Смирението и Истината

[Жоро]

Колко важно е за вас да докажете, че сте прави?
Как разбирате кога да премълчите в смирение и кога да застанете зад Истината?

Смятате ли, че ако спечелите спора Истината е застанала на ваша страна?

Варвате ли, че ако сте доказали на противника, че не следва истината това ще ми помогне да я последва? Колко пъти до сега ви се се случвало някой да ви докаже, че не сте прави и вие да приемете съвета?

Кога по често сте променяли решенията си, когато някой дойде с любов, смирение и гружи или с железни аргументи?

Намирате ли мъланието за злато?

Дано въпросите ви са инересни. Ще ми е интересно да чуя различни мнения.

[Eleazar_Levi]

[ioio]

[Ника]

[small axe]

[peter kostov]

Oсновната идея относно смирението е не да се допитваш до чужди мнения , които в повечето случаи преследват своите скрите мотиви, дори и при най-близкитети ти хора, а да запазиш вътрешната си себеоценка реална или с други думи да не се надценяваш. Останалото са празни приказки на древно-гръцки мислители :biggrin:

[Дон Кихот]

[Vital]

[Чехълче]

Не ми е особено важно да доказвам нещо някому. Единствено, когато някой хули Бога не мога да остана съвсем безучастна, но и тогава го оставям на заблудите му след кратък и неползотворен спор. Всеки има право да си чупи главата...

Винаги съм готова да дам насока, но не и да притискам.

Винаги допускам, че е възможно да бъркам, освен ако не се отнася до догми, които така или иначе не съм формулирала аз.

Далеч съм от мисълта, че ИМЕННО МОИТЕ думи са обърнали някого и той взел, че станал християнин...Ако това се случи, ще съм сигурна, че съм била просто последната капка, напълнила чашата му и обърнала везните в полза на вярата му.

Избагвам да давам съвети и да изказвам крайни мнения...Всеки си знае грижите...

Ами да - мълчанието е злато, но не и когато си си мълчал, когато някой пред теб е тъпкал Истината. Тогава е малодушие.

[Зограф]

Чехълче, много добре си го казала и се присъединявам на 100% към написаното от тебе!

[tsve]

[Чехълче]

[Жоро]

[tsve]

[Зограф]

Ще се опитам да допълня Жоро, като подкрепям всичко казано до тук, със светоотеческото учение за истината, където характерна черта е отъждествяването на истината в буквален смисъл с Бога /Виж. св. Григ.Нис."За жив. на Мойсей" 2,19 ; блаж. Авг."Испов." 4, 16.31/, както казва св. Антоний Велики "Истинската истина" /"и онтос алития"/ в 66-то "слово". Също и Зенон Веронски във втория си "Трактат"/15,2/ казва за Бога на латински, че Той е "вера веритас". Св. Атанасий Александрийски употребява думата "автоалития" - Истина сама по себе си, а св Иоан Златоуст употребява и термина: "Истина по същност" , ползвана и от Викторин "veritas in quantum essentia". "Бог е Истинска, проста, истинно съща, вечно равна и тъждествена на себе си", казва св. Дионисий Ареопагит. Много добро е и определението което дава блаж. Августин: Бог е "Неизменна истина , без недостатък, без усъвършенстване, без истощаване /намаляване/, без увеличаване, без никакъв нюанс към лъжа, , вечна, постоянна и оставаща вечно нетленна". Макар, че когато говорят Отците за истината като тъждествена с Бога, което предполага, че се отнася по равно и към трите Ипостаси на Светата Троица /подчертано ясно в "Първо слово срещу арианството" на св. Атанасий/, предимно и най-често Истината се отъждествява с Втората Ипостас - Господ Словото - Сина Божий. Ако Бог Отец е "Отец на Истината", а Дух Светий е "Духът на Истината", то Бог Син е "самата Истина". Както казва Ориген: "Утешителят Духът на Истината ни учи на Истината, че тя е Синът" и пак там /в "Срещу Целз"/ пише, че Той е "първообразна същност на Истината" /"и тис алитиас прототипос усиа"/. Св. Григорий Богослов когато говори, че Син Божий се нарича в Светото Писание Истина, допълва: "като единствен, а не множествен по природа, защото Истината е една- единствена, а лъжата е множествена" Истината е.." като чист Печат и истинен Образ на Отца". Бог, бидейки висшата Истина, се явява Причина и Источник на истината за всяко същество, заключава блаж. Августин.