Проглас за новорождението

[small axe]

Пребродих хиляди вселени,
надзърнах във милион сърца,
освободих и множество пленени,
сълзи обърсах от безброй лица.

Наказах всичките злодеи,
ослепих ги с ярка светлина,
превърнах техните бордеи,
в пустиня, прах и в тъмнина.

Но никога не съумях да зърна,
сред моя гняв и луда сеч,
душица сродна, да прегърна,
прегръщах само моя меч..

Сечах във ярост, дива, безпощадна,
оплискан с кръв, облечен в мъст,
но мисъл страшна се прокрадна,
във всичко това Бог няма пръст.

Решил бях сам да отмъщавам,
нагърбен сам със чужда власт,
и ужким в светлината плавам,
но на мракът в зиналата паст..

И стискам меча в бяг безумен
и зъби стискам тичайки напред,
и считайки се за разумен,
измамен със сърце от лед.

И уморих се! Спрях и махнах шлема,
захвърлих щита нейде настрани,
понечих някак си от плещите да снема,
безумието, ала тежестта уви
събори ме и паднах на колене,
забих и меча в рохкавата пръст,
и плаках, молейки се някой друг да снеме,
от мен, гнева, омразата и тази жадна мъст...

Прекарах хиляди години,
а всъщност беше минал само миг,
пребродих из безчет пустини,
и чух накрая жален вик..

Аз виках, сгърчен на земята,
безпомощен крещях сред тишина,
и чак тогава в тъмнината,
видях неземна светлина.

Захвърлих меча най-накрая,
той падна, счупи се на две,
разбрах, че за да иде в рая,
човек най-първом трябва да умре...

За своите желания и его
за жаждата да бъде бог,
да срути къщичката си от лего,
да слезе от пиедестал висок.

Тогава чак ще бъде годен,
и както зрънцето не никне, ако не умре,
ще спре от грях да е заробен,
ще стане стрък сред житни класове...

[Ника]

Браво! Пиши още.

[sanata]

Думата е турска, обаче ще я кажа: ЕВАЛА!

[Paladin]

Много хубаво!

[small axe]

Бях го кръстил- "Борба", но след интересните Паладинови прогласи, реших, че това по- му подхожда.

[Aurelia Felix]

Супер! много хубаво!

[Ника]

Наистина, като прочетох заглавието помислих, че е на Паладин. Борба си е хубаво, но Вапцаров има такова стихотворение, философско.