Покаянието

теми, свързани с протестантството
ТодорК
Модератор
Мнения: 1140
Регистриран на: пон окт 06, 2008 2:36 pm

Re: Покаянието

Мнениеот ТодорК » нед ное 30, 2008 1:02 pm

+Christian+
Потребител
Мнения: 57
Регистриран на: нед юли 20, 2008 3:19 am

Re: Покаянието

Мнениеот +Christian+ » нед ное 30, 2008 1:17 pm

prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Покаянието

Мнениеот prokimen » нед ное 30, 2008 3:36 pm

Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Покаянието

Мнениеот aktex » пон дек 01, 2008 11:56 am

Прокимен, радвам се че се включи.

Главната част от покаянието се състои в обръщане към Бога. Изповядване и признаване на греховете.

Признаването на грехове пред Бога и пред хората
Когато на външната изповед се приписва името “покаяние,” то се използва неправилно и не в истинския смисъл. Защото това не е толкова обръщане към Бога, колкото признание за вина, съпроводено от смекчаване на присъдата и наказанието. Така да се покаем във вретище и пепел (Мат. 11:21; Лука 10:13 ) означава просто да свидетелстваме недоволство от себе си, когато Бог е гневен против нас за това, че тежко сме Го оскърбили. Всъщност, това е публично признание, чрез което, като осъждаме себе си пред ангелите и пред света, предотвратяваме Божието осъждение. Защото Павел, като осъжда леността на онези, които се впускат в греховете си, казва, “Ако съдехме себе си, нямаше да бъдем съдени” (1 Кор. 11:31 ). Но не е винаги необходимо открито да осведомяваме другите и да ги правим свидетели на нашето покаяние; но да признаем в тайно на Бога е част от истинското покаяние, която не може да бъде пропусната. Нищо не би било по-неуместно от това Бог да прощава греховете, в които ласкаем себе си и лицемерно ги прикриваме, за да не може да ги изяви. Трябва да признаваме не само греховете, които всекидневно извършваме, но по-тежките грешки трябва да ни отведат и по-далеч и да ни припомнят неща, които като че ли отдавна сме погребали. Давид дава пример за това със самия себе си (Пс. 51). Изпълнен със срам за наскоро извършено престъпление, той изследва себе си, връща се чак до утробата и признава, че още там е бил извратен и омърсен. Той не прави това за да смекчи своята вина, както много се крият в тълпата и се стремят към безнаказаност като увличат другите със себе си. Давид постъпва по напълно друг начин, откровено утежнявайки своя грях, че като е извратен от най-ранното си детство, не е престанал да натрупва нечестие върху нечестие. Също и в друг текст той изследва своя изминал живот и моли Бога да прости грешките на неговата младост (Пс. 25:7 ). И наистина, не можем да докажем, че изцяло сме отхвърлили своята тъпота, докато стенейки под товара и оплаквайки своето тъжно положение, не потърсим избавление от Бога. Нещо повече, трябва да отбележим, че покаянието, за което ни е заповядано прилежно да изработваме, се различава от онова, което съживява от смърт онези, които са отпаднали най-срамно, или необуздано са се отдали на грях, или чрез някакъв открит бунт са отхвърлили Божията власт. Защото Писанието, като ни увещава към покаяние, често говори за това като преминаване от смърт в живот, и когато разказва, че някои хора са се покаяли, има предвид, че те са изоставили идолопоклонството и другите форми на чудовищно нечестие. Поради тази причина Павел заявява горко на грешниците, които “не са се покаяли за нечистотата, блудството и сладострастието, на които са се предавали” (2 Кор. 12:21). Това разграничение трябва да бъде внимателно спазвано, за да не би, както чуваме за някои хора, призовани към покаяние, да се впуснем в бездейна самоувереност, като че ли нямаме нищо общо с умъртвяването на плътта; докато, като следствие от извратените желания, които винаги ни впримчват, и нечестията, които непрекъснато извират от тях, това трябва да породи в нас постоянно внимание. Специалното покаяние, заповядано на онези, които дяволът е хванал в смъртоносен капан и лишил от страха от Бога, не премахва това всекидневно покаяние, което извратеността на естеството ни задължава да изработваме през целия си живот.

Целта на Покаянието. Неговото естество се вижда от проповядването на Йоан Кръстител, на нашия Спасител и на Неговите Апостоли. Обобщението на това проповядване.

Покаянието и прошката са свързани
Нещо повече, ако е вярно, и нищо не може да бъде по-вярно от това, че в тези две точки е включено пълно обобщение на Благовестието, а именно, покаяние и пълно опрощаване на греховете, не виждаме ли, че Господ оправдава незаслужено Своите хора, и в същото време ги обновява към истинска святост чрез освещението на Своя Дух? Йоан, посланикът, изпратен пред лицето на Христос да приготви Неговите пътеки, прогласява, “Покайте се, защото наближи небесното царство” (Мат. 11:10; 3:2). Като ги призовава към покаяние, той ги увещава да признаят, че са грешници и във всяко отношение са осъдени пред Бога, та така да бъдат подтикнати искрено да се стремят към умъртвяване на плътта и към новорождение в Духа. Като прогласява Божието царство, той призовава към вяра, тъй като в Божието царство, което обявява за наближило, той има предвид прошка за грехове, спасение, живот и всяко друго благословение, което получаваме в Христос; поради което четем и в другите Евангелия, “Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете” (Марк 1:4; Лука 3:3). Какво означава това, освен че, изморени и подтиснати под товара на греха, те трябва да се обърнат към Господа и да имат надежда за прошка и спасение? Така и Христос започна Своето проповядване, “Божието царство наближи; покайте се, и повярвайте в Благовестието” (Марк 1:10). Първо, Той заявява, че в Него са отворени богатствата на Божията милост; след това заповядва покаяние; и накрая, насърчава към увереност в Божиите обещания. Затова, когато иска да даде кратко обобщение на цялото Благовестие, Той казва, че трябва “да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден, и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи” (Лука 24:26, 46). По същия начин, след Неговото възкресение Апостолите проповядваха, “Него Бог възвиси до дясната Си ръка за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израил и прощение на греховете” (Деян. 5:31). Покаянието се проповядва в името на Христос, когато хората научат чрез ученията на Благовестието, че всички техни мисли, чувства и стремежи са извратени и порочни; и следователно, ако искат да влязат в Божието царство, те трябва да се новородят. Прощението на греховете се проповядва когато хората биват учени, че Христос “стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление” (1 Кор. 1:30), че заради Него те са незаслужено определени за праведни и невинни в Божия поглед. Макар и двете благословения да се придобиват чрез вяра, все пак тъй като правилната цел на вярата е Божията благодат, чрез която се прощават греховете, правилно е внимателно да разграничаваме вярата от покаянието.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Покаянието

Мнениеот aktex » пон дек 01, 2008 11:23 pm

Покаяние и прощение

Псалом 32

1 Давидов псалом. Поучение.
Блажен оня, чието престъпление е простено,
Чийто грях е покрит.
2 Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие,
И в чийто дух няма измама.
3 Когато мълчах, овехтяха костите ми
От охкането ми всеки ден;
4 Понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене,
Влагата ми се обърна на лятна суша. (Села).
5 Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих;
Рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си;
И Ти прости вината на греха ми. (Села).
6 Затова нещо нека Ти се моли всеки благочестив
На време, когато може да се намери то;
Наистина, когато големите води преливат
Те няма да стигнат до него.
7 Ти си прибежище мое; Ти ще ме пазиш от скръб;
С песни на избавление ще ме окръжаваш. (Села).
8 Аз ще те вразумя, и ще те науча Пътя, по който трябва да ходиш;
Ще те съветвам,
Като върху тебе ще бъде окото Ми.
9 Не бивайте като кон или като мъска,
Които нямат разум;
За чиито челюсти трябват оглавник и юзда, за да ги държат,
Иначе, не биха се приближавали при Тебе.
10 Много ще бъдат скърбите на нечестивия;
Но онзи, който уповава на Господа,
Милост ще го окръжи.
11 Веселете се в Господа и радвайте се, праведници,
И викайте с радост всички, които сте с право сърце.
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Покаянието

Мнениеот prokimen » вт дек 02, 2008 6:21 pm

Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Покаянието

Мнениеот aktex » вт дек 02, 2008 8:44 pm

Прокимен :)

изповедта е разчлично от покаянието.
изповедта е да изкажеш греха си.
покаянието е да изкажеш,но и да се разкаеш ,но освен това да разбереш грешката и да не я допускаш отново.
разбира се има хора които се покайват и след време допускат същата грешка. Такива хора не са се покайвали искренно. Не са съжалявали искрено за греха.

Аз лично признавам изповедта при православието и католицизма,но изповедта не я приемам като покаяние.
ТодорК
Модератор
Мнения: 1140
Регистриран на: пон окт 06, 2008 2:36 pm

Re: Покаянието

Мнениеот ТодорК » ср дек 03, 2008 9:01 am

prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Покаянието

Мнениеот prokimen » ср дек 03, 2008 11:16 am

prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Покаянието

Мнениеот prokimen » ср дек 03, 2008 1:33 pm

ТодорК
Модератор
Мнения: 1140
Регистриран на: пон окт 06, 2008 2:36 pm

Re: Покаянието

Мнениеот ТодорК » ср дек 03, 2008 2:37 pm

Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Покаянието

Мнениеот aktex » ср дек 03, 2008 3:05 pm

Молитва за Покаяние
Псалом 38

1. Давидов псалом, за спомен.
Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай,
И в гнева Си не ме наказвай.
2 Защото стрелите Ти се забиха в мене,
И ръката Ти тежи на мене.
3 Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв;
Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4 Защото беззаконията ми превишиха главата ми;
Като тежък товар натегнаха на мене.
5 Смърдят и гноясват раните ми
Поради безумието ми.
6 Превит съм и съвсем се сгърбих;
Цял ден ходя нажален.
7 Защото всичките ми вътрешности са запалени,
И няма здраве в месата ми.
8 Изнемощях и премного съм смазан,
Охкам (еврейски: Рикая.) поради безпокойствието на сърцето си.
9 Господи, известно е ("е" да не се чете - печатна грешка в изданието от 1938 г.) пред Тебе е всичкото ми желание,
И стенанието ми не е скрито от Тебе.
10 Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя,
А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
11 Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми,
И роднините ми стоят надалеч.
12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене;
Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща,
И измислюват лъжи цял ден.
13 Но аз, като глух, не чувам,
И съм като ням, който не отваря устата си.
14 Да! съм като човек, който не чува,
В чиито уста няма изобличения.
15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам,
Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене,
Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
17 Защото съм близо да падна,
И скръбта ми е винаги пред мене;
18 Понеже аз ще призная беззаконието си,
Ще тъжа за греха си.
19 Но моите неприятели са пъргави и силни,
И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят
Понеже следвам доброто.
21 Да ме не оставиш, Господи;
Боже мой, да се не отдалечиш от мене.
22 Бързай да ми помогнеш,
Господи, спасителю мой.
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Покаянието

Мнениеот Кабрал » чет дек 04, 2008 9:51 pm

ТодорК
Модератор
Мнения: 1140
Регистриран на: пон окт 06, 2008 2:36 pm

Re: Покаянието

Мнениеот ТодорК » пет дек 05, 2008 9:11 am

Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Покаянието

Мнениеот Кабрал » пет дек 05, 2008 8:23 pm

Тошо,
Ние не говорим за закона. Закона го разкулачихме още на първият поместен събор на Православната Църква в Ерусалим, пише го в Библията. Както многократно съм казвал на Акте, в Писанието е точно определен и персоналният и териториалният и времевият обхват на действие на закона. Той се отнася само за евреите/в редки случаи и за чужденците, живеещи с евреи, действа само и едниствено в обетованата земя и най-вече действа докато евреите не се отвърнат от Бог и Бог не даде друг закон, който да напише във вътрешностите на вярващите. Апостол Павел говори за закона само пред евреи, защото за тях е било голям шок да се откажат от него. Да не говорим, че точно затова били преследвани от юдеите. В Римската империя имало особен ред за религиите и юдеите имали право да преследват християните, както и да искат имперската администрация да ги преследва. Затова и Павел се опитва да не влиза в излишни конфликти на тази тема. Даже когато се отнася за идолски жертви, казва че нито помагат, нито вредят. Това значи ли, че трябва да погнем с ножа къде какво добиче видим? "Законът" е бил толкова силен, че даже приелите Христос се страхували да го нарушават. Говоря за евреите. Кагота пиша юдеи имам предвид вярващите в идола евреи.

Относно любимото оправдание на евангелистите - че спасява вярата. Вярата спасява като юридическо определение. Нищо друго не спасява, а вярата. Но това не значи, че се спасява всеки, който вярва. Обикновенно давам пример с градският транспорт, по закон всеки може да го ползва, но реално го прави който си купи билет.
Ти вярваш, но не се кръщаваш. Как ще се спасиш? Даже Кабрал да ти стане гарант няма да помогне. Или ако приемаш недостойно евхаристията. Бедна ти е фантазията какво е в ада. Мене като православен не ме интересува устройството на това място, но предполагам. Та колкото и вяра да имаш ще береш ядове, слушай Кабрал за тези работи.
След като установихме по безспорен начин, че се спасяваме чрез вярата е хубаво да си зададем и въпроса: Какво е да вярваш? Няма да се мъчим да мислим, защото в Писанието е казано. Това е да изпълняваме всичко на което Христос е научил апостолите. И освен това, като абсолютно задължително условие, да се кръстим.
Та ако беше вярно това което пишеш, защо трябва да се кръстим? Нали спасява вярата? Или ако приемаме евхаристията недостойно, с каква вяра ще се оправдаем? Кръщение, евхаристия..., да вземем да прибавим и малко дела, защото Иисус беше казал, че:

Защото ще дойде Син Човеческий в славата на Отца Си със Своите Ангели, и тогава ще въздаде всекиму според делата му.” (Мат. 16:27)

защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден.Мат.12:37

И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен.Мат.25:46

А апостолите:

“17. И ако вие наричате Отец Тогова, Който нелицеприятно съди всекиго по делата, то със страх прекарвайте времето на вашето странствуване,” (1 Пет. 1:17)

“ Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога, Който ще въздаде всекиму според делата му:” (Рим. 2:5-6)

Между другото Иисус набляга изключително много на делата. Не на делата по закона, а на делата или плодовете на покаянието. Затова вярата не е нещо абстрактно. Тя е точно формулирана. Самият факт, че евангелистите все павтарят, че не са важни делата, а вярата, ги придвижва някъде към средните кръгове на онуй място. Ако има кръгове, защото на католици много-много не трябва да се вярва, даже никак.

И къде в цялата тази работа е грехът? Ами никъде. Ако грешим, което е нередно, но се случва, ние се отвръщаме от вярата. Т.е. от това, на което Иисус е научил апостолите, те нас. И за да се върнем във вярта, трябва да се обърнем към нещата, на което Иисус е научил апостолите - Свето тайнство Изповед. Защо Иисус даде на апостолите тази власт? За да пълни страниците на Библията? Това е за да не влизаме в Божието Царство с грехове. За да можем да се очистим от тях. Бог ти е дал всичко, но ти си се разбунтувал и си сгрешил. Лошо няма, в смисъл то е лошо, но има прошка. Нама да отидеш в ада/имам предвид православните/, но няма да отидеш, ако се изповядаш.
Как да проверим това, ако си тълкуваме Писанието като евангелисти, т.е. на юнашко доверие? Ами като приемем, че Бог е Мъдростта и Истината. И след това се запитаме защо повели кръщението, евхаристията, изповедта и защо въобще реши да направи едно нещо, без особено значение за някой, но с такова голямо значение за Бог, че Отец е в него, Иисус му е глава, а Св.Дух го съуправлява - Светата Църква/мир да има, няма да казвам коя/. Няма как да се убедим, че това са случайни неща. Бог няма началник за да имитира дейност пред него. Щом е направил нещо, то е с мисъл, не случайно. Нито кръщението, нито евхаристията, нито изповедта са ни дадени за да си чешем езиците.

Затова, когато извършиш грях ти се отделяш от Църквата. Ако не се отделяше, защо да се изповядваш? Защо е казано, че няма грях, който Бог да не може да опрости? А ако приемем, че не се отделяш, нали ще излезе, че можеш да живееш в грях и с грешен живот да влезеш в Царството Божие? Или ако това не може, къде е "кантарът"? Къде количественото натрупване на грехове преминава в качествено отпадане от Църквата? Нали се сещаш, че нещата стават малко несериозни в тази насока. При 68 греховни помисъла, 16 по-малки и 3 големи гряха се спасяваме с повече - горим. Не вярвам Бог да го е измислил по този начин.

Върни се в “протестантство”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост