Защо убиец на 52 български рода е светец, а Левски не е ?

[Urban]

По темата според мен е говорено много и все пак сякаш се пропуска най-важното.
Ако не е бил Св. Борис България е нямало да оцелее по време на турското робство! т.е. Убивайки няколко стотин души, той е спасил милиони в последствие и е съхранил нашия православен народ от асимилиране.
Вечна му памет. :angel:

[mirqnin]

Ако някой взриви нарколаборатория и ликвидира 5-6 мутри, като с това напрактика спаси съдбите на стотици хора, горе като герой ли ще бъде посрещнат или като убиец?

[ТодорК]

[zmianatz]

[ven4e]

[ven4e]

[mirqnin]

[mirqnin]

[ТодорК]

[mirqnin]

Тук се сещам за една, мисля, будистка притча. Вървят един учител и ученика му и виждат една жена да се дави. Учителят казва на ученика:
- Няма ли да й помогнеш?
- По-добре да не се намесвам, нейната карма е да се дави в това езеро в момента. Отговорил ученикът.
Тогава учителят му казал:
- А може би твоята карма е да я спасиш, а нейната карма е просто да си намокри дрехите.

[Urban]

Мъдростта на повечето участници е похвална.
И темата вече е изчерпана.
Бог е дарувал на св. Борис тежък кръст и той е понесъл бремето на тази отговорност с достойнство.
Няма съмнение, че е светец.

[Molecule]

[small axe]

Молекула, чети подписа си по-често, особено втората част..

[ven4e]

Всъщност има доста резон в изказването на Молекула. Можем ли да сме винаги сигурни каква е Божията воля? Заповедите ги знаем, но понякога те сякаш влизат в противоречие една с друга и е грешка да алармираме за едната, а другата произволно да вземем за второстепенна, защото е казано "несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото" (Лука 16:10). Има един класически пример за човек, чиято съпруга е болна и той няма средства да купи животоспасяващо лекарство, аптекарят отказва да го даде и човекът "е принуден" през нощта да разбие аптеката, защото няма време за губене. Дали в този случай да изпълни Божията заповед "Не кради", дали няма да е убийство да остави човека да умре? Понякога лъжата на дявола е в това да се пренебрегне една заповед за сметка на друга, а ако сме попаднали в такава клопка, поне да се покаем и да не осъждаме.

[Gunev]

Точно така. Много е лесно отстрани да съдим... Често има случаи, при които ти се предлагат два избора. И с двата по някакъв начин нарушаваш божии заповеди. Да вземем (пак) св. Цар Борис (нали за него е темата). За мен е относително лесно да си кажа : божието - Богу, кесаревото - кесарю. Какво правим обаче когато аз съм кесаря, пък искам и божието Богу да отдам ? Не е лесно, но трябва да взема позиция и да избера по-малкото зло... За него специално е видно от кореспонденцията му с папата какво му е коствало да вземе тези решения... Ще кажете че има и трети вариант - просто си вдигаш чукалата и оставаш да става каквото ще. Хиените ще вземат властта, и жална им майка на българите. Това разбира се е изключително безотговорно. Знаел е че при такъв вариант държавата ще затъне и е направил каквото трябва... Възхищавам му се. Искал е да се отдаде на Бога (замонашава се) но въпреки това, когато е налага застава като мъж и взима трудните решения. Можем ли да сравняваме неговия подвиг, с този на някой атонски монах (примерно) който цял живот се бори само със собствените си страсти ? И този (вторият) за нас е велик, защото накрая постигнал някакво покаяние ? Не че омаловажавам достиженията на отшелника, но си мисля че истинското християнство се доказва там - в света. Вкарай се в светската мелачка, и ако там успееш дейно да устоиш като християнин, ще получиш венец. Вярно, може да се оцапаш, но това се случва на тези, които работят, които се борят. Ако съгрешиш - имаме Ходатай. По-добре да съгрешиш действайки, отколкото да си останеш "праведен" в бездействието си, в някакъв измислен твой си праведен (но пасивен и изолиран) свят. Това си е мое "частно" мнение.
Аз съм си разсъждавал и по други сценарии. Примерно за нашите владици и ДС. Представете си, идва агента и ти представя нещата така : или сътрудничиш, или ще намерим начин да те "махнем". За мястото ти чакат други, които са готови да съдействат. В такъв случай не е ли по-добре да се съгласиш и да им съдействаш формално, отколкото да оставиш някой безсъвестен кариерист да дойде на твоето място и да омаже тотално нещата. Не казвам че е било така. Не съм бил там тогава и нямам представа, само си разсъждавам по принципни положения...
Понякога на нас, които отговаряме само за семействата си ни се налага да правим компромиси, които ни мъчат. Мислил съм си, ако не дай си Боже се стигне до някаква война, и там трябва да убивам човеци заради някаква (далечна от мен) политическа кауза... Като че ли предпочитам директно да ме гръмнат, отколкото да убивам мъже, дето и тях майки са ги кърмили... Ако обаче някой застраши по някакъв начин дъщеричката ми или жена ми... Отстрелвам го одма без въобще да се замислям...
Ето какви дилеми си имаме ние малките, а представете си какво е да отговаряш за цяла държава...