За вярта, липсата на надежда и любовта

разкази за поклоннически пътувания и свети места
Mihail74
Потребител
Мнения: 1
Регистриран на: пет мар 28, 2014 8:54 pm

За вярта, липсата на надежда и любовта

Мнениеот Mihail74 » пет мар 28, 2014 9:29 pm

Търсехме просто разходка, а се оказа еднодневно пътешествие назад във времето. И в самите нас...
*******************
Смятахме да се разходим до Кокалянския манастир, а след това и до крепостта Урвич. Бяхме чели коментари, че в споменатия манастир не приемали с добро око вярващите, които го посещават! ? ! ... Внезапно решихме да импровизираме. Така се оказахме по един много лош горски "път", водещ към Пасарелския манастир "Св. Петър и Павел". Осеян с дълбоки дупки /тогава локви/ и клони, надвиснали над пътя. Пътувайки така, настигнахме една жигула. Бе спряла насред пътя. От нея слезе, накуцвайки, възрастен човек, извади кирка и започна да поправя пътя. Явно не бързаше, затова слязох и се разговорихме. Оказа се, че всъщност той и съпругата му/седеше в жигулата/, поддържат пътя и манастира.
- Мъчим се тука, момче -започна човекът.
- Опитваме се да правим нещо, че да може да се минава. Ей и тия клони... Драскат колите, отблъскват хората от манастира...
Впоследствие закарахме съпругата му до храма, а мъжът ѝ остана назад по пътя, извади дърворезачката и започна да орязва клоните на дърветата, надвиснали над пътя.

ИСТОРИЯТА
Манастирът "Св. Петър и Павел" в Пасарел вероятно е възникнал през 15 в. още в началото на турското робство. Намирал се е на стария път София-Самоков. Оттам минавали много колари-българи. Вярата им била силна и всеки помагал с каквото може. Така постепенно била построена църквата, а след това и цял манастирски комплекс. Монасите отглеждали различни полски култури, добивали и продавали мед. Въобще-кипял живот. Постепенно манастирът от духовно средище прераства в огнище на българщината... През 1853г. храмът е изпепелен, но само след 10 години нашите предци успяват отново да го изградят. През 1898г. манастирът е управляван от калугер Васил, който го ограбил и разорил. И отново родолюбивите българи връщат живота в тази обител. Докато не идва 1944година...

СОДОМ И ГОМОР
Скоро след това новата атеистична власт започва да действа. Взето е решение да се построи яз. Искър. Работниците ползват помещенията в манастира като общежитие... Постепенно многото манастирски имоти са разпилени, а манастирът започва да се руши. Селяните от Пасарел колят добитък насред двора на обителта... Впоследствие го доразрушават, а със строителните материали от духовното средище си построили домове, селскостопански постройки, обори...

Началото на края
На 29 юни 2003г. храмът е осветен отново.
- Моят съпруг -започна разказа си бабата -сънувал Света Богородица. Тя му казала, че ако иска да живее трябва да се грижи за манастира. Така започнахме... Когато за първи път дойдохме, вратата на параклиса беше разбита. На пода, в средата на храма, беше изкопана огромна дупка от иманярите. Тъжна картина. Постепенно постегнахме поне дотолкова, че вярващите да има къде да се помолят. Направихме и беседка. Откраднаха пейките... Онази сграда също се срути/сочи постройката срещу нас/. Само параклисът остана, но ние нямаме сили вече. . Покривът тече, а стенописите се съсипват. Ходихме в Дирекцията по вероизповеданията /б. а. към МС/, в Светия синод. Казват ми "Снимайте го". Какво да снимаме? Ей, къде е София! Да дойдат да видят! Никакво внимание и помощ отникъде... Нейсе дадоха 5 хил. лв/Построената сграда с тези средства е отстрани на параклиса/ и дотам. Дойде едно момче за реставрация на стенописите и вика:От 100 хил. лв почваме. Само като начало това, де. Откъде тези пари? Откакто моят дядо сънува Св. Богородица, си прави 6 операции на крака. Чак 6-тата излезе успешна. . Често ме питат дали след нас ще има кой да се грижи за храма. Няма-отвръщам. Няма кой...

По пътя обратно
На връщане срещнахме жизнерадостен господин, който беше дошъл с автомобила си. Оказа се-да изтегли закъсалия с жигулата си, дядо. Възрастният мъж беше заредил последния си бензин в дърворезачката, вместо в колата си... Колко много вяра, въплътена в дела, видяхме на това място! А в дуги, действащи храмове, гонят вярващите. Някой беше казал, че България ще тръгне нагоре отново тогава, когато българите се върнем в църквите. Може и така да е, но след видяното не съм оптимист.

За любовта
Да, в тази история няма надежда. Но я има вярата! Истинската. И ... любовта. Това семейство от възрастни хора истински ни впечатли. Толкова единни в целите и стремежите си. Въпреки че им коства толкова, толкова много! Но те остават единни в трудностите. Може би това е едно от измеренията на истинската любов... За един ден видях моята истинска църква и история за истинската любов. Какво повече бих могъл да желая?

Дългът
Защо пиша за всичко това? Може би защото не искам да повярвам, че предците ни са вярвали в нещо, пък ние-не. Или защото не искам да вярвам, че няма надежда... Моля ви, помагайте кой с каквото може и както го чувства... Пък кой знае... За да я има България и занапред. И заради предците ни/заслужават го!/, нас и нашите деца.
Бог да ви благослови
Последна промяна от MacIlian на съб мар 29, 2014 10:15 pm, променено общо 1 път.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: За вярта,липсата на надежда и любовта

Мнениеот Next » съб мар 29, 2014 2:26 pm

Тъжна истина... Дай Боже спасение за такива хора.

Пиша само да посоча, че има и точно обратното. Чисто нов голям храм, на място, където наблизо няма нищо такова, завършен на 99% (има-няма, ако не и на 100) стои затворен и се подлага на стихиите на времето. Но от агенти владици - толкоз.
Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: За вярта, липсата на надежда и любовта

Мнениеот Ника » чет окт 13, 2016 1:52 pm

Бях в един женски манастир близо до Пловдив, обитаван само от една монахиня, която е ръкоположена от дядо Николай, набързо, колкото да има стопанин манастира.
Какво да ви кажа? Душата ми е потресена, колко може да бъде профанизиран монашеския живот. Всичко да се свежда до "аз съм шефката и вие сте мои подчинени": "кога ще ми донесеш нещо?"; "не ме кефиш, по-добре си хващай пътя"; " тук аз съм господаря и ще допусна, когото поискам". Хижаро - виладжийски живот, вяла служба без живец.
Мисля, че е крайно време митрополитите да започнат някакви корективи, към такива самообявили се началства.
Как може да живееш в манастир и за 10 години, да не привлечеш нито един човек?! При това далеч не отшелнически живот. А живот, с компютър, сателитна телевизия, смартфони, СОТ, претъпкани с храна ( от набожни дарители) кухни, ежедневни разходки по света и у нас.
Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: За вярта, липсата на надежда и любовта

Мнениеот Ника » ср окт 19, 2016 9:26 am

Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: За вярта, липсата на надежда и любовта

Мнениеот Next » пон окт 24, 2016 8:39 pm

>>

Притча за вярата. Интересно, но на руски :) Ако някой иска, ще преведа. Ако не, Google също донякъде може.

Върни се в “храмове и манастири”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост