ИСЛЯМЪТ. Православният възглед

обсъждане на всякакви въпроси
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

ИСЛЯМЪТ. Православният възглед

Мнениеот Next » нед сеп 25, 2016 7:39 pm

Книга:

Настоящото издание "Ислямът. Православният възглед" е печатна версия на видеоколекцията на отец Даниил, разпространявана в интернет. В нея авторът в стила на традиционното православно сравнително богословие предоставя критичен разбор на ислямското вероучение, а също и анализира богословските и мистични аспекти на живота и дейността на основателя на исляма - Мохамед. Задълбоченото познаване на Свещеното Писание и Свещеното Предание и ерудицията позволяват на отец Даниил да изгради ярък пример за православна полемика.

Отец Даниил Сисоев помогна на хората да открият и да разберат Истината. Неговата мечта беше проповед за Христа сред всички народи по света. Отец Даниил постъпи като мисионер и проповедник сред друговерците. Сам отецът в едно интервю каза: "В нашия храм са се кръстили над 80 мюсюлмани. Сред тях има татари, узбеки, чеченци и дегестанци". Той откриваше пътя на нравственото и духовното усъвършенстване в условията на съвременния живот и призоваваше да се придържаме към апостолския принцип: "Ако е възможно от ваша страна, бъдете в мир с всички хора" (Рим. 12:18).

Отец Даниил познаваше и обичаше Бога, обичаше с цялото си сърце, с цялата си душа и неговата любов беше истинна, жертвена.

Отец Даниил прие мъченическа смърт за Христос. За всеки православен християнин неделима част от духовния живот е животът в Христа. И това благо дело има в лицето на отец Даниил помощник и молитвеник. За православните той е жив и се моли за всички заблудили се.

Свещеник Даниил Сисоев беше убит на 20 ноември 2009 г. в Москва пред царските двери на храма "Св. ап. Тома" на 35-годишна възраст. Убиецът не е открит и до днес.

В книгата са запазени до голяма степен словоредът и стилистиката на беседите, както са произнесени пред камера.
Изданието е базирано на текста на: Ислам. Православный возгляд, АНО "Духовное наследство", Москва, 2012 г.
Превод и редакция: Зографска света обител.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: ИСЛЯМЪТ. Православният възглед

Мнениеот Next » нед сеп 25, 2016 7:42 pm

Начало на книгата:
I. За исляма

Днec няма да говорим за това, какво въобще представлява ислямът. Необхадимо е, разбира се, да засегнем и тази тема, тъй като много хора въобще не знаят какво е това ислям, знаят нещо за трациононната религия, само за нещата, които говорят добре за нея... Ще разкажем и за това, но също ще кажем и за тези особени течения и форми, който съществуват в днешно време, защото има много хора, които без да разбират реалното положение на нещата, започват да говорят: „Как така, ето мюсюлманите извършват атентати, всички там са терористи", или обратно: „Никой от тях не е терорист, защото определен конкретен мюсюлманин не извършва атентати". Това е свързано с факта, че хората не знаят каква е вътрешната структура на ислямското общество, което на арабски се нарича „умма". Ние можем да оценим точно това религиозно направление от православна гледна точка.

Първо, трябва да кажем какво представлява ислямът. Често, когато говорят за исляма, започват да говорят
за него като за религия. Под думата „религия" подразбират някаква религиозна организация, църква или
секта, където се събират хора, за да се помолят и да решат някакви духовни въпроси.

На практика това не е съвсем така. Ислямът в този смисъл е доста далеч от религията в нашите традиционни представи. Това е много важно да се помни, защото при нас разговорът често се оказва разговор между двама глухи. Когато разговаряме с мюсюлмани, те ни говорят за едно, а ние на тях - за друго. И не можем да разберем другия, защото влагаме съвършено различни разбирания в едни и същи думи.

Ето, неотдавна ми беше направено предложение от един добър човек да приема исляма и ми беше обяснено, защо този човек е приел исляма и защо това е правата вяра. Този, човек ми обсни, че ислямът е правата вяра, защото мюсюлманите не пиянстват, не приемат наркотици, всичките им момичета са девственици, не се допуска разврат и за това ислямът е много добра религия, единствената надежда на цялото прогресивно човечество.

Макар че в действителност това не е вярно, тъй като например 80% от хероина, простете, се отглежда в
земите на исляма... Но по-важното е това, че тук религията се възприема като някакъв земен устройствен
проект. И това е една много характерна за исляма черта. Ако разгледаме с вас ислямските интернет сайтове
ilslam.ru, например, или koran.ru, - ще забележим, че преобладаващото болшинство от представените там
материали са материали за това, как да си устроим живота: за източната кухня, източните пазари; какви са
нормите на шариата относно цължината на брадата; нормите на шариата за дължината на панталоните или
каквото друго там е необходимо - такива неща! Това е някакъв опит за глобално устройство на света въз
основа на авторитета на Бога. В този смисъл ислямът може да се сравни не толкова с Църквата - православна или католическа, а с такива проекти като национал-социалистическо и комунистическо строителство или съвременна глобализация. Именно проект за създаване на някакво царство Божие на земята със земни средства под покрова на Господа Бога.

Освен това, за мюсюлманина по принцип е немислимо разделянето на религията от политиката. Много е важно да се разбере това. Това е една от най-характерните черти на исляма. Лесно е да си представим, например, един православен християнин, живеещ в Америка, сред папуасите на Нова Гвинея, или пък живеещ сред самите мюсюлмани. Т.е. Православието, което при това обхваща целия живот на човека, предполага, че човек може да съществува съвместно с някакъв нееднороден за него ред. Още повече, че за православните това състояние е нормално, защото ние знаем, че Царството Христово „не е от този свят", както е казал нашия Господ (Иоан 18:36) Поради това православният християнин може да остане православен, дори да се намира в антихристиянска обстановка. За нас, разбиpa се, не е нормално, че има такава обстановка, но уви, това очевидно е неизбежното зло дo края на света. Както е казал свети Юстин Филосософ, „ние знаем, че Църквата ще бъде преследвана до края, докато Господ не се върне и не освободи всички нас". Поради това гонението гонението за нас е нещо нормално.

Защо? Защато ние сме чуждо тяло, ние сме представители на Царството Божие на Земята. Ние се
чувстваме, ако щете и диверсанти, изпратени на чужда територия. Поради това има и по-леки или по-трудни
ситуации, но за нас светът е мястото, където можем да съществуваме, без обаче при това да се надяваме, че ще превърнем този свят в Царството Божие със собствени сили. Ние се надяваме, че Сам Бог ще се намеси и ще преправи цялата Вселена.

За исляма това не е така. За исляма служенето на Бога се проявява основно чрез шариата, закона. Този
закон обхваща и религиозния живот на човека, и неговия душевен, духовен и телесен живот, и неговия
обществен живот, регламентира живота в неговото семейство и във всичко останало. Т.е. шариатът предполага някакъв глобален проект, за който най-интересното е това, че почти не включва Самия Господ Бог. В това е най-кардиналната разлика с Православието: ако в Православието всичко се случва със силата на Всемогъщия Господ, то в исляма Господ Бог е като въздухът.

Щe се опитам да обясня. От гледна точка на исляма всички постъпки на човека или на ангела, или на
атома, се извършват лично от Господа Бога, от Аллах. Поради това възниква такова парадоксално явление, че човек е длъжен да прави всичко сам. Поради това, че Бог е прекалено много намесен, се оказва, че почти не остава място за свободата на човека. Малкото късче свобода, която остава за човека — свободата на избора, представлява единствения инструмент, чрез който можем да направим нещо. Това е парадокс, който изцяло определя мирогледа на мюсюлманите.

В този смисъл, човек може да направи всичко, дори да извърши терористичен акт и да смята, че това е добро дело. Защо? Защото това го е направил Аллах - чрез него. Но, от друга страна, той знае, че не може да чака помощ от Аллаха. Защо не може? Защото Аллах прави всичко сам, а ти не можеш да искаш от него, защото си марионетка. Ти имаш само едно малко късче свобода на избора.
Радослав
Модератор
Мнения: 1530
Регистриран на: ср дек 20, 2006 4:11 pm

Re: ИСЛЯМЪТ. Православният възглед

Мнениеот Радослав » нед сеп 25, 2016 10:55 pm

Книгата определено ме заинтригува. Благодаря на Next за публикувания текст.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: ИСЛЯМЪТ. Православният възглед

Мнениеот Next » пон сеп 26, 2016 8:24 am

Книгата е доволно интересна и се изкушавам да цитирам много от нея.
Да не забравя за тукашните владици да спомена едно от най-важните неща:

За мюсюлманина в "земята на войната" джихада (главорязането) е едно от няколкото белега, дали е амуджата в правоверен
:idea:

Главорязането е задължително над атеисти, многобожници (езичници), макар някой полуграмотен може да брои това и за вярващите в св. Троица. Християните може и да запазат живота си, срещу скромната сума от.... 80% от всичките си доходи! При условие на робско послушание.

Сценария е следния: мъже, старци и инвалиди - под ножа. Жени и деца - в робство.

П.п.: Да виждате 1:1 прилика с Ислямска държава?
А, да, по "нашите" медии това ви го спестиха :idea:
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: ИСЛЯМЪТ. Православният възглед

Мнениеот Next » ср сеп 28, 2016 7:33 pm

Най-страшното, което съществува в исляма, е разрешаването на всякакъв грях, освен един - забрана за отстъпване от исляма. Всеки грях, имам предвид по отношение към неверните.

...........

Причините за разпространението на исляма са в това, че християните започнали да постъпват против волята на Бога, протов заповедите, които е дал Господ. Както е казал един светец, ислямът е като бич Божий за ленивите християни. Ето и в Русия - сега, в наше време, когато започнаха активните ислямски терористични актове, когато Русия избра телевизионната дъвка, когато хората масово не искат да живеят по Бога, а поискаха да живеят по своему - пристигна ислямът, дойде ислямското клане! Ето какво е наказанието.

Как да се отнасяме към мюсюлманите? Ние знаем, че всички християни се стараят да бъдат в мир с всички хора по света. В никакъв случай не трябва да обиждаме хората от исляма. Аз, например, съвсем не поддържам карикатурния скандал на Запад. Аз смятам, че мюсюлманите тук са по-прави от западните „приятели". Защото западните карикатуристи искат да издевателстват на религията във всякакъв вид. Те издевателстват и над Христос, и над исляма, над Мохамед, те издевателстват и над Бога въобще. Това е нагло богоборство, което мюсюлманите дори, ако щете, ограничават донякъде. Мисля, че за християните е безполезно да застават на страната на карикатуристите, които оскърбяват мнимите светини на другите хора. Дори и да са мними, това се прави не в името на Бога, а и въобще на християнина не подобава да проповядва по този начин.

При всичко това главното е да помним, че ислямът не е религия, която има нещо общо с нас. Това не е религия на същия Бог като нашия. Това не е религия, която уважава Христа. Тя не уважава Божията Майка. Това е религия, която в края на краищата много силно се отличава от вярата в Откровението и за това всички мюсюлмани са длъжни, разбира се, да приемат Божието Откровение. Защото без него те, безусловно, ще погинат и за мюсюлманите няма никаква надежда, защото те не вярват в Сина Божий. Господ е казал, че ако човек не повярва в Еднородния Син Божий, то той „няма да види живот, но Божыят гняв остава върху него" (Иоан. 3:36).
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: ИСЛЯМЪТ. Православният възглед

Мнениеот Next » пет сеп 30, 2016 4:28 pm

Дано всеки от вас прочете горепосочената книга, но ако все пак, четейки макрирам моменти:

1. Исляма е скаран с науката история - там много библейски (исторически доказани) личности живеят в отместено от своето си време. Чуден тюрлюгювеч. Кой на кого е род и роднина - пак така.

2. Исляма е скаран с науката астрономия. Александър Македонски (те му викат по-различно, както и при библейските личности) стигнал до мръсен вонящ извор, в който залязвало слънцето. Последния, макар, че е езичник/многобожник се почита като пророк.

3. Събитията покрай Христос също се разминават с науката история, за богословие не говорим.

4. Арабия е била място, където Византийската империя е гонила еретици, или самите еретици там са бягали. Какво са говорили те на Мохамед за християнството - ужас и безумие!

5. Аллах и корана са вечни и изначални, съществуват паралелно и независимо. Как е станало това, че и въпросния (зелен!) коран да е написан на арабски.... тест за интелигентност. Тук нямаме 1 Творец, както е при нас, а реално 2 независими вечни субекта.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: ИСЛЯМЪТ. Православният възглед

Мнениеот Next » вт окт 11, 2016 7:50 pm

... след видението Мохамед бил преследван от странни мисли за самоубийство. Това също е много ярка
черта, когато човек през цялото време го тегли да свърши със себе си. И само явяването на този дух, който някак си го насажда на върха на духовната игла, ако позволите така да се изразим, го спира. За какво говори това? За това, че човек е подложен на влиянието на сатаната.

Собствено казано, самият Мохамед именно така е смятал. Той много дълго е предполагал, че е подложен на нападения от страна на шейтана, т.е. сатаната (шейтан - сатана, вариант на изговаряне на тази дума на арабски език). И само неговата жена Хадиджа го убеждавала, че всъщност той е пратеник на Бога, верен човек на Бога. Защо? Защото той върши добрини.

Вижте каква логика! При нас (християните) е прието, че ако си извършил добри дела, то ти си длъжен да
забравиш за тях, нали така? Ти нямаш право да се хвалиш със своите добри дела! А тук е обратното, жена му поддържала тщеславието му. Трябва да помним, че всички добри дела, ние вършим с Божията сила и за Бога. А тук тя казва: „Няма такова нещо, щом неведнъж си направил добро, значи Бог няма да те остави". Макар че всеки грях е по-малък от греха на гордостта, именно грехът на гордостта съдържа в себе си всеки грях.

След известно време откровенията станали редовни. И ето този пратеник, уж пратеник на Аллаха, този
ангел, го пратил да проповядва. Мохамед проповядвал в продължение на 13 години. Тоест не съвсем 13,
защото първоначално в продължение на три години той получавал откровения, но все още не бил пратен да
проповядва. След това той 10 години проповядвал в Мека, но проповедта му нямала успех. Него го осмивали и се появила само неголяма общност от мюсюлмани, която го поддържала. Неголяма общност и преди всичко Хадиджа.

И след като словото му не постигнало успех, Мохамед направил грешка: когато бил в достатъчно тежко
положение, когато даже неговите най-близки помощници избягали от преследването в Етиопия при
християнското управление на негуса, той решил да се примири с курейшите, с езичнците. Веднъж тoй цитирал Корана и когато стигнал до думите "И така, какво са за вас Ал-Лаат и Ал-Уза и още една, трета - Манат?" (трите богини, на които се покланяли арабите), той казал: "Ето това са благородни жертви, на чието застъпничество трябва да се yповаваме".

Той, собствено, подкрепил главната езическа версия, че може да се покланяш и на „боговете", и на Твореца едновременно - едното на другото „не пречи". Това е много съвременна мисъл. При нас сега хората искат и на гледачки да ходят, и при чародеи, и да се покланят на Бога - за всеки случай.

Мохамед се поддал на такова изкушение и решил да се помири с езичниците, но при него отишли мюсюлманите и започнали да го упрекват за това, че той отстъпва от собствената си проповед против езичеството. А Джабраил казал, че тези стихове на него му внушил сатаната, когато той получавал откровение от Аллах. В откровението от Аллаха се вмъкнал сатаната и вложил късче неправилно откровение, за да го изкара от пътя. Джабраил го успокоил: „Е, нищо, с всеки се случва. Фактически няма нито един пророк, на когото сатаната да не е внушил свои откровения".

Такава интересна версия! Пристига някакво откровение, от кого - е вече друг въпрос.

Действително, когато в самото начало Мохамед се съмнявал - от Бога или от дявола било откровението, то проверката била следната: Хадиджа казала: „ако това е сатаната, то той трябва да е сладострастен. И ето виж, давай сега да проведем такова изпитание: ти седиш пред мен, а аз ще седна зад теб. Когато Джабраил се появи, ми кажи". Появил се Джабраил, Хадиджа захвърлила от себе си покривалото и се оказала гола. И тогава попитала: „Виждаш ли Джабраил? - Не, той се оттегли. — Виждаш ли, че това е Божий ангел. Ако това беше ангел не от Бога, тои веднага щеше да ми се нахвърли".

Странна представа, отчитайки, че ангелът не се жени, не се омъжва и че ангелите нямат пол. Това е своеобразна, суеверна представа. Такава „проверка", разбира се, нищо не казва. Както знаем, има други критерии, по които трябва да бъдат изпитвани духовете. Ако дойде някакво откровение, то, както е казал св. апостол Йоан Богослов, „всякой дух, който не изповяда, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; и това е духът на антихриста" (1 Йоан. 4:3).

Всъщност и в Стария Завет е казано, че ако дойде някой пророк или съновидец, който дава някакво знамение или чудо и това знамение или чудо се сбъдне и после каже: „Да вървим след други богове, които ти не знаеш и тям да служим", то и в такава ситуация не го слушайте. Дори и да се сбъдне знамението, дори да бъде изпълнено пророчеството, дори и в такава ситуация не го слушайте, защото такъв пророк иска да ви отдалечи от Бога на вашите отци, Които ви е избавил от египетската земя, от земята на робството (Втор. 13:1-3).
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: ИСЛЯМЪТ. Православният възглед

Мнениеот Next » чет окт 13, 2016 8:23 am

На вниманието на тия, кои искат заселването тук на инфилтранти - да не би тяхната глава да е от първите отрязани:

"...Събира се голяма община от мюсюлмани; те бедстват, защото рабоата била малко, средства за съществуване нямало и възникнал въпросът: как да се живее? Тогава Мохамед получава благословение от Аллах да извършва грабежи.

През един от свещените месеци мюсюлманите неочаквано нападат керван от курейши, убиват охранителите (от тях се спасили само двама) и се връщат обратно с богата плячка. Самите грабители били някак смутени. Това че са ограбили керван, е разбираемо, нормално, естествено. При арабите се смятало за нормално да се ограбва. Ден без грабеж е загубен ден! Е, диви племeна, нe забравяйте. Смятало се тоест, че керваните може да се ограбват. Било забранено през свещените месеци — четири месеца в годината, когато не трябвало да се води война, да се ограбва и така кататък. А това било нападение по време на забранен месец!

Мохамед ги успокоил, като ги уверил, че Аллах казва: „да се воюва в забранените месеци е лошо, но да се притесняват слугите на Аллах - това е още по-лошо. За това не се притеснявайте, вие всичко сте извършили правилно".

Тогава разярените курейши, враговете на Мохамед, събрали голяма армия и започнали война с Медина. Но претърпели съкрушително поражение: армията начело с Мохамед разбива курейшите.

Мохамед, тук трябва да бъдем обективни, се държал доста великодушно. Той, с изключение на своите най-отявлени врагове, пуска срещу откуп всички пленници обратно в родината им. И единствено ги заклева никога да не воюват с мюсюлманите. Когато четеш описанието на тази битка при Бадр, ще видиш черти от злопаметността на Мохамед. Веднъж, например, след разгрома той нарежда да се намери един негов отдавнашен враг — сред мъртвите или сред живите. Той трябва да бъде разпознат по раната на крака му...

П.п.: Мохамед го е бил (след скарване) като 6 годишен. Намерили човека ранен, обезглавили го.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: ИСЛЯМЪТ. Православният възглед

Мнениеот Next » вт окт 18, 2016 5:47 pm

В следваща битка Мохамед казва, че ще победят:
"Вие трябва да знаете, че вашата победа е осигурена, враговете сега ще се разбягат и вие ще имате пълна победа над неверниците".

Обаче яли бой. Каква била причината? Мюсюлманите били виновни, че не били преданни на Аллах и затова претърпели поражение....

Това, че лъже, само по себе си не е смърт, смъртоносно е, че той дръзнал да говори от името на Бога. И пророк Йеремия говорил: "Аз не съм ги пращал, и не съм им давал заповеди, и не съм им говорил. Те ви пророкуват лъжливи видения и гадания, суета и измислици от своето сърце". (Йер. 14:14)

Не след дълго Мохамед тържествено влязъл в Мека, строшил всички идоли около Кааба, извършил поклонение на черния камък и станал пълновластен управник на Мека. След няколко дена той принудил всички местни жители да приемат исляма под смъртна заплаха. Били екзекутирани редица негови врагове, опоненти, няколко поети, които казвали, че техните стихове са по-хубави от Корана.

... Главният аргумент в защита на твърдението, че Коранът е изключително откровение на Бога е, че това произведение било красиво и никой не може да пише като Мохамед. А понеже някои дръзнали да пишат, станало нужно спешно да им бъдат отрязани главите, за да няма конкуренция. Така с конкуренцията било приключено.

Решил да тръгне на война с Византия, но неочаквано се разболял и умрял. Преди да умре имал видение, в което Джабраил го поставил на някакво същество с тяло на муле и глава на човек и Ал-Бурак ("мулето") мигновено го пренесло в Йерусалим в храма на Соломон (който разбира се 6 века преди това е бил разрушен). После той описал този храм на Соломон (описанието е удивително, защото всички знаят, че такъв храм няма).
...Следват едни видения, при които обаче Авраам е на по-високо "небе" от Христос. Според някои хадиси (не се признават от всички мюсюлмани) той видял Аллах във вид на зелен цилиндър.

Аллах му дал 50 молитви на ден, а Моисей (!) постоянно го карал да ходи да иска по-малко. Стигнало се до 5.

... Веднъж св. Антоний Велики плетял кошница и видял, че някой дърпа отзад лозовата пръчка, която плетял. Той се обърнал и видял някакво същество, което много приличало на магаре с лице на човек. Познавате ли го? Ал-Бурак, който с различни гадини се опитвал да го сплаши. Тогава св. Антоний Велики се обърнал към това същество: "Аз съм Антоний, ако си дошил при мен, ето ме. Ако имаш власт от Бога да ме убиеш, то моля - убивай, а ако не - махай се оттук навън!" и го прекръстил. Тогава това същество, заедно с всички окръжаващи го страшилища, изчезнали. Св. Антоний произнесъл: "Пречат ми да си плета кошниците" и продължил да плете. Ясно е кой му се е явил.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: ИСЛЯМЪТ. Православният възглед

Мнениеот Next » нед окт 23, 2016 11:19 am

Пак цитати + преразказ:

Вземете "Описание на живота на Мохамед" и книгата на д-р Фауст... Знаете ли, има съвпадащи разкази! Както
д-р Фауст пробил пода и оттам започнало да се лее вино, от дюшемето, точно така е и тук. Много сходни,
сами по себе си безсмислени чудеса, които не могат да бъдат проверени.

... В края на краищата Мохамед сам е казвал, че е дошъл без знамения, за разлика от другите пророци. Неговата главна задача е самият Коран. Затова някакви видения е имало, но чудеса, дари и да са се
случвали, са били някакви фантоми, с фалшиво свойство. По-скоро измислици на по-късни автори, които
видели, че при християните и юдеите пророците са творили чудеса и знамения, за да потвърдят своето
пратеничество, а Мохамед не е потвърждавал. За това те имали такъв проблем.

Особено си струва да се спрем на семейния живот на Мохамед, който също не представлява образец за
подражание, макар да се смята за съвсем обратното. Мохамед имал редица привилегии съгласно Корана. Те се заключавали в правото му да получава 1/5 част от цялата ограбена плячка и да има неограничено количество жени...

...в Корана е казано, че жените на Мохамед представляват майки на мюсюлманите. Защо те са майки?...
Работата е там, че не можеш да се ожениш за майка си. Мохамед много преживявал, че след смъртта му някой ще се ожени за неговите жени. Затова той заявил, че неговите жени са неприкосновени...

Той имал 13 жени. Първата била Хадиджа, после имал и други жени, от които девственица била само една -
Айша. Това била втората жена на Мохамед, за която той се оженил месец след смъртта на Хадиджа. Той се
влюбил в Айша, когато тя била на 6 години. А се оженил за нея, встъпил в плътски отношения, когато тя
била на 9 години...

Случило се, че неговият приемен син Зейд имал много красива жена, в която Мохамед се влюбил. И ето явило
му се откровение, че той, първо не е длъжен да има приемни деца....
След това дошло ново откровение, че Зейд е длъжен да се разведе с жена си. Той се развел с жена си. И
тогава имал трето откровение, че има право да вземе тази жена за своя (бележка от мен: Да виждате
прилики и разлики с св. Пророк и цар Давид?). Това е явление, което е понятно: нарича се откровение по
поръчка. Вярно, той не бил много щастлив с нея, защото имало много страшни сцени на ревност между нея и
Айша. На практика между неговите жени имало достатъчно силни конфликти и на Мохамед му било много сложно да ги ограничава. Например, веднъж Айша го хванала с една наложница, започнала да се кара с него, но тук се появило откровение, че ако жените се карат с пророка, та на тях ще им бъде много лошо...

Въпреки, че Мохамед имал и добри черти... у него имало злопаметност, и злост, и вътрешна
разпуснатост. Такова съчетание на различни черти довели до това, че той се отдалечил от Бога и сега се
намира в адските вертепи, за съжаление.

Както той сам казвал, той виждал приближаващия се огън и този огън го обхващал, колкото и печално да е
това... А това станало, защото той не поискал да се смири пред Бога, поискал да намери свой път. Този път го погубил. Той сгрешил, като приел за ангел на светлината, за ангел Божий, ангела на злото, който го измамил, както станало с Ева...

"Ала се боя, да не би, както змията с хитростта си прелъсти Ева, така и вашите мисли да се повредят поради простотата ви в Христос" ( 2 Кор. 11:3)...

... Мохамед се прелъстил и се оказал съвършенно беззащитен пред злите духове. Неслучайно до самата си
смърт постоянно четял Корана, опасявайки се от нападение на зли духове. Той се боял от въздействието на
магия, страхувал се, че ще го омагьосат, ще го урочасат и така било до самата му смърт. Тоест той живял
през цялото време с този трепет, живял с този страх, въпреки че като пратеник на Бога той би трябвало да
бъде смел. Но при него това го нямало, защото той нямал вътрешно свидетелство за истината.

За него се изпълнило пророчеството от 3 книга на Ездра за появата на дракони от пустинята, които ще
обхванат цялата земя (3 Ездр. 15: 29-31)...
(Бележка:
Ще излязат рожби на арабийските дракони върху много колесници, и, бързи като вятър, ще се понесат по земята, тъй че ще вселят страх и трепет у всички, които чуят за тях.
Ще излязат като глигани из гора кармонци, беснуващи в ярост, и ще дойдат с голяма сила, ще влязат в борба с тях и ще опустошат част от Асирийската земя.
Сетне драконите, помнещи своя произход, ще надвият и, обладавайки голяма сила, ще се обърнат да гонят ония.)

Впрочем, няма винаги да е така. Ние знаем, че Писанието предсказва, че царете арабски накрая ще принесат
дарове на Христа. За това говори книгата с Псалми на св. Пророк и цар Давид (Пс. 71:10)
(Бележка:
Царете на Тарсис и островите данък ще му поднесат; царете на Арабия и Сава дарове ще му принесат; )
(Бележка: не бъркайте с Влъхвите).

Затова вярваме, че много от мюсюлманите, когато дойде време ще приемат истинната вяра Христова, ще се поклонят на вечния Син Божий Иисуса Христа и ще влязат с нас в братска общност. Пример за това вече има: ние знаем, че има много светии, които по-рано са били мюсюлмани, но са приели светата вяра и откровение Божие. И това започнало още по време на Мохамед.
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: ИСЛЯМЪТ. Православният възглед

Мнениеот prokimen » пон окт 24, 2016 5:04 pm

При всичките пастирски заслуги на о. Даниил Сисоев, аз съм не само резервиран, но и критично настроен към неговата мисия. Трябва да се знае, ча майка му е от мохамеданско семейство. Моята критичност е, че той, вместо да христианизира кръстените в православието, хукна да дразни мохамеданите със своите провокации и накрая му светиха маслото. което за мен не е изповедничество.

Представете си обратната картина - при някакво православно честване или събиране, да се появи на входа пред палатка някой ислямски проповедник и да провокира религиозните чувства на православните.

За мен, някои мисионерски авантюри на Сисоев бяха крайно отвратителни.

Няма сведение, че неговите хулигански провокации при мохамедански събрания са донесли плодове щото мохамедани, умилени от наглостта му, са хукнали да приемат християство. А и вторият християнски мъж на жена му опипал дъщерите му. Струва ми се, че би било по-плодоносно да одухотвори християните отколкото да дразни мохамеданите.

Ползвам се от темата да предложа на вниманието ви един интересен клип с отвратителна теле водеща и две личности, заслужаващи внимание - българска станала мохамеданка и турчин от Турция станал християнин и дошъл да учи в България.

Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: ИСЛЯМЪТ. Православният възглед

Мнениеот Next » пон окт 24, 2016 6:38 pm

Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: ИСЛЯМЪТ. Православният възглед

Мнениеот Next » чет окт 27, 2016 5:22 pm

Как Мохамед е получил Корана? Сам ли го е написал или на него по някакъв начин отгоре, като на Мойсей, му бил даден?

Появявал се някакъв дух, който се наричал Джабраил. Той се появявал редовно. На Мохамед му ставало много лошо: чувствал страшно бучене в главата, подобно на усилващ се звук на камбана, или го побивали тръпки. И в главата му се появявала някаква информация, която той изговарял като проповед. Сам той нищо не записвал. Той произнасял проповеди, които всички научавали наизуст. Наистина, още приживе на Мохамед, някои започнали да ги записват на гладки камъни или палмови листа.

Но това се появявало именно във формата на проповед, а Мохамед възпроизвеждал тази проповед, която му идва в главата - някаква нечовечна реч, съпроводена със страшна болка и страдание за самия Мохамед. Той казвал, че такова страдание, което изпитвал при получаването на Корана, той никога не е изпитвал.
Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: ИСЛЯМЪТ. Православният възглед

Мнениеот Ника » пет окт 28, 2016 3:41 pm

Да, четох го. Без съмнение, бил е под бесовско влияние.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: ИСЛЯМЪТ. Православният възглед

Мнениеот Next » нед окт 30, 2016 9:04 am

Пак цитати + преразказ:

Човек трябва да признава цялата пълнота на откровението, да не преиначава, да не изменя Писанието. Когато човек говори, например, че фараонът, който е гонил Моисей е едновременно фараонът строил Вавилонската кула и че вавилонската кула му строил Аман (Коран 40:38), който живял 1000 години след това, това явно не е пророк на Бога, защото, простете, той трябва да има действителни знания...

... И истинският пророк никога няма да каже, че пратеничеството на бъдещите пророци е развалено. Защото, ако Бог пази Откровението, Той е длъжен да го пази винаги. Той не може да остави Корана и да изключи Библията! Бог трябва да е напълно непогрешим.

... Истинският пророк трябва потвърди своето пророчество с предсказания за бъдещето, което трябва да бъде потвърдено, когато то се сбъдне. Вижте древните пророци и ще видите, че техните пророчества са се сбъдвали.

Пророкът трябва да говори думи, които променят душата на човека, неговото вътрешно състояние, водят го към покаяние пред Бога и опрощаване на греховете. Не просто покаяние, разбирате ли! Да се разкаяш е възможно, както Юда се разкаял и се обесил. Разкаянието трябва да води към опрощаване на греховете.

Истинският пророк трябва да помни думите на Христос, че „който вярва в Мен, делата, които Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца“ (Иоан 14:12). Затова той задължителното трябва да потвърждава своето пратеничество.

И при това, той трябва да говори словата си така, че те да примиряват човека с Бога, и така, че те да не се нагласят според обкръжението. Както е казано от св. Пророк Йеремия: „Моето слово не е ли като огън, казва Господ, и не е ли като чук, който разбива скала?“ (Йер. 23:29). Разбирате ли? Словото трябва да върви срещу злото, което е в човека, без да е зависимо от човека.

Ето това са основните критерии. Ако човек не съвпада с тях, той е лъжепророк....

Страдал ли е Мохамед от епипептични припадъци (бесовски нападения) по време на откровенията?

... Има някои прзнаци на епилепсия, но хадисите полемизират именно с това, че от устата му излизала пяна по време на откровение, с това, че падал в гърчове. Но това, че той чувствал страшно втрисане, треперел, когато получавал откровение – това е факт. Наричали го Завивашия се, защото той се завивал от студ и втрисане.

В учебниците по психоневрология примерът за Мохамед се представя като типичен пример за епилепсия, нейните причини до ден днешен не са ни известни и да бъде разграничена от беснуването е сложно (тук не се съгласям изобщо с автора, защото трябва да се оргамоти с това: http://muncho2.weebly.com/ >> сред авторите на книгата са — игумен N, а също докторът на медицинските науки йеромонах Анатолий (Берестов), докторът на техническите науки професор Матфей Варламов, отишъл си от земния живот преди това издание да види бял свят, бивши контактьори, дошли влоното на Православната Църква.)

...Хората на Книгата, т.е. тези, които се придържат към християнството, юдаизма, учението на сабеите (Коран 2:59), имат право да съществуват без право на мисионерство. Те имат право да живеят при условие, че плащат данък и се ограничават в правата си, не действат против мюсюлманите. В противен случай трябва да бъдат убити.
Многобожниците трябва да бъдат принуждавани да приемат исляма под смъртна заплаха.

...В случай, че няма възможност да се осъществят шариатските изисквания, не трябва да се поругава вярата на иноверците. Например, едно от откровенията, дадени на Мохамед, когато той проповядвал през първия Мекански период, е да не поругават техните богове, защото те ще поругаят Аллах. Ти просто вярвай в Аллах и никого другиго не поругавай! Но това било дадено в ситуация, когато мюсюлманите били по-слаби от окръжаващите ги езичници.

...Ако има страна, където болшинството не са мюсюлмани и властта не е у мюсюлманите (бележка: да внимават всички либерални владици, политици и национални предатели!), в такава ситуация може да се говори, че ислямът е мирна религия, която на никого никакво зло не е донесла, никога не поддържа злодеяния, нито терористични актове

Само обаче да се появи някаква власт в ръцете на мюсюлманите, те веднага почват разговори за това, как всеки мюсюлманин, който приема чужда вяра трябва да бъде подложен на смъртно наказание. Както сега в Афганистан се случи с един човек, който е приел християнството.

Какво е грях според разбиранията на мюсюлманите?
Грях е нарушаването на закона на Аллах.
Дори когато противоречи на нормите на морала? Така, както Мохамед е ограбвал кервани – това не е грях...
Това не е грях.
А да се отрежат ръцете на крадец...
Това е изискване на Аллах.

Върни се в “разни”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 3 госта