ЦЪРКВАТА КАТО ИНСТИТУЦИЯ И ХРАМ В НАШИЯ ЖИВОТ

обсъждане на професионални теми. вероучението в училищата
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

ЦЪРКВАТА КАТО ИНСТИТУЦИЯ И ХРАМ В НАШИЯ ЖИВОТ

Мнениеот prokimen » ср сеп 17, 2008 1:18 am



ЦЪРКВАТА - КАТО ИНСТИТУЦИЯ

Няма да влизам в областта в догматичната сфера на въпроса. Бих желал да споделя кратко своето виждане за институцията.

Църквата Божия, в качеството си на божествена институция, ръководена или пътеводителствувана от Светия Дух, трябва да е най-вече пътеводна звезда към оня град, който има основи и чийто художник и строител е Бог (Евр. 11:10), да извършва своята спасителна мисия в опознаването на словото Божие и да взема длъжното участие в човешкото душеспасение като земно училище за вечния живот в Горния Иерусалим.

Църквата може да бъде само тогава жива, действена и ефективно изпълняваща своята мисия, ако тя, водена от Светия Дух, не отстъпва нито на йота от своето божествено призвание.

Бидейки всецяло - духом и делом вярна в учението на своя Божествен Основател и Глава Иисус Христос, тя (църквата) да се вслушва в нуждите на своя народ и му служи вярно за неговото духовно благо.

Струва ми се, че само при тези условия на вярност към Евангелието и загриженост за душеспасението на народа, църковната проповед може да бъде благоуспешна.

Ако проповедта й за вечността се занемари или опорочи със земни ястия, пития, съкровища и първи места по гощавките, то тя престава да бъде проводник на Божията благодат, превръщайки се в слугиня на лъжата.


СВЕТОСТТА НА ХРАМА - КАТО ДОМ БОЖИ


"... писано е "домът Ми е дом за молитва", а вие го направихте разбойнически вертеп" (Лук. 19:46).

В светостта на храма се състои неговото истинско значение за всички вярващи християни.

Личното ни отношение към храма и към всичко, което се намира в него, както и се извършва там, трябва да се определя от благоговейния трепет или страх, вярата и любовта към светинята!

Колкото до православния храм, то иконите и богослужебните принадлежности, свещеническото облачение и извършваните служби и обряди както и архитектурното му устройство - са символи, образи или изрази на реалността от духовния свят.

Православният храм със своето иконно благолепие, богослужебни четива и песнопения, цели да постави своите верни в духовно съзерцание на вярата, догматите на вярата, благостта Божия, Неговото величие и вечна правда.

Православната Литургия е съкратен вид на цялото Евангелие, изображение на земния живот на Христа, повтаряне на Неговата Голкотска Жертва, възпоменание на Неговото Възкресение и Възнесение. Всичко това не е само възпоминание, но и преживяване от духовно грамотните християни на тези евангелски събития като действителни, отново и отново явяващи ни своя съкровен и спасителен смисъл, както и душеспасително действие.

Идващите в храма Божий трябва да имат духовно зрение за да съзерцават тези събития. Трябва да развият и имат духовен слух, за да могат да слушат в тях "думите за вечен живот".

С други думи казано, за пълноценното си духовно пребиваване в храма, християнинът се нуждае от духовен разум и сърце, очистени или освободени от житейската суета, което е и главното условие за общуване с Бога и постигане на истините на вярата.

В противен случай, нито честото посещение на богослуженията, нито познаването на църковния Устав, нито заучените формулировки на догматите няма да донесат на душата духовни плодове, т.е. благодатните дарове на богопознанието, преобразяващи човешката душа в ХРАМ или ЖИЛИЩЕ БОЖИЕ!

Устременото гледане на иконите в храма като произведения на изкуството и без да се долавя чрез тях небесния живот - означава ДУХОВНА СЛЕПОТА.

Чисто естетическия възторг от църковното пение или изразителното литургично четене, без трепетно достигане на възвестяваните в тях божествени истини, свидетелствува за отсъствие у нас на духовен слух и зрение.

Абсолютно същото може да се каже и за усвояване на богословието като наука. Запълвайки паметта си само с умствено знание на християнските истини, църковна история и църковни канони, без тяхното приложение в живота и в духовния опит, ние си оставаме единствено с умствената вяра и убеденост, която не спасява, защото, както добре е казал свети Исаак Сириец, " научната вяра не освобождава човека от гордостта и съмненията".

Да бъдем ЖИВ ХРАМ НА СВЕТИЯ ДУХ - ето това е крайната цел на християнския живот, която е забравена от богословите и непозната от духовно неграмотните християни.

За тази именно цел свидетелствувал свети Серафим Саровски.

От нас се иска да приемем неговото серафимско ( серафимовско - от Серафим, а серафимско - от серафим като вид ангел = огнен) напомняне не за сведение, а за изпълнение. Твърде често духовните библиофили се умиляват от духовните четива и ги цитират с огнена разгорещеност, но всичкото благочестие се свършва само с това умствено знание и способност автоматично да се цитира кой какво казал по даден въпрос. Сърцата ни остават докоснати или обладани от страстта на честолюбието да покажем знание или да оборим опонента, но благодатта е далече да обитава в сърцето и даде реалния плод за душата.

Днес апологетичното изкуство се изправя с всичката си въоръженост и мощ, но колко от нас работят за личното си освещение и духовно преображение?

Посещението ни в храма и присъствието ни на богослуженията трябва да има ясна цел, а не само сляпо спазване на традицията.

Целта е - слушаният евангелски текст и неговата проповедна интерпретация да "разпукат" каменната обвивка на сърцата ни, щото живителната влага на благодатното богослужение да укрепи душевните ни и телесни сили за истинско следване на Христа.

Въплъщението на Сина Божи поставило началото на нашето спасение, тъй като разрушило издигнатата от греха преграда, отделяща Божеството от човечеството.

В Христа Иисуса Бог отново е близко до човека, осиновявайки го, правейки го чедо Божие и наследник (Рим. 8:15-16) на небесното царство.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » ср сеп 17, 2008 1:29 am

Най-накрая да прочета нещо смислено тези дни от прикомен

"ЦЪРКВАТА КАТО ИНСТИТУЦИЯ"

Прикомен - поздравявам те, започнал си да мислиш - радвам се

СВЕТОСТТА НА ХРАМА - КАТО ДОМ БОЖИ

заглавието и думите подкрепяйки го нямат нищо общо с и не обясняват: "... писано е "домът Ми е дом за молитва", а вие го направихте разбойнически вертеп" (Лук. 19:46).
Но това не значи,че не съм съгласна с думите (повечето)
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Мнениеот prokimen » ср сеп 17, 2008 2:36 am

prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Мнениеот prokimen » ср сеп 17, 2008 2:49 am

Потребителски аватар
Мария
Модератор
Мнения: 1471
Регистриран на: пон дек 11, 2006 11:34 am

Re: ЦЪРКВАТА КАТО ИНСТИТУЦИЯ И ХРАМ В НАШИЯ ЖИВОТ

Мнениеот Мария » ср сеп 17, 2008 8:10 am

Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » ср сеп 17, 2008 10:51 am


Върни се в “преподаватели по вероучение”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост