Въпросите на Вярата в постовете на Славян

обсъждане на всякакви въпроси
Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

Въпросите на Вярата в постовете на Славян

Мнениеот Славян » съб яну 02, 2010 2:44 am
























Последна промяна от Славян на чет яну 14, 2010 10:15 pm, променено общо 3 пъти.
Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

Бог

Мнениеот Славян » съб яну 02, 2010 2:47 am

Последна промяна от Славян на чет яну 14, 2010 6:46 pm, променено общо 1 път.
Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

Вярата

Мнениеот Славян » съб яну 02, 2010 2:51 am

Последна промяна от Славян на чет яну 14, 2010 7:21 pm, променено общо 1 път.
Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

Дарбите

Мнениеот Славян » съб яну 02, 2010 2:53 am




Нека добавя още, че има и дарби, с които човек се ражда, и съответно "първите седем години" ги напояват да израстат или пък ги изсушават, и че тия дарби също са от Бога, с които Той определя що за човек ще бъде човекът, и че върху тия дарби могат да се вкоренят Дарбите на Св. Дух, които окончателно да изваят човека.
Слава Богу за всичко!
Последна промяна от Славян на чет яну 14, 2010 7:27 pm, променено общо 1 път.
Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

Ереста

Мнениеот Славян » съб яну 02, 2010 2:55 am

Последна промяна от Славян на чет яну 14, 2010 8:00 pm, променено общо 1 път.
Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

Иконите

Мнениеот Славян » съб яну 02, 2010 2:58 am

Последна промяна от Славян на чет яну 14, 2010 8:09 pm, променено общо 1 път.
Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

Йереите

Мнениеот Славян » съб яну 02, 2010 3:00 am

Последна промяна от Славян на чет яну 14, 2010 8:14 pm, променено общо 1 път.
Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

Кръста

Мнениеот Славян » съб яну 02, 2010 3:03 am









Ако следвате апостолските Предания, както се изтъквате, защо не се покланяте на Кръста? Нали апостол Павел казва: "На мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с Кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат и аз за света" (Гал. 6:14)? И пак: "Словото за Кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия" (1 Кор.1:18). А ако Кръстът е Божия сила, както и е, защо тогава не вярвате на Божията сила?
...
Всички Христови дела и чудеса са велики, но най-велик от всичките е животворящият Кръст. С нищо друго, а само с Кръста смъртта е обезсилена, грехът на прародителите Адам и Ева е унищожен, адът е потъпкан, дарено ни е възкресението и ни се даде сила да се издигнем над суетния живот и да не се страхуваме дори от самата смърт. Как станахме чеда Божии и наследници на Царството, ако не чрез Кръста на Господа Иисуса Христа?
...
Това именно свето Дърво, скъпо за сърцето на всеки християнин, ние с право почитаме и достойно му се покланяме - защото на него Христос принесе Себе Си в жертва заради нас и то се освети от Неговото свето тяло и кръв. Покланяме се също и на образа на честния Кръст, макар и да е направен от друга материя - но почитаме не материята, а първообраза и разпнатия на него Христос.
...
Някога дървото на живота, насадено в рая (Бит. 2:9), беше предобраз на честния Кръст. Понеже смъртта дойде заради дърво, затова пак чрез дърво трябваше да се даде живот и възкресение. Яков положи ръце кръстообразно за да благослови Иосифовите синове (Бит. 48:13-19). Моисей с жезъла си кръстообразно осени и раздели морето (Изх.14:21,27). С една дума казано, чрез Кръста се извърши спасението на целия свят.


Какво ли не е направил кръстът? Той е глава на нашето спасение и причина за безброй блага. Чрез него ние, които преди бяхме безславни и отхвърлени, сега сме приети в числото на синовете; чрез него ние, които преди се покланяхме на дървета и камъни, сега познаваме Създателя на всичко, не тънем в заблуда, а знаем истината. Чрез него ние, бившите роби на греха, сме въведени в свободата на праведността; чрез него, най-после, земята стана небе. Кръстът ни освободи от заблудите, доведе ни при истината, измъкна ни от бездната на порока и ни възвиси на самия връх на добродетелта. Той изтреби бесовската заблуда, устрои примирението между Бога и хората, унищожи лъжата.

Виждаш колко блага ни е дал кръстът!

Нека не се срамуваме от достойните за почит знаци на нашето спасение. Нека носим кръста Xристов като венец, защото чрез него се извършва всичко, което ни е нужно. Той ни се предлага, когато се покръстваме, когато поискаме да приемем тайнствената храна, когато поискаме да бъдем ръкоположени или да направим нещо друго. Затова с такова желание го чертаем и в домовете си, и на стените, и на вратите, и на челата, и в сърцата си. Защото кръстът е знакът на нашето спасение, на общата свобода и на милосърдието на Владиката. Затова, когато се осеняваш с него, представяй си цялата му значимост, потушавай гнева си и другите си страсти.

Апостол Павел, като ни склонява към благоприлична свобода, споменава кръста и кръвта Господни и ни убеждава с тези думи: "Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеците." (1Кор. 7:23). Мисли, казва той, за високата цена, заплатена за теб и няма да бъдеш роб на нито един човек, като под висока цена разбира кръста. Защото не е достатъчно кръстът да бъде изобразяван само с пръсти. Той трябва да се предшества от сърдечно разположение и пълна вяра. Направиш ли го по този начин пред лицето си, нито един от нечистите духове няма да може да се доближи до теб, щом види меча, с който е бил ранен, оръжието, от което е получил смъртоносната рана.

Кръстният знак и в стари, и в нови времена отваря заключени врати, прави отровата недействаща, лекува недъзи и смъртоносни рани. Не е чудно, че той побеждава силата на отровните вещества, щом като е разрушил вратите на ада, отворил небесната твърд, открил отново входа към рая и съкрушил крепостта на дявола.

И така, запечатай кръста в ума си и приеми спасителния за нашите души знак. Защото именно този кръст е преобразувал вселената, прогонил е заблудата, въвел е истината, превърнал е земята в небе и е направил хората ангели. Когато имаме кръста, демоните вече не са страшни и опасни, смъртта вече не е смърт, а сън.

Кръстът поваля и потъпква всичко враждебно. Затова, ако някой ти каже, че се покланяш на Разпнатия, отговори му с радостен глас, че се покланяш и не ще престанеш да се покланяш.

Ако той се засмее, оплачи безумието му и благодари на Господа, че ни е оказал такива благодеяния, които без откровение свише никой не може да познае. Този човек се смее само поради това, че "Душевният човек не възприема онова, що е от Божия дух." (1Кор. 2:14). Децата например, виждайки нещо велико и чудно, ще се засмеят, ако се опитаме да им го обясним. Езичниците приличат на такива деца.Те дори са по-безразсъдни от тях, понеже постъпват по детски в зряла, а не в детска възраст, затова са и по-достойни за съжаление и не заслужават никакво извинение. Но ние, дори пред нас да застанат всички езичници, нека с още по-голямо дръзновение да казваме, че кръстът е нашата похвала, началото на всички наши блага и цялото наше украшение!

Последна промяна от Славян на чет яну 14, 2010 8:22 pm, променено общо 1 път.
Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

Писанието

Мнениеот Славян » съб яну 02, 2010 3:07 am




"...Aко някой прибави нещо към тях, нему Бог ще наложи поразите, за които е писано в тая книга; и ако някой отнеме нещо от думите на книгата на това пророчество, Бог ще отнеме дела му от книгата на живота и от светия град и от написаното в тая книга."
Последна промяна от Славян на чет яну 14, 2010 8:30 pm, променено общо 1 път.
Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

Правдата

Мнениеот Славян » съб яну 02, 2010 3:08 am

Последна промяна от Славян на чет яну 14, 2010 8:34 pm, променено общо 1 път.
Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

Прелестта

Мнениеот Славян » съб яну 02, 2010 3:11 am

Последна промяна от Славян на чет яну 14, 2010 8:41 pm, променено общо 1 път.
Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

Причастието

Мнениеот Славян » съб яну 02, 2010 3:14 am









Причащението (Евхаристията) е велико тайнство. В него вярващите споменават живота, страданията и смъртта на Спасителя. Освен това се извършва по-важно и по-велико дело: чрез действието на Светия Дух евхаристийният хляб, който вярващите приемат по време на светата Литургия, се претворява (преобразува се, преобръща се) в истинско Тяло, а виното - в истинска Кръв на Христа Спасителя. По този начин вярващите се съединяват най-пълно и неразделно с Христа - изворът на вечния живот, за опрощаване на греховете и получаване на вечен живот.

В Литургията на верните, като извършват Евхаристията, свещениците в Православната църква произнасят следната древна молитва:

"Като припомняме, прочее, тази спасителна заповед ["това правете за мой спомен"] и всичко, което за нас е било: кръст, гроб, тридневно възкресение, възшествие на небето, стоене отдясно, Второто и славно пришествие - принасянето на Твоето от Твоето от всичко и за всички".

Така на всяко богослужение Църквата възпоменава светото тайнство Евхаристия, установено от Самия Господ Иисус Христос.

Още преди Своите страдания Иисус Христос подготвил народа и учениците Си, за да могат те да разберат спасителната сила и значението на св. Причастие. Когато наситил чудесно с пет хляба и две риби повече от поет хиляди души, Той изложил пред народа учението, че за вечния живот е необходимо да вкусят Неговите Тяло и Кръв:

"Аз съм хлябът на живота. Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха; а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света. Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем? А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене. Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки" (Иоан 6:48-58).

Още по-ясно учи Христос за светото Причастие на Тайната вечеря:

"И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове" (Мат. 26:26-28).

Същото говори за светото Причастие и св. апостол Павел:

"Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово?" (1 Кор. 10:16).

Към видимата страна на тайнството Причащение се отнасят:

1. веществото, което се използува при тайнството – хляб, вино и вода;

2. богослужението, през време на което се извършва това тайнство, и

3. думите, при произнасянето на които хлябът и виното се претворяват в тяло и кръв Христови.

Основното вещество, което се използува при тайнството Причащение, е хлябът и виното. Извършването на тайнството Причащение съставя главната и съществена част на християнското богослужение. Богослужението, по време на което се извършва това тайнство, се нарича Литургия (обществено служение).

Невидимата страна на тайнството Причащение е оня върховен момент, в който хлябът и виното със силата и действието на Св. Дух се претворяват в тяло и кръв Христови. Това е тайна която никой не може да изясни. Ние знаем само, че това става, и че под вид на хляб и вино приемаме действително тялото и кръвта Христови. Към невидимата страна на тайнството се отнася и това, че вярващите, като се причащават със светите Тайни, влизат в най-тясно единение със Самият Христос и в Него стават съобщници на вечния живот.

Апостолите и древните християни, съзнавайки спасителната сила на тайнството Причащение, пристъпвали към него всеки неделен ден. В наши дни Църквата увещава ония, които желаят да водят благочестив живот, да се причастяват колкото е възможно по-често. Да пристъпват към тайнството Причащение могат всички вярващи, които са получили Кръщение и Миропомазване, и не само възрастните, но и децата които трябва да се приобщават със светите Тайни, за да освещават душите и телата им и да получават Божията благодат. От възрастните се изисква да се подготвят за причащаване чрез пост и молитва, след което да очистят съвестта си в тайнството Изповед.

Нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, "който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне" (1 Кор. 11:29). Изпитването означава достойно приготвяне, което става чрез очистване съвестта, чрез искрено покаяние за сторените грехове и решение да се не греши повече, а да се води добродетелен живот. А който яде и пие недостойно, т.е. който се причащава без необходима подготовка без да мисли за страданията на Господа и за Неговата изкупителна жертва, предложена в тайнството на тялото и кръвта Господни, той яде и пие своето осъждане – над него се отсъжда от Бога наказание.

А на еретиците св. ап. Павел казва:

"Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт, колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?" (Евр. 10:28-29).


Блаженият Павел казва:

"Аз приех от Господа това, което ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден взе хляб, поблагодари, преломи и каза: вземете, яжте това е Моето тяло, за вас преломявано; това правете за мой спомен. Взе също и чашата подир вечеря и каза: тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете, колчем пиете за Мой спомен." (1 Кор. 11:23-25).

Затова, ако сам Господ е казал за хляба: това е Моето тяло - кой ще се осмели след това да се съмнява в тази истина? Ако Сам Той потвърдил като е рекъл: това е Моята кръв - кой ще се усъмни и ще каже: това не е неговата кръв? Христос някога в Кана Галилейска претворил водата във вино, наподобяващо кръвта - не заслужава ли вяра и в това, че може да пресътвори виното в кръв? Той, поканеният на плътски брак извършил такова необичайно чудо - не толкоз повече ли за несъмнено трябва да бъде признато това, че Той дарява на синовете от духовния брак да вкусят Неговото Тяло и Неговата кръв?

По тази причина нека се причастяваме със Светите тайни с пълна увереност, че те са Тяло Христово, защото под вид на хляб ти се дава тяло, а под вид на вино приемаш кръв, та, като се причастиш с Тялото Христово и Кръвта Христова, да станеш сътелесен и съкръвен с Христа. Така ние ставаме Христоносци, понеже духовно и телесно сме приели тялото и кръвта Христови - тъй ставаме още и "участници в божественото естество" според думите на блажения Петър (2 Петр. 1:4).

Някога Христос, беседвайки с юдеите, рекъл: "Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот" (Йоан. 6:53).

Силата на тайнството ни обяснява блаженият Давид, казвайки: "Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми" (Пс. 22:5). Реченото от пророка има следния смисъл: до Твоето въплъщение демоните приготовляваха трапеза за човеците - трапеза нечиста, осквернена и изпълнена с дяволски сили; но след Твоето идване, Владико, Ти си приготвил трапеза пред мен. Когато човек казва Богу: "приготвил си ми трапеза" - какво друго означава това, освен тайнствена и духовна трапеза, каквато е приготвил за нас Бог против демоните?! И това е напълно вярно, защото първата трапеза е била общение с дявола, а втората - с Бога. Затова и Соломон, давайки да се разбере за тази благодат, говори в Еклесиаст: "И тъй, иди, яж радостно хляба си и пий с радостно сърце виното си, щом Бог има благоволение над твоите работи" (Екл. 9:7). Думата "иди" означава спасителна и блаженотворна покана! Затова не гледай на Светите Тайни просто като на хляб и вино, защото, според Господните думи, те са тяло и кръв Христови.

Макар чувството да ти представя хляб и вино, ти, обаче, се убеждавай чрез вярата. Не съди за нещата по вкус, но се убеждавай с вяра, че несъмнено си се сподобил с тялото и кръвта Христови!


Изложението за тайнството на св. Литургия сме приели от светите апостоли и от учителите на Църквата. Изследвайки древните източници и документи, свързани с Евхаристията, за нас става ясно, че не само Господните думи, цитирани в Евангелието се оказват решаващи и основни, не само чрез тях се освещава и извършва Дарът на Евхаристията и се пресъществява в самите Тяло и Кръв на Владиката Христос. При всички евангелисти едновременно тези думи на Спасителя са дадени описателно и се явяват като предисловие, за да бъде запомнено извършеното събитие.

Думите на Спасителя сякаш влагат сила в предлежащите Дарове за пресъществяването им в Самия Първообраз - Господни Тяло и Кръв.

Самите чинопоследования свидетелстват, че те са съзвучни на това, което следваме сега и съдържат в себе си основния принцип.

В апостолската Литургия, записана от св. Климент Римски, след като са приведени Господните чудеса и дела, се говори и за страданията (на църковнославянски език - страстите, бел.ред.), Възкресението и Възнесението на Христос. Там е написано следното:

"Споменавайки какво претърпя за нас Христос, благодарим Ти, Боже Вседържителю, не защото сме длъжни, но защото за нас това е скъпо и важно и изпълняваме Неговата заповед."

И така, чрез записаното от блажения Климент божествените апостоли са предали на Църквата свидетелство за св. Литургия, която извършвали сами.

И божественият Яков, брат Господен, първият Йерусалимски епископ, сам е изложил тайнството на литургията и там, където е привел Господните думи, пише така:

"Като споменаваме и ние, грешните, животворящите Му страдания, спасителния Кръст и смърт, и погребение, и тридневното Възкресение от мъртвите, възхождането на небесата, и сядането отдясно на Тебе, Бога и Отца, както и второто славно, страшно Негово пришествие, когато ще дойде със слава да съди живи и мъртви, когато ще въздаде на всеки според неговите дела: принасяме Ти, Владико, тази страшна и безкръвна Жертва."

Малко по-нататък се отправя молитва, която проси изпращането на Св. Дух над светите Дарове.

Както в литургията на св. Яков, брат Господен, така и при св. Василий Велики и Йоан Златоуст, на това място на литургията цитират думите на Господ и чрез тях напомнят за тогавашните събития и влагат освещаваща сила в извършващото се, след това се молят и призовават благодатта на Св. Дух, та тя, като дойде, да извърши пресъществяването на предложените Дарове и да ги претвори в Господни Тяло и Кръв.

Свети Василий Велики, след като привежда описателно Господните слова, се моли за това Св. Дух да яви в хляба Честното Тяло, а във виното - Честната Кръв. И това е съвсем естествено. Както при първоначалното сътворяване, въпреки че земята беше получила сила непрестанно да произвежда, все пак беше нужна и намесата на земеделеца. По същия начин и в Литургията, веднъж казаното от Спасителя, както говори св. Йоан Златоуст, винаги извършва действието, но е необходимо във великото Тайнство да участва и силата на божественото свещенство, действаща чрез молитва и благословение. И не в смисъл, че ние придаваме изключително значение на нашите молитви и считаме евхаристийните слова на Спасителя за безсилни, не, чрез думите на молитвата съхраняваме свойствената сила на Божествените слова на Евангелието, така явяваме значението на божественото свещенство, което извършва всички Тайнства, чрез призоваване на действащия в свещенослужителя Св. Дух.

Нашите молитви не трябва да извикват никакво съмнение или неувереност, защото принесеният в жертва и приеманият от нас Владика ни е заповядал: "Това вършете за Мой спомен". Той е обещал да даде Светия Дух на всички, които Му се молят, не само на свещеници, но все пак Св. Дух е най-нужен на свещенослужителите, особено ако те всекидневно извършват св. Литургия, както сме възприели от св. апостоли и техните приемници. Господните слова, които се отнасят до св. Евхаристия, са казани веднъж завинаги като думи, изречени от Самия Творец и винаги действат. Не бива да се мисли, че тези думи, само произнесени от свещеник, могат да осветят св. Дарове, защото словата на Твореца не действат затова, че са произнесени от един или друг човек, а се явяват в своето значение и сила затова, че веднъж завинаги са били казани от Бога.

Както казва св. Йоан Златоуст: "Словото на Владиката Господ, веднъж изречено, прави Жертвата съвършена". "Веднъж изречено" - не произнесено сега, а казано веднъж от Спасителя, винаги влага освещаваща сила в предложените Дарове, но вече не на дело ги освещава, само чрез едното им произнасяне, механично. Чрез молитвата на свещеника слиза над Даровете Св. Дух. И тук, отново ще приведем думите от Златоустовата св. Литургия:

"Изпрати Твоя Дух Свети и направи този хляб честно Тяло на Твоя Христос,
а това в тази чаша - честна Кръв на Твоя Христос".


Не знам какво да правя с моите грехове, умът ми не вижда с какво да се умия и очистя. Ако реша да се умия с вода, няма да ми стигнат моретата и реките, няма да са достатъчни, за да ме очистят. Но ако се умия с Кръвта и водата от ребрата на Сина Божий, ще се очистя и ще се излеят върху мене Неговите щедрости.

Който вкусва от Небесния хляб, той без съмнение става небесен.


Време е да пристъпим към Страшната Трапеза. Нека пристъпим всички с достойна мъдрост и внимание! Нека никой не бъде Юда, нека никой не бъде лош, нека никой не таи в себе си отрова, като казва едно, а мисли друго. Пред нас стои Христос: Който е утвърдил оная Трапеза, Той сега приготвя и тази. Защото не човекът претворява предложеното в Тяло и Кръв Христови, а Самият разпнат за нас Христос. Свещеникът стои, носейки Неговия образ, и произнася думите, а действа силата и благодатта Божия: "Това е Моето тяло" (Мат. 26:26), е казал Той. Следователно нека никой не бъде коварен, нека никой не таи злоба, нека никой не държи отрова в душата си, за да не се причасти за осъждане. И тогава, след приемането на предложените Дарове, в Юда влязъл дяволът, като презрял не Тялото Господне, а Юда с неговото безстрашие. Та да знаеш, че тези, които недостойно се причастяват с божествените Тайни, дяволът особено ги напада и често се вселява в тях, както някога в Юда. Защото почестите носят полза на достойните, а тези, които недостойно се ползват от тях, биват подлагани на по-голямо наказание. Казвам това не за да ви плаша, а за да ви предпазя. Ако ти имаш нещо против врага си, остави гнева, излекувай раната, прекрати враждата, за да получиш полза от тази Трапеза, защото ти пристъпваш към Страшната и Свята Жертва. Засрами се пред Този, Който се принася: лежи пред нас закланият Христос. Защо Той е заклан и за какво? За да омиротвори небесното и земното, за да те направи приятел на ангелите, за да те примири с Бога, за да те направи от враг и противник приятел. Той отдаде душата Си за тези, които Го ненавиждат, а ти оставаш във вражда с подобния на тебе? Как ти можеш да пристъпиш към Трапезата на Мира? Той не се е отказал даже да умре за тебе, а ти не искаш заради самия себе си да оставиш гнева срещу подобния на тебе? Как може това да се прости?
...
Тези, за които наближава времето да напуснат този свят, ако се причастят с чиста съвест, при последния им дъх ги заобикалят ангели и ги съпровождат заради приетите от тях свети Тайни.


Хлябът и виното не са образи на Тялото и Кръвта Христови, а са самото обожествено Тяло на Господа, защото Сам Той е казал: "това е Моето тяло" (Мат.26:26), а не образ на тялото; "това е Моята кръв" (Мат. 26:28), а не образ на кръвта... Дори и някои да са наричали хляба и виното "вместообразни", както например богоносният Василий в литургията, те са наричали така това приношение не след освещаването му, а преди него.
...
В тайнството се използват именно хляб и вино, защото Бог знае човешката немощ, която в повечето случаи с досада се отдръпва от това, с което не е свикнала. Затова, проявявайки присъщото Си снизхождение, чрез това, което е близко на естеството, Господ извършва онова, което е по-висше от него. Както при Кръщението: понеже хората имат обичая да се мият с вода и да мажат тялото си с масла, Бог е съчетал с елея и водата благодатта на Духа и е направил Кръщението "баня на обновлението (новия живот)". Така и в Евхаристията: понеже хората ядат хляб и пият вода и вино, Той е съчетал с тях Своето Божество и ги е направил Свои Тяло и Кръв, за да може чрез това, което е близко и присъщо на естеството, да се издигнем до това, което е по-горе от него. За тези, които с вяра достойно се причастяват, Причастието е "за опрощение на греховете и за вечен живот", за запазване както на душата, така и на тялото.

За тези обаче, които се причастяват с неверие и недостойно, Причастието е за наказание и възмездие. Както и смъртта на Господа за вярващите станала живот и нетление, станала път към вечното блаженство, а за невярващите и за тези, които са убили Христос – път към наказание и вечно осъждане.

Това тайнство се нарича Причастие, защото чрез него ставаме причастни на Иисусовото Божество; защото чрез него се съединяваме с Христос.

Затова да пристъпим с голям страх, с чиста съвест и вяра, която не подлежи на съмнение, и това за нас ще бъде толкова повече полезно, колкото повече ние вярваме, без да се съмняваме. Да почетем това тайнство с всякаква чистота – както телесна, така и душевна, защото и самото то е двояко. Да пристъпим към него с гореща любов и, като сложим кръстообразно ръце на гърдите, да приемем в себе си Тялото на Разпнатия! И като устремим очи, уста и мисъл към Него, да се причастим от божествения въглен, та огънят на нашата любов, като се възпламени от въглена, да изгори греховете ни и да освети нашите сърца; и вследствие на общението с божествения огън да се възпламеним и да бъдем обожествени. Исайя видял въглен, но въглен не обикновено дърво, а съединено с огън; така и хлябът на общението не е обикновен хляб, а съединен с Божеството. Но двете не правят едно естество. Разбира се, едното принадлежи на тялото, а другото – на съединеното с него Божество. Затова и едното, и другото заедно не са едно естество, а две.

Тялото и Кръвта Христови преминават в състава както на нашата душа, така и в състава на нашето тяло, без да намаляват и без да се унищожават. Те не излизат от тялото заедно с остатъците от неусвоената храна (това да не бъде!), а проникват в същността ни и стават нейна охрана, защита от всяко зло, очистване от всяка нечистота. Ако Тялото и Кръвта Христови забележат неочистено злато, очистват го, като го изпитват чрез огън, за да не бъдем осъдени със света в бъдещия век. Защото те очистват чрез болести и всякакъв вид плашещи произшествия, както и казва божественият апостол: "Ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени; а бидейки така съдени, от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света" (1Кор. 11:31-32). Тъкмо това има той предвид, когато казва, че този който се причастява с Тялото и Кръвта Господни "недостойно, той яде и пие своето осъждане" (1Кор. 11:29). Като се очистваме в Причастието, ние се съединяваме с Тялото на Господа и Неговия дух и ставаме тяло Христово.

Затова да започнем с всички сили да се пазим да приемаме Причастие от еретици, нито да им даваме. Защото Господ казва: "Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините" (Мат. 7:6), за да не станем участници в изопаченото им учение и в тяхното осъждане. Защото, щом като несъмнено става съединение с Христос и един с друг, значи несъмнено по съгласие ние се съединяваме и с всички ония, които заедно с нас се причастяват. Защото това съединение става доброволно и не без нашето съгласие. И всички ние сме "едно тяло", защото "се причастяваме от един хляб" (1Кор. 10:17), както казва божественият апостол.


Светите Тайни се наричат божествени Дарове, защото ни се дават съвършено даром, без никакви заслуги от наша страна. Господ вместо да ни наказва за безбройните беззакония, извършвани всеки ден, всеки час и минута, и да ни предава на духовна смърт, в светите Си Тайни ни дава прошка на греховете, освещение, мир на душевните сили, изцерение и здраве на душата и тялото, и всякакви блага – единствено и само заради нашата вяра. Щом като Владиката Христос ежедневно даром ни дава да приемем Самия Него, да вкусим божествените Му Тайни, то не трябва ли и ние без отлагане да даваме даром тленните блага: пари, храна, дрехи – всичко, за което ни помолят? И как може да негодуваме срещу тези, които даром ядат хляба ни, когато самите ние даром вкусваме безценните и безсмъртни Тяло и Кръв Христови? "Всекиму, който ти проси, давай, и от оногова, който взима твое нещо, не изисквай назад" (Лук. 6:30).


Веднъж, когато светият игумен Сергий извършвал божествена Литургия, Симон видял как небесен огън слязъл върху светите Тайни в момента на тяхното освещаване. Този огън се местел по светия престол, като озарявал целия олтар и обкръжавал светата Трапеза и свещенодействащия Сергий. А когато преподобният искал да се причасти със светите Тайни, божественият огън се свил като някаква чудна пелена и влязъл в светия потир. Така Божият угодник се причастил с този огън без да се изгори, както някога горяла неизгарящата къпина... Ужасил се Симон от това видение и стоял в трепетно мълчание. Но не останало скрито за преподобния, че ученикът му се е удостоил с видение. След като се причастил със светите Христови Тайни, той се отдръпнал от светия Престол и попитал Симон: "От какво така се уплаши духът ти, чедо?" А Симон отвърнал: "Аз видях благодатта на Светия Дух да действа в тебе, отче!" И смиреният авва му заповядал: "Внимавай, на никого не казвай за това, което видя, докато Господ не ме призове от този живот".


Св. отци учат, че демоните най-много се страхуват от три неща: от Тялото и Кръвта Христови, от богоявленската вода и от кръстния знак. Затова ще се причастяваме по-често, но ще се причастяваме достойно, т.е. с истинско покаяние, по-често ще пием богоявленска вода и ще се поръсваме с нея и, накрая, винаги ще се молим със съкрушено сърце и ще се ограждаме с кръстния знак. И тогава не ние ще се страхуваме от бесовете, а бесовете ще се страхуват от нас, защото, намирайки се в благодатно единение с Христа, ще имаме у себе си извор на несъкрушима сила и божествена радост.

Последна промяна от Славян на чет яну 14, 2010 8:46 pm, променено общо 1 път.
Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

Родината

Мнениеот Славян » съб яну 02, 2010 3:17 am




'Православният национализъм е най-големият им кошмар' ме въведе в Православие.бг и Форума му, чрез търсене в Гугъл.

Ето какво:

Жалбите на майките
от Иван Вазов

И жените ме спираха да ми разказват тъгите си. Те плачеха и се удряха в гърдите, а аз не можех никак да им помогна.
Мак Гахан

І

Чужденецо милостиви,
Бог ли те прати при нас,
наште мъки зли, горчиви
да ти кажем в тоя час?

Виж ти нашите неволи,
как лейм сълзи като град,
как сме болни, как сме голи,
как умираме от глад!

Аз бях майка с три дечица
като ангели наглед,
имах щерка хубавица,
мила като майски цвет.

Имах къща, имах стреха,
тих прекарвахме живот,
трудът беше ми утеха
и децата ми - имот.

Но дойдоха зли душмани!
Чужденецо, аз видях
тук децата си изклани
и дома си в дим и прах.

И останах да чернея
тук без хляб и без въртоп,
и се чудя как живея
в този свят, тоз черен гроб!

ІI

Ти дойде да ни обидиш
(харен гледаш се човек),
ох, тез рани, що ги видиш,
имат ли, кажи ми, лек?

Чужденецо, обади ми
нейде мислят ли за нас?
Ох, това, що тук търпиме,
има ли го и по вас?

Кой дойде да обезчести
челядта ви там пред вас,
да отрови, озлочести
живота ви в един час?

Имал ли си щерка млада
и която ти видя
в кръв обляна като пада?...
Имал ли си ти деца?

Дали нявга ги изгуби,
както ги изгубих аз?
Знайш ли как се мъчи, скуби
майчинто сърце у нас?

Има ли и там да палят,
да убиват, да пленят,
черкви Божии да калят
и селата да горят?

Болни в гроба да заравят,
старци живи да пекат,
трудни майки да разпарят,
та деца им да секат?

И по вашите чужбини
мъка има ли такваз?
Чужденецо, обади ни
турци има ли по вас?


Мили християни родиномразци,

Защо Византия, както я зоват историците постфактум, е дала най-много светци изобщо някога?
Защото там става проникването на Родината от Вярата!

Защо ни спаси Христос?
Защото е Богочовек!

Сам Той издигна земята до Небето, затова не смейте да хулите, коя да е Родина, в която е узаконена Св. Православна Вяра, и който Народ е давал Светители, Мъченици и Герои!

Неслучайно в Молитвеника има "Молитва за Отечеството и народа", "Обща молитва във време на война", "Молитва за близките ни, които са на война" и молитви на войник "В мирно време" и "Във време на бран".
Научете си урока!

Слава Богу за всичко!


Женската умряла,
мъжката къде й?
Котка я хванала.
Костите гризе и.

А пилците бедни
кой ще ги погледне?
Незнам,
горко пилци вам!

***

Без овчар, без куче,
стадото стои.
Вълкът кръв да смуче
тамо се върти.

Кой ще да закрили агънцата мили?
Незнам,
горко, горко тям!

***

Майката убита,
обесен мъжът.
В къща мразовита,
децата реват.

Кой ще се накани
за да ги нахрани?
Незнам,
горко, дяца вам!

***

Мъртъв е юнакът,
левът е без мощ.
Изново читакът
точи своя нож.

Ами кой ще стане
робите да брани?
Незнам,
горко братя вам!

Иван Вазов




ЕС е отдавна налазен от турците - милионите бивши гастербайтери в Германия, също така в Холандия и Белгия... Даже неотдавна туркиня спечели някаква Мис корона в Холандия. На юг пък Испания и Франция за захапани от маври (араби)...

И като казваш азиатци - не това е обидното:
Нали Империята на Василевса е била разположена преимуществено на Анатолия (да днешна азиатска Турция, известна като Анадола), и там е било земя на култура, и са просияли безчет светители!
Нали Сасанидска Персия е била земя на култура и величие, макар и с дуалистична вяра!

Това което съсипва Втория Рим е:
1) Греховноста.
2) Номадските народи Араби и Турци, в ролята на бич Божи, за да очистят християните от греха!
http://www.pravoslavie.domainbg.com/20/ ... bstvo.html

И нима арабите не са били приели Христа, и не са давали светители, в това число св. Йоан Дамаскин!
И ето - не е бедата в номадските народи - а в все по стягащата се хватка на Врага над света, като кулминацията ще е Антихриста, а една от първите стъпки е била - Лъжепророковата Мохамедова вяра!
Тя, която се пъчи, че е Авраамова вяра, наред с Юдаизма (който е отпаднал) и Християнството (което е разсечено на парчета от Врага), точно тя затисва и прегазва Христовата Вяра - в територии, население, светини - и показва всъщност колко дяволска е!

Где е люлката на Св. Православна Вяра сега, когато са затрити и Рим и Константинопол?

Третия Рим, който ако и да бе сразен от зародения от Западните еретици Октомврийски метеж, сега е отново на крака:

Затуй си ти прочута, славна
и друга нямаш с тебе равна;
затуй обхващаш полусвет
- царства, народи, океани
- и нямаш изглед, край и чет;
затуй те Бог до днес отбрани
от толкова беди, душмани;
затуй можа да съкрушиш
Мамая Хан и Бонапарта,
затуй врага си ти страшиш,
кога те гледа и на карта,
затуй зовеш се ти Света,
затуй те любим кат баща
и чакаме като Месия:
Затуй си ти Русия!
Последна промяна от Славян на чет яну 14, 2010 8:59 pm, променено общо 1 път.
Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

Сатаната

Мнениеот Славян » съб яну 02, 2010 3:20 am




Любезни Етер,

Чети и трепери:

"Ето пример за това, как по сетивен начин е встъпила в контакт с невидимия свят основателката на агни-йога Е. И. Рьорих: "Това се случило някъде между 1907 и 1909 г. Вечерта тя останала сама и рано легнала да спи. Събудила се внезапно от много силна светлина и видяла в спалнята си озарена от ярко сияние фигура на човек се необикновено красиво лице. Всичко било наситено с такива силни вибрации, че първата мисъл на Елена Ивановна била мисълта за смъртта. Но скоро тая мисъл отстъпила, сменила се с необичайно, несравнимо с нищо присъствие на Висша Сила. Така станало посещението на Учителя на Е. И. Рьорих" (цитира се по ръкописа на непубликуваната книга на Беликов "Духовната биография на Н. К. и Е. И. Рьорих").

Явления от такъв род са добре познати на православните подвижници. Ето какво се случило в Оптина пустин, когато там живял преп. Амвросий Оптински. "Имаше пристройка, където живееше един инок - разказва оптинският старец схиархимандрит Варсонофий. - Веднъж с него се случи следното - след вечерното правило той видял, че в килията му седи някакъв човек на преклонна възраст и му говори: "Защо си тук, защо си губиш времето, върни се към предишните си занятия, там ти ще принесеш много повече полза и получавайки добра заплата, ще си живееш за свое удоволствие..." - "Но как да си тръгна оттук? Вратите на скита са заключени здраво". - "Ти не се безпокой за това, само пожелай и аз в един миг ще те пренеса. Пред портата вече стои впрегната тройка". - "Но кой си ти? Да не си демон?" - "Да". - "Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме, грешния!" - възкликнал ужасеният инок и злият дух изчезнал. Било около 12 часа в полунощ, когато той дотичал при отец Амвросий и му разказал за случилото се. "Да, страшно видение си имал - казал старецът, - при теб е идвал осемлегионният демон, който почти винаги убива тоя, на когото се явява". - "Как тогава се спасих?" - "Господ ме извести, че си в опасност - отговорил о. Амвросий - и аз застанах на молитва, а на тебе Господ ти напомни за страшното и славно Свое Име, от което треперят адските сили" (2, стр. 20-21).

За съжаление Е. И. Рьорих не си е спомнила това страшно и славно Име, не се прекръстила и не прекръстила дошлия, не го призовала към молитва и не запитала твърдо: "Кой си ти?" (което светите отци препоръчват да се прави в такива случаи (5, т. 3, стр. 38-53). Редом го нямало и преп. Амвросий, за да се моли за нея. В гордостта си тя сметнала, че е достатъчно съвършена и напълно достойна за божествено видение, не се усъмнила в него и паднала в прелест, като станала оръдие и проводник на демоничните сили. "Дяволът дошъл веднъж при един старец, преобразен и в много светлина, и казал: "Аз съм Христос". Старецът затвори очи и казал: "Аз съм недостоен да гледам Христа, Който Сам е казал: "защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина" (Мат. 24:5). Като чул това, дяволът изчезнал, а старецът прославил Бога... И това трябва да знаеш, че понякога бесовете се разделят: първо идват при тебе в своя собствен вид, а след тях - други, като ангели, като че ли в помощ за тебе" (5, т. 3, стр. 47)."


Хич не се чуди, мила, хората от света, никак не се борят против дявола, наопаки даже се хвърлят в обятията му (по-право в лапите му), чрез безчет, уж невинни дейности, та в реда на нещата е да са поробени от него, и да изпълняват, където, когато, каквото трябва, против хората от Христа.

Трябва да знаеш трите степени на борба на Дявола, срещу противостоещите му християни:

1. Чрез хората - било то със съблазни, уговорки или заплахи.
2. Чрез явяване на бесове - в съща или прикрита форма.
3. Чрез физически тормоз от бесове - за справка св. Антоний Велики.

Слава Богу за всичко!


Сеячи малко, против Антихриста
уви, жалко,
а земята камениста,
плевели много, слънцето пече
и птиците черни връхлитат из мрачното небе.
Последна промяна от Славян на чет яну 14, 2010 9:12 pm, променено общо 1 път.
Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

Светиите

Мнениеот Славян » съб яну 02, 2010 3:22 am

Последна промяна от Славян на чет яну 14, 2010 9:18 pm, променено общо 1 път.

Върни се в “разни”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта