Какъв дух тресе петдесятниците!?

теми, свързани с протестантството
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Какъв дух тресе петдесятниците!?

Мнениеот Next » вт яну 20, 2015 8:33 pm

Петдесятниците протестанти тук постоянно ни подхвърлят теми и "съждения" с които постоянно трябва да се въртим в кръг - като куче, което си гони опашката. Ще поставя един съществен въпрос по същество: Какъв дух кара петдесятниците да изстрелват несвъразни срички (които никога не са били или са някакъв език, а и никога това скоростно бръщолевене не е било разтълкувано) в полусъзнателно състояние или направо в транс, кое ги кара да стават лечители за щяло и нещало да призоватат дух за изцерение. А гледам Йоан напоследък говори за нова мода сред петдесятниците - да пророкуват.

Ако не сте били на такива протестантски сбирки, ето едно видео:



По-долу давам цитати от книгата: "Магията в светлината на православната вяра" от игумен Ефрем (Виноградов).
Нека всеки си прави аналогиите и си отговори на въпроса: Какъв дух тресе петдесятниците!?

...
В съвременния периодичен печат неведнъж са се появявали публикации как след словесни манипулации и проклятия от страна на магьосник на африканско племе напълно здрав съплеменник, осъден на смърт, покорно се приготвя за нея и след известно време... умира!
Друга причина за почитане на жреците или шаманите била, че в племето си те често изпълнявали функции на знахари лечители, тъй като духовете им подсказвали (явлението „вътрешно чуване“) лечебните свойства на едни или други растения, както И рецепти за изготвяне на лекарства. Но най-успешно можели да отстранят предизвикана от самите тях или от други шамани с помощта на духове болест.
Авторитетът на езическите жреци (шамани) в очите на управниците и народа бил поддържан и с това, че с помощта на духове жреците извършвали предсказания за най-важните събития в живота на един или друг народ или племе. Предсказанията най-често били получавани от тях или под формата на някакви символични картини или сюжети, показани по време на сън, или в състояние на мистичен транс (една от формите на изменено състояние на съзнанието.

....
Но на демоните все пак им остава възможност с помощтана еднопосочно сугестивно-телепатично въздействие да внушават на хората мисли, които те най-често приемат за свои собствени. Демоните са, получилитази възможност за въздействие вследствие на прародителският грях, който лиши Адам, Ева и цялото им потомство от пълнотата на благодатта на Светия Дух, която единствена може да защити човека от подобно въздействие на демоните върху съзнанието. В някои случаи магьосниците получават информация от сътрудничещи с тях демонивъв вид на зрителни образи (символи), които представят пред вътрешния им поглед сякаш на някакъв екран.

За професионалните жреци от всички времена и народи е характерен още един тип контакт. Той бил известен на древните халдеи, египтяни, инки и ацтеки, на европейските скалди и келтските друиди, на индуистките бодхисатви и факири, на африканските жреци от култа вуду и на сибирските шамани, тоест на всички, които били посвещавани да служат на духовете във всички религии. В тези случаи контактът с демоните се осъществява в особено изменено състояние на съзнанието, което обикновено наричат транс. Жреците влизат в подобно състояние с помощта на наркотични вещества, а в други случаи - благодарение на медитация или така наречената мантра йога, както и с помощта на ритуални танци и музика, в която главна роля играят ударните инструменти, тъй като именно ритъмът на ударите, а съвсем не мелодията оказва най-силно въздействие върху психиката на човека. В състояние на транс жрецът (шаманът) става свързващо звено между съплеменниците си и света на падналите духове, които езичниците почитат като "богове“. Въпреки че в това състояние шаманът не реагира на много външни дразнители и съзнанието му практически е "изключено", устата на шамана неволево се отваря и произнася различни предсказания или отговаря на въпроси на съплеменници, зададени му преди влизането в транс. Тялото и езикът му в този момент са под властта на духовете, към които той се е обръщал по време на шаманския ритуал. В психопатологията аналогични явления се наричат вербална и двигателни и вербални автоматизми, влизащи в състава на синдрома на Кандински-Клерамбо. Демоните, сякаш чрез високоговорител обявяват чрез шамана местонахождението на изгубени вещи, хора и животни, предсказват бъдещи събития, откриват тайни на устройството на вселената (винаги лъжливи), създават митологични и епични легенди. Но за да станат медиатори, тоест посредници между хората и духовете, жреците от всички култове преминават през специално посвещение...

.....
Голямо удовлетворение на тщеславието на магьосника дава и способността „му“ да предсказва НЯКОИ събития, при това винаги с отрицателен характер, като например болест, смърт, пожар, затвор, автомобилна катастрофа и т.н. Дарът на предсказвача е само възможност да приема информацията, която демоните му съобщават предварително за планирани от тях действия.

Послепис: Светците, получавали всякави дарове от Св. Дух, никога не са се уморявали от дейността си (както Ванга), а още по-малко да са изпадали в транс :idea:
ТодорК
Модератор
Мнения: 1140
Регистриран на: пон окт 06, 2008 2:36 pm

Re: Какъв дух тресе петдесятниците!?

Мнениеот ТодорК » ср яну 21, 2015 12:16 pm

Темата е интересна... ако някой би имал желание да я разгледа в дълбочина. Очевидно е, че има поне 3 вида "говорене на езици":
1. Демонично.
2. Плътско
3. Дарбата на Св. Дух

Външните проявления обаче рядко са достатъчни за да се прецени "източника" на езика. Първо, има и кротки петдесятни, които не правят "изпълнения" - за тях какво ще кажем ако се водим само по начина на говорене и държание? Второ, дори на апостолите се присмяха, че са пияни на петдесетница - и сгрешиха.

За да се стигне до някакво заключение трябва да се разгледа не само външното проявление, но също така и неща като вярвания, живот, традиция и плодове. Само така изводите ни биха могли да имат някаква достоверност според мен... Има ли някой желание за подобна дискусия?
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Какъв дух тресе петдесятниците!?

Мнениеот Next » ср яну 21, 2015 12:54 pm

Плодовете тук някой ги каза: пускане на теми не с цел дискусия или научаване на нещо, а с цел раздори. За 3-те вида говорене съм съгласен. Но присмиването над св. Апостоли е било само временен акт. Отпосле има осъзнаване и огромна полза. Там е разликата. А и не само - околните са разбирали за какво иде реч :idea:
Тук има само скоростно изстрелване на несмислени срички и НИЩО повече. А и щом няма тълкуване - да млъкнат! Ама нее...

Като ще говорим и за плодове, да почнем от корена. Аз не познавам начетен и интелигентен петдесятник :idea: Дори във ВУЗ-а навремето бяха посредствени колеги. А без "разум в повече" как да различим делата на доброто от тия на злото? Сатаната може да се престори на ангел без проблеми :!: :idea: Много православни (и дори светци) са се подвеждали. Какво остава за офшорна сектичка, пръкнала се преди 2-3-5 години без ясно понятие за толкова сложния и опасен духовен живот. Опасен, защото някои неща остават неизменни във вечността...
ТодорК
Модератор
Мнения: 1140
Регистриран на: пон окт 06, 2008 2:36 pm

Re: Какъв дух тресе петдесятниците!?

Мнениеот ТодорК » ср яну 21, 2015 2:37 pm

Какъв е този или онзи човек не е от значение - важното е каква е официалната позиция на съответната деноминация. Това е, което заслужава обсъждане - отклоненията са си просто... отклонения.

Нека започнем наистина с корена и теологията - съвсем вкратце. Аз тези дни за съжаление няма да мога да пиша много, но ще се опитвам да се включвам от време на време. На първо време ето накратко историята за началото на движението:

"Чарлз Парам: раждане на съвременното петдесятно движение

Най-силния тласък за съвременните петдесятни движения се появява на първия ден от XX век - 1 януари 1901 г. Тогава Святият Дух се излива с голяма сила сред една малка група християни в Съединените щати - в град Топека, Канзас. Проповедник на тези хора е Чарлз Парам.

Чарлз Парам се ражда през 1873 г. в Мускатайн, Айова. Майка му умира когато Чарлз е на 12 години. Той се обръща към Христа още 13-годишен на едно събиране, водено от конгрешански проповедник. По-късно, вече 16-годишен, той ръководи неделно училище и християнски събирания. Работата си за Христа преследва с по-голяма енергия, отколкото училището. В един момент желанието му да учи медицина надделява и той изоставя духовната нива, за да се отдаде на учение. Но едно изцеление чрез молитва на деформиран крак го убеждава да се върне към проповядване. Още 19-годишен, Парам става проповедник в методистката църква в Еудора, Канзас. През следващите няколко години се отдава на проповедническа работа, като провежда събрания в много градове и села на Канзас.

По това време Чарлз среща Сара Тисълтуейт, вярваща девойка, посещаваща групи на квакери. Четири години по-късно тя става негова жена и вярна помощничка в трудовете за Христа до края на живота му. През 1897 г. се ражда първото им дете. След неговото изцеление Чарлз решава по-активно да проповядва изцеление чрез Духа. Изцеленията по време на неговите проповеди са толкова много, че служението му става известно и негови приятели от град Топека го поканват да дойде в техния град и да се моли за болните. Така през 1898 г. семейството се премества в Топека, където Парам, с помощта на своите приятели, основава дом за изцеление наречен "Ветил". В дома те приемат хора, търсещи изцеление, търсят подслон за сирачета и работа за безработни. Понеже работата върви успешно, през 1900 г. основават библейско училище "Ветил".

В края на декември 1900 г. Парам дава задача на учениците във "Ветил" да търсят в Библията "дали има знак за кръщението със Святия Дух, който да е толкова очевиден, че да не остава никакво съмнение за кръщението" (Parham, Sarah, Life of Charles F. Parham founder of the Apostolic Faith Movement, 1930, p. 58). На 31 декември се събират 40 ученика, които в присъствието на 75 гости разказват за изследванията си. Всички са изумени когато разбират, че са стигнали до един и същ извод: според Библията белегът за кръщение със Святия Дух е говоренето на езици.

След това вълнуващо откритие, всички - дори и децата - усещат присъствието на висша сила. Малко след 12 ч. на 1 януари 1901 г. - часове след раждането на новия 20-ти век - ученичката Агнес Озмън помолва Парам да положи ръце на нея. Тогава тя започва да се моли на език. Два дни по-късно много други хора, включително Чарлз Парам и неговото семейство, преживяват същата славна опитност. Новината за събитието бързо обикаля цяла Америка чрез вестниците. Започват молитвени събрания в Канзас сити и други градове на щата.

През лятото на 1901 г., без знанието на Парам, сградата на колежа е продадена и той се премества със семейството си в Канзас сити. Година по-късно Парам описва изливането на Святия Дух в Топека в първата своя книга "Глас, който вика в пустинята".

Парам неуморно проповядва новото петдесятно послание. Голямо духовно съживление настъпва през 1904 г., когато се провеждат събрания в град Галена, Канзас. Всеки ден има по две събрания, на които стотици хора се обръщат към Бога и се кръщават със Святия Дух, а над хиляда са изцелени от разни болести. Вестниците разгласяват навсякъде вестта за изцеленията и "мощния Дух" на петдесятните събрания. Не по-малко вълнуващо е последвалото съживление в Бакстър Спрингс, за което през 1947 г. Франк Евърт пише в своята книга "Явлението на петдесятницата": "На голямото събиране в Бакстър Спрингс идваха болни от стотици мили, и всеки, който вярваше, се изцеляваше чрез чудо. Всичко, което е ставало в ранната християнска църква, ставаше и тук. Много хора казваха, че денят на петдесятницата се повтаря отново на всяко събрание." (Ewart, F. J., Phenomenon of Pentecost, 1947, p. 63).

Благовестването на Парам и неговите съработници има голям резултат и хиляди хора приемат петдесятното послание. Но още по-масово разпространение то придобива след събитията на улица "Азуса" в най-големия град на западните щати Лос Анджелес. Пионер на петдесятния взрив на улица "Азуса" е негърският проповедник Уилиам Сиймор.

Уилиам Сиймор се ражда през 1870 г. в град Кентървил, Луизиана. Родителите му са бивши роби. Като юноша приема християнството и е кръстен в баптистка църква. Още тогава има дар на видения и сънища. На 25-годишна възраст се заразява от едра шарка и ослепява с едното око. През 1900 г. се премества в Цинцинати, където се присъединява към реформаторската "Божия църква", в която приема идеята за "второто благословение".

Важен момент от живота му е 1903 г., когато се премества в Хюстън, Тексас, и се запознава с Чарлз Парам. Сиймор започва да посещава библейското училище, което Парам основава в Хюстън. Унизителна пречка за учението му са тогавашните закони на щата, според които на негрите се забранява да седят в една класна стая с бели. За да реши този проблем, Парам казва на Сиймор да седи в съседната стая и да слуша през ключалката. На тези проповеди Сиймор прима учението за кръщение със Святия Дух с белега на езиците.

През 1906 г., с подкрепата на Парам, Сиймор заминава за Лос Анджелес като помощник на проповедничката Джулия Хъткинс в "Църквата на Святостта". Започвайки от словото в Деяния на апостолите 2:4 - "И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят" - Сиймор проповядва новата, петдесятна доктрина. Джулия Хъткинс отрича тази доктрина и му забранява да проповядва. След като прекарва един месец в пост и молитва, самият той получава кръщение със Святия Дух и говори на език.

Изгонен от "Църквата на святостта", Сиймор започва да търси сграда в Лос Анджелес, където да продължи проповедническата си работа. Успява да открие една стара, изоставена сграда на Африканската методистка църква, която се намира на улица "Азуса". По това време сградата се използва за склад и конюшня. Сиймор и неговите приятели негри почистват цялата сграда и поставят пейки за сядане. Така през април 1906 г. започват проповедите в тази новосформирана общност, която е наречена "Апостолска мисия на вярата".

Това, което става на улица "Азуса" през следващите три години, променя историята на християнството през XX век. В малката постройка, на площ от 200 квадратни метра, се натъпкват над 600 човека, а стотици други стоят отвън, опитвайки се да чуят или видят нещо през прозорците. Въпреки, че вестниците са изпълнени с подигравки и цинизми за тези събирания, те предизвикват голям интерес сред вярващи хора не само от Лос Анджелес, но и от цялата страна. Хиляди хора от всички щати идват на "Азуса" и получават кръщението със Святия Дух. Случва се цели общества да дойдат на "Азуса", а предишните им места за събиране да опустеят. Постепенно белите хора стават по-голяма част от присъстващите. Освен проповядването на Исус се отправя и послание за равенство и помирение на расите. Бели и негри работят заедно под ръководството на негър-проповедник, което в онези дни е нещо нечувано. Това накарва известния християнски мисионер Франк Бартълмен да заяви: "На улица Азуса цветната линия, разделяща хората на бели и черни, беше отмита чрез кръвта на Христа". Сиймор мечтае на "Азуса" да се създаде нова църква, която да срине стените на расовото, етническо и деноминационно разделение.

Обаче голямата благодат изливана от Духа на улица "Азуса" често е превръщана във викове и "изпадане в транс". По принцип това са характерни неща за служението на негърските християнски общности по онова време. Но на "Азуса" няма никакъв ред в служенията, защото се смята, че "Святият Дух управлява". Това става едно шумно място, където служенията продължават и през нощта. В заслепението на радостта от получената благодат вярващите на "Азуса" неусетно пренебрегват реда, скромността и закона - едната от двете заветни истини. Затова и не е чудно, че Сиймор е сляп с едното око. Когато през октомври 1906 г. Чарлз Парам посещава улица "Азуса", той е ужасен от това, което вижда, и до края на живота си го нарича "проституиране с духовната сила".

Движението на "Азуса" има огромно значение за разпространението на петдесятното учение в Америка и в целия свят. Водачи на християнски общества от различни краища на Съединените щати идват на "Азуса", приемат петдесятното учение и го разнасят из страната. Особено известни са Гастон Кашвил от Северна Каролина, който разпространява петдесятното послание сред "Църквите на святостта" в южните щати, Чарлз Масон, водач на "Петдесятно паство", което сега е най-голямата негърска петдесятна деноминация в Америка, и Уилиам Дърам от Чикаго, който през 1914 основава най-голямото петдесятно общество в наше време - "Асамблеи на Бога". След годините на бурно развитие между 1906 и 1909 г., на улица "Азуса" остава само една квартална група от вярващи. "

Източник - http://duh-i-istina.net/petdesqtno_dvijenie.php
ТодорК
Модератор
Мнения: 1140
Регистриран на: пон окт 06, 2008 2:36 pm

Re: Какъв дух тресе петдесятниците!?

Мнениеот ТодорК » ср яну 21, 2015 3:02 pm

Ето и основните петдесятни доктрини (отново съвсем накратко) и след това ще коментираме:

"Докато е твърде рано да се говори за една догматично петдесятна теология, предвид ранната възраст на движението в световен мащаб, няколко са характерните черти на историческата петдесятна богословска мисъл. Те се групират от петдесятната теология в пет доктринални направления, известни под наименованието Пълно (или петкратно, в сравнение с петте дарби на Святия дух и петкратното служение) благовестие. То включва ученията за: (1) спасение, (2) освещение, (3) кръщение със Святия дух, съпроводено с белега говорене на езици, (4) изцеление и (5) премилениална есхатология. В контекста на Пълното евангелие, те се тълкувт както следва:

(1) Спасението е незаслужено и по Божията благодат, но винаги разпознато и съпроводено с плодове, наричани още дела на вяра.

(2) Доктрината на освещението, която води началото си от движението за святост, е задължителна и неразделна част от петдесятното богословие, под названието й дадено от Джон Уесли като „второ дело на благодатта”. За разлика от класическите църкви на святост и петдесятни църкви, съвременните харизматични движения рядко включват освещението като отделна доктрина, а Асамблеи на Бога декларира, че освещението е част от кръщението със Св. Дух.

(3) Приемайки кръщението със Святия дух, класическото петдесятно богословие възприема доктрината за Троицата така както е дефинирана в Атанасиевата изповед на вярата. Кръщението със Святия дух е винаги придружено с белега говорене на езици, който продължава в живота на вярващия и след момента на кръщението, но се различава от дарбата говорене на езици.

(4) Изцелението е свързано с цялостната изкупителна жертва на Исус Христос и декларира не само телесно изцеление, но изцеление (въвеждане в цялост) и възстановяване във всяка сфера на живота засегната от греха. Това включва телесно, душевно и материално благословение и възстановяване.

(5) Класическата Петдесятна есхатология е премилениална, без да е задължително диспенциална, и включва Грабване на църквата преди Голямата скръб. Всъщност, класическото петдесятно богословие приема действието на Святия дух във всяка ера на човешката история поради което е невъзможно да разделя историята на диспенсации. Петдесятни църкви, които са приели различно разбиране за последните времена, са най-вече движения, които вярват в апостасно оттегляне на Св.Дух и отричат доктрината на Троицата, така спадайки към движението „само Исус”."

Източник -
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Какъв дух тресе петдесятниците!?

Мнениеот Next » ср яну 21, 2015 5:24 pm

Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Какъв дух тресе петдесятниците!?

Мнениеот Aurelia Felix » ср яну 21, 2015 7:57 pm

В основата стои неразбирането на естеството на дарбата говорене на езици, за която се споменава в Писанията. Категорично става дума за земни езици, на които, под въздействието на Светия Дух без преди това да са ги учели, апостолите са благовестили евангелието.

Днешната ерес води началото си от т.н. "съживление" в САЩ от началото на ХХ век, което обаче не е никакво съживление, а демонична заблуда. Трябва да се подчертае, че всички традиционни протестанти не приемат нито петдесятничеството, нито неговият рецидив - харизматизма.
В основата на ереста освен неразбиране, стои и гордост, защото те смятат, че са "църкви на пълното евангелие", т.е. останалите по тая логика сме на "празното евангелие" или полу-празното евангелие.

Но както е казал премъдрият Соломон, няма нищо ново под слънцето. По признанието на самите петдесятници, корените на тяхната ерес датират от движението на монтанистите от 2 век сл. Хр.
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Какъв дух тресе петдесятниците!?

Мнениеот ven4e » чет яну 22, 2015 11:17 am


Върни се в “протестантство”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост