RQ:"Душата след смъртта"

споделете вашите впечатления от интересни събития
Petko_20
Потребител
Мнения: 4
Регистриран на: вт яну 01, 2008 9:36 pm

RQ:"Душата след смъртта"

Мнениеот Petko_20 » вт яну 01, 2008 9:47 pm

Търся книгата "Душата след смъртта",някой знае ли от къде мога да си я намеря ?
Бай Иван
Потребител
Мнения: 375
Регистриран на: чет ное 02, 2006 10:23 pm

Мнениеот Бай Иван » вт яну 01, 2008 11:45 pm

Аз я имам книгата - мисля че я купих преди около 2 години.
Издателство "Православен кошер"

На Йеромонах Серафим Роуз, объранх интернет, ама не намерих, ще проверя в Сливен, дали не е останала някъде и ще ти кажа.
_Christian_
Потребител
Мнения: 28
Регистриран на: съб дек 08, 2007 3:02 pm

Мнениеот _Christian_ » ср яну 02, 2008 7:28 am

Серафим Роуз е лицемер-днеска приел православието - утре ще приеме исляма !
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » ср яну 02, 2008 9:24 am

Книжарници "Хеликон" и "Пингвини".....
Бай Иван
Потребител
Мнения: 375
Регистриран на: чет ное 02, 2006 10:23 pm

Мнениеот Бай Иван » ср яну 02, 2008 11:53 am

Petko_20
Потребител
Мнения: 4
Регистриран на: вт яну 01, 2008 9:36 pm

Мнениеот Petko_20 » ср яну 02, 2008 12:49 pm

Бай Иван
Потребител
Мнения: 375
Регистриран на: чет ное 02, 2006 10:23 pm

Мнениеот Бай Иван » ср яну 02, 2008 11:13 pm

Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » чет яну 03, 2008 12:14 am

NIKHTA
Потребител
Мнения: 133
Регистриран на: чет мар 08, 2007 11:49 pm

Мнениеот NIKHTA » чет яну 03, 2008 10:13 pm

Бай Иван
Потребител
Мнения: 375
Регистриран на: чет ное 02, 2006 10:23 pm

Мнениеот Бай Иван » пет яну 04, 2008 8:02 am

Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » пет яну 04, 2008 9:05 am

parol
Потребител
Мнения: 33
Регистриран на: пет авг 24, 2007 10:14 am

Мнениеот parol » пет яну 04, 2008 10:44 am

Paladin
Потребител
Мнения: 108
Регистриран на: съб ное 17, 2007 3:11 pm

Последните мисли

Мнениеот Paladin » пет яну 04, 2008 11:21 am

Ангел Небесен
Потребител
Мнения: 311
Регистриран на: нед май 14, 2006 9:33 pm

Мнениеот Ангел Небесен » пет яну 04, 2008 2:40 pm

Назидателният тон на мнозинството отвращава не по-малко от налудничавите сектантски практики.

Въпросът никога не е опирал до това да се отрича или не Св. Предание. Защото всеки може да каже, че чете Библията със сърцето, че е на практика предан член на “Св. Църква”, че усеща Бога ежедневно, ежеминутно, да му се привиждат божествени светлини посред нощ, дори да прави чудеса, да може да изцерява тялото, да успокоява душата и т.н. и т.н. и въпреки всичко това да не е усетил Божията любов. Най-разпространената лъжа сред човечеството е тая, че видите ли, истината се проверява с времето; виж лъжата се появи за малко, заблуди тоя-оня, повърти се, шмугне се тук-таме, не може да си намери място и се изпарява яко дим, но вижте Истината, тя лесно се разпознава, защото освен всичко друго тя има “надстройка”, коята е неоспорим гарант за нейната битийствена сила и безпроблемното й “стоене” във времето (всичко това се обяснява съвсем просто с думите “портите адови няма да й надделеят”, т.е. взимат се абсолютно по сектантски някои отделни думи от Евангелието, които да гарантират и оправдаят цяла една времева практика). Въплъщението на Църквата се обвързва със задължителността на моралните постулати произлизащи от нейните най-уподобени Богу люде, като неподлежащи на критика божествени умотворения. Св. Предание се представя като маяк сред мъглата на вековете, решенията на Църковните Събори като пряко зададени от Бога непогрешими твърдения, които отлъчват сами по себе.

Целият пробем се състои в това, че не се допуска грешка в това всеки творец на Преданието като грешно и ограничено същество влага в Богопознанието си своите ограничени представи за Бога и света и което е по-лошото всички те се абсолютизират безкритично като носители на божествена истинност като застраховка от приемниците му, които са по-немощни във вярата. Това от своя страна води до обожествяване на съответните “слова” ако не като равни, то поне произтичащи от думите на Христа истини.

Че много свети хора са се уподобявали на Бог, достигали са до някакъв предел на съединяване с Бог, че са били дарени с това да са близки да него, по никакъв начин не абстрахира греховната им същности и природа, защото те са станали такива, а Бог дойде със Словото си безгрешен и поради това, неговите думи и дела не могат да преминат ни на йота през ситото на греховността, а оттам и на лъжата. Те са априорно незасегнати от нищо окаляно и имало досег с греховността, те пребивават във вечността по естеството си и поради това не могат да се сравняват с ограниченото пък макар и обожено естество на светите хора, които начевайки от греховността и посредтсвом Бог издигайки се до до святост не са били безгрешни и са могли да се лъжат по много верови въпроси. Това важи за абсолютно всеки човек.

Както пише един велик човек, в християнството са абсолютни само мистичните факти, а мисленето на тия факти винаги е относително. Който вярва, че ще мине през 20 митарства, ще мине през 40. Царството Божие е това, което сам човек чрез волята си изгражда В себе си, то не е някаква обективна реалност, към която се приобщаваш поради послушание, воден от небесни власти. Символът е израз на лично преживяно страдание или радост, той няма общозадължително и принуждаващо битие.

Изискването на примата за авторитета на словата Божии като единствен, не е отричане на други разкрития на истинност, като възможност за разширяване на богопознанието; то е абсолютно необходимо срещу каквито и да е спекулации на мисълта, които претендират за истинност само заради това, че произлизат от хора въвлечени в живота на Църквата и са придобили авторитет с времето.
На всичко това се гледа като грубо посегателство срещу светоста, забравяйки че тя като отношение на всеки човек към Бог се определя от насочеността на човешки дух, първо и единствено към Бог и след това към всичко останало. Ако той (вярващия) приравни всичко писано от свети хора към това, което е изречено от самия Бог, то той ще наруши фатално цялата йерархичност в богопознанието (а оттам и ще се превърне в християнин-езичник) да имаш критериите за истинност само посредством вярата си в Бог, а не като следствие от мисленето и чувстването на Бог на хора, съжителствали с греха. Съкровената връзка Бог-Човек, Човек-Бог не бива да бъде медиирана или още по-лощо определяна по никакъв начин от други “познания”, защото гаранцията на преданието е във времето, а гаранцията на самите Божии слова е вечността.

Освен всичко това, ясно е казано, че всеки вярващ трябва да изпитва духовете, да изследва всичко, което му се представя за духовност (и което се дава от традицията някак си механично-наследствено, като даденост към която той се настройва), чрез онова помазание свише. То пък, поради грешната човешка природа не може да претендира за нищо друго, освен това, да съпоставя делата на любовта (т.е. на Бога) с всичко писано или казано след Него; така че единственият критерий за истинност е любовта, която не премахва свободата и стои над всичко и всички. Така трябва да се разглежда и онова, което се отнася до истинността на Св. Предание. Нито трябва да се изисква абсолютно починение и авторитетност, нито трябва да се отрича априорно някои негови достижения в богопознанието; всичко обаще трябва да бъде през личносттната призма на отражението в душата на Божията любов, която пък зависи от силата на всеки един човек по отделно чрез силата на вярата и волята си да разкрие Бога в себе си.


Petko_20
Потребител
Мнения: 4
Регистриран на: вт яну 01, 2008 9:36 pm

Мнениеот Petko_20 » пет яну 04, 2008 7:04 pm


Върни се в “литература, театрално и киноизкуство”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост