Miserere

теми, свързани с католицизма
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Miserere

Мнениеот prokimen » пет мар 29, 2013 12:40 pm

За римо-католическия свят, днес е Велик или Разпети петък или почти краят на Страстната седмица.


През 1638 г., по времето на понтификата на папа Урбан VIII, световно известният композитор, поет, певец и римо-католически свещеник - Грегорио Алегри създава един музикален шедьовър, озаглавен "Miserere mei, Deus", известен най-вече под названието "Мизерере". В превод от латински, това е началният стих на 50 Псалом: "Помилуй ме, Боже" (в масоретската Библия този псалом е 51).

Особеността на това уникално произведение е, че то се изпълнявало единствено в Сикстинската капела само два пъти годишно - на утрените на Велика Сряда и на Велики Петък, както и немаловажният детайл, че копирането му било забранено столетия наред докато 14 годишният Моцарт не го възпроизвел по памет.

Италиянският композитор Грегорио Алегри принадлежал на рода, който дал на световната култура художника Кореджо. Г. Алегри е роден през 1582 г. в Рим и умира на 1 февруари 1652 г. Служил в катедралните храмове на Фермо и Тиволи, бидейки едновеременно римо-католически свещеник и ръководител на църковните им хорове (капелите). Като композитор той привлича вниманието на папа Урбан VIII и получил предложението да заеме място сред папските певци (от 1629г до самата си смърт). Алегри достига върха на своята слава благодарение на знаменитото си произведение, озаглавено "Мизерере".

Алегри ни оставил рядко срещан пример, достоен за подражание. Неговият християнски живот бил в хармония с творческата му дейност, за да не кажа професионална. Дори християнинът Грегорио да не би бил ръкоположен в свещенически сан, а само поет, певец и композитор, той би би свещенодействал с таланта си, както всеки християнин е призван да води евангелски живо равностоен на свещенодействие, т.е. проникнат от съзнанието, че каквото и прави, той е пред лицето Божие и в името на Бога е неговият труд.

Според немския лекар и свещеник Карл Проске, известния познавач и издател на старинна музика, издател на четиритомника Musica Divina , Алегри бил "образец на свещеническо благоговение и смирение, на отеческо отношение към бедните...".

Интересно е да се знае, че в латинската Библия (Вулгата) с думите "Miserere mei, Deus" започват още и псалмите 55 и 56, а не само 50. Трите псалми се различават в четвъртата си дума, която за 50 псалом е secundum, за 55 е quoniam и за 56 е miserere . За да се различават текстовете на изброените псалми, в литературата е прието те да се указват по тяхната първа отличаваща ги дума. По тази причина най-често 50 псалом се обозначава като "Miserere...secundum". Доколкото този псалом заема особено литургично място както за православния Изток, така и за Западната римо-католическа църква, то по силата на тази му богослужебна важност, латинското наименование "Miserere" е усвоено преди всичко за него, което преминава и в музиката.



Miserere mei, Deus: secundum magnam misericordiam tuam.
Et secundum multitudinem miserationum tuarum, dēlē iniquitatem meam.
Amplius lavā me ab iniquitate mea: et peccato meo mundā me.
Quoniam iniquitatem meam ego cognōscō: et peccatum meum contra me est semper.
Tibi soli peccāvī, et malum coram te fēcī: ut justificeris in sermonibus tuis, et vincās cum judicaris.
Ecce enim in inquitatibus conceptus sum: et in peccatis concepit me mater mea.
Ecce enim veritatem dilexisti: incerta et occulta sapientiae tuae manifestasti mihi.
Asperges me, Domine, hyssopo, et mundābor: lavābis me, et super nivem dēalbābor.
Auditui meo dabis gaudium et laetitiam: et exsultabunt ossa humiliata.
Averte faciem tuam a peccatis meis: et omnes iniquitates meas dele.
Cor mundum crea in me, Deus: et spiritum rectum innova in visceribus meis.
Ne projicias me a facie tua: et spiritum sanctum tuum ne auferas a me.
Redde mihi laetitiam salutaris tui: et spiritu principali confirma me.
Docebo iniquos vias tuas: et impii ad te convertentur.
Libera me de sanguinibus, Deus, Deus salutis meae: et exsultabit lingua mea justitiam tuam.
Domine, labia mea aperies: et os meum annuntiabit laudem tuam.
Quoniam si voluisses sacrificium, dedissem utique: holocaustis non delectaberis.
Sacrificium Deo spiritus contribulatus: cor contritum, et humiliatum, Deus, non despicies.
Benigne fac, Domine, in bona voluntate tua Sion: ut aedificentur muri Jerusalem.
Tunc acceptabis sacrificium justitiae, oblationes, et holocausta: tunc imponent super altare tuum vitulos.

Върни се в “католицизъм”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта