Извор на политеизъм е религ нетолерантност и ересогонието

[b.n.kostadinov]

Извор на политеизъм е религиозната нетолерантност и ересогонието

Има два подхода към различните на нас вярващи и към собствената ни религия и вяра.
Единият твърди, че целта на живота и пътя към Бога представлява много пътеки, като всяка пътека води до хълма, до целта. Просто някои са по-криволичещи от други, които са по-бързи. Някои са по-бавни, но по-лесни и т.н.
Другият твърди, че има само една пътека към Бога, а всички други са погрешни.
Има и трети възглед надрелигиозния, духовния, който казва, че и двете са верни. Има една пътека към Бога, но няма нито една религия, която да е единствено вярна, а всички са прави в определени неща. Или още по-добре същността на всички религии (бъди добър човек) е спасителния път и до колкото религиите спомагат това да стане, те са прави.

1. Можем да заявим нещо в следния дух: "Аз се определям като православен, протестант, католик и т.н., защото това и това в тая религия ми харесва, това и това ми помага. Другите религии мислят така и така, аз не съм съгласен, както и моята църква, но един Бог знае истината. Не твърдя, че моята религия е единствено истинската, позволявам си най-много да казвам, че е най-добрата, като дори това правя смирено като лично мнение. Другите религии също са път към Бога и има много добри неща в тях, защото вярвам в един любящ Бог, който никой няма да остави в пълна или огромна заблуда."

2. А може и да казваме: "Само моята религия е единствено истинската, всичко друго са малко или повече заблуди. Има религии, които са демонични направо. Отцепилите се от моята религия са еретици. Бог дава спасение и си харесва само моята църква, моята религия, моя синод. Всички други са заблудени."

Вторият възглед как влия е на новопотеглящите по духовния път?

Те на практика трябва да избират между бога на православните, бога на католиците, бога н мюсюлманите и т.н. Защото всички те твърдят, че Бог е такъв и такъв и той не харесва и дори не се знае дали няма да измъчва вечно хората от другите религии.
Това създава объркване и трудност в новоначалните вярващи, а и не само в тях. Те са демотивирани и отблъсквани, само и единствено заради хаоса, който религиозните ревнители ересогонци и нетолерантните са създали.

Привържениците на втория възглед са в грозна заблуда, която влияе много зле на много хора. Всеки, който я подкрепя дава своя дан за увеличаването на тази жалка и глупава картина на религиозния живот, по който някои хора тепърва ще тръгнат.

Вие от коя група сте?

[ТодорК]

[b.n.kostadinov]

не каза как влияе и твоя начин на мислене върху хората, върху болшинството?

ти значи също вярваш, че една мъъъничка групичка уцелили правилната религия ще се спасят, а огромното болшинство отиват на погибел?

[Радослав]

[ТодорК]

[Радослав]

[Molecule]

Охо, Костадинов, здрасти пак! Баналната премъдрост за хълма и многото пътища до върха му, която, очевидно, споделяш като някакво откровение, идва от японската поговорка "Един е вулканът Фуджи, но много са пътищата към него".
Много пътища има и до върха на Витоша бе, Костадинов. Не би ли било кофти тръпка да изкатериш с въодушевление и вяра преголяма един от многото пътища до върха на Фуджи и да разбереш, че си попаднал на Черни връх. И там, на чайче в хижа Алеко, да се почесваш по главата и да се чудиш: "Къде ли сбърках? Ей го на- автобус до Драгалевци, оттам с лифта, после по един от многото пътища... нали все до Фуджи водят уж... брей, странна работа е живота!"
Фуджи не е единствената планина в света, затова и любимата на полуинтелигентите поговорка не е ключе за всяка врата. Полезно е честичко да си припомняме и един друг афоризъм: "Който не знае къде отива, стига другаде."

[b.n.kostadinov]

[Радослав]