Za razkola v BPC (1992-2004).
Za razkola v BPC (1992-2004).
Iskam da se razsazhdava po baprosa za razkola v BPC. Tova razkol li beshe, ili prosto opoziciata v BPG beshe unishtozhena?
dbachev
Spored men otkakto BPC sashtestvuva (ot 870 godina), vinagi e imalo opozicia. No harakterno e za carkovnite upravlenia, 4e te sa strogo totalitarni i tam ne se dopuskat inakomislie i pluralizam na mneniata. Taka e i v BPC. I v Parvata, i vav Vtorata Balgarska darzhava sa se iaviavali opozicioneri - kato bogomili, adamiti i dr., koito sa kritikuvali carkovnite voda4i i rakovoditeli, 4e edno propoviadvat, a drugo varshat; zhiveiat v oholstvo i razkosh. Togava darzhavnite vlasti sa se namesvali i sa ubivali (na klada ili po drug na4in) opoziciata v BPC.
Segashnata opozicia sashtestvuvashe i v Zhivkova Balgaria, no ne taka iavno. Sled 10 noemvri tazi opozicia se iziavi, no sled 12 godini (1992-2004), darzhava uspia sas zakon da ia unishtozhi.
Segashnata opozicia sashtestvuvashe i v Zhivkova Balgaria, no ne taka iavno. Sled 10 noemvri tazi opozicia se iziavi, no sled 12 godini (1992-2004), darzhava uspia sas zakon da ia unishtozhi.
-
forerunner
- Потребител
- Мнения: 55
- Регистриран на: нед фев 12, 2006 10:30 pm
Zna4i pod opozicia v BPC az razbiram horata, koito sa kritikuvali carkovnite rakovoditeli. Imalo e takiva hora - naprimer prezviter Kozma. Toy e duhovnik i onova, koeto e pisal, edva li se e nravelo na parvenchite v BPC. Oshte pove4e, izvestno e, 4e te ne sa mandatni rakovoditeli, a kogato zaemat visok post, ostavat do kraia na zhivota si. Ereticite, koito po sashtoto vreme sa bili aktualni, sa vredili s antihristianskite si u4enia. No veroiatno e imalo slu4ai, kogato pokray ereticite, koito sa bili goneni i izbivani ot darzhavnitre vlasti, sa bili otstraniavani i hora, koito sa kritikuvali carkovnite rakovoditeli. Tova sa horata, koito sa sazdavali opoziciata v BPC. Tia i sega sashtestvuva - makar i razbita, neynite predstaviteli sa v gradinata do miastoto, deto beshe mavzoleia. Darzhavata pomogna na carkovnoto rakovodstvo, kato izgoni tezi hora ot hramovete, no ne mozhe da gi ubiva, kakto e bilo po vreme na Parvata i Vtorata Balgarska darzhava.
-
forerunner
- Потребител
- Мнения: 55
- Регистриран на: нед фев 12, 2006 10:30 pm
-
gaitan vejdu
- Потребител
- Мнения: 700
- Регистриран на: чет окт 06, 2005 8:25 am
Човече, ти за Църквата ли говориш, или за политическа партия?
Аз също се учудвам, драги приятелю. Само опозиция в политиката ли има? По моему, не си прав. Опозиция има навсякъде: в БФС, например. Докато го свалят Славков, колко конгреси проведоха? И понеже от чужбина го свалиха (знаеш случая), същите, с които той печелеше конгресите, го изоставиха и се присъединиха към опозицията, която от 10 години се опитваше как да го махне.
Защо в БПЦ да не е имало опозиция? Тя винаги си е съществувала - още от началото на БПЦ. Искам още да ти кажа, че доста хора, които работят в БПЦ, от години са недоволни от ръководителите на БПЦ, под носа си ги критикуват, карикатурят, но си седят на топло. Същите чакаха промени, но друг да ги върши, не те. И когато тази опозиция се показа наяве, те симпатизираха тайно, но си кротуваха. И когато опозицията се опита нещо да направи, просто станаха други неща и същите хора се изкараха най-правоверни борци против разколниците. Хората на опозицията направиха други грешки, които доведоха до извращаване на идеята, за която през 1992 г. тръгнаха реформаторите.
Аз също се учудвам, драги приятелю. Само опозиция в политиката ли има? По моему, не си прав. Опозиция има навсякъде: в БФС, например. Докато го свалят Славков, колко конгреси проведоха? И понеже от чужбина го свалиха (знаеш случая), същите, с които той печелеше конгресите, го изоставиха и се присъединиха към опозицията, която от 10 години се опитваше как да го махне.
Защо в БПЦ да не е имало опозиция? Тя винаги си е съществувала - още от началото на БПЦ. Искам още да ти кажа, че доста хора, които работят в БПЦ, от години са недоволни от ръководителите на БПЦ, под носа си ги критикуват, карикатурят, но си седят на топло. Същите чакаха промени, но друг да ги върши, не те. И когато тази опозиция се показа наяве, те симпатизираха тайно, но си кротуваха. И когато опозицията се опита нещо да направи, просто станаха други неща и същите хора се изкараха най-правоверни борци против разколниците. Хората на опозицията направиха други грешки, които доведоха до извращаване на идеята, за която през 1992 г. тръгнаха реформаторите.
средствата, с които бяха готови да си послужат и си послужиха така наречените от теб църковни опозиционери ясно показаха едно нещо: това са хора с дълбоко изкривено църковно съзнание и през тези криволици може да се стигне до всякъде другаде, но не и до истината.
спомням си началото на разкола. тогава влизах в църквата. спомням си един Великден и разпасаната среднощна манифестация на христофор събев и една тълпа, които си вдигаха двата пръста и викаха "Христос воскресе", маршерувайки по раковска към превърналата се после в техен "щаб" църква "Света Параскева". беше жалко (макар че на някои хора им изглеждаше страшно). случи се после да работя съвсем за малко в дисидентска среда, от която и събев беше част. това беше гротеска някаква. та така се отнасях и към разкола от самото му начаро. какво можеше против църквата тази превъзбудена (да не кажа по-грозна дума) тълпа?! можеше против тези, дето виждат църквата като сгради и пари. или против тези, дето не искат изобщо да я видят. да - на това равнище, последното, успяха да направят много. но нали е писано - няма как да не дойдат съблазните, но тежко на тия чрез които става това.
ама ще кажеш, вече го усещам, какви са тия отвлечни приказки и защо да са против църквата, като те са против управлението. не; против църквата са. защото църквата е семейство, едно тяло, една любов чрез Бога и в Бога - на всички. в тая любов може да се бориш с другия, да го обичаш по човешки или да не можеш да го обичаш, да се променяш, да растеш или да отпадаш, според волята си и близостта си до Бога, но от нея не можеш да се откършиш, за да "правиш" ново тяло и нова любов. не можеш да кажеш на баща си - не си ми баща, защото си такъв и такъв. каквото и да кажеш - баща ти е. можеш да спориш с него, да се бориш, да страдаш за него или да го мразиш, ако друго не успяваш; но - баща ти е. така и в църквата, според мен. и там има подобно духовно семейство, в което връзките са свещени. и истински.
трябва да имаме респект към принципите на устройство на църковния организъм и да търсим другото измерение в тях. да търсим на какво ни учати и от какво ни пазят. а не да ги мислим като организационен или политически въпрос. защото така и ние оскотяваме, и от църквата отпадаме и нищо не ни ползва. както казва гайтан веждю - губи се разликата между църква и политическа партия.
а за това, че има хора с различно, критично мислене, както ти описваш опозиционерите- това е много хбаво и важно да го има. обаче не тези хора направиха разкола. и не биха, защото истински мислещите и чувстващите хора в църквата според мен преодоляват разкола като решение на църковни проблеми в самото начало на осъзнаването си.
аз също се смятам за донякъде критичен човек. несъгласията ми с йерархията са "на принципна основа" (както би казал остап бендер - "те искат да строят социализма, аз - не" :)). тоест, напълно ми е мрачно и тъжно да гледам как йерархията се занимава с издребнели въпроси, или с никакви, каква безпринципност и безотговорност цари, как на църковния елит не му трепва мустака, че децата в семинариите са неграмотни, докато станат стденти в богословските факултети, че и после, как в църквата цари неграмотност и дребно (пък и по-едро) интересчийство, а синодът не е издал една книга последните години... е, тъжно е това. но не се решава с разколи, а с молитви (обратно на народната мъдрост). с доблестно поведение, противопоставяне, борба, ВЪТРЕ в църковната общност, а не отвън, откъдето е най лесно да се зъбим, особено под крилото на управляващата партия, та чак и главния прокурор. и особено е лесно да се зъбим срещу добро възнаграждение.
съжалявам за дългия постинг, но не знам какво се вдъхнових толкова. :). не си заслужава много приказки темата, май.
всичко хубаво
спомням си началото на разкола. тогава влизах в църквата. спомням си един Великден и разпасаната среднощна манифестация на христофор събев и една тълпа, които си вдигаха двата пръста и викаха "Христос воскресе", маршерувайки по раковска към превърналата се после в техен "щаб" църква "Света Параскева". беше жалко (макар че на някои хора им изглеждаше страшно). случи се после да работя съвсем за малко в дисидентска среда, от която и събев беше част. това беше гротеска някаква. та така се отнасях и към разкола от самото му начаро. какво можеше против църквата тази превъзбудена (да не кажа по-грозна дума) тълпа?! можеше против тези, дето виждат църквата като сгради и пари. или против тези, дето не искат изобщо да я видят. да - на това равнище, последното, успяха да направят много. но нали е писано - няма как да не дойдат съблазните, но тежко на тия чрез които става това.
ама ще кажеш, вече го усещам, какви са тия отвлечни приказки и защо да са против църквата, като те са против управлението. не; против църквата са. защото църквата е семейство, едно тяло, една любов чрез Бога и в Бога - на всички. в тая любов може да се бориш с другия, да го обичаш по човешки или да не можеш да го обичаш, да се променяш, да растеш или да отпадаш, според волята си и близостта си до Бога, но от нея не можеш да се откършиш, за да "правиш" ново тяло и нова любов. не можеш да кажеш на баща си - не си ми баща, защото си такъв и такъв. каквото и да кажеш - баща ти е. можеш да спориш с него, да се бориш, да страдаш за него или да го мразиш, ако друго не успяваш; но - баща ти е. така и в църквата, според мен. и там има подобно духовно семейство, в което връзките са свещени. и истински.
трябва да имаме респект към принципите на устройство на църковния организъм и да търсим другото измерение в тях. да търсим на какво ни учати и от какво ни пазят. а не да ги мислим като организационен или политически въпрос. защото така и ние оскотяваме, и от църквата отпадаме и нищо не ни ползва. както казва гайтан веждю - губи се разликата между църква и политическа партия.
а за това, че има хора с различно, критично мислене, както ти описваш опозиционерите- това е много хбаво и важно да го има. обаче не тези хора направиха разкола. и не биха, защото истински мислещите и чувстващите хора в църквата според мен преодоляват разкола като решение на църковни проблеми в самото начало на осъзнаването си.
аз също се смятам за донякъде критичен човек. несъгласията ми с йерархията са "на принципна основа" (както би казал остап бендер - "те искат да строят социализма, аз - не" :)). тоест, напълно ми е мрачно и тъжно да гледам как йерархията се занимава с издребнели въпроси, или с никакви, каква безпринципност и безотговорност цари, как на църковния елит не му трепва мустака, че децата в семинариите са неграмотни, докато станат стденти в богословските факултети, че и после, как в църквата цари неграмотност и дребно (пък и по-едро) интересчийство, а синодът не е издал една книга последните години... е, тъжно е това. но не се решава с разколи, а с молитви (обратно на народната мъдрост). с доблестно поведение, противопоставяне, борба, ВЪТРЕ в църковната общност, а не отвън, откъдето е най лесно да се зъбим, особено под крилото на управляващата партия, та чак и главния прокурор. и особено е лесно да се зъбим срещу добро възнаграждение.
съжалявам за дългия постинг, но не знам какво се вдъхнових толкова. :). не си заслужава много приказки темата, май.
всичко хубаво
Върни се в “нови категории и форуми”
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 3 госта