песни...

иконата, църковната архитектура, музиката, живописта, фотографията и графичния дизайн с християнско съдържание
hiphopsusel
Потребител
Мнения: 1053
Регистриран на: чет фев 08, 2007 12:45 am

Мнениеот hiphopsusel » пет мар 07, 2008 5:30 pm

милена християнин за мен е Вярващ човек в Бог.Колкото повече християнина обича Бог толкова по-добър християнин е той.

Наведе ме мисълта че не си православна по това че общуваш с акте хикс.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » пет мар 07, 2008 5:37 pm

milena.
Потребител
Мнения: 62
Регистриран на: ср яну 30, 2008 7:29 pm

любов или омраза

Мнениеот milena. » пет мар 07, 2008 6:49 pm

Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » нед мар 09, 2008 12:09 am

milena.
Потребител
Мнения: 62
Регистриран на: ср яну 30, 2008 7:29 pm

сайт

Мнениеот milena. » нед мар 09, 2008 6:03 am

Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » нед мар 09, 2008 11:23 am

Петрова
Потребител
Мнения: 524
Регистриран на: ср фев 06, 2008 4:14 am

Мнениеот Петрова » пет апр 25, 2008 3:55 pm

тук има хубави църковнославянски песнопения :)
Потребителски аватар
plamen
Администратор
Мнения: 799
Регистриран на: ср авг 24, 2005 12:26 pm

американски православни

Мнениеот plamen » вт авг 12, 2008 8:58 pm

gaitan vejdu
Потребител
Мнения: 700
Регистриран на: чет окт 06, 2005 8:25 am

Мнениеот gaitan vejdu » вт авг 12, 2008 9:25 pm

Некога, на запис чух в една концертна реч уйли нелсън как изрече, фонетично ще уподобя:
" дъра-бъра, дъра-бъра ...., кънтри уестърн ен`дър` бийтълс .."
и подкара трелите на Вчера. :roll:

++++++++

ами, тази асоциация ме изтреска, тази изрекох,
пък и първите 30 секунди на чутото ми докараха звука от веселба на тексаско изложение.

Хей, казвам го не с лоши чувства.
Яд ме, че от сичко свестно правят профанинзиране,
но злоба не тая,
пък и немем сили да се хиля. :oops:
Мир.
Потребителски аватар
plamen
Администратор
Мнения: 799
Регистриран на: ср авг 24, 2005 12:26 pm

и аз да се отчета :-)

Мнениеот plamen » пон авг 18, 2008 2:34 pm

Мислех си все пак: не можем да очакваме от американците да възприемат гръцката музика както я възприемаме ние в нашите земи. Православието във Византия е стъпило на богата предхристиянска култура, включително и музикална; сегашният "византийски стил" в музиката на православното богослужение има своите корени в стилове и традиции, които са присъствали на Полуострова и Средиземноморието дълго преди християнството.

По тази логика - ако традицията на американците е кънтрито (макар че това е силно опростенчески казано) - можем ли да ги осъждаме, когато преработват музикалната традиция на Православието в съответствие със собствената си традиция?

...В тази връзка реших и аз да дам своя принос :-) на ползу роду американскаго - написах песничка на английски, която е малко нещо ирландски напев, малко нещо кънтри и може да бъде чута ей тука:

http://www.orthomatic.net/?p=321

Там е и текстът. В превод звучи нещо такова (много отгоре-отгоре превеждам, ще ме прощавате):
***
Седем часа сутринта е и още не мога да заспя; лежа с лице във възглавницата и я мокря със сълзи. Искам да бъда с Христос и се опитвам да се моля, но думите не идват лесно и затова казвам само: Издигни ме, Свети, издигни ме, Крепки, издигни ме, Безсмъртни и помилуй ме.

Моля Те, направи ме река, която тече към Тебе, или ме направи капитан на кораб, за да пеем заедно с екипажа: Издигни платната ми, Свети, издигни платната ми, Крепки, издигни платната ми, Безсмъртни и помилуй ме.

И когато плаването свърши, ще видим светъл бряг; тогава ще прибягаме към Тебе като деца, боси в златния пясък. Върви с мен, Свети, върви с мен, Крепки, върви с мен, Безсмъртни и помилуй ме.
***

Поздрави
п.с.
gaitan vejdu
Потребител
Мнения: 700
Регистриран на: чет окт 06, 2005 8:25 am

Мнениеот gaitan vejdu » пон авг 18, 2008 8:39 pm

Molecule
Потребител
Мнения: 628
Регистриран на: ср ное 05, 2008 1:15 am

Re: песни...

Мнениеот Molecule » ср ное 26, 2008 3:10 am

Това го бях изпратил като лично писмо до Пламен Сивов. Благодаря за великодушието, с което той даде зелена улица (по-точно препоръча) да пусна писмото във форума. От един автор се изисква мъжество да препрати подобен текст към публичното пространство. Нещо повече- той настоя да махна махна хвалбите и да оставя само критичната част. Все пак ще подходя недушеполезно (спрямо Пламен- не го познавам лично, какво ми пука?) :lol: и ще пусна цялото, защото радостта и възхищението беше основния ми мотив да напиша всичко това. Ето го и текстът:

Браво бе, шапка ти свалям, авторе, радостно явление са тези песни! Ще спомена само две от причините, но и те са достатъчни. Първо, песните влизат в категория, чиято липса е осезателна в нашия пост-соц. Второ, направени са интелигентно. Това пък направо ми връща детската вяра в чудесата :clap: В дребнаво-битовистичния ни климат то туй си е чисто чудо! :lol:
Е, няма полза да си редим мазнословия (макар и искрено), затова ще напиша нещо критично и по същество. Надявам се то да бъде прието като добронамерена дискусия, каквато му е целта.

Смятам, че много по-добре биха звучали твоите песни, ако направиш група и ги развиеш като по-сложни музикални произведения. Това, разбира се, не е нещо повече от мое лично мнение, но все пак ще опитам да се аргументирам горе-долу.

1. Мисля, че смисълът на такава една музика е не да чака да бъде намерена “там под стария фенер”, а тя да те намери...И да докосне възможно най-много души. Не зная дали ще се съгласиш, но нужда от подобно изкуство имат най-вече младите хора. Заради това имам нещо против звученето тип “поети с китара” по принцип. Струва ми се, че то е малко в пенсия. Изключение, може би, правят Русия и малък, ама наистина малък кръг почитатели с побелели косми в носа и ушите. Не плащам данък на модата, но постно е за съвременния свят някак си. Причините са легион.
Повечето съвременни произведения са перфектно пипнати според логиката на своята си естетика. Рафинираният инструментариум на съвременното изкуство го прави въздействащо. Музика днес “бичи” отвсякъде, и лавина от впечатления атакуват младия градски човек. Разбира се, психиката има праг на пресищане, отвъд който започва да филтрира и възприема само интересните и силни (именно силни, не агресивни) впечатления. В този смисъл, няма как поетите с китара да не избледнеят. Пълнокръвното звучене на няколко инструментални линии, които се преплитат, хармонират и подкрепят една друга винаги печели.
Ще дам прост пример, макар да не зная дали е най-подходящия- "летоска" по морето обикалят хиляди трубадури с китара на рамо и с тях е приятно вечер да се повеселиш. Появи ли се, обаче, импровизирана сцена с някоя и друга тонколона, барабанчета и още един-два инструмента, има ли някоя банда да посвири сносно, то народа се изнася натам и седенката дори на най-задушевния трубадур остава празна.
Днешната култура е пълна с простотии, да, но дава и много сериозни възможности. Между другото, предлага изява и на едно от най-ценните качества на интелигентния талант- иновативността. Оригиналното, плътно, запомнящо се звучене е не само онова, което впечатлява слушателя, но и което пълноценно впряга и разгръща потенциала на автора. Ние спим върху съкровището на нашата културна традиция- огромен ресурс, неосмислен и неизползван, и съответно- неприсъстващ в съвременната културна ситуация. Пиша това, защото твоите песни съдържат потенциала да се развият наистина богато. Слушах някои от тях и си ги представях по-раздвижени, в аранжимент с бас китара и виолончело. Има безброй други, вероятно по-добри, начини да се развият. Знам колко трудно осъществимо е това на практика, но е възможно.
Може да бъда репликиран, че “поети с китара” е стил със специфичен чар и логика, че апелира към “други” струнки на сърцето. Все пак убеждението ми е, че тази специфика е непълноценна на фона на днешната динамика.
Кофти е, че в Бг “ползваме” предимно “стока” made in чужбина, но така ни се пада. Популярната култура (не използвам понятието в негативен аспект) е претърпяла еволюция, която ние в Бг сме пропуснали. Съответно, у нас няма адекватност по въпроса и разбирането за тази култура е инфантилно. Чрез хора като теб имаме шанс да получим нашето съвременно изкуство- качествено, интелигентно, изстрадано и, трепетно е да се каже, изградено на истината Христова, да; и повдигащо погледът ни към небето!... Затова си позволявам да те помоля- направи крачката отвъд “поети с китара”, търси по-богато развитие на музиката си! “Тя го заслужава”, бих казал в стила на реклама за козметика :lol:

2. Определено нещата ще звучат по-добре, ако сложиш бан на естрадните нюанси. Естрадата беше едно от скопените, изкуствени чеда на цензурираната култура-халтура. Малко или много, нашето поколение плаща данък на биографията си, знам. Все пак комбинацията Васко Кеца- Георги Христов на някои места се усеща малко по-автентично от необходимото.

3. Едно принципно разсъждение- времето ни е драматично, но не сантиментално. Между другото, съществен недостатък на естрадния подход е подмяната на драматизма с беззъба сантименталност. Това, което трябва да е подправка, става основно ядене и започва да горчи. Умният драматизъм провокира проницателност, решимост и активност, а сантиментите- просто сълзливост. Казвам това не защото си прекрачил мярката, поне както аз я виждам. Сантиментален привкус слабо се усеща при теб, но в много по-голяма степен тази тенденция (и опасност) е заложена в стила “поети с китара”.

Както и да е, възраженията ми са за второстепенни неща. Ако твърдо си си избрал това звучене- стискам палци, успех! Дано твоето творчество е знак, че Православието отново започва да прониква и одухотворява културното пространство както подобава- интелигентно и искрено. Само на лукавия е изгодно християнството да не излиза извън храмовите стени, часовете за богослужение и кориците на старите книги; както и да бъде монопол на малцина религиозни сноби с препирните им за календари, забрадки и пр. Идва време, надявам се, интелигентните хора и у нас да разперят крила- не само, за да се дуят, а наистина да полетят. Ще е отчайващо, ако явления като твоите песни останат глас в пустиня.

Е, ако си стигнал до тук, следва да ти благодаря за изчетените редове! Не се сърдиш, нали? Надявам се подходът ти при четенето да е толкова богат и дълбок, както при писането (за писането шапка ти свалям), затова си позволих да предложа този критикарски текст.

Надявам се някой ден и у нас да се роди така необходимият (напълно лисващ понастоящем) културен дебат, който е основа и коректор на всяко истинско постижение. Дебат, невъзможен без автори като Пламен, които имат доблестта да го посрещнат.
Поздрави, благодаря и успех!
Потребителски аватар
Gunev
Потребител
Мнения: 922
Регистриран на: пон апр 07, 2008 10:58 pm

Re: песни...

Мнениеот Gunev » ср ное 26, 2008 8:20 am

Еее, златни уста имаш, Молекуле :clap: Напълно споделям мнението ти... Аз също съм неизкусен от този жанр (поети с китара), но допускам че си има своята таргет публика. Инак чета стиховете без съпровод и съм очарован (както прочее и от цялото останало творчество и деятелност на Пламен). :thumbup:
Тук има и един друг момент. За Пламен предполагам това е и едно хоби, което му помага да разпуска след работа. Една качествена саунд карта, хубав микрофон, лаптоп, китарка, малко свободно време, малко вдъхновение и... воала... Ако тръгне да прави групи и сериозни организации ще се загуби искрата, ще му отиде целия ресурс, и ще гледаме покров, омофор и прочее през крив макарон.
Аз също съм китаристче и си посвирвам разни класики и джазчета . Това ме обогатява много, но съм сигурен че ако го поставя на професионално-комерсиално ниво ще загубя. Някой беше казал че най-сигурния начин да развалиш хобито си е да го направиш професия... :shifty:
Molecule
Потребител
Мнения: 628
Регистриран на: ср ное 05, 2008 1:15 am

Re: песни...

Мнениеот Molecule » ср ное 26, 2008 6:48 pm

"Някой беше казал че най-сигурния начин да развалиш хобито си е да го направиш професия... :shifty:"

Не знаеш колко си прав :angel:

Е, не съм имал пред вид професионална група. Това наистина е много ангажиращо.

За мен лично работата в екип винаги е била удоволствие и школа (стига колегите ти не са разни киселяци, дето се цупят за всичко, разбира се). Другарчетата допълват твоите празноти; поемат щафетата, когато си се нещо закучил; дават ти неочаквана и интересна гледна точка; правят работата по-весела и те учат на много неща... Сам човек зацикля в своите орбити и трудно се измъква от скучните си стереотипи. Vae soli :lol: Освен другото, сам можеш да умреш и от скука. :crazy: Знаеш ли, понякога си мисля, че това може би е елемент от адските мъки :|

Майтапът настрана. Тъжно е малко, когато някой или нещо добро останат неразгърнати в максималния си потенциал. Не казвам, че конкретния случай е такъв. Аз съм предубеден към този стил, което може би ми пречи да го усетя пълно.

Е, бях написал още нещичко тук, но го изтрих, за да не се разводнява темата. Може би пак ще го пусна по-нататък.

Между другото, Гунев, братле, като си китарист защо не вземеш и ти да направиш някоя група? Непрофесионална имам пред вид. Една репетиция в седмица не е толкова много загубено време, пък може нещо добро да излезе. :thumbup: :thumbup: :thumbup:

Поздрави!
Потребителски аватар
Gunev
Потребител
Мнения: 922
Регистриран на: пон апр 07, 2008 10:58 pm

Re: песни...

Мнениеот Gunev » чет ное 27, 2008 8:57 am


Върни се в “православно изкуство и символика”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост