Как да преодолея загубата на брат ми?

обсъждане на всякакви въпроси
Тъга
Потребител
Мнения: 8
Регистриран на: вт яну 19, 2010 9:28 am

Как да преодолея загубата на брат ми?

Мнениеот Тъга » вт яну 19, 2010 11:35 am

Здравейте, мили хора! Почина братчето ми, много ми е тежко задушавам се. Нека тук споделяме за загубата на близки хора. Аз вече нямам желание за нищо. Помогнете ми.
Nadeto
Потребител
Мнения: 13
Регистриран на: пет юни 05, 2009 11:49 pm

Re: Как да преодолея загубата на брат ми?

Мнениеот Nadeto » вт яну 19, 2010 12:29 pm

Здравей!
Искрени съболезнования...макар и да знам, че това не намалява болката - тя изгаря.
Но мога да ти разкажа това, с което наскоро се наложи да се запозная. Дано ти помогне.
Може би знаеш, че за починалите ни близки можем (и би било дори много добре) да четем Псалтира. Той се чете до 40 ден ежедневно - като първите 3 дни непрекъснато,а по-нататък до 40 ден - по 12 часа на ден.Това е максимум разбира се и със сигурност е необходима помощта на повече хора - сам човек не би могъл да чете непрекъснато. Четат се 20-те катизми поред, като след всякя "слава" се чете заупокойната молитва - това е обяснено в последните странички на Псалтира (само че в отделното издание - на Зограф или Св.Лука; в Библията са само отделните псалми). Когато ние го четяхме за моя близка беше така: един започва,чете колкото има възможност,после казва (или се обажда по телефона както беше в нашия случай) до коя катизма е стигнал и продължава друг - важно е да се четат подред. Самите псалми можеш да четеш и седнала, само на "славите" и заупокойната молитва ставаш. Като минеш целия Псалтир започваш отначало - кръговрат.
Това четене облекчава. За душата на починалия е голяма помощ - то гони бесовете и помага в митарствата. То е твоята любов към брат ти, която не го оставя и го утешава и след смъртта.Това е реална помощ. Защото Бог вижда твоята силна любов и дарява Милост - не само на неговата,но и на твоята душа. Защото Псалтирът "действа обгарящо на бесовете" на унинието, които нападат теб. И лека полека пред теб ще се разгъне една цялостна картина - ти се бориш за душата на брат си и върху теб ще дойде Благодат. А когато Тя дойде ще ти стане по-леко на душичката.
Другато нещо са панахидите - оптимално-всяка събота. Иначе на 3,9,20 и 40 ден. Това то пише и в книжките-какво да сторим за починалите.
Това е от мен. Може да ни кажеш името на брат си за да го споменавам в часната молитва, предполагам и други тук биха го направили.
Прегръщам те. Бог да е с теб!
Дон Кихот
Потребител
Мнения: 687
Регистриран на: пет ное 06, 2009 8:43 pm

Re: Как да преодолея загубата на брат ми?

Мнениеот Дон Кихот » вт яну 19, 2010 1:01 pm

Руска традиция е да се чете Псалтира, но това се прави между смъртта и погребението през цялата нощ. Бих препоръчал да се прочете бавно Евангелието от Йоан 11 глава. За да се избегне фиксирането върху загубата, трябва физическа работа (особено чистене на сняг), посещение на концерт, театър, опера, кино, дори на курорт. Ако помните Чернобил, след катастрофата много украински деца обиколиха България с рейсове, за да сменят впечатленията и да се разсеят.
Nadeto
Потребител
Мнения: 13
Регистриран на: пет юни 05, 2009 11:49 pm

Re: Как да преодолея загубата на брат ми?

Мнениеот Nadeto » вт яну 19, 2010 1:42 pm

Потребителски аватар
Мария
Модератор
Мнения: 1471
Регистриран на: пон дек 11, 2006 11:34 am

Re: Как да преодолея загубата на брат ми?

Мнениеот Мария » вт яну 19, 2010 1:50 pm

Тъкмо сутринта си мислех, че останалите тук на земята имат това "предимство" да се молят за близките си покойници. Истинска помощ е, реална.
Тъгичке, колко е било голямо братчето ти. :(
Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

Re: Как да преодолея загубата на брат ми?

Мнениеот Славян » вт яну 19, 2010 1:58 pm

refab
Потребител
Мнения: 1164
Регистриран на: пон окт 09, 2006 7:25 pm

Re: Как да преодолея загубата на брат ми?

Мнениеот refab » вт яну 19, 2010 2:50 pm

Ето и тук има текст по въпроса:

Тъга
Потребител
Мнения: 8
Регистриран на: вт яну 19, 2010 9:28 am

Re: Как да преодолея загубата на брат ми?

Мнениеот Тъга » вт яну 19, 2010 3:45 pm

Много Ви благодаря, че се включихте. Той се казваше Георги, и беше на 39 г., а аз съм по-малка от него със седем години. Затова писах братче, защото ми беше най-добрия Приятел, утеха и опора за всичко. Много се разбирахме беше много добричък и към близки, и случайни. Много Ви благодаря !refab сега ще прочета това, което си изпратил.
Потребителски аватар
Чехълче
Модератор
Мнения: 2032
Регистриран на: нед дек 20, 2009 1:49 pm

Re: Как да преодолея загубата на брат ми?

Мнениеот Чехълче » вт яну 19, 2010 7:34 pm

Тъга, моите съболезнования. Моли се, Бог може всичко.
Дон Кихот
Потребител
Мнения: 687
Регистриран на: пет ное 06, 2009 8:43 pm

Re: Как да преодолея загубата на брат ми?

Мнениеот Дон Кихот » вт яну 19, 2010 8:17 pm

Дайте да говорим сериозно. Всъщност смърт няма, защото във вселената нищо материално или духовно не изчезва, а преминава в друга форма на битие. Животът е вечен и безкраен. Както пишат гностиците, плътта (сома) става гроб (сема). Атомите и молекулите на тялото преминават в земята, оттам в растенията, в животните, пак в хората и т.н. Един мой любим пример - руски инженер е изчислил, че във всяка чаша вода, която днес пием, има около 13 000 молекули от тялото на Христос. А човешкият дух се връща при Бога, Който го е дал (Еклесиаст 12:7).

За тези, които се съмняват в следсмъртното съществуване на душата, много ценна е класическата книга на Реймънд Мууди "Живот след живота". Може да се свали оттук:

http://www.biblioteka-bg.com/index.php? ... d&cid=2181

Приятно четене!
Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

Смърт и Живот

Мнениеот Славян » вт яну 19, 2010 8:40 pm

Последна промяна от Славян на вт яну 19, 2010 8:41 pm, променено общо 1 път.
sanata
Потребител
Мнения: 194
Регистриран на: пет ное 21, 2008 10:26 am

Re: Как да преодолея загубата на брат ми?

Мнениеот sanata » вт яну 19, 2010 8:41 pm

Здравей Тъга, всъщност относно смъртта на братчето ти няма никаква тъга, първо защото както каза и Дон Кихот, смърт не съществува и второ, ако той е бил праведен е вече в Рая. Лошото е, ако не е познавал Господа, и ако е умрял в грехове, ако е така, тук идва и твоята задача - непрестанно изпълнение на задълженията относно починалото ти братче. Най - важното от всички задължения е молитвата, всичко останало го има в православната литература, купи си и чети, а не пренебрегвай също така и нашите свещенослужители. Разбери най - важното: ние сме никои, ние сме в Божиите ръце и Бог прави с нас каквото си поиска, Той ни ражда и Той ни взима от тази земя, когато си поиска, но най - прекрасното от всичко е, че нищо не се губи, дали ще живееш на тази, или другата земя няма значение, живей на тази земя така, че да наследиш вечния живот и ако искаш там да бъдеш заедно с твоето братче се моли за него и живей Богоугодно и ще видиш Рая още тука на земята.
П.П. Започни да изучаваш врага, кой е той, как ни напада и как иска да ни унищожи. Без да изучиш врага не можеш да водиш война с него, винаги ще те побеждава.
Айде, ако има нещо питай, всички сме насреща.
Смъртта на брат ти е повод за твоето духовно раждане, нали знаеш, когато зърното умре, дава много плодове, ако не умре, остава си само.
Тъга
Потребител
Мнения: 8
Регистриран на: вт яну 19, 2010 9:28 am

Re: Как да преодолея загубата на брат ми?

Мнениеот Тъга » ср яну 20, 2010 8:49 am

Мили хора, когато ви чета ми става малко по-леко, защото аз също си мисля, че не може всичко да свърши просто ей така. Аз също си мисля, че духа му е жив, и е с мен защото аз ще си го нося в сърцето до край. Благодаря ви за съветите. Признавам си, че досега не съм вършила лоши неща на никой според мен, но не съм чела или пък ходила често на църква, но нещата ще се променят. Много ви благодаря!
Потребителски аватар
Мария
Модератор
Мнения: 1471
Регистриран на: пон дек 11, 2006 11:34 am

Re: Как да преодолея загубата на брат ми?

Мнениеот Мария » ср яну 20, 2010 12:09 pm

Дон Кихот
Потребител
Мнения: 687
Регистриран на: пет ное 06, 2009 8:43 pm

Re: Как да преодолея загубата на брат ми?

Мнениеот Дон Кихот » ср яну 20, 2010 1:11 pm

Много важно е, когато се погребва близък и скъп човек, да се присъства на опелото и да се отиде на гробищата, за да види спускането на ковчега с тялото. Моята майка умря сравнително млада от рак. Това се очакваше от месеци, но се случи така, че в момента на смъртта й бях на конференция в Гърция (почти едновременно с нея умря и Майка Тереза). И досега аз не мога да отида да гроба и да повярвам, че тя е починала. За мен тя я жива. В САЩ говорих с една психоложка, която ми каза, че това се дължи на неучастието ми в погребението и на пропуснатата възможност за преживяване на раздялата, което дава катарзис.

Върни се в “разни”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост