Идете, научете...

споделете опит и интересни идеи
иконом Силвестър
Потребител
Мнения: 15
Регистриран на: ср сеп 06, 2006 5:25 am

Идете, научете...

Мнениеот иконом Силвестър » вт сеп 19, 2006 7:49 pm

Скоро имаше една конференция...
На тази конференция, освен за другите хубави неща, които си говорихме, се спомена един цитат от Свещеното Писание...
Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името ...
Цитатът от последната глава на евангелието от св.ап.Матей завършва с думите: ...и като ги научите на всичко, което съм заповядал.
Четири неща иска от нас Господ, по отношение на хората, а ние правим само едно: ...като ги кръстите... И после ще ни пита Ангелът: защо ми изпращате само празни чували?(който се сеща, да се сеща)
Кой в днешно време отива при хората и ги учи на Словото Господне?


По територията на България има много свещеници, които вършат със свои сили социална и прицърковна дейност към храмовете си.


Сигурен съм обаче, че те сами няма да напишат нищо в тази рубрика. :cry:
Нека християните, които посещават форума да напишат за такива свещеници и за тяхната дейност. Нека напишат за тяхна полза и какво още им се иска да става там, в енориите :D :D :D
ava Agaton
Потребител
Мнения: 16
Регистриран на: вт мар 07, 2006 5:02 pm

Мнениеот ava Agaton » вт сеп 19, 2006 11:06 pm

Ай, ай, ай, брате.
Недей, моли това чедцата, за да не би презвитерите да си загубят даровете!
Пък и то се знае в БПЦ, ти си най-за похвала.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » пет ное 03, 2006 2:11 pm

Heart
Потребител
Мнения: 111
Регистриран на: съб сеп 02, 2006 4:39 pm

Мнениеот Heart » пет ное 03, 2006 11:19 pm

Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » пон ное 06, 2006 1:56 pm

Fani
Потребител
Мнения: 56
Регистриран на: пон окт 09, 2006 9:45 pm

Мнениеот Fani » пон ное 06, 2006 4:05 pm

Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » пон ное 06, 2006 4:14 pm

Fani
Потребител
Мнения: 56
Регистриран на: пон окт 09, 2006 9:45 pm

Мнениеот Fani » пон ное 06, 2006 4:38 pm

Heart
Потребител
Мнения: 111
Регистриран на: съб сеп 02, 2006 4:39 pm

Мнениеот Heart » пон ное 06, 2006 9:52 pm

Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » вт ное 07, 2006 1:20 am

за да се убосновя пред Fani ще постна 2 пъти защото е доста голямо :).

Социални грижи

Съвременната държава реализира своите претенции за пълно върховенство чрез двестратеги: война и социални грижи. Най-съществената институционална страна на стратегията за социални грижи е държавната образователна система. Като изисква хората да образоват своите деца и като създава финансирани от държавата училища, държавата създава жреческо съсловие, одобрени от държавата учители, и официална църква, системата от държавни уцилища.

Социалните грижи в Библията са неизменно частни по своето естество. Малкото случаи, които показват присъствие на държавната власт, са неясни по отношение на наказанията, изпълнителната агенция и дали заместването на старозаветното царство в Израел с новозаветното децентрализирано, международно царство е прехвърлило изпълнението и отговорността към друга агенция.

Можа би най-ефективният пример за функцията на държавата в Стария Завет – където конкретните особености на политическата отговорност са изброени най-подробно – е случаят с проказата. Държавата носеше отговорността да предотврати ръзпространяването на болестта. Тя не правеше това чрез масивна програма за обществено здравеопазване. Обратно, Старият Завет описва система, която прави една програма за обществено здравеопазване, финансирана чрез данъчно облагане, напълно невъзможна за налагане. Това, което старозаветната държавна власт трябваше да прави, беше да обяви карантина. Функцията на държавата беше изцяло негативна.

Законите относно проказата се намират в Левит 13 и 14. Болният трябваше да бъде доведен пред свещениците и внимателно изследван. Симптомите са описани в Левит 13:3-44. “Дрехите на прокажения, който има тая рана, да се раздерат, и главата му да бъде непокрита, а нека покрие устните си и нека вика: Нечист! Нечист! През всичкото време докогато бъде раната на него, той ще бъде нечист; нечист е той, нека бъде отлъчен; вън от стана да бъде жилището му” (Левит 13:45-46). Човекът трябваше да бъде изгонен извън градските стени. Той не можеше да дойде в събранието, в дома си или на работата си. Той ставаше изгонен – единственият изгонен от Израел, ако не броим религиозните бунтовници.

Дрехите, носени от прокажените или тези, които носят белезите на проказата, трябваше да бъдат издирени. Освен тези, които прокаженият носи на себе си, те трябваше да бъдат изгорени (Левит 13:57). Той не можеше да ги продаде, за да събере пари за своята издръжка. Дори къщата му можеше да бъде осъдена. Свещениците трябваше да направят внимателен оглед на къщата, за която се подозира, че има проказа. Собственикът трябваше да докладва за всяко съмнение за проказа на свещениците (Левит 14:35). Всяка къща, която имаше белези на проказа след изследването на свещениците, беше събаряна и нейните останки биваха пренасяни извън града и хвърлени на място, запазено за нечистите (замърсени, осквернени) неща.

Каква беше отговорността на свещениците или на държавата в обезщетяването на жертвите? Никаква. Няма и една дума за каквато и да е форма на икономическо обезщетение. Властите влизаха в къщата на човека, изследваха я и я събаряха. Семейството оставаше без дом. Но държавата не беше задължена по библейския закон да плаща нещо на жертвата. Или да разгледаме прокажения. Той губеше работата си. беше отделен от своето семейство. Трябваше да прекара дните си скитайки се извън своя град, викайки “Нечист, нечист.” Той ставаше обществен изгнаник. Всичко, което можеше да прави, е да проси извън града или да направи малко стопанство за свои собствени нужди. Не можеше да произвежда нищо, което да се продава на пазара, тъй като всички произведения на ръцете му са нечисти. Това беше пълна карантина. Прокажените трябваше да бъдат отделени от всички здрави хора. Ролята на държавата беше изцяло негативна.

Като се има предвид беззащитното състояние на прокажения, бихме си помислили, че ако Библията изисква помощта на обществото, това би било в този случай. Жертвата е в бедствие не по своя вина. Човекът не е мързелив. Може дори да е бил собственик на имот. В случая с цар Озия, чието бунтовно деяние на изгаряне на благоухание върху кадилния олтар Бог осъди, като го направи прокажен (2 Летописи 26:16-19), той беше поставен под карантина, отсечен от Храма, принуден да живее в специално построена за целта къща (ст. 21). Дори царят не беше освободен от правилата. С други думи, най-влиятелните хора в обществото, почтените хора, можеха да бъдат ударени от проказа, но държавата не правеше нищо за тях. Ако държавата не беше задължена да помага на тези жертви на неконтролируеми сили, как би могла да бъде съставена смислена защита на “християнския”социализъм?

to be continue ....
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » вт ное 07, 2006 9:08 am

Социалните грижи трябва да бъдат продукт на лични или църковни решения. Държавата трябва да бъде поставена извън областта на социалните грижи, защото тя държи монопола на събирането на данъци. Като осъществява програми за финансирана от данъци помощ, месианската държава насилствено прехвърля благосъстояние от едни хора на други. Тя си присвоява върховенството на частните граждани и доброволните сдружения. Тя съсредоточава в ръцете си власт в името на необходимостта. Тя непрекъснато търси нови потребители на производителните усилия на други хора, за да съсредоточи в себе си груба политическа сила над хората. Функцията на социалните грижи, когато стане централизирана и насилствена, води до създаването на месианска държава, и тази държава става арогантна.

В човешките институции с отговорността трябва да върви и властта. С отговорността да се помага на бедните идва властта и влиянието. Библията дава ясно да се разбере, че централизираната власт е заплаха за човешкото общество. На Озия не беше позволено да дейсвува като цар и като свещеник; Бог го прокле с проказа и го отдели от Храма, за да отдели институционалните власти на църквата и държавата. Като прехвърлят функцията на социалните грижи на държавата, гласоподавателите създават централизирана агенция, носеща монопола на властта чрез насилствено събиране на данъци. Местните, доброволни власти, балансиращи държавната власт, понасят спад в своят власт, защото има намаление на тяхната отговорност. Хората, които са в криза очакват от съвременната държава своето изцеление (друго значение на думата “спасение”). Балансиращата сила на частните благотворителни агенции постепенно бива премахвана чрез увеличаване на социалните функции на държавата.

Тъй като съвременната държава е по своята същност бюрократична, благотворителността става въпрос на общественото право. Установяват се бюрократични правила, управляващи използването на обществените фондове. Тази бюрократична процедура е необходима, за да се осигури, че фондовете, извличани от обществото, биват използвани от бюрократите по начини, които са одобрени от политическите представители на хората. Но това означава създаването на огромна система от правила, постановления, формуляри в три екземпляра и инспекторски екипи. Благотворителността се отнема от надзора на тези, които я осигуряват и които трябва да дават отчет на дарителите, които могат да прекратят даренията си. Личната преценка на администратора е ограничена чрез законови ограничения, тъй като държавата трябва да ограничи “произволните” решения на местните бюрократи. Критериите за бедност биват централизирани, като се намалява важността на местните условия и местните оценки на осигурителите на благотворителност относно нуждите на получателите. И освен всичко това, държавата увеличава своята власт, като създава постоянна класа на зависещи от социални грижи, която дължи своето оцеляване (както те си мислят) на продължаващата “щедрост” на държавата.

Универсалната отговорност за осигуряване на социални грижи в крайна сметка ще доведе държавата до фалит. Както продължителните войни за разширяване на една империя, продължителните “войни срещу бедността,” провеждани от месианската държава, ще унищожат нея самата. В частния сектор никога няма да има достатъчна производителност, която да поправят всички въображаеми злини или да компенсират всички възможни жертви в едно общество. Капиталът е ограничен. Природата е под проклятие. Налице е универсална оскъдност. Но месианската държава отказва да признае ограниченията, поставени върху природата. Тя открива безкрайни случаи на бедност, нещастия и кризи, но няма достъп до достатъчно ресурси, за да премахне тези случаи на бедност. Това, което съвременната държава прави, е да утвърждава своята божественост. Тя застава пред хората и им обещава универсална застрахователна полица срещу провали, кризи и срещу Божието осъждение. Тя казва на хората, че природата може да бъде изкупена от ограниченията на оскъдността просто чрез декрет от държавата. Държавата става начин за спасение. Тя обещава да отхвърли проклятието върху земята, не чрез библейския закон, а чрез нарушаване на ограниченията, наложени от библейския закон върху държавната власт.

Чудно ли е тогава, че в една и съща епоха сме свидетели едновременно на възхода на социалната държава и на спад в библейската вяра? Хората трябва да се покланят на нещо. Те не могат да избегнат своята собствена природа. Те са под властта на един върховен Бог и когато се разбунтуват против тази форма на подчинение, те задължително я заместват с друга власт, друг източник на върховна власт, на която да служат. Те с нуждаят от сила в опита си да се бунтуват против Божията сила. С други думи, не можеш да биеш нещо с нищо. Не можеш да се биеш с абсолютно върховна власт, освен ако присвоиш за себе си или за своя представител абсолютно върховна власт.

Социалната държава превъзнасе сама себе си. Тя се е самопровъзгласила за божество. Тя се опитва да стане заместител на семейството и на църквата. Тя се опитва да осигури на хората институционална защита срещу всички видове бедствия. Една местна частна благотворителна организация може законно да признае, че няма ресурсите да реши всеки проблем, но тя може да съсредоточи своите активи в опит да облекчи последствията от някои проблеми. Тогава може да процъфти разделението на труда в борбата с бедствията. Но съвременната социална държава не може да признае никакво поражение. Поражението е само за частните, ограничени, неспасяващи институции. Всяко поражение, понасяно от месианската държава, се хвърля като вина върху нейните врагове: чуждестранни дяволи, вътрешни саботьори, егоистични данъкоплатци, “вратички” в данъчните закони или какво да е друго. Месианската държава трябва да припише своя провал да доведе хилядагодишното царство, своя провал да доведе небето на земята, своя провал да преодолее осъдността, на моралното непокорство на своите политически врагове. Месианската държава също има доктрина за Падението на човека, и при това тя е етична доктрина. Нейните противници са упорити или луди, но във всички случаи те се нуждаят от спасение. Хората са престъпили законодателството на държавата. Хората не са предали всички активи, необходими за застраховането на всички хора срещу бедствия. Хората са в бунт срещу добронамереното спасение на политиците и неизбираемите бюрократи.

Тъжно е да се каже това, но има убедени защитници на програмите на социалната държава, които също твърдят, че са християни. Те ни казват, че Библията учи, че бедните и беззащитните трябва да бъдат защитавани чрез усилията на социалната държава, с нейните програми за насилствено преразпределение на благосъстоянието. Но, както показва най-видимият пример в Библията, случаят с прокажения и неговия дом, социалната функция на държавата е изключително негативна, защитата на живота и собствеността. В случая с прокажения, защитата на живота на хората около него трябва да бъде главната грижа на гражданския магистрат. Фактът, че той страда двойно, както от ужасната болест, така и от унищожаването на неговия капитал, не трябва да възпира гражданските власти. Накратко, няма библейска защита за построяването на хипотетична християнска социална държава. “Християнският социалист” е самозаблуждаващ се (или заблуждаван от демон) индивид. Както прокажения, той е заразен. В неговия случай той е заразен с лъжлива теология, религията на хуманизма.

Фактът, че има толкова много “християнски” социалисти в света днес, свидетелствува за неуспеха на правилно ортодоксалните, вярващи в Библията християни да възприемат насериозно конкретното откровение на Библията, особено старозаветния закон. Те имат малко отговори срещу “християнските” социалисти, защото имат погрешна представа за Библията. Не е проблемът в превода на Библията; проблемът е в нежеланието на съвременните консервативни християни да приемат за задължителна цялата Библия. Съществуването на толкова много “християнски” социалисти също свидетелствува за успеха на хуманистите в опитите им да накарат християните да изпращат децата си в акредитирани от държавата, издържани от данъци хуманистични училища. Кога ли християните най-после ще научат урока си?
gaitan vejdu
Потребител
Мнения: 700
Регистриран на: чет окт 06, 2005 8:25 am

Мнениеот gaitan vejdu » вт ное 07, 2006 3:29 pm

Fani
Потребител
Мнения: 56
Регистриран на: пон окт 09, 2006 9:45 pm

Мнениеот Fani » вт ное 07, 2006 3:32 pm

Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » вт ное 07, 2006 10:55 pm

gaitan vejdu
Потребител
Мнения: 700
Регистриран на: чет окт 06, 2005 8:25 am

Мнениеот gaitan vejdu » ср ное 08, 2006 12:15 pm


Върни се в “енорийска и социална дейност”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта