Православният вярващ няма право да се съмнява?

[minkoff]

И таз добра, ако мислите, че това е вярно. Та ако не се съмняваш в някои неща, то как ще разбереш кое е от Бога и кое – не? Недейте така. То Бог не ни е оковал с вериги, та вие искате (говоря за православната църква) да ни оковете.
Не казвам да се съмнява човек в Бога. А в самите хора, защото колко „лъжепророци“ има само Бог знае. А за тези, които си мислят, че Бог не съществува, то тогава как ще ми обяснят всичкия този порядък, тези закони във вселената, които съществуват? И не само това, но и много други неща. Но да се върна на съмнението.
Благодарение на съмнението човек може да търси себе си и Бога, и да различава Божиите от човешките работи.
Даже и в Новия завет пише да „изпитваме“ духовете дали са божии, макар да пророкуват и да говорят истински неща, които ще се случат. А за да ги „изпитваш“ е необходимо съмнението. Иначе без да съмняваш в тях дали са Божи или не, то в такъв случай можеш да се довериш на сатаната. Нали?
Вие как мислите по този въпрос?

(предлагам един форум, който не е против Бога, не против религията, но е за такива които се съмняват в нещата и гледат критично на някои от тях. Форум за хора, които търсят себе си:
http://www.skeptici.net/forum/
(ако модераторът го определи като спам, то нека го изтрие от мнението ми, но да не ми налага БАН, защото искам да обсъдя с вас темата и да чуя как мислите)

[minkoff]

Никой ли не иска да вземе отношение по въпроса? :(

[hopert]

Аз ще взема отношение към темата :) ,съгласен съм с теб,че трябва да изпитваме духовете, както пише в Библията, но когато дойде Божието провидение, осъзнаеш силата на Господа, просто човек вече не би могъл да се усъмни, в Създателя, в Триединството и Божия благодат,християнинът го усеща с душата си. А ако си минал юношеските години, в които става това осъзнаване и се съмняваш в Бог, то значи не си истински вярващ,а лъжеш себе си .

[Molecule]

Минков, братле, има различни видове съмнение. Има съмнение, породено от интелектуална честност. Има и такова, което е израз на вътрешна злоба, прикриващо зад маската на "разумността" единствено тъпоумие, твърдоглавие и ненавист към Твореца.

Търсещите души са достойни за уважение, често дори повече от самодоволните зилоти, за които "вярата" е вид консервиран комфорт в уюта на определена формална и стерилна система. Всъщност, вярата не е край, а начало на истинското търсене.

Струва ми се, че отчасти онова, което ти наричаш съмнение, е по-уместно да се нарече критично мислене. Всеки вярващ, за да не се превърне в глупак и мистификатор, трябва да бъде предпазлив, дори недоверчив. Такъв вид "съмнение" (или недоверие в привидностите) е добродетел, той води до дълбоко изследване на всяко явление. Разумната критичност, обаче, следва да се прилага и към самата себе си, разумът трябва да осъзнава лимитите си. Човек трябва да е здраво стъпил на земята, но не срастнал с нея. Балансът е труден, но постижим. Така виждам нещата.

Ако смяташ, че Църквата иска да окове някого, то не си разбрал адекватно Православието. Възможно е да си попаднал на някоя кисела краставица, която бърка теснотата на буркана си с простора на цялата Църква и счита за свещен дълг да воюва срещу останалото. Такива имат навика да се представят за официални говорители на Православието и така Му нанасят само вреда. Имайки пред вид разнообразието и недостатъците на човешкия свят, разумно е да не прибързваш с обобщения за Църквата като цяло.

Хоперт, има достатъчно хора, които са се обърнали в зрели години. За осъзнаване на Божиите истини няма възраст.

[minkoff]

Благодаря ви, че се включихте в темата.

hopert,
ми то аз по принцип в Бога не се съмнявам. Знам, че го има. Ама как да не съмняваш в хората като например има такива като този:


Ми няма начин като чели. Защото на този „Бай Ангел Пророка“ например са му се доверявали много хора (предимно жени). Той даже беше нашумял. По новините го даваха... насам натам из медиите. И доста хора му вярваха. И не е само той за съжаление. Та ако не се съмнява човек в хората, май ще е като листо – накъдето го завее вятъра – натам отива.

[minkoff]

[chacho]

А ти Минкоф , в какво се съмняваш?

[refab]

От една страна е естествено и задължително да се съмняваме във всичко, а от друга да се съобразяваме с казаното, напр., в "Бхагавадгита":

"Но всичко, което се дава в жертва,
въздържа се и се дарява без вяра -
това е асат - то не съществува
нито в този живот, нито в отвъдното."

17:28

Преди това в книгата се казва, че има три вида вяра.

[minkoff]

[refab]

[minkoff]

[chacho]

Раят и адът според мен на са места, а състояния, всички живеем на земята, но за някой това е Ад ,а аз други това е Рай. Когато говорим за добро и зло обикновено ги сравняваме със светлината и тъмнината. Но тъмнината е липсата на светлина, защото ако в една тъмна стая пуснем лъч светлина той ще я освети , но в една светла стая, никой не може да пусне тъмнина.