Съкровищница от стихове

[Eleazar_Levi]

[ioio]

[Eleazar_Levi]

[tsve]

Тогава ви предлагам ледена пързалка, защото да се затвориш два часа сам и доброволно в шумен киносалон си е само наказание, при това си пращаш за изтезанието:) На ледената пързалка ще се забавлявате и вие и децата.

[Razkolnikov]

[ioio]

[Eleazar_Levi]

[ven4e]

Слабост

Слаби сме – не можем да се справим
с цялата омраза по света.
Щом поискаме да се изправим,
бързо някой дърпа ни в калта.

Струва ни се – краят е предречен,
ясно е кои ще победят,
по-добре изобщо да не пречим,
гладни са и ще ни изядат.

Да застанем в някой ъгъл плахо,
сетива и ум да отречем,
честността да сметнем за нахалство,
а нахалните да почетем.

Любовта в сърцата да заключим –
там от клевета да я спасим.
На безропотност да се научим,
идеалите с лъжа да подменим.

Може би така ще преуспеем
в този свят, забравил нежността:
на доброто вече да се смеем
и безчувственост да е целта.

Хладен разум, който не е разум,
щом сърцето спира да боли…
Слаби ще сме, само ако мразим,
победени – ако станем зли.

[ioio]

Това стихотворение Венче е класи под нивото на другите твои произведения.
Робуването на формата и римата обезличава емоцията и олекотява произведението. А може и да не съм в състояние правилно да преценя, защото съм далеч в този момент от поезията...

[ven4e]

Сигурно е така, защото през изминалия месец не бях в много лирично настроение. Даже се учудвам, че и това успях да напиша :)

[hiphopsusel]

Интересно, тъкмо пък аз се бях замислил напоследък колко слаб се чувствам...

[Vital]

Благодаря Ти, Господи! Прости ми,
че често бързам да избягам,
забравям сякаш Твойто име
и към греха ръце протягам.

Благодаря Ти, че не ме оставяш
В бездънна пропаст да политна,
а милостиво ме спасяваш
от глупостта ми щом залитна.

Благодаря, че милостиво
дари ме с дом, любов, семейство...
Подреждаш дните ми щастливи
в живот активен, благоденстващ.

Благодаря Ти, Христе, че си с мене
във всяко светско изкушение,
в което падна. Щом застена
Ти пак предлагаш ми спасение.

Благодаря Ти, Троице! Помилуй!
И чуй молитвата ми грешна -
Докрай дарявай ме със сили
да благодаря все по-горещо.

[gaitan vejdu]

Виталка,
прекрасно е! Твое ли е?

Венче,
пишеш само хубави и смислени неща, момиче!
Впрочем, липсвате ми ти, Дон Кихот и супер симпатичният ми Гунев + още десетмина суперски юзъри на този велик форум.

Идвайте и пишете повече, бре хора.
Искам отец Стоян Бербатов пак да изкърти мивките с великолепния си словоред, или поне презвитерата да драсне пет реда.

Къде се, хора?
Само аз ли си стоя дома и дращя, вместо да ида реално да свърша некое благодеяние?

[Vital]

[ven4e]

Гордост

Гордостта - любимият ни грях!
Колкото за Бог противен,
толкова за нас приятен!
Като скъпоценност най-дълбоко скриван.

Слагаме й много имена,
но все нейното лице наднича:
покаяние, добри дела...
тя неудържимо ни привлича.

Как да я намразим и захвърлим,
щом към нас е толкова добра?
Вярно е, че винаги ни лъже,
но ни носи радост и в скръбта.

Даже в най-големи бури
тя ни дава сила за борба.
Всичко мило можем да изгубим
без сълзи, ако е близо тя.

Скромността пък дните трови
и усмивката обръща на страдание.
Ако тя е тук, остава само Бог,
цялото ни "аз" се претопява.

А това е толкова опасно!
Скромността е нещо като враг.
Всеки иска сигурност и щастие,
затова и предпочита гордостта.