Би било добре най-накрая да схванеш разликата между Григорий Палама и неговото учение. Ако учението му беше прието нямаше на събора в Крит да се иска признаването му за общоправославно. Очевидно е още, че богословските проблематики на паламизма не ги разбира никой, вкл. и авторите им иначе нямаше да си противоречат един на друг и щяхме поне да знаем дали различието между същност и енергии е реално или мислено, но и за това не са стигнали до съгласие. Единствените с претенции да отбират от паламизма и най-ревностни негови последователи са тези, които Бъди верен и руските му събратя, са вкарали в списъка на "модернистите и икуменистите".
Ако ти смяташ, че разбираш, пиши по същество, ако не си от тази група си отвори тема и пиши в нея, проблематиката на тази е достатъчно сериозна за да има глупости в нея.
Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!
Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!
Доказателствата са за който може да чете и мисли, не мисля, че ти и групата ти ще ги разберете, макар да са подробно описани с препратки в темата.
Житията на светците никога не са били част от Светото Предание. Те са Църковно предание и не разглеждат догматични въпроси, а живота и делата на светците. Църковното предание не може да е извор на догматика.
Аз следвам точно Светата Църква, която е определила съдържанието на . Светото Предание, наричано още и Апостолско, трябва да отговаря на няколко критерия за да бъде такова, а не просто църковна история или "скверни бабешки басни".
1. Църковното предание трябва да е непротиворечиво, да е съгласувано с вече приетото от Църквата;
2. Да е съгласувано във всичко със Свещеното Писание;
3. Да може да се проследи до апостолите;
4. Да е било всеобщо за Църквата.
Наричам преданието "Свето", а не "Свещено", защото Бог е Свят, а не свещен, а преданието идва от Него, чрез апостолите.
Учението за енергиите на Григорий Палама може да се съгласува с догмата за едната личност с две природи на Иисус Христос, но само отделни части от него и не напълно.
По всички останали критерии учението за енергиите не може да се приеме за Свето Предание. То не е съгласувано със Светото Писание дори частично. Не може да се проследи до апостолите. Никога не е било всеобщо за Църквата, не само в древността, но и след измислянето му. Нещо повече, било е напълно непознато през първите векове, последствие се среща в трудовете на отделни църковни дейци, като дори след съборите остава ново и непознато за повечето Църкви.
Житията на светците никога не са били част от Светото Предание. Те са Църковно предание и не разглеждат догматични въпроси, а живота и делата на светците. Църковното предание не може да е извор на догматика.
Аз следвам точно Светата Църква, която е определила съдържанието на . Светото Предание, наричано още и Апостолско, трябва да отговаря на няколко критерия за да бъде такова, а не просто църковна история или "скверни бабешки басни".
1. Църковното предание трябва да е непротиворечиво, да е съгласувано с вече приетото от Църквата;
2. Да е съгласувано във всичко със Свещеното Писание;
3. Да може да се проследи до апостолите;
4. Да е било всеобщо за Църквата.
Наричам преданието "Свето", а не "Свещено", защото Бог е Свят, а не свещен, а преданието идва от Него, чрез апостолите.
Учението за енергиите на Григорий Палама може да се съгласува с догмата за едната личност с две природи на Иисус Христос, но само отделни части от него и не напълно.
По всички останали критерии учението за енергиите не може да се приеме за Свето Предание. То не е съгласувано със Светото Писание дори частично. Не може да се проследи до апостолите. Никога не е било всеобщо за Църквата, не само в древността, но и след измислянето му. Нещо повече, било е напълно непознато през първите векове, последствие се среща в трудовете на отделни църковни дейци, като дори след съборите остава ново и непознато за повечето Църкви.
Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!
И да няма объркване в спора - няма как исихазмът да е задължителен за спасението на човек.
Човек може да се спаси по много начини (но все по тесния път).
Св. Григорий Палама не е казвал нищо еретическо, нито осъзналите какво всъщност казва последователи са еретици...
Човек може да се спаси по много начини (но все по тесния път).
Св. Григорий Палама не е казвал нищо еретическо, нито осъзналите какво всъщност казва последователи са еретици...
Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!
Аз не твърдя, че Григорий Палама е еретик, твърдя обаче, че учението му е безплодно като изсъхнала лоза и затова се изповядва и защитава от хора, които определено са загубили връзка с вярата и разума като цяло.
Иоротей, виден паламит, чиито сайтът по незнайни причини периодично публикува:
"Думата cosmos (свят) има две значения в Библията и в съчиненията на Светите Отци."
Четящите "богослужебни книги" биха ли обяснили по какви причини и кои точно "Свети Отци" са си позволили да дават различно значение на даден термин, обяснен ни от Светия Дух в Писанията?
"Според св. Никодим Светогорец в израза „познаването на Сина Божий” (Еф.4:11-13) апостолът няма предвид познаване на Бога посредством съзерцание на Творението и Светото Писание; нечестивото също може да бъде познато по този начин. Вместо това той говори за свръхестественото познаване на Сина Божий, което се постига чрез свято просветление и прослава и с което са удостоени единствено съвършените – очистените от страстите на плътта и душата."
Как да определим това? Светото Писание не водило до познаване на Сина Божий, за това трябвало "свръхестествено познаване" с което били удостоени единствено съвършените. Интересно кои са съвършените след като никой апостол не само не се е приемал за такъв, а и го е писал изрично. Вашите старовремски владици как тълкуват безмислиците на светията?
"Св. ап. Павел е такъв богослов. Той се издигнал до третото небе и на няколко пъти описва и разкрива своя свръхсетивен опит. Св. Иоан Златоуст, когато говори за св. ап. Павел и за факта, че в неговите посланията има по-големи тайнства отколкото в Евангелието, казва: „Христос ни изпрати по-важни и неизречени завети чрез св. ап. Павел отколкото чрез самия Себе Си.”
Св. ап. Павел, както сам говори за себе си в трето лице, е грабнат и „отнесен до трето небе.”(2 Кор. 12:2)[/quote]
Когато Иисус Христос казва на апостолите, че ги е научил на всичко, истината ли е говорил или ги е лъгал? Кое от текста на Второто послание до коринтяни, писано поне 19 години след пътуването до Дамаск, може да оправдае тълкуване, че ап. Павел говори сам за себе си в трето лице:
"Да се хваля, не ми е за полза, а при все това ще мина към видения и откровения Господни.
Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае) беше грабнат и отнесен до трето небе. И зная тоя човек (с тяло ли, или без тяло, не зная: Бог знае),
че беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори. С такъв човек ще се похваля; но със себе си няма да се похваля, освен с моите немощи. Ако пък поискам да се хваля, няма да бъда безумен, защото ще кажа истина; но аз се въздържам, да не би някой да помисли за мене повече, отколкото вижда в мене, или чува от мене." 2 Кор.12:1-6
"Нека си припомним тълкуванието на св. Максим Изповедник, според който трите небеса са трите етапа на духовния живот. Първото небе е краят на практическата философия или очистването на сърцето и прогонването на всички помисли от него. Второто небе е естествената теория, а именно познаването на същината на нещата от удостоения по силата на Божията благодат човек или с други думи – непрестанната вътрешна молитва. Третото небе е богословстването, чрез което, по Божията благодат и чрез „грабването” на nous-a, човек постига знание за Божествените Тайнства и тайните на небесното царство. Това е „незнание превъзхождащо знанието”, според едно определение на св. Исак Сирин. Това незнание, отнесено към човешкото знание е истинското познаване на Бога. Следователно богословието е третото небе, което е плод на очистването на сърцето и осветляването на nous-a"
Тези тълкувания как да си ги обясним? Не беше ли по-добре вместо "безмълвните" да ни затрупат с писания и речи да ни посочат името на поне един от "съвършените"? Става малко: Абе ние не сме съвършени, но ще слушате нас, защото сме фенове на съвършените! Не искам да слушам вас, искам да знам кои са съвършените и тях да слушам.
Кой реши, че участието в тази лудост е следване на Църквата?
Иоротей, виден паламит, чиито сайтът по незнайни причини периодично публикува:
"Думата cosmos (свят) има две значения в Библията и в съчиненията на Светите Отци."
Четящите "богослужебни книги" биха ли обяснили по какви причини и кои точно "Свети Отци" са си позволили да дават различно значение на даден термин, обяснен ни от Светия Дух в Писанията?
"Според св. Никодим Светогорец в израза „познаването на Сина Божий” (Еф.4:11-13) апостолът няма предвид познаване на Бога посредством съзерцание на Творението и Светото Писание; нечестивото също може да бъде познато по този начин. Вместо това той говори за свръхестественото познаване на Сина Божий, което се постига чрез свято просветление и прослава и с което са удостоени единствено съвършените – очистените от страстите на плътта и душата."
Как да определим това? Светото Писание не водило до познаване на Сина Божий, за това трябвало "свръхестествено познаване" с което били удостоени единствено съвършените. Интересно кои са съвършените след като никой апостол не само не се е приемал за такъв, а и го е писал изрично. Вашите старовремски владици как тълкуват безмислиците на светията?
"Св. ап. Павел е такъв богослов. Той се издигнал до третото небе и на няколко пъти описва и разкрива своя свръхсетивен опит. Св. Иоан Златоуст, когато говори за св. ап. Павел и за факта, че в неговите посланията има по-големи тайнства отколкото в Евангелието, казва: „Христос ни изпрати по-важни и неизречени завети чрез св. ап. Павел отколкото чрез самия Себе Си.”
Св. ап. Павел, както сам говори за себе си в трето лице, е грабнат и „отнесен до трето небе.”(2 Кор. 12:2)[/quote]
Когато Иисус Христос казва на апостолите, че ги е научил на всичко, истината ли е говорил или ги е лъгал? Кое от текста на Второто послание до коринтяни, писано поне 19 години след пътуването до Дамаск, може да оправдае тълкуване, че ап. Павел говори сам за себе си в трето лице:
"Да се хваля, не ми е за полза, а при все това ще мина към видения и откровения Господни.
Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае) беше грабнат и отнесен до трето небе. И зная тоя човек (с тяло ли, или без тяло, не зная: Бог знае),
че беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори. С такъв човек ще се похваля; но със себе си няма да се похваля, освен с моите немощи. Ако пък поискам да се хваля, няма да бъда безумен, защото ще кажа истина; но аз се въздържам, да не би някой да помисли за мене повече, отколкото вижда в мене, или чува от мене." 2 Кор.12:1-6
"Нека си припомним тълкуванието на св. Максим Изповедник, според който трите небеса са трите етапа на духовния живот. Първото небе е краят на практическата философия или очистването на сърцето и прогонването на всички помисли от него. Второто небе е естествената теория, а именно познаването на същината на нещата от удостоения по силата на Божията благодат човек или с други думи – непрестанната вътрешна молитва. Третото небе е богословстването, чрез което, по Божията благодат и чрез „грабването” на nous-a, човек постига знание за Божествените Тайнства и тайните на небесното царство. Това е „незнание превъзхождащо знанието”, според едно определение на св. Исак Сирин. Това незнание, отнесено към човешкото знание е истинското познаване на Бога. Следователно богословието е третото небе, което е плод на очистването на сърцето и осветляването на nous-a"
Тези тълкувания как да си ги обясним? Не беше ли по-добре вместо "безмълвните" да ни затрупат с писания и речи да ни посочат името на поне един от "съвършените"? Става малко: Абе ние не сме съвършени, но ще слушате нас, защото сме фенове на съвършените! Не искам да слушам вас, искам да знам кои са съвършените и тях да слушам.
Кой реши, че участието в тази лудост е следване на Църквата?
Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!
Връх и върхът са различни думи, означаващи различни неща.
Простичко е.
И защо Христос да е връх или върхът на богословието?
Дори и така наречено мисля е някакво принизяване за Този, който е Началото и Края (алфа и омега).....
Простичко е.
И защо Христос да е връх или върхът на богословието?
Дори и така наречено мисля е някакво принизяване за Този, който е Началото и Края (алфа и омега).....
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта