Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

будизъм, хиндуизъм и др.
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Кабрал » нед авг 20, 2017 6:58 pm

Не съм твърдял, че мислим еднакво, аз приемам, че Учението на Иисус Христос е съвършено и не подлежи на развитие, аргумент който Църквата и отците й винаги използват в споровете с католиците, а вие приемате, че Христовото учение подлежи на промяна и развитие от т.нар "отци", които по една или друга причина са постигнали някакво извънредно просветление, което им позволило да прибавят неща към установеното.

Всички разколи в Църквата започват от желанието на някой да изясни напълно неща които не ни е открити от Бог. Щом не са ни открити значи така трябва и опитите за откринато им няма да доведат до нищо добро. Какво е филиокве-то освен опит да надскочим Писанието? Там е казано, че Утешителят изхожда от Отца и с това се приключва, но не... Някой от отците решили да навлязат в най-големите тънкости на това изхождане и да го обяснят до последния детайл, зер ако не те признаят за богослов няма да се спасиш. Не знам какво са разгадали, но заръсили неща дето не е трябвало и през ум да им минават. От другата, западната, страна пък един папа сънувал нещо, на някой монах му се явила Дева Мария, трети, докато схоластвал, тварни енергии го осенили и се стигнало до схизмата. Това богословстване до какво добро за църквата ни доведе? Едното излишно доведе до другото, една от целите на Григорий Палама е с учението за енергиите да обясни защо Кирил Александрийски и други са твърдели, че Светия Дух изхожда и от Сина. Един развъдник на раздори се лекува с друг такъв развъдник.

Каква е разликата между православните вярващи в Писанията и отческите православни?
Първите са против икуменизма, защото Бог, чрез Йов (33:14) и апостол Павел, е казал да говорим веднъж-дваж с неверника и после да страним от него.
Вторите са против икуменизма, защото ...масоните, модернистите, международното положение, ..... и накрая старец Кузма Одески...
Аргументите на първите са необорими, а на вторите несериозни.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Next » нед авг 20, 2017 7:12 pm

Кабрал написа:...а вие приемате, че Христовото учение подлежи на промяна и развитие от т.нар "отци",...
Трябва да си твърде глупав или злонамерен да изведеш от писанията ми такъв извод. Или да мислиш, както мислят всички протестанти! Те така мислят и действат - влагат свои думи в устата на другия, когато нещо го закъсат с логиката и фактите.

Послепис:
"Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин."
ОТ ИОАНА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ (21: 25)

Това е и целта на св. Предание - да запише в много други книги това, което цял свят не би побрал. А в св. Предание се съдържат и делата на божиите избранници и угодници...
Писмени паметници, в които се съдържа Свещеното Предание, са:

1. Древните кръщални символи от първите три века, които били изработени от отделните християнски общини както на Изток, така и на Запад. Макар по форма те да не били напълно еднакви, по съдържание еднакво разкривали църковното учение, апостолската вяра. По-късно тяхното съдържание легнало в основата на изработения от първите два вселенски събора Символ на вярата, който има за Църквата неизменно значение и непреходна стойност. [Виж Символ на вярата.]

2. Правила на светите апостоли. Те не са написани от самите апостоли, но в тях е отразена църковната практика от апостолско време, и това им придава особена ценност. Тяхното съдържание е дало отражение и върху правилата, изработени на поместни събори преди Първия вселенски събор (325 г.).

3. Вероопределенията и правилата на вселенските събори и на тези поместни събори, чийто авторитет е признат от Шестия вселенски събор. Както при догматическите формулировки, така и при каноническите определения отците на църковните събори се основавали не само на Свещеното Писание, но и на Свещеното Предание.

4. Древните литургически текстове, някои от които са от времето на апостолите. В много от тях се разкриват верови истини като например за Св. Троица, за боговъплъщението и изкуплението, за приснодевството на Божията Майка, за благодатта и други.

5. Древните църковни истории. В някои от тях са запазени предания от времето на св. апостоли, които съдържат вярата на древната Църква. Такива са например преданията за канона на свещените книги на Стария и Новия Завет.

6. Творенията на светите отци и учители на Църквата. В много от тях са дадени правилни изяснения на истините на вярата, както тя е била изповядана още от апостолско време. Някои от св. отци са оставили и системни изповедания на вярата, напр. св. Григорий Неокесарийски, св. Атанасий Велики, св. Василий Велики и други.

Сами по себе си изброените писмени паметници не са Божествено Откровение. Но те са сигурно ръководство за правилното изясняване и разбиране на Откровението
, защото са свидетелство, глас или съзнание на Църквата още от времето на Христа и апостолите.
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Кабрал » пон авг 21, 2017 9:26 am

По коя от всичките тези точки може да се приеме, че учението на Григорй Палама ни е оставено от Иисус Христос?
За него няма нищо в Писанията. Крайъгълен камък на това учение е "Нетварната таворска светлина", но нито един от евангелистите, описващи станалото на Тавор, не поставя акцент на тази светлина, за нея говори Господ, а ап. Иоан, лично присъстващ на Тавор, не я споменава, както и нито един от апостолите. Възможно ли е било апостолите да не ни благовестят за нещо толкова важно? Всичко това идва от монашески спорове за някакво облаче, появяващо се на Тавор на Преображение и какво е това облаче. Само дето преображението на Тавор по време не е съвпадало с празника Преображение Господне.
Най-ранните отци в съчиненията на които се споменава за светлини и енергии, много далечно от паламизма, са от ІV в. Основните източници: Макариевиия и Дионисиевия корпуси не са оригинални, а са писани от неизвестни монаси през V и VІ в. Повечето древни отци, апологети на аскезата, другата основа на паламизма, са осъдени като еретици, справедливо или не. Теорията за енергиите не само липсва в Писанията, а не може да се проследи до древността, като първият отец, който реално дава зачатък на учението е Максим Изповедник.
Учението никога не е било всеобщо за Църквата, нито е имало период през който да е присъствало продължително. Нещо повече, макар и писано преди близо 700 години то не е залегнало в литургичните текстове или поне аз не съм чул да се пее за тварни и нетварни енергии.
Всичко това определя конкретно това учение на Григорий Палама като негово частно мнение, което може да е вярно, вероятно е и такова, но е плод на човешки разсъждения, а не ни е оставено от Христос и никога не е било всеобщо за Църквата, за да бъде обявено чак сега за учение с догматична сила, задължително за всички.
Който иска да вярва в паламизма, който иска в митарствата, не прави нищо лошо, както не са правели лошо и едни дето не пиели вино и не ядяли месо. Те обаче решили, че не е достатъчно само те да го правят и започнали да настояват пълната трезвеност и вегетарианство да се обяви за догмат, задължителен за спасението. Църквата обаче ги осъдила като еретици защото било еднакво неправилно както да не спазваш догматите, така и да издигаш за такива неща, които не са ни заповядани от Господа.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Next » пон авг 21, 2017 9:55 am

Кабрал написа:По коя от всичките тези точки може да се приеме, че учението на Григорй Палама ни е оставено от Иисус Христос?
Така би запитал по казуса типичния протестант...
Логически грешно построено съждение. Умен протестант до сега не съм виждал. Може и да има, но аз не съм. Нямам никакви спомени от срещи с такъв вид. Никакви!

А по какво исихазмът противоречи на оставеното от Иисус Христос? По нищо.

Исихазмът – сърцето на Православната църква

Трагикомедията е, че сайтът е pravoslavie.bg
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Кабрал » вт авг 22, 2017 11:53 am

За добро или лошо православието е Христовата, а не светоотческа Църква, както се опитват да ни внушават православстващи евангелисти.
Въпросът е дали изповядваме оставеното от Христос, а не дали изповядваното не му противоречи. Господ не е решил да ни открие нищо за енергиите и затова всеки може да пише всичко за тях без да му противоречи.
Друг е въпросът дали учението за енергиите противоречи на цялостното Учение на Църквата.
Споменах вече до какви сътресения е довело използването на "единосъщ", само защото този термин го няма в Писанията. Когато четем статията за паламизма почти не срещаме библейски термин, а изцяло философски, най-вече от Платон, а и самото понятие "енергии" е на Платон и влиза в трудовете на Василий Велики като отговор на платонизма.
Дори само това е достатъчно да отхвърлим паламизма или поне да го върнем за доработка и привеждането му на църковен език, което така или иначе е невъзможно поради липсата на каквито и да е коментари в Писанията относно тварни и нетварни енергии.

Страхувам се обаче, че учението на Григорий Палама пряко противоречи на заповедите на Иисус Христос. Ап. Иоан ни предава думите на Спасителя:,,Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам". Предмет на Първият събор на апостоли и презвитери в Йерусалим е, че някой проповедници възлагали на повярвалите на неща които апостолите не са им поръчвали. Интересно е решението на събора: "угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща: да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно".
Сега някой не просто ни възлага изсмукано от пръстите на някой патриарх бреме, ей така да има с какво да се занимаваме, но възлага върху всички вярващи като догмат, като условие за спасение, нещо което никой не е постигнал на практика, но на теория имало вероятност да се постигне. Говоря не за самото учение на Палама, а за плодовете които донесе на Църквата и които за малко да станат задължителни на сбирката в Крит, въпреки очевидната им налудност и липса на връзка както с вярата, така и с разума.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Next » вт авг 22, 2017 1:41 pm

Шизофренично ми идва. Твоите началници са публикували прекрасна статия за исихазма, ти го анатемосваш и пак продължаваш да си мъдруваш като средностатистически протестант, без да ти мигне очето, че на места и лъжеш. Доказуемо!

И да не продължаваме с шизофренията, вариантите са:

1. Не се именуваш православен, защото св. Православие почита исихазмът, св. Григорий Палама и последователите му. Така няма да лицемериш.

2. Оправяш се с началниците си, защото ти си модератор в техния форум, а твоите анатеми падат и над тях. За да не изглеждат нещата шизофренично.

3. Допълнение към т.2. Вземаш статията, която те са публикували и доказваш с теорията и практиката на св. Църква (!!!, а не с твоето, аз мисля...) къде точно там лъжат или се заблуждатат.

С други варианти не ми се занимава. Громи си съвременните крайно десни "паламисти" колкото си искаш, но исихазма, св. Григорий Палама и учениците му остави на мира... (по причина на т. 1 и т.2). Моля.
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Кабрал » ср авг 23, 2017 9:56 am

Всякакви разсъждения какво почита Църквата свършват тук:
,,Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам".
"угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща: да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно".

Статията е като всички статии за исихазма, неща, които никой не разбира, но може без проблем да обясни. Самото заглавие "Исихазмът – сърцето на Православната църква" е интелектуален лозунг, обиждащ Църквата. При създаването си монашеството е общежително (киновиено), като негов учител и наставник е св. Василий Велики. Успоредно с него или малко по-късно се появяват аскетите, чийто идеолог е Евагрий Понтийски, чието учение е доразвито до исихазма от Максим Изповедник, Симеон Нови Богослов, Григорий Синаит и Григорий Палама. Това са две противоположни позиции в монашеството. Първата е на огромното мнозинство монаси, непрекъсната от появата на монашеството до днес, където водещи са послушанието, труда и делата, втората следваща съзерцанието и умната молитва, е на единици и се появява през няколко века за да изчезне в забвение след няколко десетилетия.
При това положение е несериозно да обявяваме точно исихазма за сърце на православната църква и особено когато от не сърцеведната страна са 99,9% от монасите, следващи св. Василий Велики и преподобни Теодор Студит.
Това е и една от най-опасните страни на исихазма, прелестта, за която предупреждават и първите му учители, макар открито да я изповядват, та не знам какво точно са имали предвид в предупрежденията си. Всички исихастки отци винаги са делили вярващите на лоши и незаслужили и тези от техните - добри и заслужили. За щастие Спасителят не само не е поощрявал подобно поведение, а е отправил строго предупреждение към последователите му.

Аз не анатемосвам нищо, казвам, че ако Църквата обяви паламизма и исихазма за задължителни ще изпадне в грешка, която на църковен език се нарича ерес и изповядвам убеждението, че това ще доведе до нов и съдбоносен разкол, като аз ще съм от страната на старото и установеното, а не от страната на "пълзящото и развиващо се предание".
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Next » ср авг 23, 2017 10:28 am

Sancta simplicitas.

П.п.: В тоя либерал-сатанински век няма никаква опастност "Църквата обяви паламизма и исихазма за задължителни". Стига си се страхувал от сянката си! Колкото и превратно да е разбран "паламизма", днес почти всеки си прави каквото си ще и анатемосва всякакъв контрол и самоконтол. Ако случайно го въведат, здраво ще пострадат "приходите в бюджета". Владиците прекрасно го разбират. Фасулски просто е, че да не бъде разбрано!

А софиските шарли-та пък на местна почва го доказаха прекрасно :idea: - това с контрола и самоконтрола.
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Кабрал » ср авг 23, 2017 10:09 pm

Десет поместни църкви обявиха на събора в Крит паламизма, като иделогическа основа на исихазма, за задължителен.
Лъч надежда, че безумието може да се спре е Проекта за устав на РПЦ и досегашната позиция на БПЦ, която не коментира паламистките събори освен този от 1347 г., а на страницата на Патриаршията се мъдри едно гръцко недоразумене, от което разбираме колко лоши са католиците и добри гръцките отци, макар католиците да нямат никакво отношение към паламитските събори, като изключим естествено "важността" на темите, при едните светлини и енергии, при другите броят на дяволите на върха на иглата. Тези неща двете страни приели за подробно изяснени от Бог и от такава важност за спасението, че ако не се даде точен отговор няма да се спаси никой.

Превземането на православния връх започва от дейността на няколко монаси, неизвестно колко при Варлаам, но цели трима-четирима двайсетина години преди него. Та когато Варлаам попитал един от тези монаси какво цели да постигне с упражненията на тялото, съпътстващи молитвата, получил отговор: "Да видя Таворската светлина"! Ако Варлаам беше оставил монаха да си гледа пъпа нямаше да знаем нищо за светлини и енергии, но той го наклепал пред началството, а Григорий Палама го защитил и така сме се сдобили от една страна с върха на православието, а от друга със сърцето му. Някой беше казал, че Бог не играе зарове, но очевидно не е знаел за тази история.

Каква точно е тази светлина, наречена Таворска? Макар светителят да говори за светлината като за нетварна енергия съборът приел крайно предпазливото определение, че "Господнята светлина на Тавор, трябва да се нарича, в съгласие със светците, природна и нетварна Божия слава и божественост". Не се стигнало до "светлината като нетварна енергия", защото Писанието не знаело този термин и нямало как да се докаже, че има нетварни енергии. Нужно било светлината да се обвърже с нещо наистина е нетварно, каквото е Божията слава, за може след това светлината да прехвърли тази нетварност и на енергиите в цялост. Божията слава е нетварна, светлината, като Божия слава е нетварна, а енергиите, като светлина са също нетварни. Класически силогизъм, в какъвто гръцките попове обвиняват католиците.

Проблемът е, че на Тавор има светлина от която лицето на Иисус светва като слънце, а дрехите му стават като сняг, какво никое белило не може да избели, има светъл облак, има и глас от облака, който казва: "Този е Моят възлюбен син, върху когото е Моето благоволение".
В евангелието си Лука съобщава: "И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Мойсей и Илия; като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим. А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него." Можем да приемем, че под "славата Му" се разбира озареното лице на Спасителя и избеляването на дрехите Му, но със същата увереност можем и да приемем, че "славата Му" следва от разговора за кръстната смърт в Йерусалим. Казано на съвременен език шансовете на двете тълкувания са 50:50. Апостол Петър, очевидец на станалото на Тавор, обаче казва, че източникът на "Божията слава" е друг:
"Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина". ІІ Пет.1:16-18
Апостолът не свързва Божията слава със "светването на лицето на Иисус, като слънце" и избелването на дрехите Му, а с облака и гласа дошъл от него. Освен това в Евангелията се казва, че учениците "паднаха ничком и твърде много се уплашиха", не когато виждат светлината на лицето и дрехите на Иисус, а когато в облака чуват глас, а това падане и уплах е много здраво обвързано със "нетварната светлина" идваща от Христос в учението на Палама.
Тези текстове не позволяват да приемем със сигурност "Таворската слетлина" върху лицето и дрехите на Иисус Христос, като Божия слава. Без значение е какъв е шанса тълкуването на паламитите да е вярно, вярата не е теория на вероятностите, а твърдо установеното и безусловно Учение на Иисус Христос, между другото наречено от ап. Иоан "Предвечна Божия слава". Учението, не светлината.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Next » ср авг 23, 2017 11:08 pm

Когато фактите говорят и боговете мълчат, са казали древните. Не, че ще млъкнеш де.

Нетварна светлина. Не дава сянка както светкавица на фотоапарат! Във филма има близки моменти и на нетварна светлина, и на светкавици (по памет) - може да се види разликата.
От 15-та минута на филмът за Благодатния огън, около 18-та минута и пак нататък преди слизането на огъня на Божи гроб.

http://www.youtube.com/watch?v=7NpmwY4Cby4

П.п.: С целенасочено търсене на нетварна светлина и пр. чудеса, всеки може да изпадне в прелест и нататък падение. Монасите - тоже!
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Кабрал » чет авг 24, 2017 9:57 am

Историята с нетварната светлина на Благодатния огън е поучителна, но се отрича от паламизма, според който само достигнали обожение могат да я видят. В този смисъл съм ти казал да четеш преди да пишеш.


Григорий Палама поставя в основата на учението си извиращата от човешкото тяло на Иисус Христос светлина и я приема като нетварна Божия слава. Като нетварна тази светлина е предвечна и присъща само за Бог, който просветлява с нея човешкото тяло на Спасителя пред учениците му, с което показва, че падналия човек може да достигне обожение. За съжаление ап. Петър не благовества това, а както е цитирано по-горе, отнася предвечната Божията слава не към осветеното тяло на Иисус, а към облака и гласа на Отца, слизащ към Него. Защото облакът няма как да се заобиколи, светителят го обявява за Светия Дух и "Божествен мрак". Не е писано обаче, че облакът е Светия Дух, за разлика от явяването Му като гълъб на Кръщене Господне . "Божествен мрак" се тълкува обикновено като изобилие на Светлина, пресветъл Мрак. Този пресветъл Мрак превъзхожда човешката способност за възприятие и не е духовно състояние, за разлика от виждането на Таворската светлина. Казано просто има голяма разлика дали Божествената слава идва от облака или от лицето и дрехите на Иисус, като в първият случай учението на Палама остава без основа. Веднъж се твърди, че светлината била видима със сетивните очи, после, след определени критики, че била видима с вътрешните очи на учениците, в тяхното възприятие, а невидима за други. Вътрешното виждане не съответства на написаното от Лука, според който учениците по време на преображението спят и чак след като се събуждат виждат светлината, която обективно е била видима и през сънят им. По евангелистки можем да отхвърлим Лука и натамъним тълкуването, но тогава няма да има никаква причина да свързваме и славата Божия с преображението, защото само Лука твърди,че учениците са я видели преди появата на облака. Това е проблема на цялото учение на Григорий Палама, изградено е на несигурна и противоречива основа. По чисто евангелистки са използвали текстове от Писанията и с тях е изградена някаква линия, но на тази линия противоречат други текстове на Писания, което е недопустимо за догмат.

Слава Господня осиява и пастирите на Рождество:
"В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си.
И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много".
Лк.2:8-9
Отец засвидетелства чест и слава на Иисус Христос при кръщението му:
"И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него. И глас биде от небесата: Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение". Мк.1:10-11
на сватбата в Кана Галилейска Иисус явява славата Си:
Така Иисус тури начало на чудесата Си в Кана Галилейска и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него. Ин.2:18
Бог явява славата Си и при чудесата вършени от Син Божий:
"Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий...Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия? Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша". Ин. 11:4, 40-41
Очевидно е, че проявата на славата Божия съвсем не е видна само от подготвени и обожени, а се явява по Божия промисъл на всички, дори и неверници, а и много рядко тази проява е свързана със светлина. В този смисъл случилото се на Тавор не е някакво изключение, още по-малко такова, което да служи за нова догматика, дори Божията слава да идваше от човешкото тяло на Спасителя, а не беше глас от облака.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Next » пет авг 25, 2017 8:34 pm

Не ти чета целите писаници по принцип, а само началото. Тук се натъквам на 1-вото изречение и отказвам да се занимавам нататък с безумия!
Кабрал написа:
Историята с нетварната светлина на Благодатния огън е поучителна, но се отрича от паламизма, според който само достигнали обожение могат да я видят.
Според "паламизма" може би. Но според исихазмът - не.

Дори и да бъде изпълнено според логиката "задължителното и достатъчно условие", то Бог праща Своите дарове на когото иска, а не на който Му ги поиска... Няма да привеждам цитати към написаното, елементарно е.
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Кабрал » съб авг 26, 2017 10:23 am

Защото никой не е пророк във форума си, ще обърна вниманието на интересуващите се върху резюмето на дисертацията на Стоян Танев: Богословието на Божиите енергии в православната мисъл на ХХ век.(трябва да се копира и пейства в търсачката) или в PDF. Авторът, макар и на паламистки позиции, е изложил обективно тъжната история на едно учение с което Църквата не е трябвало да се обвързва при никакви обстоятелства.

И защото някой не обичат да четат, а като истински безмълвници безпирно говорят и пишат, ще си позволя да пусна нещо от дисертацията, което на практика е резюме на темата до тук, в частта й за липсата на плодове от паламизма и отношението на църквата към това:
Православното богословие преоткрива св. Григорий Палама благодарение именно на този кръг от Руски богослови имигранти. През ХІХ в. в Русия св. Григорий Палама не е бил преподаван. Той не е бил част от катехизиса, трудовете му не са публикувани и не е имало Гръцко издание на текстовете му. До голяма степен преоткриването на св Гр. Палама става в отговор на една статия, написана от католическия богослов Мартин Жюжи, който твърди, че Православните богослови са изоставили Палама за последните седемстотин години...”

Нещо повече, св. Никодим Светогорец (1749–1809), който подготвя ръкописа за първото издание на Добротолюбието (1777), свидетелства, че дори и на Света Гора практиката на исихастката постоянна молитва е била съхранена само от малцина. На същото място св. Никодим изразява огорчението си, че св. Григорий Палама остава неразбираем за съвременниците му, „защото те не познават отците и нямат духовен опит.” Други свидетелства сочат, че името на св. Григорий Палама е отсъствало дори от проповедите на известни богослови от ХVІІ век, писани за втората неделя на Великия пост. Не напразно в някои от писмата си Евгениос Вулгарис (1716–1806) ‐ основател и ректор на Атонската академия (1749–1758) и ректор на Патриаршеската школа в Цариград (1759–1761), пише за лошото образование на клира по принцип, а не само по отношение на творенията на св. Григорий Палама.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Next » съб авг 26, 2017 10:54 am

Нищо не видях да е излъгал човека в дисертацията си. И не виждам никъде нищо скандално в изнесените факти :idea:

"Паламизма" е дъвка за всеки. Исихазмът е дело за хора с безпределна любов към Бога
, заради ежесекундното внимание над себе си. Минимум това!
Съответно броя на потенциалните исихасти или поне симпатизанти винаги във вековете е бил крайно ограничен. За нашия либерал-сатанински век вече прилича на фантастика.
Простичко е, но се иска малко здрав разум.
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!

Мнениеот Кабрал » нед авг 27, 2017 4:57 pm

Всички знаем, че броят на кандидат-исихастите винаги е бил крайно ограничен, но Иисус не изпрати апостолите да отварят бутикови манастири тук-там, а да благовестят на народите.

В дисертацията на Стоян Танев(извинявам се, но не знам научната титла) се споменава за статията на падре Мартин Жюжи, с която критикува учението на Григорий Палама. Ще пусна за размисъл една част от статията с коментар върху нея на архиепископ Василий (Кривошеин), апологет на Палама и светоотчеството, и естествено като всички апологети на светителя "крупен модернист и икуменист", зер паламитите на ХХ век се оказаха само такива:
В края на статията си «Palamite (Controverse)», осъзнал, че «Nos théologiens paraissent parfois à court d’arguments… pour démontre que l’Eglise dissidente d’Orient n’est pas le véritable Eglise» (col. 1816) [«Понякога нашите богослови изглеждат, сякаш не им достигат аргументи… за да докажат, че Църквата, която идва от Изтока, не е истинската Църква» (бел. прев.)], той изразява надеждата, че изложената от него история на паламитските спорове ще даде на онези римокатолически богослови, които се намират в затруднение, недостигащите им в борбата с Православието аргументи. И наистина, на това място от своята статия отец Жюжи има предвид не толкова съдържанието на «паламитското учение», колкото изменчивото — според него — отношение към него на богословието на Православната църква. Съвсем скоро обаче той вижда вече в самото съдържание на учението на св. Григорий, както и във факта на неговото приемане от страна на Православната църква не само едно «permission de Dieu» [«Божие допущение» (бел. прев.)], но дори и «châtiment» [«наказание», (бел. прев.)], което я постига — както изглежда — за това, че тя не признава непогрешимостта на папския престол (Ibid, col. 1817).


Хиляда години, а реално 1500, латините не успяха дори на себе си да дакажат, че Православната църква е в грешка! Дори на себе си, вътре в тяхното котило не можаха да се убедят, че имаме нещо грешно. И това беше така до вакханията на паламизма - гръцкото религиозно безумие.
Някъде в началото на темата написах, че приемем ли паламизма поне ще си решим проблема с икуменизма - и кучетата няма да искат да са с нас. Вместо да се чудим как да излезем от кашата, забъркана от две-три дузини гръцки попове, до един за отлъчване заради постоянното участие в политически заговори, ние ще заложим спасението на стотици милиони, а в бъдеще и милиарди, за да уйдисаме на акъла на една дузина еладски и фенерски безхаберници.

Това е самата статия на арх. Василий (Крвошеин), на български и написана максимално синтезирано и на разбирам език "Аскетическото и богословското учение на св. Григорий Паламà". Незапознатите с капацитета за писане на "безмълвните" да имат предвид, че си спестяват поне 10-12 хил. страници четене на трудовете на светителя.

Върни се в “източни религии”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост