Божествената искра и твореца

споделете вашите впечатления от интересни събития
Потребителски аватар
zolina
Потребител
Мнения: 26
Регистриран на: съб апр 25, 2015 10:05 pm

Божествената искра и твореца

Мнениеот zolina » пет май 15, 2015 10:42 pm

Създавайки, един творец твори себе си като подобие Божие, иначе не би се различавал като човек и не би се предпазил от оскотяване. Талантът като творческа Божествена искра е най-голям дар и най-голяма отговорност. Когато пишем или рисуваме, пеем, танцуваме... разрешаваме на сила, много по-голяма от нашата, и на разум, много по-висш от нашия, да се проявят чрез самите нас. Но последиците от написаното или нарисуваното не могат да бъдат понесени от тази сила, понасяме ги ние, слабите човеци. И правилно, защото силата е проявена благодарение на нашето действие или бездействие. Независимо дали вярваме че има или няма Бог, ако изолираме съзнанието си, ние затваряме душата си, откъсваме я и понасяме тежките последици от написаното или нарисуваното..., ако то не е разбрано от хората, ако е поругано или най-малко пренебрегнато. Затова трябва да постъпваме така, все едно, че Го има, най-малко чрез другите, за да бъде светът по-малко апатичен, ние по-малко самотни и по-неразбрани, въпреки, че е измамно… Творчеството не бива да се приема като самоцел и задоволена потребност. А ако личната ти потребност повелява да пишеш, пееш или рисуваш, да дълбаеш камък, да танцуваш, да имаш спортни постижения..., ако това е твоят начин да осмислиш и изследваш реалността, да твориш за нечие или за собственото си щастие, да правиш избор и се учиш да чувстваш, правиш го неминуемо от първо лице, от твоето грижливо направлявано аз. За добро или за лошо, това, което е необходимо за теб. Сътворяването е като дишане, без което не можеш да се радваш на всичко останало. И не си воден от собствени критерии как да смаеш света, обзет от мания за величие и съвършенство. Без суета. Затова трябва да внимаваме при буря и преход на граници между старо и ново и да затваряме, когато трябва прозорците, да се сбогуваме със старото с Благодарност, но да продължаваме да творим със сърце!

Вярвам в своето сърце, що с песента си
в Бога се потапя силно наранено,
та от този купел жив да се възземе
току-що родено…


- Габриела Мистрал

Дори в своето начало митичен, Бог отдавна е реален, част от нас, най-добрата ни част, която създава, спасява и крепи живота с искрите си тихо и величаво силно.

Върни се в “литература, театрално и киноизкуство”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост