ясно. това, което пишеш е..нямам думи. не знам кой твори това твое "богословие", актекс. може би ти просто си четеш Библията и си правиш някакви интерпретации. ако е така, ти лично, как си обясняваш това положение? защо така прави Бог; как ги определя хората за погибел? това някаква игра ли е за Него? Ние някакви черни и бели пионки ли сме?
актекс, защо според теб има такъв текст в Матея?:
"Защото Синът Божи дойде да подири и спаси погиналото. Как ви се струва? Ако някой има сто овци, и една от тях се заблуди, не ще ли остави деветдесетте и девет и неще ли иде по планините да дири заблудената? И ако се случи да я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудени. Тъй и вашият Отец Небесен не иска да загине нито един от тези малките. (Мат. 18: 11-14)"
защо апостолът съветва да се молим, за да живеем в благочестие и чистота?!
"И тъй, моля преди всичко да се правят просби, молитви, молби, благодарения за всички човеци (...)
за да прекарваме тих и мирен живот
в пълно благочестие и чистота;
защото това е добро и угодно пред нашия Спасител Бога,
Който иска да се спасят всички човеци
и да достигнат до познание на истината.
защо изобщо беше необходима Христовата жертва - според теб?
защо Бог просто не изби лошите хора и не си насъбра праведните, дето си ги е харесал отвека, и цялата работа да се свърши без много шум?!
вярваш ли ги наистина тия работи. и ако ги вярваш, какъв смисъл виждаш изобщо човешкия живот? пътят на християнина какъв е - да срещне някой , който да го светне, дали е предопределен за спасение (тъй че споко); или за болести и погибел- и да не се впряга, защото върти суче - в казана е?!
"...Това е пътят на покаянието: да влезем в себе си, да застанем пред Бога, да се видим осъдени, не заслужаващи нито прошка, ни милост, и вместо като Каин да бягаме от лицето на Бога, да се обърнем към него и да Му кажем: Вярвам, Господи, в Твоята любов, вярвам в Кръста на Твоя Син – вярвам, помогни на моето неверие!...
А после да вървим по пътя Христов, както сега говорих: всичко да приемаме от Божията ръка, от всичко да извличаме плод на покаяние и плод на любов, а най-първо да простим на брата си, без да чакаме неговото изправление, да го понасяме, като кръст, да се разпънем, ако трябва, за да имаме власт като Христа да кажем: Прости им, Отче, те не знаят какво вършат...
И тогава Сам Господ, Който ни рече: С каквато мяра мерите, с такава ще ви се отмери... прощавайте, както прощава Небесният ваш Отец – Той не ще остане длъжен: ще ни прости, ще ни изправи, ще ни спаси и още на земята ще ни даде, като на светии, радост небесна..." (Митрополит Антоний Сурожки)
Геят свещенослужител
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта