Божията повеля през очите на атеист

[Р. Марков]

[Дон Кихот]

Това не е атеистично заявление, щом авторът приема битието на Бога и ада. Повечето нашенски християни вярват на същия принцип do ut des, т.е. "ще ти запаля свещ от 10 стотинки, но искам джакпота от тотото".

[Чехълче]

И след тези думи той вече не бил атеист... :clap:

[Р. Марков]

[zmianatz]

[kassie]

Дам, добре познатият проблем за „безчовечния бог”, пред който се изправя кажи речи всеки атеист, който реши да допусне, че Бог все пак съществува. Мнозина бързо се връщат към удобството на предишните си схващания, други са по-смели – конфронтират се, спорят, обличат в изкуство вътрешната си съпротива, например така:
Сдаване на багажа
(Кристин Димитрова)
Този човек
беше невинен,
защото нямаше нищо общо
с живота, макар че
оттам се връщаше.
Дай си обратно зъбите -
каза една вълшебна ръка
и го прасна в устата.
Човекът се огледа
за последно, благодари
за припека, а на
излизане извика:
"И вше пак беше шкапано!"

Готино, нали? Само дето няма нищо общо с реалността. Човешкото въображение е велик сценарист…

Минала съм през това, знаеш ли… През толкова фази на отричане, гняв, осъждане на Бога, самосъжаление, художествено претворяване, примирение с някой от сценариите… Тези неща на финала не довеждат до нищо добро – само до тъжна ирония в добрия случай, до злъч или до пустота, в която вече нищо няма значение…

Другият вариант е трудният. Да допуснеш, че имаш Създател, който те обича с любов, по-силна от любовта, която ти като човек с цялата си човечност можеш да си представиш и да дадеш на някой друг. Да допуснеш, че има здравомислещи, емоционално интелигентни, солидни и знаещи хора в съвременността и миналото, които вярват в Христос и тази вяра не е от страх, нужда, невежество или ексцентрична прищявка, а е тяхна същностна характеристика… Които заради този Бог търпят дори лишения, преследвания, рани и смърт - не защото са емоционално некомпенсирани, фанатични глупаци, а защото не искат да позволят нещо да ги отдели от Него.
С това простичко допускане папката със сценариите се затваря и започва истинското, необременено от предразсъдъци търсене: „Кой си Ти, Господи, открий ми Се! И ако някой търси така - с цялото си отворено сърце, и с всичкия си разум, и с всичките си сили, упорство и търпение, Той идва.

И неудовлетворителните дотогава християнски отговори на въпросите за вечните огньове и вечната радост внезапно придобиват плътност и смисъл.

[Dadi]

Този въпрос е централен и е много дълбок... Мога само да подкрепя предложението на kassie: човек, ако е атеист, поне да бъде хуманист и искрено и непреднамерено да се запита какво толкова намират емоционално зрели и високоинтелигентни хора (включително и световноизвестни учени) в тази религия. Защото въпросът, така както е поставен сега, съдържа и интерпретацията и отговора на питащия и имплицитно внушава някакво леко презрително отношение към вярващите: "човек трябва да е малко глупав или леко смахнат за да вярва в такъв Бог". Но ако атеистът пожелае да научи истината за вярващия човек, той може да научи и нещо от Истината за Бога в Който човекът вярва.

[Aurelia Felix]

[Aether]

В Божията повеля
атеиста вижда приказка...
сляпата вяра вижда догми...
Мъдрия вижда наставления

Живот в "догмата" е съдба
Живот в "наставлението" е избор

Първия е роб
Втория е свободен

Първия е "човек"
Втория е "Бог"

:lol:

[ivan47]

Амин !

Само последното не е вярно .

[Aether]

Е, според някои е сатанинско, спорд други е полвинчато, според трети е вярно... Въпрос на Знание... а Знанието е сила и свобода... :P

[П.Влахов]

[Dadi]

Тогава Иисус казваше на повярвалите в Него иудеи: ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни. Отговориха Му: ние сме семе Авраамово, и никога никому не сме били роби; как Ти казваш: свободни ще станете? Иисус им отговори: истина, истина ви казвам: всякой, който прави грях, роб е на греха.(ИОАН 8:31-34)

[Aether]

[m.muladzhikova]

.