Авторско творчество

иконата, църковната архитектура, музиката, живописта, фотографията и графичния дизайн с християнско съдържание
Потребителски аватар
plamen
Администратор
Мнения: 799
Регистриран на: ср авг 24, 2005 12:26 pm

Re: Авторско творчество

Мнениеот plamen » пон окт 05, 2009 12:34 pm

ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Авторско творчество

Мнениеот ven4e » пон окт 05, 2009 12:59 pm

Идеята ми беше авторите да не се респектират прекалено много от заглавието, защото Православието е светиня. Бих се радвала повече хора да се престрашат да пишат тук, като видят моите подобия на творби и дори не толкова с цел естетическа наслада, колкото комуникация и опознаване в някакъв смисъл :)

Едно

С теб нещата винаги са лесни:
целия ми свят преобразяваш,
трудното за миг почти изчезва,
като нещо чуждо ме развеселява.

Как можах да се разколебая,
че ще бъдем заедно завинаги?
Колко близко си дори не зная -
там, където раждат се мечтите ми.

Ти си аз и аз съм ти -
няма да се наранявам повече.
Само радост в твоите очи
ще ти давам, щом погледнеш в моите.
Потребителски аватар
plamen
Администратор
Мнения: 799
Регистриран на: ср авг 24, 2005 12:26 pm

нова песен

Мнениеот plamen » пон окт 12, 2009 7:02 am

Една песен за Св. Богородица, която записах миналата седмица:

http://www.youtube.com/watch?v=_bdC90igsJw

Текстът:

МАРИАМ

Мариам, сънуваш ангели, сънуваш дарове,

сънуваш падащи звезди.

Дете в ръцете ти

очите – кладенци, очите – облаци

така ще бъде винаги, нали?

Детето те познава, както язовир познава дигата,

както слънцето познава климата,

така било е винаги, нали?

Заплиташ мрежи от мълчания

да уловиш света,

живота да изтеглиш от дълбокото.

Сънуваш камъни, сънуваш рани,

сънуваш кръстове, нали?

Далеч е Назарет от океана.

притихвам в пясъка,

ще чакам някога да ме родиш.
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Авторско творчество

Мнениеот ven4e » ср ное 04, 2009 8:54 am

Среща

Отивам на среща-раздяла.
Последно засичане с погледи.
Виновни за всичко това няма.
Горчилка и болка - прогонени.

Отивам спокойна, но жадна
за всичко у теб съкровено
и образа мил да запазя
да топли дълбоко в сърцето.

От него ще черпя надежда,
че другият път ще е вечно...
а ти ще си много далече.
Не, не е раздяла, а среща.
Потребителски аватар
Мария
Модератор
Мнения: 1471
Регистриран на: пон дек 11, 2006 11:34 am

Re: Авторско творчество

Мнениеот Мария » ср ное 04, 2009 9:01 am

Много е хубаво! Нежно и съкровенно.
Потребителски аватар
plamen
Администратор
Мнения: 799
Регистриран на: ср авг 24, 2005 12:26 pm

Човекът, Който върви по вода

Мнениеот plamen » ср фев 17, 2010 7:13 pm

Една песен, която записах снощи:

http://www.youtube.com/watch?v=2eDkPxjcwFA

текстът е тук: http://orthomatic.net/?p=449
small axe
Потребител
Мнения: 2485
Регистриран на: чет апр 23, 2009 7:23 pm

Re: Авторско творчество

Мнениеот small axe » ср фев 17, 2010 8:18 pm

Венче , силно стихотворение!
Потребителски аватар
zmianatz
Потребител
Мнения: 1760
Регистриран на: съб ное 28, 2009 9:50 am

Re: Авторско творчество

Мнениеот zmianatz » чет фев 18, 2010 6:49 am

Не знаех...

Не знаех,
че живота отнема
и най-верните рамене.
Не знаех,
че живота прегъва
и най-силните мъже.
Не знаех,
че живота прекършва/сломява
и най-смелите криле.
Не знаех,
че любовта умира,
а с нея и едно сърце.

Не знаех,
че фалшът е много,
а истината - само една.
Не знаех,
че трудно намираш
у някой човек топлина.

Не знаех,
че хората страдат
безмълвно със свойте сърца.
Не знаех,
дори капка не знаех,
че животът е една самота.
Потребителски аватар
Чехълче
Модератор
Мнения: 2032
Регистриран на: нед дек 20, 2009 1:49 pm

Re: Авторско творчество

Мнениеот Чехълче » чет фев 18, 2010 9:48 am

Чудесни сте! Неочаквано хубави неща сте публикували! :clap:
Molecule
Потребител
Мнения: 628
Регистриран на: ср ное 05, 2008 1:15 am

Re: Авторско творчество

Мнениеот Molecule » пон апр 05, 2010 7:53 pm

Христос воскресе!
Който желае, може да посети изложбата на една чудесна българска художничка. Следва текстът, предложен от авторката като въведение към събитието:

Зелен свят
В зеления свят не остават човешки следи.
Тревата расте.
Водата, след всяко докосване равна e.
В зеления свят не съществувам.
Водата е облачна.
В небето потъвам.
Шумящият дъжд пресича пейзажа.
Пресича очи, лица, ръце.
Премахва дъждът, блести и приспива...
Без да знаеш, завинаги ли, за малко ли, нищо не оставя.
Нищо на ум не остава.
Ако се върна от там, ще разкажа.


В зеления свят не остават човешки следи. Там няма компютри, лошо зрение, там няма шум от коли, стоманени въжета, мирис на бензин, ключове за вкъщи. Няма ги и часовете. Времето е сутрин, времето е ден непроменим. Динамиката е скрита, вътрешна. Неподвижни са клоните и водите, но заслушай се внимателно, ще чуеш как нещо се ражда в тях и във всичко наоколо.
Движа се нанякъде вътре в себе си. Понякога тичам, понякога едва крача. Посоките са много. Те приемат формата на каменисти улеи, като тези например, получаващите се от неспирния натиск на водата. Появява се понякога сила в някои от тях, по-силна от силата на останалите. Нещо те всмуква и изтегля към себе си и в движението си, ти се удряш в издадените камъни, в стените, рамо след рамо, но не спираш. Привлича те нещо и вървиш или летиш към него, непоколебимо или с колебание, няма значение, то е достатъчно силно да те отнесе до себе си... И ето, вървях по един такъв улей и сега разбирам, искала съм да спася една картина. Искала съм да избягам от една заплаха.
Бягам към зеления свят, за да се скрия и укрия нещо. Всички искаме от нещо да избягаме понякога. Притиснати от страшни страхове, завързани в кълбета от връзки и следи, несъзнателно или не, търсим правилните улеи, в които да се шмугнем, като през тайни тунели към другата страна на замъка, където да пренесем безценното, което носим със себе си.
Скицирах пътя си за бягство. По зелени пътеки, от локва на локва, той водеше все към началото на пролетта. В жабешките звуци, в горите при водите, имаше някаква магия. Няма я при нас в геометричния град с острите форми, със сивите пътища, разлятите кофи с разнасяни от вятъра боклуци и шумните хора.
Различен свят. В началото на пролетта там вали вълшебен дъжд. Той мокри пръстта и тя покълва с трева. Обновяването започва, отново, от чиста основа. Стръкове трева, шепи от водата правят лек за съживяване…
В моя образен зелен свят не оставям човешки следи. Нито от себе си, нито от други. Изоставила съм само една къща там, за да напомня за човешкото отсъствие. Не искам хората да нарушат спокойствието, да го разрушат! Поставила съм на пост строги пазители. Скрила съм ги зад дърветата, в мъглявините, в отраженията, блясъците на водите.
Природната картина с рамка от живи коренища, украсява моя свят. Знам, домът ми ще остане пуст без нея, ако нещо й се случи. Прибирам се вече често в себе си, за да проверя дали тя все още е окачена на своето място. Страхувам се да не се е замърсила от нещо. Външните влияния притискат рамката й, режат, внасят остри тонове изкуствена боя. Как да изчистя червеното върху зеленото? Как да премахна кутийката кока кола, забила се в зелената трева?
В мислите ми се оформя вестникарски-предупредително заглавие: НАШЕТО СЪЗНАНИЕ И СЪВЕСТ, НАШИЯТ ЗЕЛЕН ОБЩ СВЯТ И ЖИВОТ СА ЗАСТРАШЕНИ ОТ ТОВА ДА ИЗГУБЯТ ЧИСТОТАТА СИ. – Текстът се върти, върти, подсилва трескава тревожност...
Годината е 2010-та. Вървя по улицата. Самолети кръжат в небето натоварени с грозни бомби. Побягвам. Губя битката с кофите. Пропадам. За какво да се хвана? В бързината, в паниката, бързо влизам в зеления свят, в картината си и заключвам големите дървени врати, никой да не влезе...
Освен поканените. Вие.


Петя Денева
Потребителски аватар
plamen
Администратор
Мнения: 799
Регистриран на: ср авг 24, 2005 12:26 pm

Re: Авторско творчество

Мнениеот plamen » вт апр 06, 2010 10:56 am

тази картина ми напомня много на "Съвестта на Юда" на Н. Ге. Хубава е.
Потребителски аватар
plamen
Администратор
Мнения: 799
Регистриран на: ср авг 24, 2005 12:26 pm

нещо, което написах наскоро

Мнениеот plamen » вт апр 06, 2010 11:03 am

МОНАХ

По стръмните пътеки на душата
изкачването беше към дълбокото.
Препъвах се разсеяно в живота
и дялках свирки от гредата във окото си.

Минавах мимолетен през годините
със скорост, превишена от безсилие.
Върхът бе друга дума за падение,
на дъното - орлова перушина.

Душа да прикадя - не ми понесе,
тамянът във дробовете ме давеше.
Кипя вината ми в камбани безутешни,
молитвата изтече от ръкавите,

политна, но така и не прехвърли
прозорчето, опушено от панихиди.
Залута се в олтара, стресна гълъба,
опари се в свещите и притихна.

И нямах дом, и нямах домочадие,
и сам изпощих своите съмнения,
и вярвах до последно, че за мъдрия
домът е тихо корабокрушение.

Сега се смея, бавно проумявам
шегата с възрастта и времената -
когато Бог избелва ни до сняг,
избелването почва от косата.

Пред мен покайно отшумявят дните,
зад мен посоките преливат в бяла точка -
и весело забравям всички рани
от падането по очи и слепоочия.

Да паднеш, за да бъдеш после вдигнат -
това е милост, като се замислиш…
По стръмните пътеки на душата
препъването е умение спасително.

***

Но лятото изтупва свойта шапка,
с тояга тъничка по пътя си почуква.
Ще тръгна рано - да преваря изгрева,
до стръмната дъга ще се долутам,

ще викна: Идвам, Господи, срещни ме
под хълма с мълчаливите дървета,
където бързам да нахраня Твойте птици
с молитвата, от Тебе неприета.

И щом от мен мълчание си искал,
не слагай вече въглени в устата ми.
За мен да бъде тишината, а с молитвата
зарадвай славея, притихнал сред мъглата.
Molecule
Потребител
Мнения: 628
Регистриран на: ср ное 05, 2008 1:15 am

Re: Авторско творчество

Мнениеот Molecule » вт апр 06, 2010 2:22 pm

Опа, виж колко съм тъп, забравил съм да отбележа къде е изложбата...

Галерия Астри
Ул. "Цар Самуил " 34, София 1000
Телефон: +359 2 986 37 80
Мобилен: +359 885 23 07 17
astry3@yahoo.com

РАБОТНО ВРЕМЕ:
понеделник- петък от 10- 19 часа
събота от 10 до 17 часа
и по предварителна уговорка
в удобно за вас време на тел. 0885 23 07 17

Пламен, благодарско за стихотворенията, наистина!
"....изкачването беше към дълбокото....."
Потребителски аватар
Мария
Модератор
Мнения: 1471
Регистриран на: пон дек 11, 2006 11:34 am

Re: Авторско творчество

Мнениеот Мария » чет юни 10, 2010 1:05 am

Не са мои тези стихове, но са на други автори и много ги харесах - от сайта на . :)
Подбрах едно:

БУХАЛ И СВЕТУЛКА

Измежду полските треви
Блестеше, в нощните тъми,
Една светулка лъчезарна . . .
(С това си качество, уви! и тя е тъй злощастна
Кат другите светители на нашата земица!)
Внезапно, бухалът, врагът на всички светлини,
Най-грозната, най-злостната и най-коварна птица,
Подгони светлата мушица
И най-подир я улови . . .
- Какво ти сторих? . . - Ти ми пречиш!
Умри! . . - Че как ти преча ? .. - Светиш!. .
:think:
Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: Авторско творчество

Мнениеот Ника » пон ное 29, 2010 2:11 pm

Със Бог за ръка,
ний редом сме двама,
и няма веч тъй труден път,
със Бог за ръка всяка светска измама,
не ще намери място в мойта плът.
И ние вървим с напрегнати жили,
във бури и пясък, във дъжд и във сняг,
о Господи мили, Ти верен си много,
без теб съм аз кости и смрад.
А ти ми даряваш-море унижения,
с които лекуваш душата ми,
не искам на царя да имам владения,
щом с мен няма ти да си, Господи!
Не искам на светска красавица съдбата,
не искам на земен магнат,
а искам аз Боже сълзата покълнала,
в окото ми с Твоя благодат.
И в бедната старческа хижа, о Боже,
щом невидимо владее Душата Ти,
небесното щастие не ще разтревожи,
на ангели Божии, играта им.

Върни се в “православно изкуство и символика”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост