"Евангелие" от "Петър"

теми за общности от сектантски тип
Aether
Потребител
Мнения: 982
Регистриран на: съб юни 27, 2009 10:40 pm

"Евангелие" от "Петър"

Мнениеот Aether » пон дек 28, 2009 1:29 pm

Eвангелие от Петър

[1 ] Но от евреите никой не изми ръцете си, нито Ирод, нито някой от неговите съ¬дии. И понеже те не поискаха да се измият, Пилат се изправи.
[2] И тогава Ирод царят нареди Господ да бъде отведен, като рече им: „Което ви заръчах да сторите, сторете го".
[3] Но Йосиф, приятелят на Пилат и на Господ, стоеше там; и като знаеше, че се готвят да Го разпнат, той застана пред Пи¬лат и помоли за тялото на Господ, та да Го погребе.
[4] И Пилат поиска тялото от Ирод.
[5] И Ирод каза: „Брате Пилат, и никой да не Го поиска, трябва да Го погребем, че Съботата идва. Понеже в Закона е написа¬но: Слънцето не трябва да види един осъ¬ден".
И той Го предаде на хората преди първия ден на техния празник на Безквасници.
[6] Но като видяха Господа и бягаха, те Го бутаха и викаха: „Дайте ни Божия син сега, като е в ръцете ни".
[7] И облякоха Го в багреница и сложи¬ха Го да седне на стола на съдията, казвай¬ки: „Съди справедливо, Царю Иудейски".
[8] И един от тях, като донесе корона от тръни, постави я на главата на Господ.
[9] И други, що бяха там, плюеха в ли¬цето Му, и други биеха Го по бузите. Други ръчкаха Го с тръстика; и някои бичуваха Го, викайки: „С такава чест дайте ни да уважим Божия син".
[10] И доведоха двама престъпници и разпнаха Господа по средата им. Но Той бе тих, като да не усещаше болка.
[11] И когато изправиха кръста, те над¬писаха го: ТОВА Е ЦАРЯТ ИУДЕЙСКИ.
[12] И като проснаха дрехите Му пред тях, започнаха да си ги делят, като хвърля¬ха жребие.
[13] Но един от онези престъпници ги наруга, казвайки: „Бяхме наказани да стра¬даме заради лошото, що сторихме; но този, що става Спасител човечески, каква не¬справедливост ви е сторил?"
[14] И понеже ги подразни, разпореди¬ха се да му разковат краката, та да умре в мъки.
[15] Но беше пладне и бързо мрак пад¬на над цяла Иудея; и те загрижиха се и без¬покояха се да не би да слънцето да изгрее, докато Той още жив е. [Понеже] написано бе за тях: Слънцето да не изгрее над един осъден.
[16] И някой от тях рече: „Дайте Му да пие жлъч с оцет примесен". И като ги сме¬сиха, дадоха Му да пие.
[17] И те свършиха всички неща и сто¬вариха греховете на собствената си глава.
[18] Но много запалиха лампи, като мислеха, че нощ дошла е, и падаха.
[19] И Господ извика: „Сила моя, О си¬ла, ти ме изостави". И като рече това, Той бе въздигнат.
[20] [И в същия този час] завесата на Йерусалимския храм раздра се на две.
[21] И те свалиха гвоздеите от ръцете Господни и положиха Го на земята; и цяла¬та земя се разтресе, и голям страх произ¬ходи.
[22] Тогава слънце засия, в деветия час.
[23] И евреите зарадваха се и дадоха тялото му на Йосиф, та да може да го пог¬ребе, понеже той беше видял много от добрите неща, що Иисус бе сторил.
[24] И като взе Господа, той изми го и обви го в плащаница, и отнесе го в собст¬вения си гроб, що зовеше се Градината Йосифова.
[25] Тогава евреите и старейте и све¬щениците, като узнаха какво зло бяха сто¬рили, започнаха да се удрят и да викат: „Горко за греховете ни! Съдът наближи и идва краят на Йерусалим".
[26] Но Аз и другарите ми бяхме печал¬ни; и ранени в духа, и побягнахме да се скрием, понеже търсеха ни като престъп¬ници и че сме желали да подпалим храма.
[27] И също ние гладувахме; и в траур седяхме и ден и нощ ридаехме до Съботата.
[28] Но книжниците и фарисеите и ста¬рейте, като се събраха, и понеже бяха чу¬ли, че всички ридаят и каят се, и в гърди се удрят, това рекоха: „Понеже в смъртта Му тези големи знамения случиха се, вижте
колко праведен бил е",
[29] страхуваха се (най-вече старейте) и явиха се пред Пилат, молейки го и каз¬вайки:
[30] „Дайте ни войници, та да можем да охраняваме гроба Му три дена, та да не би, учениците му като дойдат, да го откраднат, и хората да си рекат, че от смъртта се е избавил, и лошо да ни сторят".
[31] И Пилат даде им Петрониус центу-риона с войници, та гроба да вардят. И с тях първосвещениците и книжниците оти¬доха до гроба Му.
[32] И като катурнаха голям камък, всич¬ки, що там бяха, заедно с центуриона и войниците, поставиха го на входа на гроба.
[33] И белязаха го със седем восъчни печата; и като разпънаха палатка там, те вардеха го.
[34] И рано сутринта, когато Съботата изгряваше, тълпа надойде от Йерусалим и околностите да видят гроба запечатан.
[35] Но в нощта, в която изгря денят Господен, когато войниците вардеха по двама, от небето чу се гръмогласен глас;
[36] И видяха, че небесата се разтварят и двама сияйни мъже оттам слизат и идват към гроба.
[37] И камъкът, що изтикали бяха на входа, сам се отмести; и гробът се отвори, и младите мъже влязоха.
[38] И онези войници, като видяха това, събудиха центуриона и старейте (та и те да дойдат да видят и да вардят).
[39] И докато мислеха по това, що видя¬ха, отново гледат те трима мъже от гроба явяват се, и двама трети подкрепят, и кръста иде след тях,
[40] И главите на двамата небето опират, а този, що за ръка водеха, в небесата влиза.
[41] И чуха те глас от небето да казва: „Прогласихте ли туй на заспалите?"
[42] И с почтение от кръста изречено бе: „Да".
[43] И тъй онези людеха мислеха и тър¬сеха общото, що бяха видели, та да отидат и ясно на Пилат да разкажат;
[44] и докато още премисляха те, отно¬во небесата разтвориха се и оттам един мъж слезе и в гроба влезе.
[45] Като гледаха тези неща, онези око¬ло центуриона забързаха се в нощта към Пилат (като оставиха гроба, що вардеха) и описаха всичко онуй, що наистина бяха видели, измъчвани много и казвайки: „Ис¬тина Син Божи бе Той".
[46] В отговор рече Пилат: „Чист съм аз 32
от кръвта на Божия Син, но на вас, види се, това [нужно бе]".
[47] Тогава всички, като пристъпиха напред, молеха го и убеждаваха да заповя¬да на центуриона и войниците на никой да не рекат онова, що бяха видели.
[48] „Понеже", рекоха те, „за нас по-добре е да платим най-големия грях, кога се пред Бога представим, нежели да пад¬нем в ръцете на народа еврейски и с камъ¬ни да бъдем убити".
[49] И тъй Пилат заръча центурионът и войниците нищо да не рекат.
[50] Сега в зората на Деня Господен Мария Магдалина, ученичка на Бога (коя¬то, страхувайки се от евреите, понеже те бяха от гняв възпламенени, не бе сторила в гроба Господен туй, що жените по обичай дължаха на мъртвия, любен от тях),
[51] като взе с нея някои жени, влезе в гроба, дето Той бе поставен.
[52] И те бояха се да не би евреите да ги видят и да рекат, „Ако истина в деня, в който Той бе разпнат, не можахме да пла¬чем и да се каем, сега в гроба Му всички можем да сторим това.
[53] Но кой ще отмести за нас камъка на входа на гроба, та да можем да седнем до Него и да сторим обичайните неща?
[54] Понеже камъкът бе голям, а ние бояхме се да не би някой да ни види. И ако ние не можем влезе, нека до входа с лю¬бовта си стигнем до Него; нека ридаем и в гърди да се удряме, докато в домовете си стигнем".
[55] Но като тръгнаха, те намериха гро¬ба отворен. И като пристъпиха напред, те наведоха се и видяха там един млад мъж в средата на гроба, миловиден и облечен в одежда разкошна, що рече им:
[56] „Защо сте дошли? Кого дирите? Не Този ли, що биде разпнат? Той възлезе и замина си. Но ако не вярвате, наведете се и погледнете мястото, дето Той легна, по¬неже Той тук не е. Понеже Той възлезе и замина си там, отде Той бе проведен".
[57] Тогава жените побягнаха изплашени.
[58] Сега бе последният ден на Безк¬васници; и мнозина по домовете прибира¬ха се, понеже празникът свършил бе.
[59] Но ние, дванайсетте ученици Гос¬подни, в печал ридаехме; и всеки един, опечален от туй, що се случи, прибра се в своя дом.
[60] Но Аз, Симон Петър, и моят брат Андрей, като взехме нашите мрежи, вля¬зохме в морето. И с нас бе Левей Алфеев, когото Господ...

Откровение на Петър

... Много от тях ще са лъжепророци и ще учат на различни пътища и учения на гибелта:
[2] Но те ще станат синове на гибелта.
[3] И тогава Господ ще дойде при преда¬ните ми, що гладуват и жадуват и съкруше¬ни са, и що очиства душите им в този жи¬вот, и синовете на беззаконието ще съди Той.
[4] И рече още Господ: „Да отидем в планината и да се молим".
[5] И като тръгнахме с Него, ние, два¬найсетте ученици, помолихме Го да ни по¬каже един от братята ни, що праведни за¬минаха си от света, та да можем да видим в какъв облик е, и като се утешим, да уте¬шим и людете, що слушат ни.
[6] И докато се молехме, изведнъж пред Господа на изток появиха се двама мъже, що очите ни не можеха да гледат;
[7] Понеже сияеха лицата им като слън¬цето, и одеждите им сияеха със сияние, що око человеческо нивга не е видяло; понеже ничия уста не може да изрече и ничие сър¬це не може да измисли славата им и краси¬вия им лик.
[8] И като ги гледахме, изумени бяхме; понеже телата им по-бел и от сняг бяха и по-румени от роза;
[9] И червеното върху тях смесено бе¬ше с бялото; и аз съвършено неспособен съм да опиша красотата им;
[10] Понеже косите им бяха вълнисти и светли като лицата и рамената им подобно пъстроцветен нардов венец, като дъга в небето; такъв бе ликът им.
[11] И като гледахме красотата им, изу¬мени бяхме, понеже внезапно появиха се.
[12] И пристъпих към Господа и рекох: „Кои са тези?"
[13] И рече ми Той: „Тези са братята ви праведни, чийто лик пожелахте да видите".
[14] И рекох Му аз: „Къде са всички праведни и кое е това небе, което познава слава подобна?"
[15] И Господ показа ми преголяма стра¬на извън този свят, преярка и светла, и въздухът светеше там с лъчите на слънце¬то, а земята цъфтеше в цветя неувяхващи и пълна с видове и растения превъзходни с плодове благословени.
[16] И толкова силно ухаеха те, че ние чак ги усещахме.
[17] А обитателите на това място в одежди ярки ангелски бяха, подобно стра¬ната им светла. И вървяха ангели между тях.
[18] Една бе славата на всички там и в един глас пееха те похвали към Господа Бог, радвайки се на това място.
[19] Господ рече ни: „Това е мястото на вашите първосвещеници, праведните хо-ра".
[20] А срещу това място видях друго, запуснато, и това бе мястото за наказание, и онези, що бяха наказани там, и ангелите на наказанието, бяха в одежди тъмни като въздуха на това място.
[21] И някои там обесени за езика вися¬ха: това хулителите на праведния път бяха; под тях огън кладат и горят и наказват ги.
[22] И имаше там голямо езеро, блато горящо, там бяха людете, що праведността извращават, и ангели мъчеха ги.
[23] И имаше там също други, жени, увесени за косите над това клокочещо бла¬то: това онези бяха, що украсяваха се за
прелюбодеяние; и мъжете, що съчетаваха се с тях в скверно прелюбодеяние, за кра¬ката увисени бяха, а главите им в блатото. И аз рекох: „Не вярвах, че в това място ще вляза".
[24] И видях аз убийци и онези, що с тях се сговаряха, захвърлени в тясно място, пълно със змии зли, що ги ядяха, и извива¬ха се те в това наказание, и червеи като тъмни облаци полепнали по тях бяха. А ду¬шите на убитите стояха и гледаха наказа¬нието на тези убийци, и казваха: „Боже, справедлив е съдът Ти".
[25] И до това място видях друго, дето кръвта и нечистотиите на наказваните се стичаха и образуваха езеро: и там седяха жени до гушите в кръв, а срещу тях много деца, що родени бяха от тях преди опреде-леното време, и плачеха; и от тях лъчи ог¬нени излизаха и жените в очите пробожда¬ха: това прокълнатите бяха, що зачеваха и нарочно помятаха.
[26] А други мъже и жени в огън до пъ¬па стояха и хвърлени бяха в тъмно място и зли духове мъчеха ги, а отвътре непрестан¬но ядяха ги червеи: това бяха онези, що преследваха и предаваха праведните.
[27] И до тях пак жени и мъже ядяха веждите си свои; и наказвани бяха и в очи¬те им наливаха разтопено желязо: тези ху¬леха и клеветяха праведния път.
[28] А срещу тях други мъже и жени гризяха своите езици и устата им пълнеха с огън: това лъжесвидетели бяха.
[29] А в едно друго място камъни има¬ше, по-остри от меч или копие, и нажеже¬ни, и жени и мъже в изподрани и мръсни одежди в мъки по тях се въргаляха: и това богатите бяха, що лежаха на богатството свое и нямаха милост към сираци и вдови¬ци, и презираха Божиите заповеди.
[30] А в едно друго голямо езеро, пълно с гной, кръв и тиня кипяща, до коленете стояха мъже и жени: това лихварите бяха и онези, що взимаха лихва над лихва.
[31] И други мъже и жени от огромни скали хвърляха се и падаха долу, и заста¬вяха ги да се катерят отново и отново се хвърляха долу, и отдих нямаха от това на¬казание: това бяха онези, що омърсяваха своите тела и като жени правеха; а жените . до тях бяха онези, що лягаха една с друга както мъж с жена.
[32] А по-нататък след тази скала има¬ше място отвсякъде с огън и там бяха лю¬дете, що с ръцете си свои направили бяха на себе си идоли, вместо Бог. И редом до тия други мъже и жени с прътове удряха се и не спираха никога това наказание.
[33] И други наблизо до тях, жени и мъ¬же, горяха и сами се обръщаха и изгаряха: това оставилите Божия път бяха.
П.Влахов
Потребител
Мнения: 64
Регистриран на: пон окт 02, 2006 10:25 pm

Re: Eвангелие от Петър

Мнениеот П.Влахов » пон дек 28, 2009 2:21 pm

Евангелие от Петър. Фрагмент от него е намерен в Египет през 1886 г.Той описва съда над Спасителя, смъртта му на кръста и утрото на Възкресението. Текстът съчетава юдео-християнски, езико-християнски и докетични черти (според докетическите представи съединяването в Христос на Божеството и човечеството е само мнимо).



Докетизъм (от гр. δοκέω- "изглежда") - раннохристиянска ерес, която отрича пълнотата на човечеството на Христа и действителността на Въплъщението.

Докетите (докетистите) вярвали, че материята е по-нисше от духа зло начало и поради това не могли да допуснат, че Бог действително се е въплътил. Отричайки Въплъщението, те отричали и изкупителната жертва и Възкресението на Христа.



То ест, това евангелие не отразява вярата на Църквата.
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Eвангелие от Петър

Мнениеот Aurelia Felix » пон дек 28, 2009 2:32 pm

Дон Кихот
Потребител
Мнения: 687
Регистриран на: пет ное 06, 2009 8:43 pm

Re: "Евангелие" от "Петър"

Мнениеот Дон Кихот » вт дек 29, 2009 9:06 pm

Евангелието на Петър е юдеохристиянско произведение с някои гностически влияния. За него вижге изданията:

Свенцицкая, И. С. Апокрифические евангелия. М., 1996, 96-123.

Три апокрифа (Евангелие от Иаков, братът Господен; Евангелие от Петър; Апокрифен Апокалипсис). Превод от руски Снежана Иванова. Велико Търново, 2000.

О. В. Творогов. Апокрифы о апостолах Петре и Павле. - http://www.pushkinskijdom.ru/Default.aspx?tabid=3688.

По-нови изследвания:

Das Petrusevangelium und die Petrusapokalypse. Die griechischen Fragmente mit deutscher und englischer Übersetzung. (Neutestamentliche Apokryphen I). Hrsg. v. Т. J. Kraus und T. Nicklas. Berlin und New York, 2004.

Thomas J. Kraus, Tobias Nicklas. Das Evangelium nach Petrus. Text, Kontexte, Intertexte. Berlin und New York, 2007.

................

http://archiman.livejorunal.com/
Потребителски аватар
zmianatz
Потребител
Мнения: 1760
Регистриран на: съб ное 28, 2009 9:50 am

Re: "Евангелие" от "Петър"

Мнениеот zmianatz » ср дек 30, 2009 1:35 am

На мен целия текст от Откровение на Петър много ми хареса.
Нека всички грешници се видят в него, и всички, които вършат беззаконие.
..............................................................................................................
[3] И тогава Господ ще дойде при преданите ми, що гладуват и жадуват и съкрушени са, и що очиства душите им в този живот, и синовете на беззаконието ще съди Той.

Върни се в “секти и култове”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост