Как заставате пред икона?

[Славян]

Здравейте съфорумци!

Нека проверим:

Как заставате пред икона?

Нека видим какво е за народа иконата?
За да видим вярваме ли, или обредуваме? Прозорец ли е за нас иконата, или кепенец? Вълнува ли се душата, или леденее сърцето, което е Неръкотворен Храм Божи?

На пречистия Твой образ се покланяме, Благий!

[Ника]

Заставам с надежда Бог да разруши каменното ми сърце, да ме омекчи спрямо Себе си, спрямо вечноста. Да чуе молитвата ми и да ми помогне.

[Асен]

малко офф:
Ника, развесели ме рано сутринта с това "каменно сърце". Остави това себевглеждане и прекалена самокритичност, защото от страни погледнато съвсем не е така както мислиш са себе си! :thumbup:

[Ника]

Е, може и да лукавя. Само Бог знае. Бъдете милостиви към старата грешна жена.

[Асен]

Не лукавиш, а се себевглеждаш прекалено, мисля :angel:

[Ника]

Е, пуста суета. Бог с нас!

[Асен]

:D Амин! Бог с нас, но и ние с Него wink:

[Paladin]

Пред иконата заставам смирено.
Мисълта трябва да е насочена към светеца, изобразен на иконата, иначе е безсмислено.
Молитвата трябва да бъде конкретна и искрена.

[Vladislav]

А при кои случаи не е уместно да се целува иконата?

[Славян]

[Чехълче]

Не се целуват и иконите, разположени по Дверите на иконостаса, Царските икони.
И малко да кажа за целувката - тя е благоговейна, целуваме иконата със сухи от каквото и да било устни, не лепим мощни мляскания по бузите на изобразения светец/светица. Не сме и начервосани и разкрасени с други помади и прочие мазила.
НЕ СЕ ПИПАТ иконите по никакъв предлог, не се зареждаме от тях, това си го правим вкъщи, когато бъркаме с вилицата в контакта. :biggrin: Шегата настрани - иконите не са за зареждане и не се докосват с друга част на тялото ни, освен с устни. Покланяме се, като по време на молитвата "Прогони далече от нас духа на празност, униние, властолюбие и празнословие, и ни дай дух на търпение, дух на кротост и смирение, дух на чистота и правда, ..." се пада на колене пред иконата.

[Славян]

[Zahira]

Заставам смирено пред иконата. Не я целувам, рядко посягам да я пипна. Прекръствам се и си казвам молитва наум.

[ivanb63]

Последният път като застанах пред Икони, те някакси оживяха и Иконостасът се оказа, че бил Врата към същността на Светиите. После много трудно се живее, почти никак...
От тогава не съм заставал пред Икони. Страх ме е. Мина доста време. И свещи не паля, страх ме е от Славян да не ми каже, че съм свещопалник... :wink: Но на сериозно: май Светиите нямат нужда от свещите ни, които им палим. По-скоро ние трябва да си запалим един Огън на една Свещ Вътре в Неръкотворния Храм. И да молим някой Светия, да ни помага да поддържаме Огъня й Чист и Ярък, та да го опазим такъв, докато застанем пред Бога.

[Vladislav]

Благодаря за разяснениеята. Имам още едно питане. На какво се дължи практиката руснаците да допират челото си до иконата, след като я целунат. Не искам да въвеждам съфорумците в изкушение, но аз целунах икона след едно такова челосване, и си представих как нечие нечисто чело остава мазно петно върху стъклото, и аз трябва да целуна това стъкло. Но за тях това е редовна практика.