже.

Така Зографе, можем да завършим мисля. Едно знам, вие, православните сте доста наивни / не визирам тия които са надути/, а пък дяволът е баща на лъжата. Господ да ви пази.
Също виждам, че има неприемане от страна на православните, на другите християни , което много е тъжно. Примерите във форума са много на брой..
ivanb63
Потребител
Мнения: 819
Регистриран на: вт фев 16, 2010 12:20 pm

Re: Правилна гледна точка за традицията 2Солунци 2:15

Мнениеот ivanb63 » вт дек 10, 2013 2:13 pm

small axe написа:
Стигнах до извода, че е без смисъл да дискутираме. С православните дискусията е почти невъзможна, понеже тези с които имаш право да дискутираш са починали. Днес православните нямат право да мислят самостоятелно, но само през призмата и постановеното от съборите. Това е типичен модел на тоталитарната секта. Дотам явно еса стигнали нещата. Има и смели и отворени православни, отворени към ревизия на убежденията си, но не са в нашата държава.

Е, не така де! Аз съм отворен към ревизия на убежденията си, но само на онези в които не съм сигурен. :)
Пък да ти кажа едно друго нещо.... не всеки който вика : "Господи, Господи .." бива чут.
Същата работа е и със Светият Дух.
Не всеки който казва, че върху него е Силата на Светият Дух е така.
Всеки може да се нарича православен, но да не е така. Всеки може да се нарича протестант или католик, но по същество да се окаже, че е бил православен по своята си същност и вътрешно убеждение.
Свети апостол Павел дори не е виждал физически Иисус Христос, даже е гонил последователите му, но пък Силата на Светият Дух го е осветила. Нима е чел някакви канони, нима е следвал някаква написана традиция... ? Нима мислите, че Силата на Светият Дух не е в състояние да озари съзнанието и сега на някой човек? А трябва ли този някой човек, непременно да е църковен служител?
Хайде помисли малко и тогава давай "определения" като константна величина. нали искаше да мислиш и размишляваш? Хайде тогава , мисли ... :)
Аз пък ще ти кажа едно друго нещо. Достатъчно е човек да е чист по сърце, да не са изцапани ръцете му с кръв, да повярва в Бога и Бог е Силен да го осени със Светия Си Дух. Пък на когото не му харесват решенията на Бога и се мъчи да ги ревизира ..... ъъъ.. "прав му път и крива му пътека". Сиреч , ако иска да спори с вятъра - ми нека си спори, важното е да не пречи на този човек, който не иска да спори с Бога, а да го следва в Откровенията му... До колкото разбирам спорът тук сега е за методиката за достигане на определени дарби или бъркам? Няма такава методика. Има Път , който трябва да се извърви и като се извърви този Път.... / важно условие е / .. се достига до Бога и се получават Откровения. На всеки му са различни, според Вярата на отделния човек и личната му мисия като въплътен човек. За един е така, за друг е иначе. Хората, всички сме различни.
ivanb63
Потребител
Мнения: 819
Регистриран на: вт фев 16, 2010 12:20 pm

Re: Правилна гледна точка за традицията 2Солунци 2:15

Мнениеот ivanb63 » вт дек 10, 2013 2:36 pm

small axe написа:
От върха надолу към нас е спуснато едно метално въже. Колчетата са забити от Иисус Месията и от неговите апостоли. Те първи са се качили отгоре и са развяли знамето. За това въже съм се вързал и аз и катеря със скорост колкото мога. Край мене виждам и други въжета които се полюшват насам - натам. Но не знам дали стигат върха, също не съм наясно кой точно е забил колчетата. Затова продължавам да катеря на моето въже. На съседните въжета има хора, които ми викат, че моето въже, не стига горе. Или че съм на грешното въже, но на всяко колче чета името на Месията и продължавам нагоре. От време на време виждам че някой от тия съседни въжета са хванати за основното въже и така продължават нагоре, което ми дава надежда, че и те ще стигнат върха. Едно е сигурно, само основното въже, металното и останали въжета вързани за основното въже ще стигнат върха. Така че катерете се братя, и постоянно дръжте посоката нагоре и най важното гледайте металното въже.

Така Зографе, можем да завършим мисля. Едно знам, вие, православните сте доста наивни / не визирам тия които са надути/, а пък дяволът е баща на лъжата. Господ да ви пази.
Също виждам, че има неприемане от страна на православните, на другите християни , което много е тъжно. Примерите във форума са много на брой..


Относно металното въже съм съгласен.... няма да споря тук.

Обаче относно Зограф - малко ще поспорим :)
Той Зографа, се води по книжките. не един път го е подчертавал много дебело. То няма лошо в това, никак не е лошо, начетен човек е. Но до тук... Когато говорим за Религия и още повече за Християнство, да си начетен е хубаво нещо. Но не е достатъчно само това... ЦЕЛТА е не да сме начетени, ЦЕЛТА е да Познаем Бога с цялото си сърце, душа и ум. За да можем да ИЗПЪЛНИМ Закона на Любовта. Самото цитиране, все още не е достатъчно. Бих казал е крайно недостатъчно.
Защото:
Да знаеш един закон или цял законодателен кодекс не е достатъчно условие да бъде изпълнен този кодекс или закон. :) Ако Христовият Закон на Любовта е изписан в сърцето с Огън от Небето... не ти трябва да четеш книжки и да цитираш този или онзи от Светите Отци. Не е важно да преразказваш миналото ...та то си е вече само едно минало. Ние живеем тук и сега. Важното е какво правим тук и сега.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Лутер, преданието, отците.

Мнениеот Next » вт дек 10, 2013 9:58 pm

Без да знам съм станал начало на тая нишка. Да сложа един цитат относно лутераните и отците:
....Икуменизмът възниква в края на XIX и началото на XX в. в протестантски среди като движение за обединението на всички християнски църкви. Икуменимът схваща вероучителните различия между протестанти, римокатолици и православни като исторически обусловени и преодолими с помощта на взаимни компромиси. Това е идеология, която изначално и по самата си същност противоречи на Христовото учение за Църквата като единствена, неделима и съхраняваща в себе си в пълнота богооткровените истини на спасителната за човечеството вяра. Въпреки несъвместимостта си с православната светоотеческа еклесиология икуменизмът в началото на миналия век започна да печели привърженици сред православни йерарси, клирици и богослови, а от 20-те години насетне започна да оказва реално въздействие в живота на поместните православни църкви. По едни или други причини в последващите десетилетия икуменизмът проникна надълбоко в тях като светоглед и практика, така че днес той е еталон за престижна съвременна богословска мисъл и определящ фактор в църковната политика на почти всички юрисдикции от т. нар. „официално православие”.

Основното поражение, което нанася икуменизмът на църковното съзнание се състои в разколебаването на православното разбиране за границите на Христовата Църква, за нейното единство и духовна самоличност. Заедно с размиването на това разбиране сред
православните навлязоха богословски концепции, чужди на светоотеческото учение и подхранващи силното релативизиране на църковното съзнание, до изопачаване на понятието за Църквата, до увреждане на способността за достоверно духовно-интелектуално приобщаване към сърцевината на църковното Предание. С икуменическата идеология на „любовта” и „християнското единство” в официалните поместни църкви нахлуха либералното богословие, интелектуалният и религиозно-практическият модернизъм и свързаните с него най-различни нововъведения. И до днес активните привърженици на икуменизма в официалните църкви произлизат преди всичко от кръговете на модернистите.

Второто направление, по което беше силно атакувано православното църковно съзнание през ХХ в., възникна сред самите православни. В най-ясен вид зараждането и особеностите на този процес могат да се проследят в Руската Православна Църква, тъй като Русия е страната, в която въпреки безмилостната преса на тоталитарната държава бе даден най-силен отпор срещу това антицърковно направление. Там то стана известно под названието „сергианство”, по името на печално известния митрополит Сергий (Страгородски), по-късно – пръв предстоятел на Московската патриаршия при комунистическата власт. В Съветска Русия през 20-те и 30-те години на ХХ в., а след Втората световна война и в останалите православни страни от бившия комунистически лагер, главен фактор за формиране на сергианството бяха гоненията срещу Църквата и целенасочената работа на специалните служби за нейното безусловно подчиняване на атеистичната власт. Отличителна черта на сергианството е, че главният инструмент в ръцете на богоборческата власт за пълно подчиняване и унищожаване на Църквата е самата църковна йерархия......
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Лутер, преданието, отците.

Мнениеот Зограф » вт дек 10, 2013 11:38 pm

Не зная дали е обща болест, но едно е ясно, че някои се считат за толкова възвисени, че не им е нужна съборната светоотеческа мисъл, която е Божият промисъл открит от Светия Дух, с цел да се отстранят всички еретически варианти целящи изопачаването на Христовата истина съхранена в цялост единствено в Православната Църква. Пропуснах да подчертая, че всеки Вселенски Събор е свикван с цел да се изобличи някоя ново появила се ерес. Когато се подлагат на съмнение истините, които са утвърдени на тези Събори и се пренебрегва знанието за живота на Църквата през вековете наш Иван като единствения помазан "с Огън от Небето" откри топлата вода с гениалната мисъл:
ivanb63 написа:не ти трябва да четеш книжки и да цитираш този или онзи от Светите Отци. Не е важно да преразказваш миналото ...та то си е вече само едно минало.

За мен беше много полезен този разговор и от него разбрах, че главната болест на протестантизма е в тълкуването на Св. Писание. Те тълкуват, като отхвърлят натрупаното през вековете знание на Църквата за смисъла на Божието Слово и чакат за тях лично да слезе отново Господ Дух Светий и да им обясни Писанието. Заради гордото отхвърляне на написаното от преди тях живелите Божии угодници и свети мъже, Господ ги наказва с Дух на заблуда и там където няма метафори и педобрази те виждат такива и обратното.
ТодорК
Модератор
Мнения: 1140
Регистриран на: пон окт 06, 2008 2:36 pm

Re: Правилна гледна точка за традицията 2Солунци 2:15

Мнениеот ТодорК » ср дек 11, 2013 8:36 am

Next написа:
ТодорК написа:Аргументът на Лутер е, че забраната за женене на клира е лъжа "от бесовете" (виж 1 Тимотей 4) и тези, които са приемат това би трябвало да се покаят от убежденията си и да са свободни от "договора си с бесовете".
Този лупинг от висшия лукав пилотаж треба да го запомня.


Добре, това си е твоето мнение. Аз обаче съм 100% съгласен с Лутер. За мен поемането на подобни клетви (дори когато е доброволно - от монасите) издава единствено непознаване на Евангелието и духовна гордост. Понеже е писано "никак да не се кълнете" защото "не можете да направите нито един свой косъм бял или черен" и "вън от Мене не можете да сторите нищо". Като не можеш да направиш от/за себе си нищо, нито знаеш Божиите планове (освен ако не смяташ да Му ставаш съветник, разбира се) как може да обещаваш подобни неща? Затова и всички, които са се "заклели" (монаси, католически клирици и др.) би трябвало да се покаят за необмислените думи, които са изрекли пред Бог и да се считат свободни от клетвите си (без значение дали са се клели за безбрачие или нещо друго). След което да започнат да живеят по Евангелски - приемайки Божията воля и благодат ден за ден, според каквото Бог им даде. Ако даде безбрачие - безбрачие. Ако даде семейство - семейство. Въобще с две думи казано - Божията воля винаги и във всичко..
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Лутер, преданието, отците.

Мнениеот Next » ср дек 11, 2013 9:13 am

Зограф написа:...Те тълкуват, като отхвърлят натрупаното през вековете знание на Църквата за смисъла на Божието Слово и чакат за тях лично да слезе отново Господ Дух Светий и да им обясни Писанието.....
Като бивш протестант си позволявам да кажа, нищо не чакат. Техния разум се е самопровъзгласил като единствен критерий във Вселената.

@ТодорК
Част от трагедията на протестантите е буквализма. Даден апостол казъл нещо. Св. Предание помни по какъв повод е казано това, какво е било времето, какви са били причините. Оплювайки св. Предание, вие изваждате казаното от контекста и така става една трагикомедия. Не подценявайте св. Предание.

"Малката секира" преди време със своя разум съчини една версия, защо Бог дава точно небесната дъга в знак на това, че няма да залива света с потоп. Да, ама не. Снощи по NEWS7 даваха шефа на БАН, как подркрепя с косвени доказатеслтва това, което казва св. Предания за потопа... съответно казаното за небесната дъга.

Така че, по-внимателно с плътското мъдруване.
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Лутер, преданието, отците.

Мнениеот Кабрал » ср дек 11, 2013 10:03 am

Кабрал, уважавм това, че си положил труд, наистина, но това което пишеш не налага установяването на онези неща, които съм описал в 12 въпроса. Няма нужда се вадят цитати от писанието извън контекста им.


Аз не полагам никакъв труд, тези неща ги знам и съм ги писал по няколко пъти във форума. За съжаление вие не искате да положите никакъв труд за да разберете каквото и да е.
Нищо не е извадено извън контекста. Нали не очакваме двама епископи, както си седели на сянка някъде, изведнъж да си кажат "Абе я дай да вапцаме ей туй парче дърво и да го направим икона, а ония кокали - мощи"? В древността рисуването е било изключително развито изкуство, но паради нетрайните носители не е стигнало до нас. Съвсем естествено е да са рисувани сцени от благовестието и портрети на Иисус Христос. Това са факти, защото такива са намерени и то от апостолски времена, в затрупания Херкулан и на още места, макар от 20-30 г. по-късно. Намерени са само там заради инзвънредните обстоятелства при които са се запазили, другаде са били унищожени от времето. Няма и как да е иначе, всяко книжле на която и да е евангелистка църква има илюстрации, навярно същите както и преди 2000 години. Така са се появили иконите. На първите и най-стари изображения са основно Христос и Пресветата Дева, което говори за изключителната почит на най-ранните християни към нея. Хората се молели пред тези картини, като с времето изобразявали на тях и християни страдали за вярата и загинали за нея, като пример за останалите, както ние правим портрети и статуи на нашите герои и ге честваме, а често и молим "Апостоле, къде си да ни научиш как се прави чиста и свята република". Чрез усърдните молитви много от тези икони(изобразените на тях) вършели чудеса. Именно това ги утвърдило като един от формите спомагащи молитвения процес. На събора срещу иконоборците не се говори за конните надбягвания в Цариград, а задълбочено се изследват случаите при които усърдните молитви пред иконите са водели до чудеса и то по един много строг начин, с разпитване на свидетели и изследване на исторически факти. Какво общо има тук Писанието? Говорим за факти, които са били видени от стотици хиляди или милиони хора. Между другото абсолютно никой в земния живот на Христос не вярва в него заради пророкуването, а заради чудесата, които върши. Спасителят е посрещнат в Ерусалим не от вярващи с Библии в ръка, а от такива разбрали за възкресението на Лазар. Още 30 глави да имаше в Стария завет с предсказания пак нямаше кой да повярва без Иисус Христос лично да беше извършил чудесата.

Същото е и с мощите и тук идва и връзката "Писанията тълкуваме с Преданието, а Преданието проверяваме с Писанието". Тези мощи са правели чудеса и изцеления, затова говорим с почитание за тях, а не за речни камъни. Какво щеше да стане, ако речните камъни бяха правили същите чудеса и изцеления? Не знаеш, защото не знаеш и да четеш Писанията! Църквата щеше да разгледа всеки случай и ако установеше, че наистина речни камъни са вършели изцеления щеше да подложи на изследване дали тези чудеса са от Духа или сатаната. Товаизследване щеше да се осъществи в щателен анализ на Писанията и там нямаше да намери нищо за речните камъни, но щеше да се намери случай, където мощи на праведник са изцелили някой и затова ние почитаме мощите, а не речните камъни, макар много магове и вещери да са правили чудеса и с тях.
small axe
Потребител
Мнения: 2485
Регистриран на: чет апр 23, 2009 7:23 pm

Re: Лутер, преданието, отците.

Мнениеот small axe » ср дек 11, 2013 10:39 am

Добре е тогава да положиш труд. Само с преписване оттук оттам не става. Както писах, много сте наивни и вярвате на всякакви измишльотини. Аз нямам нищо против изкуството. Самият аз се занимавам с рисуване. Но тук не говоря за това, че не е редно да се рисуват сцени от евангелието. Нали съм писал много пъти думите на Дамаскин- че им се видяло добре да се нарисуват някои неща на дъски защото мнозина са били неграмотни и не са можели да четат. Тези рисунки са имали често педагогическа цел.

Това с което не съм съгласен е да се смятат за сакрални и за чудодейни. Така се превръщат в идоли, а това е вече дяволска работа. Същото е и с мощите, само дето при тях няма нищо педагогическо, а направо си е езичество.

Чрез усърдните молитви много от тези икони(изобразените на тях) вършели чудеса. Именно това ги утвърдило като един от формите спомагащи молитвения процес

Ето как противникът е желал да отмести центъра и е успял при мнозина за жалост. Четете писанията там се вижда, как бащата на лъжата лъже и ще продължава да лъже с цел да измами ако може и избраните..

Дръжте се за Иисус Месията, не за парчета дърво, или кости.. Даже вие, които имате разбиране, имате и голямата отговорност да предотвратявате заблудите на невежите човеци, а като гледам ги утвърждавт някои, понеже не искат да се трудят, но наготово да вярват на човешки предания.
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Лутер, преданието, отците.

Мнениеот Кабрал » ср дек 11, 2013 11:39 am

Историята с парчетата дърво щеше да е смешна, ако не беше жалка и най-вече неверна, ти къде видя някой да се моли на пейката в парка или на друго парче дърво? Само кръгъл идиот може да твърди, че някой някъде коленичил пред икона на Божията майка да се моли с думите: "Парче дърво, моли се мен грешния"!

Единственото за чудене е откъди ви щукват такива щуротии? Като казах щуротии да попитам: Вие с Випаз защо не се цаните за професори в БФ на СУ? Имате всички качества за там!
small axe
Потребител
Мнения: 2485
Регистриран на: чет апр 23, 2009 7:23 pm

Re: Лутер, преданието, отците.

Мнениеот small axe » ср дек 11, 2013 12:39 pm

Вие с Випаз защо не се цаните за професори в БФ на СУ

Благодаря за признанието, но много е проветриво там, може да настинеш, или да те вкарат в някой затвор комунистите.

Парчетата дърво са за невежите в черквите ви, за вас не са парчета дърво. Това посочвам, че са чиста педагогика, но за глупавите езичници са станали нещо сакрално и му се кланят като на Бог. По цял ден ме заливат познати със снимки на икони, които ако си поставя на страницата ще ме споходзи я късмет, я някоя друга благинка.. Суеверия и езичество, дотам се стига..

Зографе и за мен беше полезен разговорът, но за разлика от православните, не бих си позволил да кажа, че Господ ви наказва с дух на заблуда. Понеже това автоматично би ви направило да сте вън от царството Божие, а това не е така. Но вие си позволявате такава волност, дано Господ ви прости този грях.
Сигурен съм че от прекомерна ревност. Не се тревожете за четящите писанията, тревожете се за нечетящите. Те ще имат дух на заблуда.

Жал ми е истински за православните, яко са ви оковали и сте станали роби на човеци. Дори Бг реалноста го доказва..
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Лутер, преданието, отците.

Мнениеот Зограф » ср дек 11, 2013 3:58 pm

Още веднъж искам да благодаря на Тодор и Смол за днешните им постове, с които доказват, че не само знаят, но и се стремят да живеят според Писанието. Дано Господ по неведомите си пътища устрои така, че след края на земния ни живот ни събере всички, които Го търсим в Царството Небесно!

Върни се в “протестантство”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост