Здравейте
Re: Здравейте
каноли, аз, за себе си считам, че почти винаги, да не кажа направо - винаги, съм в състояние на някаква степен на духовна прелест ( вж. : http://www.pravoslavieto.com/docs/prelest.htm)! Ти как се преценяваш от тази гледна точка, която е обяснена в статията, към която давам линк?... Предполагам, че като човек, който обича дискусиите и, предполага се, коректността в тях, ще отговориш достатъчно конкретно на въпроса! :)
Re: Здравейте
"С такъв вид духовна прелест са свързани три страсти: неверие, коварство и нехайство. Те се пораждат една друга и взаимно се поддържат. Неверието е учител на коварството, а коварството е спътник на нехайството, което води до пълна леност."
Сега, нека да вмъкна малко уточнение:
Почти винаги се намирам в състояние на душевен комфорт, в мен почти винаги има искрицата щастие, само защото съм жив и съм тук. Но при мен няма коварство и нехайство, както пише в текста. Дори като "неверник" аз не съм лош човек, когато мога да помогна на изпаднал в беда го правя - стига да поиска, защото вярвам, че непожеланото добро нанася повече поражения. Просто не вярвам в греха, защото няма пред кой да съм грешен. Дори и да усещам, че съм сбъркал някъде - просто си прощавам и продължавам напред, защото не е много добре да зациклиш в миналото, вместо да гледаш настоящето, където можеш да поправиш всяка грешка. Вината е нещо ужасно, нанася много поражения върху тялото и душата - затова... просто не я изпитвам - за каквото и да е. Аз съм ампутирал вината у себе си, като естествено си давам сметка за всичко което правя. Просто когато съм сбъркал - при възможност поправям, ако не ми се удаде такава възможност - гледам за вбъдеще да не допускам същата грешка.
Надявам се че изясних позицията си по въпроса.
Сега, нека да вмъкна малко уточнение:
Почти винаги се намирам в състояние на душевен комфорт, в мен почти винаги има искрицата щастие, само защото съм жив и съм тук. Но при мен няма коварство и нехайство, както пише в текста. Дори като "неверник" аз не съм лош човек, когато мога да помогна на изпаднал в беда го правя - стига да поиска, защото вярвам, че непожеланото добро нанася повече поражения. Просто не вярвам в греха, защото няма пред кой да съм грешен. Дори и да усещам, че съм сбъркал някъде - просто си прощавам и продължавам напред, защото не е много добре да зациклиш в миналото, вместо да гледаш настоящето, където можеш да поправиш всяка грешка. Вината е нещо ужасно, нанася много поражения върху тялото и душата - затова... просто не я изпитвам - за каквото и да е. Аз съм ампутирал вината у себе си, като естествено си давам сметка за всичко което правя. Просто когато съм сбъркал - при възможност поправям, ако не ми се удаде такава възможност - гледам за вбъдеще да не допускам същата грешка.
Надявам се че изясних позицията си по въпроса.
Re: Здравейте
"То дали вярваш в греха или не не значи нищо."
Гравитацията, за разлика от вашия бог може да се докаже неоспоримо. Сравнението ти е неточно.
Гравитацията, за разлика от вашия бог може да се докаже неоспоримо. Сравнението ти е неточно.
Re: Здравейте
Във видът в който си го представил - да отричам.
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 3 госта