.
Предполагам, че ''говорейки'' за Светото Православие, непременно би трябвало да обърнем вниманието си и към стожера крепил го през всичките превратности на вековете, монашеството ! Та за това ''отворих'' тази тема !
.
MОНАШЕСТВО !
-
elena..eli
- Потребител
- Мнения: 331
- Регистриран на: вт фев 26, 2008 12:26 am
Последна промяна от prokimen на нед ное 02, 2008 9:41 pm, променено общо 1 път.
-
elena..eli
- Потребител
- Мнения: 331
- Регистриран на: вт фев 26, 2008 12:26 am
При все, че не съм голям поклонник на архимандрит Рафаил Карелин, ще си позволя да приведа няколко негови мисли за монашеството, които ми допаднаха:
"Някога, манастирите са били подобни на бастиони и силни крепости, които защитавали народа от демоничните сили. Тези някогашни манастири съхранявали присъствието на Божията благодат на земята. Ако в богословието мястото на патристиката е заето от схоластиката, то в монашеството мистиката е заменена от устава и стопанската дейност.
Древните монаси са се трудили за да се прехранват, но гледали на тялото си като на слуга на душата.
Днес става подмяна на ценностите. По-главно се оказва видимото, осязаемото, материалното или онова, което принадлежи на времето. Невидимото, онова, което съставлява същността и целта на монашеството, сякаш отстъпва на второ място.
Преди всичко това е загуба на непрестанната вътрешна молитва. Една от монашеските заповеди е да се има Иисусовата молитва всякога в сърцето. Нейната загуба е гибел за монаха.
Свети Григорий Богослов и църковните химнографи наричат монашествуващите «втора светлина» или «светлина на света», а самото монашество «ангелски образ».
Ангелът предстои непрстанно пред Бога. Монахът би трябвало да стои пред лицето Божие с непрекъсната молитва.
Какво означава «втора светлина» или «светлина на света» ? Нашата душа е подобна на огледало. Тя отразява това, което съзерцава. Ако огледалото е обърнато нагоре, то ще отразява небето. Ако сърцето е обърнато към Бога чрез вътрешна молитва и очистване на мислите, то в него се отразява божествената светлина.
Ако огледалото е обърнато надолу, то в него се отразява земята. Земните картини могат да запечатат в себе си земната красота, но в нея няма да има онова, което би трябвало да търси монахът – вечното, божественната светлина...
Трудно е безмълвието, трудна е самотата, когато душата като в пустиня не намира друга подобна на себе си душа. Трудно е изкушението на унинието, а още по-страшен е опитът да се види ада в собствената душа... Още по-тежък е опитът на реалното демонско присъствие, приближаването на сатаната (към душата на монаха) като живо същество, като предвъзвестие за състоянието на онези, които ще бъдат във вечността със сатаната.
Монахът минава през всичко това като през горещ пламък.
Светите Отци казват: «Бягай от Вавилон». Грехът е сърцето ни е тъга по Вавилон и той (грехът) може да лукаво да нашепва на сърцето: «нима е угодно на Бога, че ти се спасяваш сам; отиди във Вавилон да го спасяваш, върни се там, откъдето си излязъл»
В действителност, само този може да укаже спасителния път за Вавилон, който е излязъл от неговия плен.
...
Вътрешната светлина, която са придобили с молитва, започва да намалява и да мъждука, а после и да гасне. Молитвата не намира своето място в сърцето, а страстното сърце не намира себе си в молитвата. В най-добрият случай, такъв монах става най-добрият мирянин (лаик)... Оскъдява монашеската молитва и отслабва силата, удържаща до време сатаната. Името на тази сила е благодат... Монахът, служещ в света е подобен на лъв с избити зъби, отскубани ногти и остригана грива...»
"Някога, манастирите са били подобни на бастиони и силни крепости, които защитавали народа от демоничните сили. Тези някогашни манастири съхранявали присъствието на Божията благодат на земята. Ако в богословието мястото на патристиката е заето от схоластиката, то в монашеството мистиката е заменена от устава и стопанската дейност.
Древните монаси са се трудили за да се прехранват, но гледали на тялото си като на слуга на душата.
Днес става подмяна на ценностите. По-главно се оказва видимото, осязаемото, материалното или онова, което принадлежи на времето. Невидимото, онова, което съставлява същността и целта на монашеството, сякаш отстъпва на второ място.
Преди всичко това е загуба на непрестанната вътрешна молитва. Една от монашеските заповеди е да се има Иисусовата молитва всякога в сърцето. Нейната загуба е гибел за монаха.
Свети Григорий Богослов и църковните химнографи наричат монашествуващите «втора светлина» или «светлина на света», а самото монашество «ангелски образ».
Ангелът предстои непрстанно пред Бога. Монахът би трябвало да стои пред лицето Божие с непрекъсната молитва.
Какво означава «втора светлина» или «светлина на света» ? Нашата душа е подобна на огледало. Тя отразява това, което съзерцава. Ако огледалото е обърнато нагоре, то ще отразява небето. Ако сърцето е обърнато към Бога чрез вътрешна молитва и очистване на мислите, то в него се отразява божествената светлина.
Ако огледалото е обърнато надолу, то в него се отразява земята. Земните картини могат да запечатат в себе си земната красота, но в нея няма да има онова, което би трябвало да търси монахът – вечното, божественната светлина...
Трудно е безмълвието, трудна е самотата, когато душата като в пустиня не намира друга подобна на себе си душа. Трудно е изкушението на унинието, а още по-страшен е опитът да се види ада в собствената душа... Още по-тежък е опитът на реалното демонско присъствие, приближаването на сатаната (към душата на монаха) като живо същество, като предвъзвестие за състоянието на онези, които ще бъдат във вечността със сатаната.
Монахът минава през всичко това като през горещ пламък.
Светите Отци казват: «Бягай от Вавилон». Грехът е сърцето ни е тъга по Вавилон и той (грехът) може да лукаво да нашепва на сърцето: «нима е угодно на Бога, че ти се спасяваш сам; отиди във Вавилон да го спасяваш, върни се там, откъдето си излязъл»
В действителност, само този може да укаже спасителния път за Вавилон, който е излязъл от неговия плен.
...
Вътрешната светлина, която са придобили с молитва, започва да намалява и да мъждука, а после и да гасне. Молитвата не намира своето място в сърцето, а страстното сърце не намира себе си в молитвата. В най-добрият случай, такъв монах става най-добрият мирянин (лаик)... Оскъдява монашеската молитва и отслабва силата, удържаща до време сатаната. Името на тази сила е благодат... Монахът, служещ в света е подобен на лъв с избити зъби, отскубани ногти и остригана грива...»
, игуменка на манастира Св. Троица в Гватемала, който се грижи за 150 деца в сиропиталището Hogar Rafael Ayau в града. Разказва накратко за пътя си към Православието и за подхода на монахините към децата. Манастирът е към антиохийската епархия на Мексико, Централна Америка, Карабите и Венецуела с митрополит Антоний Шедрауи.
Майка Инес с митропилита:
Майка Инес с митропилита:
"
Православной Церкви существует аксиома, подтвержденная историей: как обстоят дела с монашеством, так обстоят дела и с Церковью. Здоровье монашества - это барометр здоровья Церкви. Однако если мы взглянем на стандарты прошлого, то современное монашество довольно слабо. Действительно, в традиционных православных обществах, когда монашество и брак органически переплетались в культуре, аскетизм обычных семей и простых крестьян часто превосходил по усердию и силе тот аскетизм, который практикуется во многих сегодняшних монастырях."
- Мост между браком и монашеством
Последна промяна от Радослав на съб ное 15, 2008 10:14 pm, променено общо 1 път.
Последна промяна от Мария на вт ное 18, 2008 1:38 am, променено общо 1 път.
Re: MОНАШЕСТВО !
Досточтими братя и сестри,
Бихте ли направили една съпоставка между мирянина живеещ по монашески и монахът живеещ като светски човек ? Възможно ли е да има все пак да има някакво оправдание за монасите, че има много съблазни, че няма примери на подражание, че сме последни времена и е предсказано, че монашеството ще стане такова? Аз на младини имах двама много близки приятели, които след като ги постригаха за монаси ги изпратиха в Рилския монастир и когато ги посетих две седмици по късно споделиха тревогата си, че нямат какво да изповядат, а после какво стана... единият от тях е Митрополит със смущаваща слава, а другият напусна Атон и служи като ефимерий... И още един случай,- гениалният според мнозина монах-иконописец Николай Шелехов /Бог да го прости и помилва/ как неусетно с нарастващата слава се появи тщеславие, което обикновенно Бог наказва с плътски грехове. Той се ожени и му се роди момченце. Кгато станало на три годинки, един ден бащата Николай се миел в банята съблечен до кръста и малкия Миша почнал да вика
"Папа, папа, виж твоя спина горит" и показал точно мястото където се е намирал по-рано парамана му.... Това със сълзи го разправял, покойният Шелехов на отец Пиер Вале, от когото лично го чух при посещението му в България през 1980г.
Бихте ли направили една съпоставка между мирянина живеещ по монашески и монахът живеещ като светски човек ? Възможно ли е да има все пак да има някакво оправдание за монасите, че има много съблазни, че няма примери на подражание, че сме последни времена и е предсказано, че монашеството ще стане такова? Аз на младини имах двама много близки приятели, които след като ги постригаха за монаси ги изпратиха в Рилския монастир и когато ги посетих две седмици по късно споделиха тревогата си, че нямат какво да изповядат, а после какво стана... единият от тях е Митрополит със смущаваща слава, а другият напусна Атон и служи като ефимерий... И още един случай,- гениалният според мнозина монах-иконописец Николай Шелехов /Бог да го прости и помилва/ как неусетно с нарастващата слава се появи тщеславие, което обикновенно Бог наказва с плътски грехове. Той се ожени и му се роди момченце. Кгато станало на три годинки, един ден бащата Николай се миел в банята съблечен до кръста и малкия Миша почнал да вика
"Папа, папа, виж твоя спина горит" и показал точно мястото където се е намирал по-рано парамана му.... Това със сълзи го разправял, покойният Шелехов на отец Пиер Вале, от когото лично го чух при посещението му в България през 1980г.
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост