За вдъхновението

[ioio]

Тук има много поети и творци и един разговор и споделяне на опит, една формулировка, каквато не успях да открия на този феномен, ми се струва ползотворен дебат. Като изключвам двете крайности.
1 "Вдъхновението", означаващо, че лично Бог диктува нещо някому.
2"Вдъхновението" на Коцето-Калки, който казва "Аз не работя, а творя" в пиесата на Б.Илиев, която нямам желание да гледам.

[ven4e]

Тази статия напълно отразява виждането ми за разглеждания феномен, но въпреки че цялата е хубава, имах вдъхновение да преведа една малка част (и леко да я видоизменя, защото авторът най-вероятно не е вярващ):
За да намерим вдъхновение, трябва да изпитваме възхищение и любов към природата, защото нашият свят е продукт на великото творчество не само на хората, а и на Бог (в оригинала - на цялата Вселена).

[ioio]

Венче, това за което пишеш е ЕСТЕСТВЕНОТО БОЖЕСТВЕНО ОТКРОВЕНИЕ - природата. Ние всички го виждаме, но не всички се вдъхновяваме.
Осмивайки соц. поетите на времето, бях написала следното стихче:
Седнал там на пън
в мъглявината,
от едната лапа – смуче мас,
а с другата – лови мухи
и лапа./яде/

ЗА това също не става дума. Когато някой на всяка цена е решил да пише и се чуди какво да стъкми. Онова състояние, неизразимото, при което без да имаш каквото и да е намерение, все пак пишеш. Ти със сигурност си го усещала, личи си от написаното от теб. Незабравимото, прекрасното усещане. За него става дума.
Очаквам и други поети да се отзоват.

[ven4e]

[ioio]

Да. Но в последно време се замислям дали ВДЪХНОВЕНИЕТО не идва от ВДЪХВАНЕТО на живот, от диханието на БОГА при сътворението на човека. И дадените му тогава и по този начин творчески възможности.

[preacher]

Дали нещо е вдъхновено от Бог, според мен може да се разбере като се вникне в същноста на написаното и се види живота на човека, който го е писал. Ако то няма никакви връзки с християнството и живота на човека не отговаря на Писанията, то тогава не е боговдъхновено.

[ioio]

Мисля, че у всеки има от това дихание на Бога и творчески потенциал, но ако не го пазим като най-голямата скъпоценност, идва затлачването и възможността за реализацията му се губи и отпада.