Кажи време...

[zolina]

Кажи време...

Кажи време, кой е моят път,
не бързам ли да го измина...
в душа, сърце от кръв и плът,
с любов и вяра
в низост няма да загина.
Кажи време, възможно ли е в мен
луната в сенките дъга да нарисува...
да ме затрупат облаци във плен
и слънце да не може да изплува.
Не чакай време, моето падение,
ще съм щастлива като птица всяко лято...
Прегръдка ти отдавам
на доверено владение,
поучена от дързостта и полета
на всяко птиче ято.

[zolina]

Диря те

Диря те, Боже,
за теб да узрея
от извора свят да отпия.
Теб да сънувам,
в сън да науча
сърцето без глас да се моли.
Студ да студувам
самотна във пропаст
безшумно, безследно да чезна.
Душата си тъжна
в песен да впиша,
с ръката в сълзата забавил,
тя с Теб още диша
не си ме забравил...

[zolina]

Душа-искрица

Знам, паякът годините ми
край очите с мрежичка рисува
и сняг посипва сребърно косите.
Сърцето като за последно
вече в собствен ритъм
иска да танцува.
Небе, остана ли ти късче място
за моята душа-искрица?
Нали сред необятната ти шир
една звезда за мен сияе
- може би Зорница...
И само Господ е над теб, небе.
Той с тиха обич,
с кехлибарена свещица
пътя ми вещае...

[zolina]

11193350_1071823649499100_7380269482199543121_n.jpgВремето

Как струва си този живот и кратък по време,
трудният брод из душата в безпътица...
и ресто да тръгнеш с надежда - бездомница
от волята дръзка кой ще отнеме.
Когато те срещат на утрото лъчите
усмихнат в щастлива безсъница,
най-жадно отпиваш роса от очите
и болката гасне в съня на Вечерница.
Прегръщаш мечта след мечта
с крилете на Феникс - без бреме,
а утрето днес е, сега
и твое е цялото време.

[zolina]

Благослови ме, моля...

Благослови ме, моля Господи
ангелска душа да нося -
не за мен, аз да тържествувам -
за бедните духом аз прося,
та ситост, похот, нечестивост
с вяра искам да лекувам.

Благослови ме, моля Господи
враговете си да не проклинам -
не да ги спасявам от самите тях,
та те показаха ми аз да знам
що е гордост, гняв и грях.

Благослови ме, моля Господи
и ме помилвай,
та мъдра да бъда
и много дълготърпелива.
От сън и ленност ме събуждай,
аз в светлия ти скут съм силна, смела, жива.

[zolina]

**
Храм за самотници

В тихата утеха на безкрая,
където бреговете на живота днес са заливи,
в прегръдка на вълни солени,
танцуват зайчета от слънчеви лъчи
на бриза от тангото заискрили.
Коси от златен пясък разпилени
по нечии стъпки, после заличени...
Корабно платно с крило на ангел
покрива храма за самотници,
където няма време, само чувства
и тъжен благослов за любовта,
положена в разпятие.
Прегракнало мълчание
тече по закърнели вени,
сърцата онемели от обичащо крещене
и бавно сключени ръце в молитва...
душите дирят Божие причастие
във Вяра и с Надеждата смирени.

[zolina]

**

Ангел

Нали си знаем,
че ангел всеки има -
един такъв хвъркат и бял,
на свестния душата му с памук не взима,
по стъпките му ходи (тайничко усмихнат)
и цветя поникват там, където доброта е дал.
И ангелът на лошия все му прощава,
дори сред драки да го кара да лети,
но от душата му парченца тук оставя,
(преди да си отиде) счупеното да слепи.
Да знаем си,
че цял живот по ангелски хвърчим,
а малки дяволи у мен и в тебе има,
уж всеки ден цветя садим...
и всеки ден си грешките лепим.

[zolina]

**

Кои криле...

крила.jpg

Възможно ли е
сам да разбереш
кои криле са ти потребни.
На пеперуда ли да предпочетеш,
или на птица, ангел...
Възможно е
при полета да изгориш,
за да си останеш верен
в схватка с демони
и прилепи неверни.
През сълзи и възторзи ще прозреш,
че днес и утре
всъщност лесно е,
в спомен да обичаш...
Да мразиш и да страдаш
просто его е
и този път е невъзможен.
Все пак, изборът е твой
и... сложен -
да си орел,
или тъй някак... безгръбначен
- суетен, жалък и безбожен.

[zolina]

**

По пътя млечен...

10z6c8n.jpg

Паралелни светове,
отговори непотърсени.
И няма болка невъзпята.
Неволно се потапяш в грехове.
Намираш този, когото
обича ти душата.
А времето е кратко,
в рамката ограничено.
Нетърпеливо егото,
духът премъдър, вечен.
Изпитото - платено...
Сам със себе си,
в светла обич,
обич дръзка
и сърце вселена,
с весла мечти
загребваш хиляди луни
по пътя млечен...

[zolina]

**
Когато куклите заплачат

998519_10151470095851268_1059142564_n.jpg


Когато куклите заплачат
от кукловоди несръчни,
и гората е сцена
с унила завеса мъглата,
тогава приказки страшни
мълвящи се в дебрите мрачни
разравят коварно душата.

Когато уморени полусенки
се превърнат в сенки на тегоба,
земята ще притихне...
След туй ще ни връхлитат
солени, бурни ветрове,
светкавицата чудеса ще зарисува,
ще коленичим пред различни богове,
но само истинският общ ще ни спасява.

[zolina]

**

Защото нарисува ми Утеха

486056_10151300251916268_1955820872_n.jpg

Добро утро, Слънце,
добро ще е, нали море,
ще питам тихо и безкрая.
Нарекох тебе тайно Свобода
в мълчанията от надежда,
защото нарисува ми утеха.
Щастлива съм сега
без минало, без утре,
само днес и гола, само по усмивка плаха.
А в полета на погледа ми
чайка очерта с въздишка блян и тишина.
Опитвам се да вдишам Любовта
и се отдавам с грешната си същност
единствено на тебе Слънце
в името на Вечността.