Важно! До всички участници и не участници във форума!

обсъждане на всякакви въпроси
sanata
Потребител
Мнения: 194
Регистриран на: пет ное 21, 2008 10:26 am

Важно! До всички участници и не участници във форума!

Мнениеот sanata » пет ное 28, 2008 10:16 am

Братя и сестри,
отварям отново темата за покаянието, изповедта и причастието като нещо без което истинският християнин не може да се спаси. Ето и моето мнение по въпроса, след което ви моля всеки, който желае да изрази неговата позиция, за да стигнем всички заедно до отговора на този въпрос: До причастието има няколко пътя/преминал съм през всичките/:

1. покаяние преминаващо през сърцето, съпроводено със сълзи/това се случва преди да отидем на изповед/, изповед пред свещеник/без да четем от листче греховете си/ съпроводена със сълзи и причастие;

2. покаяние преминаващо през сърцето, съпроводено със сълзи/това се случва преди да отидем на изповед/, изповед пред свещеник/четене на греховете от листче/ без сълзи и причастие;

3. покаяние без сълзи/преди да отидем на изповед/, изповед пред свещеник/четене на греховете от листче/без сълзи и причастие;

Случвало ми се е в къщи да се покаям със сълзи, а след това да стоя пред свещеника и да си чета греховете като на някой семинар без никакви чувства.
Разберете всички, че когато покаянието премине през разума, а не през сърцето, няма истинско покаяние. Плода на истинското покаяние са сълзите. За това какъв е смисълът, когато в къщи съм се покаял истински, да отида после пред свещеника и да стоя пред него като изстукан???
Не мислите ли, че е по добре да изповядаш един грях, но истински, от сърцето, отколкото пет гряха да ги четеш или да ги рецитираш???
Ето от казаното до тук следва и другия въпрос: " Можем ли да се причастим, без разрешителна молитва от свещеник?". Ще кажете не може и аз знам, че не може, НО ЗАЩО?, нали в къщи например два часа съм ревал и съм се покайвал за греховете си, нали сълзите, които съм пролял са ме учистили и физически и духовно. Какво да направя, когато точно в този момент при мен е нямало свещеник!? За да може той да бъде свидетел на моите сълзи.
Покаянието е състояние на духа и ние не можем да го програмираме точно като застанем пред свещеника да се покаем искрено от дъното на сърцето и душата. Това може да се случи само, ако свещеника те предразположи за това.
По принцип първия път от изброените е най - истински, но когато застанеш пред свещеник без листче, той започва да се сърди, може би затова, че не си се подготвил или, че му губиш времето.
Драги свещеници, изповедта не е изпит, за да си научиш уроците или да ги пишеш на "пищови". Изповедта е тайнство и това тайнство е скристо в сърцето на човека. И човек за да го извади наяве пред вас, трябва във ваше лице да вижда образа на нашия Спасител, ако ли не всичко става формално и не за спасението на човека, а за негово осъждане.
Моля ви братя и сестри, духовници, монаси, свещеници, дайте вашите мнения по въпроса. Няма да оставя нещата докато не стигнем заедно до истината. Пак ви питам, ако някой, някъде знае истински свещеник да сподели. Нека да не крием светилото под крина, а да го извадим наяве да го видят всичките. Истинският свещеник трябва да бъде отдаден 24 часа на църквата и на миряните, без ропот, без раздразнение, без гняв, без сърдене, с благост, кротост и умиление не когато е в настроение, а във всяка една минута да откликва на нуждите на хората, дори това да му отнеме един или два часа. Това е техния кръст, никой насила не ги е карал да служат на Бога.
Благодаря ви предварително! Бог да ни пази. Амин!
ТодорК
Модератор
Мнения: 1140
Регистриран на: пон окт 06, 2008 2:36 pm

Re: Важно! До всички участници и не участници във форума!

Мнениеот ТодорК » пет ное 28, 2008 11:24 am

sanata
Потребител
Мнения: 194
Регистриран на: пет ное 21, 2008 10:26 am

Re: Важно! До всички участници и не участници във форума!

Мнениеот sanata » пет ное 28, 2008 11:52 am

Здравей ТодорК,
благодаря ти за отговора. Чесно да ти кажа изясниха ми се нещата. Разбрах, че независимо къде и по кое време ти осъзнаваш и се покайваш за греха, след това е нужно както ни и повелява нашия Бог Иисус Христос, да застанем пред свещеника и да му изповядаме греховете си. Наясно съм, че покаянието е преди изповедта, т.е. не може покаянието да бъде в момента на изповедта и следователно преди да отидеш на изповед ти би трябвало вече да не вършиш същите грехове, за които си се покаял. А при свещеника отиваш само да ги изкажеш, което може да бъде с или без покайни чувства, както казваш и ти в зависимост от състоянието на човека.
Бог с теб. Амин!
N_Nick
Потребител
Мнения: 5
Регистриран на: чет сеп 04, 2008 12:25 pm

Re: Важно! До всички участници и не участници във форума!

Мнениеот N_Nick » пет ное 28, 2008 12:12 pm

Здравейте!
Не бях чувала ,че си носиш листче на Изповед, още повече пък за свещеници , които се сърдят,че им губиш времето.Малко ми е странно...
Nedoxian
Потребител
Мнения: 119
Регистриран на: нед яну 14, 2007 12:21 pm

Re: Важно! До всички участници и не участници във форума!

Мнениеот Nedoxian » нед ное 30, 2008 12:28 am

Когато измъчваш тялото си(според условията), дали с пост или с нещо друго и живота ти е труден,гаден(много стрес) няма как да не пророниш някоя сълза докато 'споделяш' със Светия Дух по време на Изповед. Поне аз така си го представям. Друг е въпросът, че аз още не съм се изповядвал защото условията в които живея сега не ми позволяват да си поправям грешките sad: (ма това е за друга тема). Мога да ти предложа една книга на Сливенския митрополит Иоаникий: "Покаяние и Изповед".
Бай Иван
Потребител
Мнения: 375
Регистриран на: чет ное 02, 2006 10:23 pm

Re: Важно! До всички участници и не участници във форума!

Мнениеот Бай Иван » нед ное 30, 2008 1:57 am

Аз съм лаик по тази тема. Не съм се изповядвал! Мисля да го сторя, но все смелост нямам. Сега са Коледните пости и ги спазвам, без да се гордея с това, слава на Бога. Понякога, кагато се моля ми става тъжно за това, което съм или не съм пред Бога. Не знам дали ще събера смелст да се изповядам. Просто ми се стрева, че тайната ми няма да бъде споделена само с Бога и ще стане твърде гласна. Та не знам. Говоря ви искренно и мисля, че затруднението ми идва оттам, че познавам повечето свещенници в града и не съм достатъчно сигурен в конфиденциалността им.
Гост

Re: Важно! До всички участници и не участници във форума!

Мнениеот Гост » пон дек 01, 2008 8:59 am

И аз не съм се изповядвал. Прчината е много глупава - просто ме е срам. Знам, че заслужавам порицание. Съжалявам.
Sisi
Потребител
Мнения: 25
Регистриран на: пон ное 17, 2008 1:38 pm

Re: Важно! До всички участници и не участници във форума!

Мнениеот Sisi » пон дек 01, 2008 9:01 am

Предното мнение беше мое. Неволно го пуснах анонимно.
sanata
Потребител
Мнения: 194
Регистриран на: пет ное 21, 2008 10:26 am

Re: Важно! До всички участници и не участници във форума!

Мнениеот sanata » пон дек 01, 2008 1:35 pm

Приятели, когато застанем пред нашия Господ Иисус Христос, Него няма да Го интересува, че ни е било срам да се изповядаме. Така че, ако живеете в по - малък град и ви е срам, отидете в друг град или в манастир, където не ви познава никой. Моята първа изповед беше доста дълга, но не подробна, защото е невъзможно да си спомняш всичко с подробности, за това аз използвах една малка книжка " Въпроси по време на изповед " - нещо такова беше и се изповядвах по нея. Така че нямаме време за чакане, не знаем кога ще дойде, да не ни завари неподготвени. С не отиване на изповед и причастие на никой не може навредите, освен на себе си.
Бог с вас. Амин!
Потребителски аватар
iliana
Администратор
Мнения: 281
Регистриран на: пон сеп 19, 2005 12:57 pm

Re: Важно! До всички участници и не участници във форума!

Мнениеот iliana » пон дек 01, 2008 3:08 pm

вижте един текст от списание мирна за изповедта, към който за съжаление не мога да дам линк, затова го поствам тук.

поздрави :)

списание Мирна, бр. 10

Автор: Св. Симеон Нови Богослов

Превод от английски: Пламен Сивов

Издание: “St. Simeon the New Theologian. On the Mystical Life: the Ethical Disourses”, vol. 3, St. Vladimir’s Seminary Press, New York, 1997

Духовният отец, истинският лекар

За изповед потърсете някой, който е, така да се каже, застъпник, лекар и добър съветник. Добър съветник - за да ви покаже пътища на покаяние, които да подкрепи с добър съвет. Лекар - за да ви предпише лекарство, което е подходящо за всяка от вашите рани, и накрая –застъпник, за да се обърне към Бога лице в лице и да въздигне молитви и ходатайства за вас. Не отивайте и не се опитвайте да намерите някой ласкател или роб на собствения си стомах и не го превръщайте в съветник и съюзник, защото, като се нагажда към вашата воля, а не към Божията, той ще ви каже само това, което искате да чуете и ще ви остави всъщност непримирен и във вражда с Бога.

Нито пък трябва да изберете неопитен лекар, защото със своята груба намеса и ненавременни операции и лечебни методи, той ще ви хвърли в дълбоко отчаяние, или, което е възможно най-лошото развитие – ще ви позволи, чрез едно неподходящо за случая съчувствие, да си мислите, че се оправяте, когато всъщност все още сте болен и накрая ще ви предаде на онова, което сте се надявали да избегнете, тоест на вечното наказание. И така, тези действия не правят нищо друго, освен да ни предадат отново болестта, която и без това убива душата.

Що се отнася до застъпника и приятеля на Бога, мисля, че е много трудно да бъде намерен. “Понеже не всички, които са от Израиля, са израилтяни” (Рим. 9:6). Такива са само онези, които притежават името, и същевременно ясно са разбрали силата на името, тоест, с разума си гледат към Бога (вж. Бит. 32). Нито пък всички, които призовават името Христово, са истински християни: “Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен” (Мат. 7:21). Христос казва също: “Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие” (Мат. 7:22, 23).

Няма презумпция, че си достоен за длъжността на изповедника. Пример с императорския двор

И така, братя мои, трябва да внимаваме за тези неща, както онези, които ходатайстват, така и онези, които съгрешават и искат да се помирят, така че нито онези, които ходатайстват да си навлечат гняв вместо награда, нито онези, които са съгрешили и усърдно се опитват да се помирят, да попаднат на враждебен, пагубен и зъл съветник, вместо на застъпник. Лошите съветници ще чуят ужасно предупреждение: “Кой ви постави управници и съдии на Моя народ?”, и още: “Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си” (Мат. 7:5). Гредата тук означава някоя страст или похот, която затулва окото на душата. И отново, в същия дух: “Лекарю, изцери се сам” (Лук. 4:23), и отново:

А на грешника Бог говори: “защо проповядваш Моите наредби и влагаш в устата си завета Ми, а сам мразиш наставлението Ми и хвърляш зад себе си думите Ми? (Пс. 49:16,17).

Павел също казва:

Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи. (Рим. 14:4).

Братя и отци! За всичко, което казах дотук, потръпвам и треперя. Моля всички ви, като се подкрепям и с тази молитва, да не се отнасяте пренебрежително към тия тайни. Те са свети и страшни за всеки, който влиза в тях. Не си играйте с неща, които не са играчки, нито пък позволявайте да се стигне дотам да отговаряте с душите си заради тщеславие, суета или безчувствие, или пък алчност; защото често се случва странни и изкусителни мисли да идват на хората, когато ги наречем “учителю” или “отче”. Повтярям, нека не се протягаме към славата на Апостолите без всякакъв срам, а по скоро да се поучим от следващия пример от живота.

Ако някой е имал наглостта да обяви себе си за представител на земния император, а после е бил обвинен за незаконно и тайно притежаване и извършване на дейности, които са поверени на този пост, или пък ако открито ги е практикувал, и той, и неговите съучастници ще бъдат наказани с най-голяма суровост за назидание на останалите. Какво, тогава, ще се случи на ония, които недостойно посягат към апостолската длъжност?

Не бива да искате да ставате застъпници на другите, преди самите да сте се изпълнили с Духа Светаго, или пък да сте узнали дълбоко в душата си, че сте станали възлюбени на Царя на всичко съществуващо. Не всеки, който познава земния император, може да се застъпва пред него за другите. Много малко са онези, които могат да правят това. От позицията на собственото си благочестие, пот и трудове, те могат смело да говорят пред него. Те говорят с императора лично. Отци и братя, не трябва ли тогава много да внимаваме с тази длъжност пред Бога? Не почитаме ли небесния Цар поне колкото земния император? Или вместо това ще посегнем и ще си подарим титлата на престолите от дясната и от лявата Му страна, преди да сме помолили за тях и да сме ги получили? О, тази наша наглост! Какъв ли велик срам ще последва от нея?! Защото, даже и да не бъдем осъдени за нещо друго, само поради тази причина ще бъдем посрамени, лишени от престолите като осъдени за безчестие и ще бъдем хвърлени във вечния огън.

Но нека помним това като предупреждение. Нека всеки внимателно се наблюдава. Наистина, само заради предупреждението направих това дълго изказване. И така, дете мое, да се върнем на въпроса, който ми задаваш в началото.

Монасите могат да ни изповядват. Упадъкьт на епископата и свещенството.

Позволено е да ни изповядва неръкоположен монах. Ще видиш, че това се практикува повсеместно. Това е поради призванието и подобието (proschema), дадено от Бога като наследство на монаха и според което монасите се наричат по този начин. Така е писано в боговдъхновените писания на Отците и, ако имаш възможност да проучиш този въпрос, ще видиш, че те са били прави,. Знаем със сигурност, че преди монасите само епископите са имали властта да връзват и развързват – власт, която са получили в наследство от Апостолите. Но с течение на времето епископите станали безполезни и тази страшна власт преминала към онези свещеници, които имали безупречен живот и били достойни за божествената благодат. И отново, когато тия последните също се омърсили и свещениците и епископите станали като всички останали хора и мнозина от тях – също като в днешно време – били покорени от духовете на лъжата, от празни и суетни титли, и изобщо погивали, благодатта се пренесла, както казахме по-горе, върху избраните Божии люде, тоест монасите. Не че била отнета (благодатта) от свещениците и епископите, а те сами се отчуждили от нея. “Защото всеки първосвещеник, измежду човеци избиран, за човеци се поставя да служи Богу”, казва Павел, “и затова е длъжен както за народа, тъй и за себе си да принася жертви за грехове” (Евр. 5:1-3).

Христос е Източникьт на властта да връзваме и развързваме грехове

Но нека отправим нашия разговор към едно по-ранно време и да видим откога, как и на кого била дадена от самото начало тази власт да се извършват тайнствата (hierourgein) и да се връзват и развързват грехове, а после да продължим с твоя въпрос, за да стане решението ясно не само на теб, но и на всички останали. Когато нашият Господ, Бог и Спасител казал на разслабления: “Прощават ти се греховете”, присъстващите евреи казват: “Той богохулства. Кой може да прощава грехове, освен Сам Господ?” (вж. Мат. 9:3, Марк. 2:7, Лук. 5:21). Дотогава опрощаването на грехове още не е било дадено – нито на пророците, нито на свещениците, нито на патриарсите. Затова и книжниците роптаели, защото, наистина - прогласявало се странно и ново учение и нова реалност. И поради тази странност и новост, Господ не намерил вина в тях. Напротив, Той им казал неща, за които те не знаели, показввайки, че като Бог, а не като човек, дава властта за прощаване на грехове. Той им казва: “Но за да знаете, че Син човеческий има власт на земята да прощава грехове” (Мат. 9:6), Той казва на човека с изсъхналата ръка: “Протегни си ръката”, и човекът я протяга, и тя бива изцелена и става “здрава като другата” (Мат. 12:13). Използвайки това видимо чудо, Той свидетелства за другото, невидимото и по-великото. Същото се отнася до Закхея (Лук. 19), за блудницата (Лук. 7:36), за Матея, докато бил митар (Мат. 9:9), за Петър, след като три пъти се отрекъл от Господа (Иоан. 18:17), за парализирания (Иоан. 5:5), на когото, след като го изцелява, Бог казва: “Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо” (Иоан. 5:14). С тези думи Той показва, че човекът боледувал поради греховете си и като бил избавен от греховете, получил избавление и от болестта – и не защото се бил молил за това дълго време, не заради постене, нито пък поради ниски поклони, а само поради обръщането си и непоколебимата си вяра, разрива си със злото, истинското покаяние и многото сълзи, също както и блудницата (Лук. 7:38, 44) и Петър (Мат. 26:75), които горчиво плачели.

Тук е източникът на великия дар, който принадлежи единствено на Бога. И тъкмо преди да се възнесе на небето, Той предава този велик духовен дар на учениците си. Как им поверява такова велико достойнство и тази велика власт? Нека сами разберем какво, и колко, и кога. Избраните единадесет апостоли са събрани при затворени врати. Той влиза и застава сред тях и духва върху им, казвайки: “Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат” (Иоан. 20:22,23). По това време Той не им говори нищо за покаянието, тъй като те щели да бъдат научени от Духа Свети по-късно.

Йерархията е загнила; останала й е само властта да извършва Тайнствата

Както вече казахме, светите Апостоли предали от своя страна тази власт на онези, които наследили техните престоли. Никой от останалите вярващи никога не си е помислял да претендира за нея. Божиите ученици запазили неопетнена пълнотата на тази власт. Но, както казахме, минавало време и достойните се смесили с недостойните, като всеки се надпреварвал да бъде пръв пред другия, имитирайки добродетели, за да бъде предпочетен. И затова, понеже ония, които наследили апостолските престоли, се показали с плътски умове, любители на удоволствия и търсачи на слава, както и склонни към ереси, божествената благодат ги напуснала и тази власт им била отнета. И така, тъй като тези, които извършват Тайнствата, били изоставили всичко, което се изисква от тях, останало само това изискване: да бъдат православни. Но лично аз не смятам, че те дори и това са опазили. Човек е православен не защото не вкарва някой нов догмат в Църквата Божия, а защото притежава живот, който е в съгласие с истинското учение. Такъв живот и такъв човек днешните патриарси и митрополити от време на време търсят и не намират, или пък, ако намерят, предпочитат да ръкоположат вместо него недостойния кандидат. От тези, които се ръкополагат, изискват само това – да напишат Символа на вярата. Смятат това за достатъчно и допустимо – човекът да не бъде нито ревностен по доброто, нито да е войнствен спрямо злото. По този начин те се преструват, че пазят мира в Църквата. А това е по-лошо от откровената враждебност към Бога, и поражда големи смущения.

Поради тази причина свещениците също са станали недостойни, безполезни и не по-добри от обикновените хора. Никой от тях не е онази сол, за която говори Господ (Мат. 5:13), способен да удържи и опази живота на някой друг от погибел. Вместо това те добре знаят и крият слабостите един на друг, и са паднали по-ниско от собствените си пасоми, а пасомите им на свой ред падат все по-ниско. Някои от миряните обаче, са се оказали по-достойни от свещениците. Посред мрака на свещенството тези хора блестят като живи въглени. Ако свещениците можеха, според Божието слово (Мат. 5:16), да светят в живота си като слънца, то тези въглени пак биха светели, но биха били тъмни в сравнение с по-силната светлина. Но тъй като сред хората остана само подобието и облечението на свещеника, дарът на Духа преминава върху монасите. Чрез знамения ни е разкрито, че именно те, с живота си, влизат в живота на Апостолите. Но дори и тук дяволът не е спрял своето дело. Защото, когато той видя, че те ни се откриха като новите ученици Христови в света, и че това е проличало в живота им чрез чудеса, той изнамери фалшиви братя, негови ученици, и когато скоро тия се умножиха (както и сами виждате!), и монасите на свой ред станаха безполезни и заживяха така, сякаш изобщо не бяха монаси.

И така, нито на онези, които са под монашеско було, нито на онези ръкоположените и записани в длъжността на свещенството, нито пък на ония, които са удостоени с епископско достойнство – имам предвид патриарсите, митрополитите и епископите – е дал Бог благодатта да опрощават грехове единствено поради това, че са ръкоположени. Да не бъде! Защото на тия последните е разрешено само да извършват тайнствата (а аз си мисля, че дори и това не се отнася до мнозина от тях, защото биха изгорели без остатък в онова Тайнство, пред което те самите са стръкчета слама). По-скоро тази благодат е дадена само на онези сред свещениците, епископите и монасите, който се числят към Христовите ученици по силата на праведния си живот.
Потребителски аватар
iliana
Администратор
Мнения: 281
Регистриран на: пон сеп 19, 2005 12:57 pm

Re: Важно! До всички участници и не участници във форума!

Мнениеот iliana » пон дек 01, 2008 3:23 pm

" Милостивият Господ е дал Светия Дух и на нас, грешниците, без да иска никаква цена. Но пита всеки от нас, както е питал апостол Петър: "Обичаш ли ме?".

Така Господ иска от нас единствено любов и се радва на обръщането ни. Такова е Божието милосърдие към човека: загърби ли човек греха и смири ли се пред Бога, Господ милостиво му прощава всичко и му дава благодатта на Светия Дух и сила да побеждава греха.

Чудно нещо: човек се гнуси от брата си - също човек - когато той е беден и нечист. А Господ ни прощава всичко, както любящата майка на своето дете и не се гнуси от никой грешник, и дори му дава дара на Светия Дух.

Ако хората биха познали любовта на Господа към нас, биха се предали напълно на Неговата свята воля и биха живели спокойни у Бога като царски деца. Царят се грижи за всичко: за царството, за семейството си, за синовете и децата; а синът живее в двореца спокойно; всички му служат, а той безгрижно се наслаждава на всичко. Така предалият се на волята Божия живее в покой, доволен от съдбата си, дори да е болен, беден или гонен. Той е спокоен, защото с него е благодатта на Светия Дух и сладостта на Духа Свети го утешава; и той се измъчва само затова, че много е оскърбил любимия Господ.

Ах, колко нужно е да се живее на земята така, че душата винаги да чува Бога!

Господ е казал: "Няма да ви оставя сираци" и ни е дал Духа Свети. И душата трябва да чувства, че Духът Божи живее в нея.

Макар благодатта да е малка, душата чувства Господнята любов, чувства, че Господ е наш и ние - Негови. А който не е такъв в душата си - в него благодатта е загубена.

Душата чувства, че Господ я обича, независимо от множествтото й грехове. Както в онези дни Господ казал на Закхея "Закхее, ...днес трябва да бъда у дома ти" (Лк. 19:5), само защото той поискал да види Христа, така и сега същото се случва с грешника, щом душата му се обърне към Бога.

Народът се отклони от добрия път и хората станаха немилосърдни. Всички се ожесточиха и вече няма любов (между тях). Затова и не чувстват Божията любов. Хората мислят за Бога, че е такъв, каквито са те, съдейки по жестокостта на сърцата си. Така те съвсем губят вяра в Бога. О, ако това беше възможно, аз бих им показал Господа и бих им казал: "Вижте какъв е Господ! Човешката душа се разтапя пред лицето на Неговата любов." Но тази любов не може да се види с прост ум. Тя се познава чрез Духа Свети."

Свети Силуан Атонски
ТодорК
Модератор
Мнения: 1140
Регистриран на: пон окт 06, 2008 2:36 pm

Re: Важно! До всички участници и не участници във форума!

Мнениеот ТодорК » пон дек 01, 2008 3:34 pm

Това последното(от св. Силуан Атонски) е истински бисер...
ivo_tehno
Потребител
Мнения: 409
Регистриран на: ср май 28, 2008 7:00 pm

Re: Важно! До всички участници и не участници във форума!

Мнениеот ivo_tehno » пон дек 01, 2008 7:07 pm

sanata, извинявай ама ти можеш ли да бъдеш 24 часа на разположение? Знам че свещенството е много отговорно, ама да налагаме на някой да е на разположение постоянно е малко егоистично, защото православния християнин има по-често нужда от помощ, защото е не сигурен, но в последствие трябва да стане по-самостоятелен, ако ли не значи има грешка в лечението/ грешка в софтуера/ :biggrin:
А дали има такива хора има, има и такива за които пише Илиана такива които постоянно се молят за теб и не те "отсвирват", аз познавам обаче само един :?
sanata
Потребител
Мнения: 194
Регистриран на: пет ное 21, 2008 10:26 am

Re: Важно! До всички участници и не участници във форума!

Мнениеот sanata » пон дек 01, 2008 8:41 pm

Благодаря на Iliana за текста, страхотен е. Освен, че си отива любовта, най - жалкото е когато истинският християнин вижда в останалите едно безразличие към Бога , т.е. има ли Го или Не, молим ли Му се или не, всяка една ситуация, която се случва хората не я свързват с Бог, за тях това е късмет, случайност, природа и т.н.
Знаете ли, когато стана земетресението наскоро в София така се зарадвах, защото си казах " Бог ни споходи ", неописуема радост, докато гледаш паниката у другите хора, страх, неизвестност, умопомрачение, дори и да им обясниш всичко те няма да те разберат. Пълна трагедия.
Аз лично за себе си съм открил рая тук на земята, сигурно и с вас, които четете тези редове е така. Това състояние на блаженство не може да се обясни, състоянието на общуване с Бог.
Да се молим за всички да бъдат като нас и да се оставим в ръцете на живия Бог. Амин!

Върни се в “разни”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта