Съкровищница от стихове

споделете вашите впечатления от интересни събития
Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

тъжно стихотворение

Мнениеот Славян » пет сеп 24, 2010 6:37 pm

тъжно стихотворение

В България , родината ни мила
традиция злокобна се родила,
де що политик , шофьор, или артист
е всеки православен атеист

Във черквата да ходят инак знаят
на шикалки не си играят.
Веднъж годишно те са там
не се изтърва тоз сеир голям

Народ върти се и се суче
отвсякъде изкача баба с внуче ,
или пънкар с девойче под ръка
с тату на змей надолу по гърба

И те дошли там двамца под ръчица
да сръбнат от светената водица,
зер пази от беда голяма
рекла на пънкаря неговата мама
и се завтекла .. , свещи да извади,
с татко му ги взели , когато били млади

да имат там , да палят
белким някой вземе
от блока да се гътне
га не му е време

И тъй около храма правят обиколки,
стотици весели и кръшни ,засмяни богомолки,
стари , млади
омазани със всякакви помади,
обикалят хвалейки се , изповядвайки надлъж
коя , кога , рогца е турнала на своя мъж,
докле бил той в командировка,
пък тя ударила една вишновка
със съседа Кънчо и.. в кревата,
насред бял ден му сложила рогата

А дядо поп горкият, качил се на някой стол,
изправил се , седи там , сякаш чисто гол,
се мъчи да надвика тоз див народ балкански,
мърморейки му нещо на старославянски

Та туй е българското християнство днес,
не струва колкото и мъртъв пес,
тук там има някой каещ се светия,
останалото всичко - пълна разсипия

Затуй да се замислим , докато е време
та когато Господ дойде, от тука да ни вземе
със ангелите свои, на облаци от небесата,
дано намери вяра малко на земята.

©small axe , ruse 2009
Dante
Потребител
Мнения: 113
Регистриран на: нед май 02, 2010 1:57 pm

Re: Съкровищница от стихове

Мнениеот Dante » нед сеп 26, 2010 9:13 pm

...

Пръчка съм аз върбова /2/, жилава...
Дойдоха вчера двама -
единият буре, другият вейка,
при Реката дойдоха,
при Плачущата Върба и единият вика:
Братко, Върбата не доближавам,
откак щамбурнах в тоз дълбок Вир,
затуй разпознай викащите "Осанна!"
и бърже да си вървим.

Не чувам вече Ромона благоуханен,
а свирепото ръмжене на S-класа,
къде ме водят да викам "Осанна!",
без тези две - "Разпни го!"?

Спала съм незнайно колко време,
но като се събуждам, що да видя? -
Хиляди очи са вперили взор в мене,
жаден, изпиващ, гладен, трескав...
Глави въртят и се споглеждат,
ръце протягат сякаш да ме вземат...

Сутринта, на Изгрев, дойде СТАРЕЦ,
взе всички, викащи "Разпни Го!",
и ги хвърли отвъд Дверите Свети,
остана само викащият "Осанна!"
с тия две - "Разпни го!".

25-09-2010
Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

Милост

Мнениеот Славян » пон сеп 27, 2010 10:54 am

Милост

Милост имай, милост давай!
Даже никой да не заслужава!
От милост никой не лишавай!
Помни че Бог най-веч прощава!

Милост да гори в сърцето!
Милост имай ти към бедни!
Милост да творят ръцете!
И знай Бог ще те погледне!

Милостта от студ те пази!
Милостта на любовта дете е!
Дори всички да те мразят!
Знай че всяко зло тя ще разсее!

Милостта с венец ще увенчай
твоят лик богоподобен още приживе!
И на Небето, братко знай,
награда чудна ти приготвя между живите!
Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

Пустиня се простира

Мнениеот Славян » вт окт 12, 2010 4:10 am

Пустиня се простира

Не ви се вярва май, но знайте -
в България пустиня се простира...
Кога ли, ах, кога ли ще признайте,
че таз пустиня в хорските души се шири...

Тук начумерен, там злорад, а ей там напоен.
И всеки е изтръпнал за доброто.
От страсти целият народ опустошен...
Навред се шири гордо злото!

Ей на, в съседния квартал
крадец в Петрови е проникнал с взлом!
Де що сколасал той обрал
и ето нажален е техний дом...

Направи ли си тъкмо пет-шест бири
замаян българинът щрака с пръсти!
Не би било тъй ако на трапезата
щом седне чинно се прекръсти!

На Иванови докаросаната щерка
с началника си мил се е събрала!
А в неговата къща домочадието
омраза, скръб и горест го разтляват!

Какво вълнува го народа ни окаян?
Пари, войни, спорт, политика, нихилизъм...
И дали ще го сепне от замаята
от Бог предвиденият идещ катаклизъм?
Потребителски аватар
plamen
Администратор
Мнения: 799
Регистриран на: ср авг 24, 2005 12:26 pm

Едно стихотворение на Борис Христов

Мнениеот plamen » вт окт 12, 2010 9:09 am

КАМБАНА

На дълги въжета се спуска дъждът
и като клоун се мята по тревната черга.
Земята дими - отдолу картофите врат
и мъртвите сядат сега да вечерят.

Каква дисциплина и каква тишина -
на тяхната бедна трапеза лъжица не чуваш.
И само баща ми замислен седи настрана
и храни в черковна камбана своето куче.

С тая камбана аз го изпратих, когато
в края на селото няколко старци го скриха.
Това е камбаната с божия глас, на която
аз се лутам сега да намеря езика.

Но нека не стигаме никога, моя надеждо -
гълъбице проскубана, до площада с трохите.
Не ходи у дома на човека със жезъла,
на щастливите гълъби с тяхното общо корито.

А с врабчетата дрипави, ако нещо остане,
подели - и се дръж до последния нокът...
Докато не запеят отново език и камбана
и не паднем в устата на старата котка.

Пак ще вали над света - есента ще дими,
когато дъждът по въжетата дълги ни спусне
на трапезата вечна, пред която баща ми седи...
И вкусна ще бъде тогава нашата супа.

Борис Христов
Потребителски аватар
plamen
Администратор
Мнения: 799
Регистриран на: ср авг 24, 2005 12:26 pm

Свети Григорий Двоеслов, папа Римски

Мнениеот plamen » ср окт 13, 2010 1:04 pm

Свети Григорий Двоеслов, папа Римски

“За Христовото страдание”

Царю, Христе, Създател наш,
изкупил вярващите в Теб,
молебна жертва приеми
от пеещите Ти хвалби.
Ти, Който с щедра благодат
чрез жертвената кръстна смърт
със сила ни освободи
от прародителния грях;
Ти, Що звездите сътвори,
облече се в човешка плът,
осъден бе да страдаш Сам,
и то по най-позорен път;
завързан да освободиш
в света низвергнат робите,
измил безчестни грехове,
които той преумножи.
На кръст сега Ти прикован,
разтърси цялата земя;
предал и Своя силен Дух,
небето с тъмен мрак покри.
И щом за слава на Отца
победно блеснеш на върха,
с подкрепата на Своя Дух
закриляй нас, Царю благий!
Потребителски аватар
plamen
Администратор
Мнения: 799
Регистриран на: ср авг 24, 2005 12:26 pm

Re: Съкровищница от стихове

Мнениеот plamen » ср окт 13, 2010 1:08 pm

НОЩ В РИЛСКИЯ МАНАСТИР

Пробудих се от силен гръм смутен.
Ослушах се. Ревеше планината.
Излязох вънка. Вятърът студен
ме духна и разроши ми косата.
Фучеше нощна буря там ужасна –
ту с плач подхване смътен разговор,
ту екне като арфа многогласна
в столетната гора на Бричебор.
Плющеше дъжд. Браздяха мрачната
светкавици. Залисан във нощта,
си мислех: туй не са ли на земята
въздишките и сълзите горчиви,
които с клетви вихрите бурливи
са грабнали, кръстосвайки света?

Иван Грозев



Зад горите тъмни ясен ден се кани.
И цветята, росни от зорите ранни,
Поздрав му изпращат – своя аромат.
Как е хубав, Боже, Твоя дивен свят!

На пладнешко слънце от лъчите гряни,
пъпчици разцъфват розите засмяни
и зарад милувка свеждат цвят към цвят.
Как е дивен, Боже, Твоя хубав свят!

Месечко градински посребрил е грани.
На първинка обич в бяна замечтани
свели сме се ние като цвят към цвят …
Как е весел, Боже, Твоя дивен свят!

Пенчо Славейков


Сонет

Не е от люлката до гроба само –
животът ни е скитник все на път.
И със дела – надежди той на рамо
минава през гробовете отвъд.

И мълчаливи път го води тамо,
крилати серафими де летят,
към дверите свещени на отца Му,
на истината дето грей ключът.

През тихи теменужени градини,
на лилиите в белите одежди,
надъхан със дъха на мъдростта,

той аметистовия праг ще мине
и ще стовари там дела-надежди
пред слънчевия праг на любовта.

Мара Белчева



Отдавна спеше Витлеем…В полето
Овчари дремеха на стража при овцете.
Внезапно огнена звезда проби небето
И пална цялото поле – да свети.
Отвориха се звездните простори
И ангел Божи слезе по лъчите,
И на овчарите умилно заговори:
“Не бойте се, блажени и честити,
че първи вест ще чуйте и вестите!
В града Давидов, в ясли и над плява
Христос роди се тая нощ за слава!
Ликувайте, открийте си душите,
Вървете дето води ви звездата!”
И посред войнства небесни
И хорове с неземни песни
Овчарите поеха светъл път –
Отидоха да Му се поклонят.

Димитър Подвързачов



СВЯТАТА

(Старинна икона)

Аз те знам, Богородице бледа,
с младенец, осиян на колене.
Твоят поглед е странно загледан,
твойте устни нашепват моление.

Мъдреци беловласи и славни
пред нозете ти ничком склонени,
за Отрока, предречен отдавна,
са дошли на свето поклонение.

И наричат Го Син на небето,
и наричат Го Цар на земята,
но ти чуваш:”Друг друга любете”
и над люлката виждаш разпятие.

Елисавета Багряна


НОЩТА ШУМИ

Нощта шуми с крила над планината,
снегът на бели гроздове вали.
И, сгушен мълком, дебне светъл вятър
там в меките люлякови мъгли.

Стоя. Насипва. Цял потънах вече –
главата ми остава само вън.
И знам, че туй е сетната ми вечер,
и тоя сън – последният ми сън.

И знам, че няма връщане от тука,
но чакам пак и тръпна във нощта –
и в моя взор, заключен с ледни куки,
пак грей любов и жажда през леда.

И ето: виждам сребърна одежда
и златен кръг, и румени страни,
и Сам Христос над мен глава привежда,
и буди ме и шепне ми: стани!

Стани и пей: душата ти е млада,
вземи, що сляп отмина във света:
небето, зноя, синята прохлада,
ръцете и засмените уста.

Асен Разцветников


МАНАСТИРСКА ТИШИНА

Към сините планински върхове,
към тишина с молитви напоена,
клепалото със равен глас зове
душата ми, от мъки уморена.
Гласът му се понася и ехти,
и всеки звук усоите повтарят –
небето в златен блясък се разтваря
и манастирът расне и блести.

О, тая манастирска тишина
и тоя звън на бавното клепало!
Пътеката е тиха засияла
и струва ми се свята благодат
край плочите зелената тревица
и тоя кръст на слънчевия свод,
изправен като Божия десница.

Живота е далече от света
и дните - напоени с мирна радост –
на буките от пресните листа
струи се само влажната прохлада.
И само пъстри облаци летят
към залеза без никаква тревога,
А дървесата тих покой струят –
да бъде тихо ложето на Бога.

Славчо Красински


МАЙКА МИ

Тя твърдо вярва, в бурята и в зноя
свети Илия че гърми, че бос
сред нивите минава сам Христос
и че дъгата Богородичен е пояс.

Душите на усопшите в нощта
за сетна изповед я навестяват,
невъзмутима, божията слава
чрез любовта си възвестява тя.

Спокойно като статуя, лицето
печата носи на старинна скръб,
залязваща, като на лунен сърп
последната усмивка на небето.

Кой би повярвал, в многоцветен крът
че е цъфтяла и над нея пролет,
когато, в повседневните неволи,
въртяла е досадния чекрък?

В очите и се сплитат тъмни сенки,
по къдрите й свети късен сняг
и гледа тя от къщния тих праг
на миналото скъдните останки.


Жълтеят спомени като листа
и дни се губят като ято врани,
които вихър гони непрестанно
самотни в небосвода на смъртта.

И мисли, че сърцето и разлива
лъчи на късно лято – сякаш дъжд
над лен лазурен и златиста ръж,
що вечерта с тъжовен лъх пропива.

И образът й шепне “Мир вам, мир!”
и цял сияе в тишина покорна,
като във здрач икона чудотворна
от някой стар, забравен манастир.
Потребителски аватар
plamen
Администратор
Мнения: 799
Регистриран на: ср авг 24, 2005 12:26 pm

Св. Амвросий Медиолански

Мнениеот plamen » ср окт 13, 2010 1:10 pm

Св. Амвросий Медиолански

„Утринен химн за времето на Пасха”


Царю, Ти, вечний Господи,
Творец на всичко във света,
Що бил си и преди века
всевечен Син и на Отца.
Ти, Който Сам във ден шестий
човека сътвори Адам,
комуто даде образ Свой,
подобен Тебе нему лик;
когото дявол прелъсти,
на род човешки смъртен враг,
но после във човешки вид
Ти Сам реши да се родиш,
за да изкупиш този род,
отдавна що си сътворил,
и нас със Бог да примириш
в общение със Твойта плът.
От Девата се то яви –
потръпна цялата душа –
чрез него ще възкръснем ний,
що вярваме със предан ум.
Ти, Що с кръщението нам
дарил си опрощение,
понеже бяхме пленници
в оковите на съвестта;
Ти, Господи, заради нас
на кръста Сам се унизи,
проля пречистата Си кръв
във откуп за спасение.
Завеса в храма се раздра,
трепери цялата земя,
защото много спящи в гроб
Ти, Господи, си възкресил.
А силите на древний враг
чрез кръстна смърт си победил,
и ние с кръста на чело
достойно носим този знак.
Врага Ти винаги от нас
със силата Си прогони,
че нивга да не нарани
от Твойта кръв изкупени;
Ти, Що във ада зарад, нас
да слезеш Сам се унизи,
предадените на смъртта
тъй щедро да дариш с живот.
И ние Тебе в нощен час
със сълзи пеем този химн:
О, Господи, Ти нам прости,
прости на вярващите в Теб,
понеже Сам си Съдия,
за нас си Ти незаблудим,
Що виждаш ясно вътре в нас
Следите скрити в съвестта.
Но Ти на всички грехове
Самият Очистител си
и на раненото сърце
си Лекарят един преблаг.
Ти, Който Сам във някой ден
ще сложиш края на века,
тогаз, заслужено на вси
Даятел справедлив ще си.
Сега да молим Теб, Светий,
недъзите ни очисти,
вовеки Син на Бог Отец,
и всякога със Дух Свети.
Потребителски аватар
plamen
Администратор
Мнения: 799
Регистриран на: ср авг 24, 2005 12:26 pm

Пастернак

Мнениеот plamen » ср окт 13, 2010 1:30 pm

Стихотворения на Юрий Живаго от романа “Доктор Живаго”, Борис Пастернак,
Превод Кирил Кадийски


МАГДАЛИНА
І

Щом мръкне – идва демон луд:
за мойто минало разплата.
И спомените за разврата
гризат сърцето ми, че в блуд -
робиня на мъжа разплут –
аз бях глупачка всепризната
на улицата – мой приют.

Последни мигове пълзят
и ще настане тъмнината,
ала преди да изтекат,
живота си, докрай изгребан,
подобно алабастров съд
разбивам, Господи, пред Тебе.

Сега къде ли бих била,
Учителю и мой Спасител,
ако в среднощната мъгла
не беше вечността дошла
като последен посетител,
комуто казвам аз: ела!

Но обясни какво е грях
и смърт, и ад, и пламък черен –
когато с Тебе заживях,
като филиз със ствол се слях
и сраснах с Теб в скръбта безмерна.
Когато Твоите крака
положила съм на колене
и вече може би така
обвивам Кръста свят с ръка
и трескаво, с благоговение
подготвям Те за погребение.


МАГДАЛИНА
ІІ

Суетнята празнична не спира.
Но, далеч от всичко, съм дошла
и с ведро в ръце измивам с миро
Твоите пречисти ходила.

Търся аз сандалите къде са
опипом, не виждам от сълзи.
пред очите ми виси завеса –
моите разпуснати коси.

Сложих върху скута си нозете
и в сълзи окъпах ги, Христе,
и гердан от бисер ги оплете,
като в кърпа в къдрите са те.

Бъдещето виждам най-подробно,
сякаш си го спрял самият Ти.
Да предсказвам вече съм способна,
че Сибила в мен се въплъти.

Тежката завеса в храма душен
ще се съдере след някой ден
и земята с тътен ще се люшне,
може би от жалост и към мен.

Докато конвоят се разтуря,
ще се разредят околовръст.
Ще се мъчи като смерч при буря
в свода да се вдигне Твоят Кръст.

Просната пред святото разпятие,
ще замра със сгърчено лице.
Колко само ще дариш с обятие –
своите разпънати ръце.

За кого е тая мъка свята,
тая мощ и тия далнини?
Колко са душите, съществата?
И реки, села и планини?

Но такава пустота пред мене
ще разтвори кръстът полетял,
Че ще дораста до възкресение
В тоя страшно кратък интервал.
Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

Радост и утеха

Мнениеот Славян » съб окт 16, 2010 10:58 pm

Радост и утеха

Радост търси бедна ми душа!
От Бог на радост се надявам!
Ала преди аз да се утеша
през океан от скръб минавам!

Радост търси бедна ми душа -
що за здрав живот е вдъхновение!
Ала преди аз да се утеша
омъртвял съм приживе в разтление!

Радост търси бедна ми душа!
Радост, що да ми свети в тъмнината!
Ала преди аз да се утеша
жестоко ме измъчва сатаната!

Радост търси бедна ми душа -
да мога да раздавам на вси хора!
Ала преди аз да се утеша
съм рухнал и припадам от умора!

Радост търси бедна ми душа!
От Бог най-търсеният дар!
Ала преди аз да се утеша
съм паднал под греховния товар!

Радост търси бедна ми душа -
тоз мед духовен и благоуханен!
Ала преди аз да се утеша
от страстите съм станал цял зловонен!

Радост търси бедна ми душа!
От Бога прося с дръзновение!
Ала преди аз да се утеша
нека към греховете придобия отвращение!
ioio
Потребител
Мнения: 919
Регистриран на: вт авг 18, 2009 4:02 pm

Re: Съкровищница от стихове

Мнениеот ioio » нед окт 17, 2010 8:59 pm

Само деца и светии се държат за Теб, Господи,
останалите се бунтуват срещу Теб.
Децата и светиите са на границата между царството
на битието и сянката на небитието.
Недостойнити наричат себе си родители и хвърлят
Твоите деца от висока стена в пропастта.
Недостойните си въобразяват, че са родители, и
ръководят децата Ти като свое притежание. Истина,
не ги ръководят, а ги съсипват и опропастяват.
Чужди деца сте си присвоили, настойници, и ще
отговаряте за кражба и разбойничество.
Не е ваш нито този живот, който е във вас, нито
този, комуто се послужили като канал. Чуждо
притежание е всичко, освен собственото ви зло и ще
отговаряте за кражба и разбойничество.
Ще отговаряте за кражба, задето сте нарекли
чуждото свое, и за разбойничество, задето сте го осакатили и разсипали.
Няма родители на земята. Родителят е на Небето.На
земята има само настойници. Тези, които на земята
наричат себе си родители са крадци и разбойници.
На земята има само настойници, и това е голяма
чест.
Поверено ви е най-скъпоценното благо, което има
Бог. Итова е голяма чест.
По честит е от вас онзи, който никога не се е родил и комуто никога нищо не е поверявано,
ако грижите ви са съблазън и убийство на душата.
Защо се радвате на децата, щом не смятате да ги
пазите като небесни ангели? Защо плачете, когато
ви оставят рано и побегнат при ангелите? На
чуждо сте се радвали и за чуждо плачете.
Не се грижете само за тялото на децата си,
защото и лисиците правят това за лисичетата. Но
се погрижете за Бога в децата ви. Опазеният Бог
ще стори всичко останало. И това, което събирате с мъка за децата си, Той ще им събере без мъка,
бързо и леко.
Не изгонвайте Бога от вашите деца, защото ще
им изгоните мира и щастието, и здравето, и
добруването.
И цялата земя да оставите на оставените от Бога,
ще я оставите на гладни, които ще изпоядат
всичко и ще умрат от глад.
Не осигурявайте на децата си парче хляб, а парче
душа и съвест. И децата ви ще бъдат осигурени,
а вие благословени и в двата свята.
Грижете се за чуждото имане, повече отколкото за
своето и наградата ви ще бъде неизмерима.
Царски деца са ви поверени. Истина, Царят няма
да даде малка награда на тия, които са Му
опазили царските синове и не са изтрили името
на Родителя от паметта им.
Царят ви гледа през очите на децата и чака
вашия отговор. Ако отговорът бъде смъртоносен,
Царят ще си тръгне от децата ви и вие ще се
грижите за трупове.
Децата и светиите се държат за Теб, Господи мой,
останалите се бунтуват срещу Теб. Децата и светиите
са твоето изпитание за света.
Пази душо моя, пази и не съгрешавай.



Епископ Николай Велимирович
geromir
Потребител
Мнения: 19
Регистриран на: ср окт 20, 2010 6:34 pm

Re: Съкровищница от стихове

Мнениеот geromir » ср окт 20, 2010 11:49 pm

Хубава тема. Ще си позволя да публикувам някои свои неща тук. Дано ги сметнете за подходящи.

По Пътя


По Пътя се поема в самота
с последните огризки от познание,
оглозгани от мен и гордостта
до шепа семенца от покаяние.

И Пътят се чертае със сърце,
а после на Сърцето се слугува
със този ум и с тези две ръце,
с очи да виждат и уши да чуват.

За Пътя само край не съществува,
защото той се слива с вечността
и греховете пътни изкупува
за всички ни, единствено Христа...





Седем гряха и едно обръщение


Само думи Ти давам в залог,
обещавам на Теб и на мене,
че на всеки изпитан порок
ще придам тежестта на учение.

Похотта ще поставя на съд
във прегръдката на самотата
и така ще достигам денят,
в който всяка любов ще е свята.

Лакомията ще пресека
със цената на много лишения -
всяка жертва е вид красота,
а пък хлябът е вид угощение.

Алчността ми ще стане базар
не за стари, а всичките вещи
ще раздавам. И този товар
ще се смъкне от моите плещи.

Леността ще надене хомот
без да може да иска отмора
и ще водя духовен живот
във средите на трудови хора.

Гневността ще удавя без звук
във недрата на същата воля,
сплела моите пръсти в юмрук
и търпение пак ще измоля.

Завистта ще стопя в добрина
и към мен и към другите хора -
ще споделяме обща вина,
за да имаме обща опора.

Гордостта ще положа в калта,
там където е нейното тяло
и след всяка една суета
ще започвам смирен отначало...




Забрава

Забравил съм какво е да е мирно
и помислите са ми урагани,
освен когато сам си правя избора,
за който, Боже, съм ти благодарен!

Забравил съм какво е да е тихо
и думите са тежки опиати,
освен когато ги редя във стихове
и, Господи, за тях, благодаря ти!

Забравил съм какво е да е светло,
и стаите са моята бърлога,
освен когато вкъщи е детето ми...
За него пак благодаря на Бога!
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Съкровищница от стихове

Мнениеот ven4e » чет окт 21, 2010 8:59 am

Очите си как да отворя,
в сърцето си как да се скрия,
в сълзите си как да се стопля,
душата ми...Ти изцели я!

Не знам докога ще ми вярваш,
не знам докога ще ме викаш,
отдавна аз бих Те забравила,
а Ти все така ме обичаш!

И чакаш...дано Те потърся,
за миг и без глас, само с поглед,
със мисъл, дори и в съня си,
да, даже насън Ти ще дойдеш.
geromir
Потребител
Мнения: 19
Регистриран на: ср окт 20, 2010 6:34 pm

Re: Съкровищница от стихове

Мнениеот geromir » чет окт 21, 2010 8:15 pm

Целият свят

Щом
целият свят
е устроен така
и всички човеци са грешни
и все тъй наникъде
тази река
тече
и все тъй безутешни
ще бродим
в тъмата на този живот
към простата смърт
устремени
през празни недели
през кръв и през пот
с от страх непрерязани вени...

Щом
целият свят
е объркан и днес
а всички дела – непознати
щом
думите властват над този процес
а Правдата е наобратно
и още ще падаме
в мъртвия мрак
комуто отдадохме всичко
и щом
ще воюваме някога, пак
пожертвали някаква личност...

Щом
целият свят
е потънал в лъжа
а хората са заблудени
щом
нямало смисъл сега да тъжа
и то не зависи от мене
остава единствено
моята вяра
и свобода да избирам -

и целият свят да е огън и сяра,
надеждата да не умира...
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Съкровищница от стихове

Мнениеот ven4e » пет окт 22, 2010 7:50 pm

Необратимо

Седнала съм на перваза,
а под мен са пет етажа.
Въпреки че е фантазия,
искам да ти я разкажа.

Целият живот до днес -
смисълът му ми се губи,
празнота без интерес,
само шарени заблуди.

Странни разочарования
и предвиждани успехи,
потресаващи признания,
недостатъчни утехи.

Ами ако скоча бързо,
ненадейно като вятър,
може би ще се отърся,
ще се слея със земята.

Само миг ще трае всичко,
шеметно, неотразимо:
ще се преродя във птичка,
болка, край, необратимост.

Седнала съм на перваза,
а под мен са пет етажа.
Нека да си е фантазия,
при това съвсем неважна.

Върни се в “литература, театрално и киноизкуство”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост