Съкровищница от стихове

[ven4e]

[ven4e]

Богатство

Хванати в капан като животни,
теглим на инстинктите хомота,
гледаме в земята към трохите,
гладни, жадни, голи сме в душите.

В този свят на болести и болка
всеки миг се чува нечий вопъл,
всичко се променя, всеки губи,
чакаме, дочакваме заблуди.

Всяко притежание изчезва,
само любовта е вечна!
Този свят е истинско богатство,
щом роди любов и тя нараства.

[zolina]

Защо все се намира някой, който да назидава, наставлява непоискано? И то в най-съкровеното ти - вярата, болката... Споделеното тук предизвиква тиха, немимолетна радост, която неусетно води до меко прозрение за чудото "Душа", за съкровищата в нея, за тъгата, която там се превръща в скъпоценности и е отворена вратата към безброй човешки сърца, за да дарява обич и доброта.

[ven4e]

***
Бъди готова, душо, за страдания,
за трудности и разочарования –
в света не обич, злобата царува,
най-вече щом на обич се преструва.

Бъди готова, душо, за борба
със всеки видим и невидим враг,
със лошото във другите и в теб –
последните си сили да дадеш.

Бъди готова, душо, за лъжа –
пази се от фалшивите неща,
изцяло към доброто доверчива,
но към измамата – неотстъпчива.

Бъди готова, душо, и за щастие –
да сбъднеш неочаквано мечтата си,
но вече стигнала до безметежност,
недей повтаря старата си грешност.

[Ан Илиева]

Формата на сърцето ми /Стинг/ :oops: Той раздаваше картите напълно спокойно и тези, които изиграваше изобщо не се усъмняваха. Но той не играеше за парите, които печелеше, не играеше за уважение. Раздаваше картите, за да открие отговора, да отгатне свещената формула на късмета, скрития коз на вероятния изход, в който цифрите танцуваха своя танц. Знам, че пиките са мечовете на бойците, знам, че спатиите са оръжията на войната, знам, че карите са парите за това изкуство, но не такава е формата на сърцето ми. Тези, които говорят прекалено не знаят нищо и намират истинската си цена, както тези, които проклинат късмета си на прекалено различни места, но тези които се страхуват са напълно изгубени.

[Ника]

Превръзка ще си сложа на очите
за да не виждам ужаса край мен!
За да не гледам вече новините,
които ме разтърсват ден след ден...

Грабежи, изнасилства, катастрофи...
Корупция, и празни обещания.
Бедняци ровят в уличните кофи.
Убийци не понасят наказания.

... Поскъпва хляба, парното, водата...
Закотвени са детските надбавки.
Протести пред Съдебната палата.
Крещим напразно „Искаме оставки!”

И после друг поставяме на трона.
Уж онзи, дето ще спаси народа.
Поставяме му бляскава корона,
а той... си гледа своята изгода.

Графити паметниците красят.
Онези, дето кръв за нас проляха
във гроба си навярно се въртят,
че в името на тоз народ умряха!

Тринадесет годишни ученички
продават си плътта за кока-кола!
Разхождат смело късите полички
и целият им свят върти се в „мол-а”.

И мразим вече нашата родина,
забравяме, че някога преди,
именно тук, не в пустата чужбина
живеели са нашите деди...

И на летището, с билет в ръката
и с майчините сълзи, за из път,
в чужди земи отиват ни децата,
уверени, че към добро вървят...

Сърцето от безсилие ме свива...
Но стискам зъби, да не стане лошо-
на лекар в краен случай се отива!
(не е като по времето на Тошо).

Не дай си Боже нещо заболи те-
ще срещнеш сто навъсени гримаси,
освен ако не си добре с парите...
(кучета ги яли всички сиромаси!)...

И следва тук прогнозата за времето-
студено ще е, и ще превали.
Земята наша май ни носи бремето-
разтърсва се от плач и я боли...

Превръзката си сложих, но уви!
Картината в сърцето ми остана.
И питам вас, за да се промени
срещу кого, за Бога да въстана?"

[Ника]

Застроиха земята, Василе.
Асфалтираха твойте мечти.
А февруари се дръпна безсилен
и се скри, по-виновен се скри.

Издълбаха небето, Василе,
ще достигат навярно до Бог,
да го молят за друго бесило,
че не стига един лъвски скок.

Днес не стига, не стига, Василе,
да си лъв трябват много коли
и пари трябват много, Василе
не мечти, а пари, а пари.

Днес не пеят за тебе, Василе,
пее някакъв мургав Васил,
за жени и мъже, по бикини,
кой се влюбил и кой се напил.

Е, дано да не гледаш, Василе,
за какво си се борил до кръв,
че останал би сляп и безсилен,
че наметнал би сам смъртна връв.

[ven4e]

Болка

Измъчвам се от тежки угризения
за много свои минали решения.
Тогава се кълнях, че избор нямам,
сега не спирам да се обвинявам.

Наистина ли беше невъзможно,
и толкова объркано, и сложно?
Наистина ли нямаше спасение?
Въпроси, пълни с крайно съжаление.

Аз бях щастлива малко или много,
но се бунтувах и роптаех срещу Бога.
Той взе от мен, каквото ми тежеше,
и нямам нищо, капка радост вече.

Прости ми, Боже, кръста си отхвърлих,
той беше свят, от Тебе подарен,
прости, че волята Ти аз престъпвах
по много начини и всеки ден.

Дали е ценно мойто покаяние -
нали прие разпътния Си син?
О, Господи, чуй грешното ридание
и облекчи ми болката. Амин.

[gaitan vejdu]

Много е хубаво, Венче. Уж прости думи, пък чак чувства образуват. Благодаря!

+++
Френдове из прежни постинги, простете, че не Ви споменавам, не следя темата, просто нямам време, не за друго.

[ven4e]

Да бъда цяла вечност в ада,
да съм с най-лошите край мен
и безутешно там да страдам,
от всяка светлина лишена...

Да бях обикнала доброто,
да бях Бог следвала докрай,
аз щях да наследя Живота,
но късно е да искам рай.

Присъдата е справедлива,
Ти каза вечно да съм тук.
За хората със страсти диви
не е блаженството Ти чудно.

[ven4e]

В Божия свят всичко живо цъфти.
Красотата ни води, любовта ни блести.
И мечти като перли растат
в Божия свят.

В нашия свят нежността си мълчи,
не проникват в тунели лъчи.
Грехове и злини се множат
в нашия свят.

Как да слея Божия с нашия свят?
Ще затворя очи, мирен химн ще звучи,
топли капки-надежди ще завалят.
И ще видя Божия в нашия свят.