Съкровищница от стихове

[ven4e]

Обичай ближния! - Да го обичам?
Но той е толкова отчайващо себичен,
надут, безскрупулен и нагъл,
от тия в най-добрия случай бягай.

Обичай ближния! - И този ли? Защо?
Та той е без образование и прост.
Не мога аз с такива да общувам,
нивото ми е просто друго.

Обичай ближния! - Майтапиш ли се? Него?
Развалина е той, виж само как живее,
такива даже с бой не се оправят.
Обиждаш ме, като ме занимаваш.

Обичай ближния! - Е да, той заслужава,
това дори врагът му го признава.
Така че с мойта обич или без,
не го мисли, оправя се чудесно!

[ioio]

Чудесно и с много актуална тематика стихотворение!
И понеже е голям студ, да се помолим за бездомниците, затрупаните в снежните преспи и други бедстващи хора. Да се помолим - да не замръзнат краката на гълъбите, лапите на бездомните кучета и за всяка жива твар в беда.

[Асен]

Чудесно и вярно е, ven4e. Дано да успяваме по-често да "побеждаваме" себе си.

[Vital]

И на мен стихът ми допадна много.
Благодаря, Венче! :)

[ven4e]

Благодаря ви от сърце, наистина много ме зарадвахте :)
Една приятелка ми предложи да напишем сборник с християнски произведения, като тя ще пише разкази, а аз - стихотворения и ме помоли да й йзпратя няколко на различни теми, включително и за завистта. Моят отец обаче беше резервиран към разпространяването им и каза на този етап само да пиша, така че това ще е засега последното, докато получа окончателно разрешение. Поздрави и благопожелания на всички!

Завист

Те бяха двете много близки,
бяха крила на Ангел, заедно навсякъде.
Бе прекалено хубаво, за да е истина:
в кошмар прерасна тяхното приятелство.

Първоначално всичко беше същото -
усмихваха се и говореха разпалено,
но вътрешно сърцата се откъсваха,
недоверчиво, плахо, без желание.

Защо и как се стигна до омразата,
която днес кипи и ги изгаря?
Изглежда неизбежна и предсказана -
обречена ли е да е безкрайна?

От малък корен всичко избуя,
но обичта погълна без остатък.
В сърцата се прокрадна завистта,
а те не я прогониха веднага.

И после колко мъки изтърпяха
и колко отмъщения измислиха!
А Ангелът, останал без крила,
се чувстваше от болката безсилен.

Той само пееше им тихо
и знаеше, че чуват, но не вярват:
"Помнете как, когато се обичахте,
на полета завиждаше ви вятърът".

[Асен]

[ioio]

[hiphopsusel]

И аз ще се разпиша в тая тема :D :D

Драги съфорумници, на вниманието ви предлагам стихове от рап песни.Те са шедьоври в българския рап.


Ти навярно си прав

Ха-ха, the Г,хилядадеветстотиндеветдесети...,
тогава, когато още съм бил само фен, само фен.

1.
Ти навярно си прав,
че да пушиш е за срам,
Че това те боли и че когато си там
на улицата сред народа
когато ти подам това направо те влудява
и приказваш си сам, а?
Всеки ден, когато си с мен
Обикаляме витрини на какво да се спрем?
Нищо не е наред, а Мерцедес
Чувам пак някой хвали се купил се днес.
А ний се потим,на крак стоим с теб,
приятелю мой
И пак се чудим кой е враг, и кой е свой.
Кой, обичам да пуша, по-малко да пия
И зелена магия във листчето си да завия.
Цигара, ’гат вадя и съм в рубриката ,,Под пара”,
А модерното общество е мъртъв много
преди мен на бара.Бог знам не си, но си винаги
свеж
Знам не можеш просто да пушиш трева и дотук
да спреш.Вървях по улица отпуснат и небрежен,
Но нали съм длъжен това да отбележа-
Добро,хъ, настроението беше, ха-ха-ха познай
От смях стомаха ме болеше. Вървейки,
Радвах се на хубавото време, нещо в мен, обаче,
започваше да дреме.Бавно отминава този слънчев
ден непълноценно си отива и товае против мен.
,,Ганджа” тананиках си любимата песен,
Westside ********** пътят е бодлив и тесен
чувах разговори хорски, чувах детски плач
и решихме с мойте хора да направим малко
funky scratch.

2.
Времето вървеше, тъй се движех и аз
Когато рязко закова ме вътрешен глас- момче,
Трябва да си доста луд, за да пропуснеш новия
funky club.Бясно се затичах аз към тази сграда,
шибан надпис ,,Алигатор” красеше нейната фасада
влизаме вътре и знаеш ли каква е хватката?
Хватката е да се омаеме на бара на батката.
Минижуп на коленете тук привлича ми ръцете
На дансинга въртят се бясно хеликоптери прекрасни
Брейкът прави чудеса, въртейки бързо на глава
Група гъвкави тела се начупват във вълна.
Дотук добре, всичко беше гот.Даже прах не остана
по мраморния под. И докато си танцувах
поглед хвърлих към вратата- там, уау!
Май се схванах във краката.
Влизаше надуто някаква звезда,
отдалече го почувствах- да ще бъде тя!
От вратата за ръката скрит погледнах и бедрата.
Сто светкавици, кошмар, май удари ми шамар.
,,А, бе, я се разкарай”, тя ми каза без глас
Спокойно, виж, ъ, просто искам да те ***** и аз!
Не те понасям вече не разбираш ли, човече,
разкарай се де.
Наедно със ритъма жив шамарът звъни,в моите уши
кънти и по ноти звучи.
Хайде разбери тези скапани игри-
ходи с къси поли и шамари върти.
Късно е, прибирам се от този funky club
Вървя по тротоара и си пея ,,На всеки напук”
Котарак се рови в уличен боклук
Не усетих даже как съм стигнал с мойта рима дотук.
Измислена история или не,
Ти във вторник си с мен,
ще се радваш на ден обикновен
това е предостатъчно да разбереш
за какво живееш и защо си роден.

[ioio]

[Eleazar_Levi]

Бъди добър, кажи ми, ти, на душата ми любими,
де стадото си ти пасеш
със стадото си де пладнуваш?
Че защо да скитам като блудница подир стадата
на твоите другари?

Ако сама не знаеш, най-хубава между жените,
тръгни подир следите на стадата и яретата си паси
край шатрите овчарски.

Колко си хубава, любима моя, колко си хубава си;
с очи на гълъбица!
Колко си хубав, любими мой, колко приятен!
Зелената трева ни е постеля,
гредите на дома ни са от кедри,
а стените кипарисови.

"Песен на песните" , неизвестен автор

[Eleazar_Levi]

Нищо не ми обещавай за утре.
Днес вече ценя всяка минута.
И какво от това, че ще има цветя
в моя дом, в моя хол, в моя панелен комплекс.
Искам цвете едно, но сега, цвете едно, но сега
Защото утре започва от днес
Утре започва от днес.

Нищо не ми обещавай за утре
аз искам сега удобни обувки.
И какво от това, че широк е света,
щом душата е тясна,
как бих могъл да порасна?
То е все едно да умра
не от болест, а от стрес
Защото утре започва от днес.
Утре започва от днес.

[ioio]

Прекрасно е да четеш поезия, когато самият ти в момента не можеш да пишеш, но знаеш колко хубаво нещо е писането, както и емоцията с която е съпроводено то!
Дай Боже всекиму, а и на мен!

[tsve]

[tsve]

И още нещо, намерих го в нета :) че горното е много тъжно, това обаче ще ви разсмее :)


В началото Бог сътвори небето и земята. Земята бе покрита с броколи, карфиол и спанак, и плодове най-различни: червени, жълти, оранжеви и всякакви, и животът на Адам и Ева бе здрав и дълъг.
И сътвори Сатаната сладоледа „Делта” и кашкавала.
И попита Сатаната Адам: „Искаш ли да си хапнеш?”
И Адам му отговори: „Да!”
И добави Ева: „И аз искам! Два сладоледа!”
И наддадоха Адам и Ева всеки по 3 килограма.
И сътвори Бог киселото мляко, за да съхрани Ева фигурата си такава, каквато я харесва Адам.
И сътвори Сатаната бялото брашно, маята и захарта, и ги смеси.
И Ева мина от размер 42 на 50.
И каза Бог: „ Яж с апетит тази зелена салата от моята райска градина!”
И каза Сатаната: „ И добави дресинг с майонеза и синьо сирене, хапвай чеснови питки и пий Coca-Cola.”
И след вечерята Адам и Ева отпуснаха коланите.
И каза Бог: „Давам ви свежи зеленчуци за здраво сърце и зехтин студено пресован.”
И сложи Сатаната на масата капама, печено прасе и панирано пиле.
И подскочи холестерина на Адам и Ева до небесата.
И сътвори Бог картофи, запечени без масло, с повишено съдържание на калий и други полезни ингредиенти.
И обели Сатаната картофи, наряза ги на тънки резенчета, изпържи ги в маслена баня, посоли ги щедро и ги нарече „чипс”.
И качи още килограми Адам, а Ева получи целулит.
И сътвори Бог маратонките и ги даде на децата си, за да стопят излишните килограми.
И даде Сатаната на Адам и Ева кабелна телевизия с дистанционно, за да не се напрягат като превключват програмите.
И Адам и Ева се смееха и плачеха срещу светещият екран, и си обуха анцузи с ластик на корема.
И даде Бог на Адам и Ева постното месо, диетичните продукти, и кълновете, за да не приемат много калории.
И сътвори Сатаната McDonald's, и бургери Big Mac.
И попита Сатаната Адам: „ Искаш ли и пържени картофи, и бира?”
„Да ! – отговори Адам – Голяма порция! И няколко бири!”
И получиха Адам и Ева инфаркт!
И въздъхна Бог, и създаде байпаса.
И усмихна се Сатаната, и създаде здравната каса.

[ioio]