Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

будизъм, хиндуизъм и др.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Next » нед авг 27, 2017 5:20 pm

Кабрал написа:Всички знаем, че броят на кандидат-исихастите минаги е бил крайно ограничен, но Иисус не изпрати апостолите да отварят бутикови манастири тук-там, а да благовестят на народите.
Би казъл типичния протестант и на йота не разбиращ православието. Би казъл същото и този, който доволно добре е чувал за него.

Ще изпреваря времето и ще кажа, че и двамата протестанти биха осъдили думите на св. Серафим Саровски: "Радост моя, придобий мирен дух, и тогава хиляди ще се спасят около тебе!"

А как се придобива този мирен дух, за протестантите е енигма!
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Кабрал » пон авг 28, 2017 11:30 am

Извинявам се за дългия цитат от Триади в защита на свещенобезмълвните на Григорий Палама, но е трудно да се открие само по препратка. Тук е тълкуването което дава светителят на случката на Тавор, коментирано по-горе, като противоречащо на думите на ап. Петър. Пропуснати са най-важните думи на апостола, за да се "препрати" "Божията слава" не към облака, а към светлината от тялото и дрехите та Спасителя, което "доказва" тезите на свещенобезмълвните:

Поскольку святой упомянул говорящих то же самое отцов, мы тоже, минуя всех живших после него, посмотрим, что до него говорили святые о славе Божией, которую таинственно и неизреченно видят только посвященные, и прежде всего очевидцы и апостолы единого Бога и Отца нашего Иисуса Христа, через Которого «именуется всякое отечество» в полноте Святой Церкви (Еф.3:15), а впереди апостолов – опять же их глава Петр, который говорит: «Не хитросплетенным басням следуя мы возвестили вам силу и пришествие Господа нашего Иисуса Христа, но быв очевидцами Его величия» (2Пет.1:16). А какой славы Господа Иисуса Христа он был свидетелем, пусть покажет нам другой апостол: «Пробудившись, – говорит он, – Петр и иже с ним... видели славу Христа» (Лк.9:32). Что же была за слава? Пусть предстанет еще один евангелист, сосвидетельствуя: «Воссиял лик его как солнце, и одежды Его стали белыми как свет» (Мф.17:2). Господь показал им, что Он есть Бог, «облекающийся в свет как в одежды», по псалмопевцу (Пс. 103:2); поэтому после слов о том, что он видел «на святой горе» славу Христову – свет озаряющий, чудно сказать, даже слух, ведь они видели там светящееся облако, звучащее словами, – после видения, стало быть, этой славы Христовой говорит: «Мы имеем вернейшее пророческое слово». Какое вернейшее пророческое слово вы приняли после созерцания света, боговидцы? Какое же, если не то, что Бог «облекается в свет как в одежды»! – «И вы хорошо делаете, – говорит апостол, – держась этого пророческого слова... как светильника, светящего в темном месте, пока не воссияет дневной свет» – какой дневной свет? Конечно же воссиявший на Фаворе! – «…и взойдет утренняя звезда» – какая утренняя звезда? Конечно же осиявшая там Петра с Иаковом и Иоанном. «…Пока не взойдет эта утренняя звезда» – где? «В сердцах наших» (2Пет.1:18-19). Не ясно ли, что этот свет светит теперь в сердцах верных и совершенных? Не ясно ли, что он безмерно превосходит свет знания? И не только от знания, добываемого эллинской наукой, потому что такое недостойно даже назваться знанием, будучи все ложным или смешанным с ложью и более близким мраку, чем свету, – не только, говорю, от этого знания, но и от знания божественных Писаний свет этого видения отличается настолько, что свет знания сравним со светильником, светящим в темном месте, а свет таинственного видения – с сияющей днем утренней звездой, то есть с солнцем.


Апостол Петър казва следното:
"Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина. Освен това имаме по-достоверно нещо - пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви, като знаете първом това, че никое пророчество на Писанието не е собствено (на пророка) тълкувание на Божията воля.
Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светий просветявани са говорили светите Божии човеци.". ІІ Пет.1:16-21

"Великолепната слава" идва от облака, не от светлината:
"Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте." Мат. 17:5-6;
"И яви се облак, та ги засени, и от облака дойде глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте"! Мк. 9:7
"И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте". Лк. 9:35
Превратно е и последващото тълкуване на думите на апостола за Писанията. Палама се опитва да внуши, че апостолът е говорил не за Писанията в цялост, а за конкретен стих от псалм, което е извън всякакъв контекст и възможност за тълкуване. Апостолите не са се занимавали с гръцки философи, пророците даже не са чували за тях, за да се бърка знанието на философите с казаното в Писанията.

Обърнете внимание и как светителят нарича апостол Петър, в което наистина следва византийските отци, които ни донесоха ереста за безгрешните римски папи.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Next » пон авг 28, 2017 12:27 pm

Кабрал написа:Апостолите не са се занимавали с гръцки философи, ..., за да се бърка знанието на философите с казаното в Писанията.
18. А някои епикурейски и стоически философи се запрепираха с него; едни думаха: "какво иска да каже тоя празнословец?" а други: "види се, той проповядва за чужди божества", защото им благовестеше за Иисуса и за възкресението.
19. И взеха та го отведоха в ареопага, казвайки: можем ли да знаем, какво е това ново учение, което проповядваш?
20. Защото нещо странно влагаш в ушите ни. Затова искаме да знаем, какво е то.
21. А пък всички атиняни, както и чужденците, които живееха у тях, с нищо друго тъй не обичаха да си прекарват времето, както с това - да говорят или слушат нещо ново.

P.s.: Нищо ново под слънцето. И днес е така.
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Кабрал » пон авг 28, 2017 6:24 pm

Павел е апостол призван след Възкресението и не е от дванадесетте нито преди, нито след Юда и жребия.
Иисус Христос с огряно лице и дрехи, светъл облак, глас от облака и трима ученици, последствие апостоли, това коментираме.


Учението на Григорий Палама е основано на няколко църковни отци, най-бележити и безспорни от които са Григорий Нисийски и Максим Изповедник. По стара латинска традиция, установена от Токвемада и сляпо следвана от болшинството православни последните 2-3 века, светите отци са безгрешни, колкото и Писанията. Какво мислели обаче за това други известни отци, определяни пак от православните като "свети"?

Какво отговаря патриарх Фотий на възраженията, че "Великите Амвросий, Августин, Йероним и неколцина други са писали, че Св. Дух произхожда и от Сина": "Ако десет или дори двайсет св. отци са казали това, шестстотин заедно с неизброимо множество не са го казали...Не е ли имало заплетена обстановка, която е принуждавала мнозина св. отци отчасти да се изразяват неточно, отчасти да говорят, приспособявайки се към обстоятелствата под атаките на неприятеля, а от време на време и от човешко незнание, на което също са били подвластни?... Ако някои са говорили неточно, или по някаква незнайна за нас причина, дори са се отклонили от правия път, но никой не ги е оспорил, нито ги е предизвикал да узнаят истината - ние ги приемаме в групата на светите отци, все едно, че не са го казали, заради техния праведен живот, всепризнатите им добродетели и вярата им, неопетнена в друго отношение. Обаче, ние не следваме тяхното учение, с което те са се отклонили от пътя на истината... Ние, макар и да знаем, че някои от нашите свети отци и учители са се отклонили от вярата на истинните догмати, не приемаме като доктрини онези области, в които те са се отклонили, но прегръщаме самите тях. Също и в случая на някои, които са били обвинявани, че учат за произхождане на Духа и от Сина, ние не признаваме онова, що противостои на словото на Господа, но не ги изхвърляме от ранга на светите отци."

Св. Марк Ефески:
"Що се отнася до приведените думи на св. Григорий Нисски, по-добре ще е да ги предадем на безмълвие и не ни задължавайте да ги изваждаме на показ заради собствената ни защита. Защото явно се вижда, че този учител се е съгласил с догматите на оригенистите и въвежда край на мъките." Според св. Григорий (продължава св. Марк), "ще има окончателно възстановяване на всички, дори на самите демони, за да може" казва той, "Бог да бъде всичко във всичко", както казва Апостолът...И така, ако тези думи наистина са били изречени от прочутия Григорий по отношение на оня огън, те не указват някакво специално очистване (каквото би било чистилището - б. ред.), а въвеждат едно окончателно очистване и възстановяване за всички; но те обаче, по никакъв начин не са убедителни за нас, които признаваме всеобщата присъда на Църквата и се водим от Божествените Писания, а не гледаме какво е писал всеки от учителите като свое частно мнение. А ако някой друг е писал нещо за някакъв очистителен огън, ние не считаме за нужно да го приемем."

На това отговаря испанския кардинал Хуан де Торквемада (чичо на известния Велик Инквизитор от испанската инквизиция):

"Григорий Нисски, без съмнение най-голям измежду учителите, по най-ясен начин е предал учението за очистителния огън... Но на нас това, което казвате, че бидейки човек, той можел да греши, ни се вижда твърде странно; защото и Петър и Павел, и другите апостоли, и четиримата евангелисти също са били хора. Да не споменаваме, че Атанасий Велики, Василий, Амвросий, Иларий и други гиганти на Църквата, също са били хора и следователно, можели са да грешат! Не смятате ли, че този ваш отговор надхвърля общоприетите граници? Защото тогава цялата вяра се олюлява и целият Стар и Нов Завет, предадени ни чрез хора, се подлагат на съмнение, понеже, ако следваме вашето твърдение, за тях е било възможно да сгрешат. Но тогава кое ще остане твърдо в Божественото Писание? Кое изобщо ще има здравина? Ние също признаваме, че е възможно човек да греши, доколкото той си остава човек и разчита на собствените си сили; но ако се води от Божия Дух и е проверен от съда на Църквата по въпросите, които се отнасят до общата вяра на догматическите учения, тогава всичко, писано от него, ние утвърждаваме като абсолютна истина."

И пак Марк Ефески:
"Не трябва да считаме преценката на човек, макар и да е бил православен и да се е ползвал с много добро име, за същия по сила авторитет като каноничните Писания, до такава степен, че да смятаме за недопустимо поради почитта, която дължим на такива люде, да осъдим и отхвърлим нещо в техните трудове, ако се случи да открием, че те са учили нещо различно от истината, до която, с Божия помощ, сме стигнали ние или някои други. Така се отнасям аз към писанията на други люде; така бих желал да се отнася читателя по отношение и на моите"." (св. Марк, "Второ слово върху очистителния огън", гл. 15-16; Погодин, стр. 127-132)
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Кабрал » ср сеп 06, 2017 12:27 pm

В Триадата Григорий Палама тълкува съвсем свободно не само станалото на Тавор, а и всичко останало. Палама започва третата част на Триада II. "За свещенната светлина", с критика на методите използвани от Варлаам за доказване на тезата му. Варлаам е охулен, с характерната за светията и съмишлениците му простащина, че не можел да съди монасите, защото сам бил сляп, на което Калабриецът, отговорил, че няма нищо лошо "когато слепият хване за ръка някой зрящ и по този начин воден, стане сам водач на слепи". Според Палама, той отговорил по този начин "неумеещ да отрича своето очевидно невежество и неопитност", което за гръцките попове явно не било признак на честност, а на глупост, после контрира с цитат от Матей, че ако някой сляп поведе слепи то и двамата ще паднат в ямата. Този библейски "довод" е щял да бъде отхвърлен от всеки младши съдия в Констатинополския районен съд, поради очевидната му несъстоятелност, Варлаам казва противоположното, не слепец ще води слепци, а окат ще води слепец и слепците след него. За съжаление съборът не се ръководи от съдия, а от патртиарх и владетел, лични приятели на Палама.
Тезата "вие и вашите последователи сте слепи, затова няма да ви слушаме" лишават не само Варлаам, а и останалите противници на Палама от възможността да се защитят, което не е имало и някакво значение, споровете са били предрешени.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Next » ср сеп 06, 2017 1:51 pm

Кабрал написа:Варлаам е охулен, с характерната за светията и съмишлениците му простащина,....
1. Светията е вселенски и почетен много подобаващо през Великия пост.
2. По тая логика тук сайта е просташки, дори подвластен на еретици.
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Кабрал » ср сеп 06, 2017 8:36 pm

Много мислих преди да употребя тази дума, но е трудно да намериш друга, когато 3/4 от написаното от светията са лични обиди и хули срещу опонента му. Същото правят и съмишлениците му. От писанията им е много трудно да се разбере каквото и е на богословска тема и дори в какво се корени спора, защото почти целите са пълни с подигравки и ругатни към опонентите на Палама.
Старая се да се придържам само към богословския аспект на споровете, защото историческия е позор за Константинополската патриаршия.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Next » ср сеп 06, 2017 9:06 pm

Кабрал написа:Много мислих преди да употребя тази дума, но е трудно да намериш друга, когато 3/4 от написаното от светията са лични обиди и хули срещу опонента му.
Браво Кабрале, това на старогръцки или на новогръцки го прочете? Или в нашенски във философски трактат?

Я си питай по-добре философите, коя държава и в коя година е екстрадирала от територията си цял кораб философи. И кой германски велик човек е казал: Когато искаш да накажеш някоя провинция, сложи и, да я управлява философ.

Руснаците още не могат да си изчистят историята, която либералите омаскариха за 10 години.
Та ти от исконните противници на православието черпиш мъдрост. Sic!

П.п.: Къде в пространното житие на светеца откри тая наглост и простащина?! Къде?!
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Кабрал » чет сеп 07, 2017 11:58 am

П.п.: Къде в пространното житие на светеца откри тая наглост и простащина?! Къде?!


Житието на Григорий Палама е писано от приятелят му патриарх Филотей. То, макар и "пространно", е много синтезирано и в него липсата на каквито и да е подробности от живота на светията, за да може да служи за обективен извор за живота му. Ще посоча, че Григорий Палама никога не е бил исихаст, а с упражняването на молитвата се е занимавал съвсем повърхностно. Има още един момент, набързо претупан от Филотей: историята със Солунската катедра. Жителите на Македония седели твърдо зад Акиндин и не приемали новите учения на паламитите. През 1347 г. Акиндин бил анатемосан, а Григорий Палама станал архиепископ на Солун. Филотей разказва сбито в житието: "Но солуняни не приели веднага св. Григорий и той бил принуден да живее на различни места". Не е включено в житието друго изказване на патриарха: "Солун прогонва този “велик отец на Църквата, стар приятел и защитник на народа и учител в Божиите наредби”.

Дал съм препратка към основният труд на Палама, където може да се види езикът му.

Позоваването на историята не е от полза на защитниците на Григорий Палама, а и не разглеждаме исторически факти, а богословската същност на спора.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Next » чет сеп 07, 2017 12:14 pm

Кабрал написа:
П.п.: Къде в пространното житие на светеца откри тая наглост и простащина?! Къде?!

Житието на Григорий Палама е писано от приятелят му патриарх Филофей. То, макар и "пространно", е много синтезирано и в него липсата на каквито и да е подробности от живота на светията, за да може да служи за обективен извор за живота му.
Това е и нещастието на съвременните "богослови", черпещи информация само от интернет. Черпят малко информация и тонове дезинформация - поне на тема православие.
Току що проверих, пространното житие на св. Григорий Палама съдържа.... 19 страници!
Издателството е на Зографския манастир, 2001 г. Житията са превод на томовете на св. Димитрий Ростовски.
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Кабрал » чет сеп 07, 2017 3:45 pm

Некст, а защо трябва да ме интересува от колко страници е житието на Григорий Палама, писано от Филотей?
Там пише ли, че народът на Солун го чакал с камъни и затова светията се скрил в Света гора? Какво пише за исихастките подвизи на светията, който сам не бил чувал за тях?
Какво пише за Акиндин? Че бил ученик и последовател на Варлаам ("един от теоретиците на варлаамитството"), или че подкрепял Палама в спора му Варлаам, като му поставил условие след събора да изчисти съчиненията си от термини като "свръхсъщност", "низши и висши божества" и други нелепости?
Какво пише, че Григорий Палама сразил Акиндин или обратното? Аз се начетох на подвизи Паламови, но от Томосът на събора от 1351 г. е ясно, че победител в споровете е Акиндин, защото цялата терминология за която той е обвинявал Палама е била внимателно изчистена и никога повече не е била употребена. За да не признаят поражението на духовният си баща, на събора анатемосали за всеки случай Акиндин, зер вече бил умрял и нямало как да се защити.

Какво пише в житието за: “С думи могат да бъдат оборени думи, но с какво ще оборим делата?”, защото в историята на съборите това е един от най-срамните епизоди, макар и представен ни извън контекста като особена мъдрост?
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Next » чет сеп 07, 2017 4:25 pm

Кабрал написа:Некст, а защо трябва да ме интересува от колко страници е житието на Григорий Палама, писано от Филофей?
Защото умните хора пият от чучура на чешмата, глупавите от коритото, от което се пои добитъка. Там зеления и мръсотия, от които я стомах ще те заболи, я ще хванеш възпаление на някой орган и така ще се инвалидизираш за цял живот...

С други думи учиш българска история от македонски учебници.

Св. Нектарий Егински също е бил приет на нож едва ли не от много гърци, но това не му е попречило да бъде един от най-бързо прославените гръцки светци (след 40 години). Само св. Григорий Палама вероятно е преди него (след 10 години)...

Не е нужно много ум да се схване горенаписаното, но хора живеещи и живяли на запад прихващат тамошната закваска (на мислене). Не дай Боже това да се лекува само с търнокопово масло!
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Кабрал » пет сеп 08, 2017 1:18 am

Не ми се обсъжда личността на Палама, а учението му:
Филотей Кокин "За Таворската светлина..."
Томос против Прохор Кидонис
Тема причастности Богу в святоотеческой традиции и у Никифора Григоры
и при Симеон Нови Богослов
"Вл. Лосский. Очерк мистического богословия Восточной Церкви" (поставя се в търсачката)
Терминология
Актуални проблеми по изучаването на исихазма.
Кидонис и Кавасила
Давид Дисипат
Съборите


св.Василий Велики:
Толкование на пророка Исаию.
Стр. 537
Два способа богопознания.
Ибо два способа, которыми можем быть приводимы к познанию Бога и к попечению о себе самих, именно: можем восходить к Творцу или от естественных познаний чрез видимое, или от учения, данного нам в законе. Но язычники не покоряются и крепкой рукой,то есть не возводятся к познанию Сотворшего (Рим.1:20), и хождению, то есть пути. А путь есть Господь, сказавший: Аз есмь путь (Ин. 14:6). Он же рука и десница Божия. Ибо сказано: десница Твоя, Господи, прославися в крепости (Исх. 15:6), и еще: Аз рукою Моею утвердих небо (Ис. 48:13). Посему обвиняются неверующие в Господа. Под хождением пророк разумеет путь сей жизни, предписанный нам законом. А что учение называется путем, это известно из многих мест Писания. Так, Господь учителей Закона называет вождями слепыми (см. Мф. 15:14). Еще: На пути свидений Твоих насладихся; еще: в пути Твоем жив буду, и еще: Блажени непорочнии в пути (Пс. 118:14, 37, 1). Вообще исание исполнено мест, в которых преуспеяние по Закону в усовершении души называется каким-то хождением. Пророк присовокупил и причину непокорности. Сказано: не приемлют заповедей, какие дало Писание о сем пути, но не покоряются им, находя сии заповеди жестокими.
Стр. 423
Для богопознания требуется великий труд.
Конечно, нужна чистота в жизни для того, чтобы и для преуспеяния в нравственной добродетели распознаваемо было прикровенное в Писании. Но, кроме чистоты жизни, нужно и продолжительное занятие Писанием, чтобы важность и таинственность Божия слова чрез непрестанное поучение напечатлелись в душе.
А что в продолжение целой жизни требуется упражнение в Божием слове, показывает жизнь Моисея, который в первое сорокалетие изучал египетскую мудрость, а во второе сорокалетие, под видом пастушеской жизни удалившись в пустыню, упражнялся в созерцании существующего и таким образом, уже после второго сорокалетия удостоившись Божия явления, против воли призван человеколюбием Божиим к попечению о людях. И после того не оставался постоянно в деятельной жизни, но часто возвращался к жизни созерцательной.


Ето ги двата начина на богопознание според истинските "отци"! И двата са свързани със Светото писание като изискват и съзерцателен живот, но основно деятелен. Написано е ясно и разбираемо, цитира се само Писанието, няма обиди дори към Юда(в друга глава). Сравнете това с мистиката (магьосничество) при Григорий Палама, където богопознанието идва чрез съзерцателен живот, непрекъсната молитва и съсредоточение в пъпа. То не е само при Григорий, а при цялата дружина от Псевдо-Дионисий насетне.
Напишете "Ареопагит и Псевдо" в търсачката и ще видите как цялата църква се е затюхкала какво да прави с пусти Дионисий и как да излезе от кашата. А най-лошото е, че основните предложения се да се спотаим и продължим да го ползваме като православен свети отец за да не се изложим пред монофизитите и да не признаем, че някой еретик е вярвал по "чисто православно". Какво сме щели да правим с ангелите? Те да не са дървен материал, че да правим нещо с тях? Ще правим каквото и преди Псевдо Дионисий, но без човешките му идеи.
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Кабрал » пет сеп 08, 2017 6:21 pm

Преданието при Симеон Нови Богослов
стр. 56
От александрийцев и частично от автора Ареопагитского Корпуса Максим унаследовал понимание толкования Писания как PíáãùãÞ (возвышение- Термин восходит к Филону Александрийскому и используется в Корпусе Ареопагитикум для аллегорического толкования Писания). Буквальный смысл Писания — это лишь отправная точка: надо всегда искать высшее духовное значение в каждом конкретном тексте, переносясь «от буквы (Pð’ ôïýçôï) Священного Писания к его духу (dðr ô’ ðíå™ìá). Тайна библейского текста неисчерпаема: только jóôïñßá Писания ограничена рамками повествования, а èåùñßá беспредельна.


Стр. 229
Отметим разницу между Ареопагитом и Григорием Богословом в их отношении к апофатическому богословию. Оба признают апофатизм одним из способов уравновесить катафатические богословские утверждения и оба широко используют апофатическую терминологию. Однако Дионисий подчеркивает теоретическое превосходство апофатического богословия, которое он определяет как восхождение от низшего к высше му, считая катафатизм схождением от высшего к низшему. См.: О мистическом богословии. Григорий, напротив, утверждает, что катафатизм более удобен: «Любопытствующий о природе Сущего не остановится на том, чем Он не является, но к тому, чем Он не является, добавит и то, чем Он является, ведь легче что то одно постичь, чем все по отдельности отрицать»


От тук започват проблемите! Приемането, че Светото писание не е "завинаги предадената ни вяра", а само отправна точка за надграждане води целият хаос в т.нар. "византийско богословие", от Максим Изповедник до днес.
Това богословие е изградено изцяло на апофатизма, обявен безхаберно за единствено правилен, каквото било "светоотческото" учение. Във вироглавието си гръцките попове стигнали до там да твърдят, че православието е апотафично, а католицизма катафатичен.
Точно зад апофатизма се е скрило цялото учение на Григорий Палама - всеки път, когато трябва да се докажат недоказуемите му твърдения се обяснява, че това няма как да стане, защото няма думи, които да го изкажат.
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Кабрал » вт сеп 12, 2017 11:48 pm

Интересна статия, която е добре да се прочете цялата от интересуващите сe от темата.
Пишман-зилотстващите да обърнат внимание на имената на апологетите на паламизма и да видят в кои свои списъци са ги сложили.
Авторът стига до основния въпрос, но най-вероятно от професионална куртоазия, не го задава директно, а той е:
Съществува ли паламизъм?

Има някакво "учение на Григорий Палама", което обаче никой не предава точно, защото самото то не е точно. Веднъж Палама пише едно, друг път друго, съборите приемат трето, силно смекчено, а после цензурите смекчават смекченото, за да не дойдат ревизорите. На практика всички имат оправдание. На Варлаамовите събори Палама критикува чуждо учение, а не защитава своето за да го изложи в цялост. Причината за споровете с Акиндин не е подмятаната сега теза, че последният е бил варлаамист, католик или философ, а че е искал Палама да спази обещанието си и да изчисти книгите си от изрази, навеждащи към ереси. На събора Акиндин дава на императора книгите на Палама и пита какво друго ако не ерес са твърденията за висши и низши божества, свръхсъщности и други, императорът дори не ги чете, а пита приятеля си: "Ти вярваш ли истински в православната Църква"?, на което Палама отговаря положително, а императорът тържествено приключва спора: "Не са важни думите, а делата"!
Думите обаче били важни, не се знаело кой ще е следващият император или патриарх, затова в томоса всичко съмнително било изчистено, а учението на Палама сериозно орязано и на практика сведено до нищо - то имало някаква разлика между същност и енергии, но за да нямаме проблеми ще определим, че я приемем не като реална или мислена, а по "достоен за Бога начин", пък всеки да го разбира както иска. Тази обърканост довела до пълна забрава на учението на енергиите. След 350 години възникнал спор между двама висши епископи, дали различието между същност и енергии е действително или мислено. Стигнало се до църковен съд който отсъдил, че разделението е действително, а не мислено. Такова решение обаче никога не е било приемано на събор, а самият спор показва, че паламизмът бил непознат дори на висшия клир. След още 250 г. ни налазиха и тълмачите на Палама, които вадят някакви учения от неговите трудове и се опитват да ги пробутат като учение на Църквата, каквото никога не са били.

Върни се в “източни религии”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост