Съкровищница от стихове

[small axe]

Биолегорично
(Дий, коньо!)

Азь съ возйъ нъ къруцъ,
одя примирну нивчесън
йи колтуръта мий кутса
йи ридовну апвъм чесън!

Ич ни сам интилигентян
и фаупште ни съ гнусйъ,
сутрень мноо сам путентян,
но съ жини са ни мърсйъ!


Млат сам, йяк, зъся свубоден -
търсйъ точнътъ мумичкъ,
казвът, чи сам старумоден,
модну билу да си бричка!

Ристиенин пу наслетству?
Нье, ну грещник пу руждение,
съ буйну йи съмотну децтву,
ну преживяф новуруждение!

Па одих ф ристиенски клуб,
а вервах въ Негууту Царству,
срйазъф задошаъшт клуп,
изгониа ма - зъ бонтарству!

Ся пък биль сам угорчень,
ми тръбйът утврет клобари,
ну азь сам тварди нъсарчен,
срет другари-талигари!

И съ возйъ нъ къруцъ -
релси, спирки - ни признаам,
кьеф мий спиръм, кьеф мий пуцам
и брушорки ни ръздаам!

Жениф съ, ътакити пумляф
и апвъм чесанчи и лукь
и слава Богу - изтризняф,
ут "дОховен" мъхМОРлукь!

/Uragannn-2007/

[Славян]

Натежели криле

Тихо спусна се нощта,
капки чукат от капчука,
а из бедна ми душа
Божий глас ми тихо чука!

Чука ми, че във сърце ми
нощ греховна е настала -
таз греховната тъма
що цял свят е обладала!

И изтръпнал слух напрягам -
Бога да открия!
И от все сърце залягам -
пак да го подиря!

Че аз помня, на сърце ми'й,
моят мил Спасител!
Как от пропаст измъкна ме
моят Избавител!

Пропаст що мнозина други
в ада е пратила!
От която измъкнах се
с Божия закрила!

И духовни си крила
неумело аз раздвижвам.
"Боже мили, укрепи ме
към Небето да се вдигна!"

И о, чудо - във летеж
мигом се понасям
и молитва серафимска
с радост Богу аз възнасям!

[Деяна]

ПОКАЕН ВИК
/автор: Йордан Рангелов/

Живеем безбожен, бездуховен живот
намери се грешник един да го каже
покаен вопъл, вик от любов
към Бога, към ближните, към душманите даже.

Живеем безбожен, бездуховен живот
нима най-важното не трябва да се каже:
живеем по плът, без Господ, без Бог
без да ходим..... във Храма даже.

А на плътта наградата е смърт,
и сетне – мястото й в гроба,
на духа – наградата – живот
във Вечното Царство на Бога.

Но ние все за земното ламтиме,
духовното съвсем сме го задраскали
избираме в ада да гориме
отколкото духовно да израстваме.

А наближава времето когато
за Съд ще ни изправи пред Него
не зная как ще се оправдаваме,
но там ще заклеймим нашето его.

И сега знаем, че то е виновно
ненаситното его и нашата гордост,
на които служим така отговорно
от малки дечица – чак до смъртния одър.

Живеем безбожен, бездуховен живот
макар и на бедните да правим даяния,
но Бог е оставил спасителен брод
последна възможност за нас – покаяние.

То не е преживяване леко
става вътре дълбоко в сърцето,
разтърсва душата, променя човека
и радост за него е на Небето.

[Къстин]

Но побоя се той от тоя „рай"
и рече „Най-после турям край!"
След това се съблече и се хвърли във водата
и щръкнаха му там нагоре краката
И мисли той „Къде ли ще стигна?"
О Боже мой! Къде ли ще климна?
О, ангели, къде ли ще се спъна
и като на кръст ще се разпъна.
И като тапа всичко ще запъна!



Цитатът е от книгата на Михаил Кремен „Романът на Яворов"

[Деяна]

Вълшебницата
/на жената, която ме научи да правя кекс/

Когато ти е тъжно и свъсено макар
знай, че има в уличка една,
Вълшебница прекрасна,
която с достойнство носи името Жена.
Срещнеш ли я знай, усмихва се деня.
Тя ще те научи с лекота,
как от тъгата се прави красота.
Бъди усмихнат ти, когато ти тежи
и разбери с песен времето лети.
Редно е сега в товите очи,
до скоро пълни със сълзи
пак звезда да заблести.
От малката искрица огъня гори,
стопля той сърцето в дългите студени дни.

[Деяна]

Кога...
Кога ли ще премине този бурен вой,
цвят не ми остана, който да ти покажа, Боже мой!
Кога ли ще премина пак през слънчевата Ти пътека?
Кога ли ще открия онези бляскави тревици?
Кога ли ще ме погалиш с Твоя тих ветрец?
Кога ли ще го чуя в клоните безброй?
....
Къде ли да се скрия от мрака, който е в мен?
Къде ли да избягам от този плен?
В пустиня ли да ида, Боже мой?
Не! Стой! Няма смисъл!
С болка осъзнах, пустинята съм аз....

[Деяна]

Господи, сладка тайна на душата ми,
колко лек излиза този свят, когато го меря на един кантар с Теб!
На едната страна на кантара – езеро от разтопено злато; на другата – тъмен дим.
Всичките ми грижи и тялото ми с трептежите му от сладост и горчилка –
какво са, ако не дим, зад който душата ми плува по златно езеро?
Как да разкрия на хората тайната, която виждам през кръговете Твои архангели?
Как да говоря на трохите за цялото?
Как ноктите на нозете ще разберат за течението на кръвта?
Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушали от крясъци...

св. Николай (Велимирович) Сръбски

из "Езерни молитви" , изд. "Омофор", 2003 година.

[християн]

РОЖДЕСТВЕНСКА НОЩ

Пада здрач и тишина
Гасне дневното светило.
Само бледата луна
рог самотен е извила.

В ширното поле далеч
бият звънци на стада
и пастири водят реч,
гледат новата звезда.

В тази нощ се е родил
нашият Спасител благ
и света е Той спасил
от царуващия мрак.

Пее ангелския хор.
Слави Бога в небесата.
Еква целият простор.
Мир да бъде на земята.

В. Кечев

[християн]

''Аве Мария''- Александър Дюма

Денят разсветнал гасне вече
безмълвно спуска се нощта.
Защо и мъките сърдечни
не си отидат с вечерта!
До Божия престол нетленен
възнасяй плахия ми глас-
о, Богородице, смирено
и с обич те приветствам аз;
Аве Мария!
Животът труден гасне вече
настъпва мракът на смъртта.
Тук всеки е на край обречен,
душата литва от гръдта.
Молба последна, блян най-жарък
чуй, майко божия от мен;
аз искам да си ида с вяра
и да възкръсна преблажен!
Аве Мария!

[Асен]

Роди се Бог! Славете Го!
Христос е тук! Срещнете го!
Сторете Му в душите място!
Сърцата превърнете в ясли!

И направете Му поклон -
да влезе Той във всеки дом,
та дето мракът е витаел,
звездата Му да засияе!

[Eleazar_Levi]

Пропадах някъде, но всичко беше истинско -
страха от удара, очакването, сблъсъка.
А после кацнах върху мислите
и тръгнах по света, нарамил кръста си.

Като медал върху ревера сив на времето
оглеждах от високо всички улици.
И виждах рицарите, стъпили във стремето
на своите мотори с малки блудници.

А Дон Кихот, прегърнал здраво чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.

И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътят към надеждата
и свършва кръстопътят на умората?

Пропадах някъде, въртях се във доспехите
и се събудих гол от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.

[plamen]

То никога не бе крещяло: – Мамо!
Разкъсваха очетата му мрака,
когато пред дома ми – глухонямо –
едно дете дойде да ме сурвака.

Какъв късмет – страхливо аз си казах.
Обърнах му гърба си – да ме удря.
Камшиците на дряна ме полазиха,
а после заплющяха като луди.

Наместо думи – чух едно ръмжене.
Навярно пожелание за здраве.
Отде дойде това дете при мене,
когато всички други ме забравиха?

Сега и чаша вино да му сипя,
порязаница хляб да му отрежа,
навярно върху нея ще изхлипа,
ще му горчи изпросената нежност.

Заврях ръка във топлото му рамо.
В торбичката му пуснах някой орех...
Детето си отиде – глухонямо.
И цяла зима аз не проговорих.

(Валери Станков)

[ioio]

Къде сте тръгнали с присъщото си кокошкарство?
Къде, за Бога сте потеглили?
Къде си носите главите волски
и сърцата зеленчукови?
Къде отивате? Къде отивате?

Ще пикаем в люцерната
и ще плюем в детелината.

Къде си носите главите волски?
Къде се трупате нещастници?
Така е слънцето размазано
и разводнено тая нощ.
Къде отивате глави зелени?

Ще пикаем в люцерната
и ще плюем в детелината.

Къде отивате? Къде отивате?
Напреко през нощта и през калта?

Ще пикаем в люцерната
и ще плюем в детелината,
тъй като на суджуци мязяме,
тъй като сме с уста разцепени -
отиваме да пикаем в люцерната.

Почакайте. Ще дойда с вас,
ще ви настигна незабавно.
Тъй като на суджуци мязате, приятели.
Аз ще пикая с вас в люцерната
и ще плюя в детелината.

Ама защо не чакате?
Аз не отивам на добре, отивам на по-хубаво.
Сърца суджукови и лъвски зарзавати
аз ще пикая с вас в люцерната.
Аз ще пикая в люцерната
и ще плюя в детелината.
Следполунощните целувки миришат на ръжда,
миришат на желязо, на мъж миришат,
миришат на жена,
миришат на още безброй неща.
На перодръжката, която четиригодишен сдъвках,
докато се ограмотявах.
На новички тетрадки, на подарени книги
с позлата червеникава, която кърви под пръстите.
Целувките следполунощни -
потапяния в ледени потоци
сред ножчета за бръснене.

Робер Деснос от "Пространствата на съня"

[Eleazar_Levi]

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!
Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

Пърси Шели (1792-1822)

[ioio]

Гласът дошъл от толкова далече,
че вече не звъни в ушите.
Гласът подобно на тимпанен ритъм,
понякога дискретно ни достига.

Макар и да прилича на задгробен,
за лято и за пролет той говори,
изпълва с радост тялото, запалва
на устните усмивка.

Слухтя внимателно.Това е глас човешки,
през жизнени сражения преминал,
през трясък гръмотевичен, през ромолещо бъбрене.

Не го ли чувате?
Той казва: "Тъгата ви ще свърши."
Той казва: "Приижда радостта."
Не го ли чувате?

Робер Деснос