Изповед

споделете вашите впечатления от интересни събития
Avatara
Потребител
Мнения: 8
Регистриран на: пет май 19, 2006 8:30 pm

Изповед

Мнениеот Avatara » пет май 19, 2006 9:48 pm

ИЗПОВЕД
(приказка за сивото)

To: Sulsa
Cc:
Bcc:
Subject: Изповед

12:37 Защото по думите си ще бъдеш оправдан
и по думите си ще бъдеш осъден.

От Матея Свето евангелие


Здравей,

Предполагам, че вече ясно си разбрал кой ти пише. Потърсих някого, с когото да поговоря. Двамата с теб сме много по-близки отколкото би ми се искало. Ще можеш ли да приемеш думите ми? Избрах теб за да споделя, но се нуждая от съгласието ти, защото по-лесно е да вземеш отколкото да дадеш. Самотата може да бъде по-тежка от всяко проклятие.
Котката живее с хората, но има нужда от друга котка за да бъде разбрана.
Някога говорех с Него. Бях един от пазителите на могъществото Му. После Той ме низвергна. Лиши мен и себе си от възможност да споделяме. Не искаше да приеме доводите ми. Нему въздаваха почит, а за мен остана презрението. Не мога да почувствам омраза или тъга защото съм лишен от чувства, така както си лишен и ти.

Ще ме попиташ защо съм тук?

Пророците предопределиха моето появяване.
Измина много време от мига в който Духът доведе сина Му при мен в пустинята за да го разубедя*. Никога не съм му предлагал царствата земни. Никога не поисках да ми се поклони. Преклонение има там където духът е мъртъв. Помислите ми са освободени от ограниченията на тленната плът.

Какво бих спечелил от господството над няколко милиона смъртни същества?

Това ли според човечеството е онази власт, за която си струва да изживееш един живот?
Синът му беше най-чистото и благородно създание, което се е докосвало някога до света на смъртните.
Не аз, а хората искаха от него чудеса. В онази нощ, когато стояхме заедно на покрива на храма му показах как майка продава детето си в робство, за да си купи гривна. Син, който съсича с брадва баща си защото онзи е изорал запустялата нива, която той счита за своя. Показах му как някой плаща за да се отнеме живот, понеже не му достига сила и смелост сам да извърши подобно деяние. Показах му истинското лице на човешките страхове. Попитах го:

"Струва ли си?".

Той ме погледна. Очите му бяха големи и кафяви, като твоите. Спомням си думите, които изрече:

"Нека поне опитам."

Исках да спестя отредените му страдания. С тях той трябвало да изкупи греховете човешки. Смърта не може да бъде изкупление за нищо.
Когато Ирод търсеше детето Емануил из цялата земя Юдейска, уплашен за жалкия си трон, тъмнината беше тази, що прикри бягството на Йосифа и Мария. Не аз, а войската иродова погуби младенците. Каква беше тази страшна сила, която им позволи да съсекат дребните детски телца, вместо да обърнат остриетата си срещо оногово, който им заповядва да турят този грях върху себе си? Искаш ли да ти отговоря? Безсилието на децата и вярата в правотата на туй що вършат. От този акт нито могъществото ми нарасна, нито името ми се прослави.
Спомням си как заклеваше хората да не казват другимо за чудесата що твореше. Спомням си и как хората престъпваха клетвата си. Не го обичаха и не вярваха в него, а желаеха да се докоснат до силата му. Любовта, която бяха потъпкали в сърцата си струеше от него, тъй както се прокрадва слънчевия лъч през сивия облак след лятната буря. Запленен от тази любов неотклонно следвах стъпките му. Вечерта, когато се молеше в градината, аз бях този, който плачеше до него. Не аз освободих Варава, а тези на които помагаше. Понтий Пилат си изми ръцете, защото беше запазил честа си, но не можеше да тръгне срещу народа. Когато вървеше към Голгота, аз приех образа на Симон киринееца и поех кръста му, та го носих до върха на хълма. Когато изрече "Или! Или! Лама сабахтани?"* помилвах косите му и го целунах по челото.

Никой не бива да умира сам.

Колцина от тези, чиито деца и роднин беше лекувал му подадоха купичка вода или сушени фурми в последния му час? Толкова ли кратка беше паметта им или толкова голяма неблагодарноста? Какво породи тази омраза в сърцата им към него?

Някога бях любим ангел. Воювах и бях победен, защото така е било отредено.

Човекът беше създаден и възлюбен.

Любовта на този, който е над всичко към собственото творение се оказа по-силна от любовта му към мен - равния нему. Макар и унизен, аз никога не съм мразил, нито винил.

Защо вие дарените с душа Го мразите?

Защо се отвърнахте от най-скъпото му творение? С какво толкова ви обиди? Защо пренесохте омразата помежду си? По-добре ли се чувствате, когато виждате как себеподобните страдат? Копнеете за любов, но сте готови да разпнете този, който я притежава. И какво? Ще си измислите поредната басня за поредния Юда Искариот, който предава учителя си. Та не беше ли Юда този, който разбирайки деянието си върна сребърниците и се обеси?

Юда се покая, а тези що хвърляха камъни и нечистотии върху Му по пътя към Голгота се бяха заели да си търсят оправдание.

Знам от къде извира ненависта ви.

Той проповядваше обич. Вие изкривявате истинския образ на обичта, замествайки я с желание. С очите и ушите си обичате, а не със сърцето си и затова сте прокълнати да останете слепи и глухи. Това проклятие ви преследва и ви кара да мразите, всичко онова, което не можете да приемете.
Вие хората се погаврихте дори със страданията Му, избирайки за символ кръста, на който изживя последните си часове. В негово име въздигахте клади и горяхте на тях, тези които не мислеха като вас, но бяха по-близки до него. И това не беше достатъчно. Решихте да обсебите гроба му. Колко войни водихте за да господствате над земите, съхранили спомена за делата му. Не се посрамихте да продавате плащеницата Му, така както продавахте тленните останки на светите апостоли.

В мое име ли хиляди деца измряха от глад и студ по пътищата, носейки хоругви, без всякаква стойност, поели с малките си нозе към последния Му дом?

Само чистите духом ще освободят гроба Господен.

От кого? От други като вас? Защо не се допитахте до сърцата си и да разберете какво иска Той?
Нима ще намерите покой в отвъдното, ако ващите родственици се избиваха на гроба ви?

Дойдох да дам знак на конниците на Апокалипсиса.

Това, което видях не ми позволява да вдигна десница. Няма бедствие, което да е по-жестоко от това, което вие хората успявате да сторите в името на записани закони и криво разбирана справедливост.
На мен ми е отнето правото да съдя, а вие сте си го присвоили и съдите, ограничени от жалкото си съществуване.
Опитах се да водя разговор с някои от вас.
Никой не искаше да чуе словата ми. Сторих чудо. Присмяха ми се. Почувствах собственото си безсилие. Помислих си дали ябълката на познанието, която сте вкусили не е била червива?
Използваха името ми за да оправдават постъпките си, а искаха да се спазарят колкото е възможно по-изгодно за душите си. Не говоря за себе си. Те искаха да Го накарат да свърши едно или друго вместо тях. Страхуваха се от мощта Му, толкова, колкото и от собственото си безсилие.
Къде е правото на свободен избор, от което аз прокълнатия съм лишен, за да може вие всеки отреден ви ден да злоупотребявате с него?
Да бъдеш победен и лишен от възможноста да общуваш с равни, е тежко, но да служиш като оправдание за чужди грехове е недопустимо.
Останах потресен, с каква лекота хората говорят за силата на изкуплението без да разбират нито дума от това, което казват.

Видях хора без лица.

Не. Те не бяха като теб. Ти нямаш лице, защото всеки вижда в теб, това към което се стреми. Тези, за които говоря нямаха лица, защото ги бяха загубили опитвайки се да се представят за това, което никога не са били и едва ли някога ще бъдат.
Знанието ви дари тояга, та да се подпирате и да отблъсквате зверовете, разумът ви научи как да пръснете черепа на себеподобните си с тази тояга. Знанието ви дари с топлината на огъня. Разумът роди фосфорните бомби и напалма. И не само тях...
Още си спомням как се разхождах сред руините на градове, където дори душите се бяха превърнали в пепел, а камъните в сълзи.
Познанието ви дари с желязо, за да изковете плугове. Разумът ви научи как от плуговете могат да бъдат направени мечове.
Мечовете ви бяха нужни за да се защитите от други, които искаха да се защитят от вас.

Кой от кого се защитава?

Войните бяха забравени. Тези, чиито бащи умираха покосени от сляпата сила на оръжието, с лекота изпращаха други, за да бъдат убивани. Тези, които бяха дръзнали да защитават домовете си, биваха обявявани за врагове и наказвани жестоко. Виждах как се руши съграденото с много труд. Виждах как се заличават езици, религии, философии, идеи. Инакомислещите биваха прогонвани, така както някога бях прогонен аз. Виждах как големите разкъсват и поглъщат малките. Наричат това справедливост и хуманизъм.

Интересна справедливост.

И тя ли е рожба на това, което наричате разум? В природата има място за всички и за големите и за малките. Големите изяждат малките, но никога не ги изтребват за да защитят от тях други малки. Никой в природата не се опитва да налага справедливост, защото всяка справедливост нарушава равновесието и поражда подтисничество, по-страшно от представите ви за Ада.

Видях как хората се разпореждат със земята, върху, която стъпват. Когато Той създаде Земята, хората ги нямаше. С какво право се разпореждат с нещо, което никога не им е принадлежало? Земята е за всички живи същества и всяко има право на място върху нея. Но гордоста до такава степен ви е заслепила, че не просто се разпореждате със Земята, но и нанасяте рани, които трудно ще заздравеят. Извличате роденото в дълбоката и утроба. Изсичате гори, чиито дървета не сте посадили. Отравяте реки, и морета, чиито води не сте събирали.

Та нали тази същата Земя ви храни и приема в обятията си, когато приключите краткото си съществуване.
Какво ще оставите да тези, които идват след вас? Защо ги обричате на страдание?

КАКВА Е ВИНАТА НА НЕРОДЕНИТЕ, ТА ТРЯБВА ДА ИЗКУПУВАТ ГРЕХОВЕТЕ НА ЖИВИТЕ?

Но и това ви се струва недостатъчно за да захраните собствената си гордост.
Вие създавате живот, без да сте готови да поемете отговорноста за неговото бъдеще, движени единствено от собствените си представи за необходимост. Раждате деца, за да може използвайки тяхната беззащитност да излеете върху им цялата онази злина, наслоена в душите ви. Лесно е да посегнеш на по-слабия, когато знаеш, че няма да ти бъде отвърнато.
Видях децата на улицата, които познаваха само насилието и смърта.
Когато децата пораснат, вие искате да ви бъдат благодарни за злото, което сте им сторили. Вдигайки ръка над тях или поучавайки ги в това, в което самите вие не вярвате, сторвате грях, който дори аз не мога да изчистя.
Отнемате им правото на избор, прокуждате ги, обругавате ги или ги превръщате в злодеи, за да спечели някой от вас няколко жалки сребърника в повече. Защо не поставите на достойнството им етикет, на който да напишете цената? Така поне всичко би било много по-ясно.
Удряте и наказвате беззащитните, като никога не забравяте да проповядвяте смирение. Осъждате на глад и смърт хиляди, заради отдавна изречени думи, които не разбирате и които времето е превърнало в догма за да постигнете някакво господство.
Над кого се стремите да господствате? Възгордели сте се до толкова, че желаете да направлявате съдбата на другите. Поставяте се над Него.

Не аз, а трите идола пред, които хората се кланят са въплъщение на Злото.

АЛЧНОСТ, ЛИЦЕМЕРИЕ И ЗАВИСТ.

Защо всички толкова силно желаят да бъдат обладани от тях? Защо с такава лекота хората им предоставят сърцата си?

Хората понякога лъжат, за да не причинят болка на тези, които обичат.
Лицемерите виждайки това започват да ги сочат с пръст и да призовават за разправа. Не могат да се примирят, че някой би могъл да има това, което те са потъпкали в сърцата си. Когато постигнат своето, отиват и си купуват някакъв сурогат на любов и после страдат от неудовлетвореност.
Отидох сред пустинята за да видя цвета на вятъра.
Стоях, но нямаше никого, с когото да поговоря. Къде бяха отишли всички пророци? Къде бяха апостолите на новото време? Какво се беше случило? Хората бяха престанали да вярват в чудеса, но бяха освободили силата на Пустотата и не бяха в състояние да я спрат. Тя вървеше през света и се докосваше до всичко, което беше загубило очите си за живота.

Тъжна изповед не намираш ли?

Какво исках да ти кажа?

А, да може и да ти прозвучи странно но се почувствах излишен. Нямам място в свят, в който всеки се е заел да върши това, което по право се очаква от мен.

Антихрист

P.S. Вие хората наистина ли взимате насериозно всичко, което ви се казва?


-----------------------------------------------------------------------------------

To: Антихрист
Cc:
Bcc:
Subject: Re: Изповед

Не мога да приема изповедта ти.

Извинявай приеми това, като своеобразна шега.
Считам, че е нередно от гледна точка на абсолютната необвързаност и безпристрастие, всички хора да бъдат сравнявани с онази малка част от човечеството, която ежедневно се стреми да формира чувство на вина във всеки един от нас. Вина, за това, че можеш да направиш само това, за което ти позволяват силите и възможностите, вина за това, че си различен от околните, вина за това, че обичаш този, а не понасяш онзи, вина за това, че си се родил не където и не когато трябва.

Всъщност никой, никого не пита дали въобще иска да се ражда

Добави към това, че хората са принуждавани да мислят по начин изгоден за някого. Много е просто. Предварително им се обяснява, кое е правилно и кое не, кое е добро и кое лошо. Отнеми им правото на избор, накарай ги да се чувстват поставени под непрекъснат контрол и най-вече ги накарай да се чувстват задължени, без значение за какво и бъди убеден, че току виж започнали масово да се изтребват.
Все пак това е твърде груб подход и на мен определено не ми допада.
Аз съм привърженик на методите при, които се прави всичко възможно за да се накарат хората да повярват, че се чувстват щастливи. Добави и надеждата, че е напълно възможно в рамките на отредения ти живот да постигнеш всичко, към което се стремиш. Накарай хората да се вълнуват от проблеми, решаването на които не зависи по никакъв начин от тях. Позволи им да повярват, че доброто и справедливоста неотменно са обвързани с каузата, зад която застават и можеш да бъдеш уверен, че си успял да доведеш големи маси от хора до овчедушие. След това спокойно можеш да ги накараш да скочат, в която пропаст си избереш.

Според мен си прав, че е ненужно да даваш знак на конниците на апокалипсиса.

Глупоста на хората, както и явното им нежелание да мислят за това, което ще се случи след като напуснат тленният свят (което според мен не е нищо повече от проява на безотговорност), притежават далеч по-голяма разрушителна сила. И не е нужно никого да подтикваш към каквото и да било. Току виж някой се заинатил. Много по-лесно е да ги накараш да повярват, че там накъдето са тръгнали текат реки от мед и масло. Не е задължително да им показваш пътя. Сами ще влизат в огъня, славейки името ти. Ако не приемаш думите ми на сериозно, то бих те посъветвал да почерпиш опит от всички онези, чиято работа е да казват на останалите какво е нужно да правят и в какво е нужно да вярват. Тук на Земята изкуството да заблуждаваш милиони е доведено до съвършенство.

За децата си прав.

Винаги съм смятал, че младите са прекрасни войници. Много малко е нужно за да ги накараш да повярват, че истински мразят този, когото ти желаеш да мразят. И лесно умират в името на идеали (Напоследък и за няколко смачкани банкноти или за някакъв бял прах, който те превръща в отрепка. Все пак така е модерно нали разбираш. След като този, който е твой идол го прави, какво лошо има в това да му подражаваш Не мислиш ли, че светът изпитва остър недостиг на идоли? Или пресищане? Всичко зависи от конюктурата на пазара на сувенири.). Все пак това е нещо, което отдавна е загубило актуалност.

Защо е нужно да ги изпращаме да воюват?

Не е ли много по-лесно да им извадим зъбите и да ги превърнем в надути самохвалковци, които лесно се превръщат в треперещи страхливци, когато нещо застраши безценното им съществуване. Виж, аз лично считам, че вместо да изпитват неудобство, закалявайки духа и тялото си, бихме могли да им организираме един непрекъснат празник. Докато воюват току виж научили нещо за живота и смърта, а забавлявайки се най-много да умрат от изтощение и скука.

Извинявай пропуснах един много важен момент.

НЕ БИВА ДА СЕ ДОПУСКА ДА СИ ИЗГРАЖДАТ СОБСТВЕНИ ЦЕННОСТИ.

Разбираш ли, това би им помогнало да видят света, такъв какъвто е, а това едва ли ще им се стори забавно.

Как след това според теб ще могат да бъдат манипулирани?

Много е важно и непрестанно да бъдат противопоставени поколенията. Така ще се получи един безкраен процес на рушене и градеж. Никакво съхраняване на самобитност, традиции и култура. Традицията дава някаква увереност и може да послужи като отправна точка, а когато има отправна точка има и посока, която трябва да бъде следвана. Безпътицата е единствената вярна посока. Бездуховноста е най-висша проява на благородство.

Поискали са от теб да сториш чудо?

А ТИ ПОИСКА ЛИ ИМ ДА СИ ПЛАТЯТ?

Нали сам си успял да разбереш, че живеем в хилядолетие, където се уважава само това за което се плаща в брой. Размяната на стоки и услуги като форма на търговия не се радва на особенна почит. В края на века се уважават само тези, които успяват да продадат нещо, което не съществува или нещо, което никога не ти е принадлежало (това донякъде има връзка с разсъжденията ти как е възможно да продаваш това, което не си създал).

Интересно доколко размяната на идеи може да бъде сведена до търговска операция?

Ще се опитам да продам писмото ти до мен. Може би ще успея да се спазаря за добра цена. Все пак едва ли някой би повярвал в неговата автентичност.
А когато говориш за сина Му, не забравяй, че и на Него му беше писнало от всичко.
Не аз съм казал:

"... О, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? ..."*
(Взимайки под внимание, че аз самият съм доста извратен и ми е трудно понякога да изтърпя когото и да било, мисля, че го разбирам напълно.)

Все пак понякога, се замислям над думите Му:

"... горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда "**.
(Не бяха малко жените, съблазнени от думите ми. Но от друга страна, безсилен съм да сторя каквото и да било срещу желанието в очите им.)

Има и нещо друго, което бих могъл да използвам като оправдание. Някой ми беше казал, че няма по-голям грях от отхвърлената Любов. Все пак ти си този, който много по-детайлно е запознат с всички аспекти на грехопадението или поне така се твърди.

Питаш къде са пророците?

Няма ги.

Едва ли е останал някой почетен пророк, който да бъде в състояние да си изкарва насъщния, посредством проповядване на истината. Хората ще си помислят, че е ловък измамник. Много по-лесно е да правиш тълкувания на вече казаното отколкото да кажеш нещо свое. А и не винаги е добре да споделяш мислите си. Възможно е в един прекрасен ден някой да им повярва, да се провъзгласи за твой последовател и току виж запалил домът си за да се освободи от всичко земно, след което се събул бос и тръгнал да проповядва.

И какво?

Нови войни само защото онзи там не вярвал в това, в което според теб трябва да вярва.
Липсва изящество.
Според мен е много по-добре да се провъзгласиш за единствено, обективната инстанция и да информираш за всяко едно от протичащите събития напълно безпристрастно.
Безпристрастието е нещо като необвързаност, макар и някой да твърдят, че съществува известна разлика между тези две понятия.

А вятърът е прашен.
(Слушай това за вятърът не беше ли от някакъв латиноамерикански филм за две слепи деца? За разлика от теб аз остарявам и паметта ми не е като някога.)

Що се отнася до самотата, то знам един много елементарен начи да се пребориш с нея.

Опитай се да се напиеш сам в препълнено заведение. Можеш да ми повярваш, че веднага ще се намерят поне една дузина индивиди, копнеещи да бъдат изслушани. От тях ще чуеш истории, в сравнение с които светите книги ще ти изглеждат като информационен бюлетин. Те са готови да поговорят с всеки, стига той да е в състояние да им плати питието (Това е клише. Използва се тогава, когато се налага да дадеш съвет на някого, за когото не ти пука).

Що се отнася за недалновидноста на човешката раса, то винаги съм считал изобретяването на двигателя с вътрешно горене за апотеоз на погрешния начин на мислене. Все пак не съм автомонтьор и не мога да шофирам, така, че съм принуден да оставя разсъжденията по тази тема на запознатите с устройството на карбуратора.
Аз ще се погрижа за градината си.

Все пак, ако желаеш да се напиеш с някой, който няма след това да разкаже всичко, което си споделил по време на вечерята пред свои познати, то аз съм на твое разположение.

Все още пия водка.

Sulsa

P.S. Никой не приема нищо на сериозно и в това е трагедията на човечеството.
Не зaбравяй да ми купиш лимон. Моля.


----------------------------------------------------------------------------

To: Sulsa
Cc:
Bcc:
Subject: Re; Re: Изповед

Ти си най-сивото нещо, което съм срещал. Напоследък започвам да се замисля дали не си се родил в Чистилището.

Близките ти знаят ли с кого си имат работа?

Доколкото си спомням обичаш финландска водка. Няма да забравя за лимоните.

Благодаря ти за предложението.

МОЖЕ ЛИ ДА СИ ДОВЕДА КОМПАНИЯ?

Антихрист


-----------------------------------------------------------------------------------


To: Антихрист
Cc:
Bcc:
Subject: Re; Re; Re: Изповед

Може.

АКО СМЕ САМО ДВАМАТА ЩЕ СЕ СКАРАМЕ, А ТОВА ВЕЧЕ Е БИЛО.

Sulsa




-------------------------------------------------------------------

* От Матея Свето евангелие.
** Пак там

Просто литература. Нищо лично към човечеството като цяло.

Avatara

P.S. Всяка дума тук е измислена. Никой не пише писма на никого, а още по малко пие финландска водка с лимон.

Върни се в “литература, театрално и киноизкуство”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост