Грях ли е изповедта?

разкажете за вашите колебания и приключения по пътя към вярата
iva5
Потребител
Мнения: 8
Регистриран на: нед дек 14, 2008 7:48 pm

Грях ли е изповедта?

Мнениеот iva5 » пон мар 01, 2010 9:06 pm

В храма Бачковски Бог ме призова,
където със Святото кръщение,
с името Снежана ме назова
и с Божията благодат,
зрънцето на вярата в мен пося.
Преметнала шалче, със съкрушена душа,
по време на пост,
с изповед реших да се утеша.
Пред иконата
с изстрадало сърце да застана
и на Йеромонах Симон
за греховете си да разкажа.
С молитва пред Бог на колене,
да чуе Той за моите грехове!
"Върви си, грешница си ти!" -
думи жестоки, от които боли.
За миг в погледа на този Йеромонах,
не благодат,
а хлад и поглед по- грешен от моя видях.
Та храмът е за всички благочестиви сърца,
а не за измислени от Йеромонах Симон правила.
С горчиво сърце приведох глава
и на Бог благодарих за това!
Да си монах е приз, а не шега
и не може така да се наранява
човешката душа!
Преглътнах със свито сърце,
но изправена глава и видях
гордостта на монаха и
"железните" му правила.
Думите преглътнах, но вярата
ме подкрепи.
Нека Бог отсъди кой праведен е
и кой греши!

***
Това стихотворение написа християнка от Бургас, пожелала анонимсност. Преди около седмица тя ходила в Бачковския манастир. Сантиментални спомени я свръзват с него - там е била кръстена. След последното си посещение в Светата обител обаче тя спряла да пости, защото Йеромонах Симон й е отказал изповед. Мотивът му бил, че до края на седмицата ще натрупа още грехове. Оставащите дни били само три. Надеждата й да се причести увяхнала. От това обаче се родило стихотворение.
Потребителски аватар
m.muladzhikova
Потребител
Мнения: 774
Регистриран на: пет яну 22, 2010 9:04 am

Re: Грях ли е изповедта?

Мнениеот m.muladzhikova » пон мар 01, 2010 10:11 pm

.
Последна промяна от m.muladzhikova на ср фев 09, 2011 3:13 pm, променено общо 1 път.
Потребителски аватар
m.muladzhikova
Потребител
Мнения: 774
Регистриран на: пет яну 22, 2010 9:04 am

Re: Грях ли е изповедта?

Мнениеот m.muladzhikova » пон мар 01, 2010 10:24 pm

.
Последна промяна от m.muladzhikova на ср фев 09, 2011 3:12 pm, променено общо 1 път.
Vladislav
Потребител
Мнения: 121
Регистриран на: съб юни 17, 2006 3:24 pm

Re: Грях ли е изповедта?

Мнениеот Vladislav » пон мар 01, 2010 11:32 pm

Здравей Ива!
Наскоро и на мен ми се случи подобна случка, отидох с желание за изповед, но бях отпратен. Не бива такива неща да ни отчайват и да позволяваме на хората да ни отделят от Бог. Разбирам състоянието на разочарование, в което се намира тази отпратена жена, но това не е пътят, по който трябва да продължи. Хубаво е да види и собствената си гордост, която стига дотам, че да спре пост и да отказва Причастие. Надявам се тя да намери сили да продължи напред и да прости на монахът, който също като нас е грешен и немощен. По мое мнение човек от града не би трябвало да се изповядва в манастир, освен ако му е препоръчан някой духовник, който ще има нормално отношение към "хора от света". Копирам един разказ на благодатен изповедник за пътя, който е извървял:

Старец Порфирий за изповедта

ЕВБЕЯ

73

Изповядвах непрестанно ден и нощ

Две години по-късно ме направиха и изповедник. На един голям празник, когато храмът беше пълен с народ, ме заведо¬ха до владишкия трон и официално прочетоха молитвата за изповедник. Бях много млад и нищо не знаех. Пък бях и глупа¬вичък, наивен. Бях необразован, не знаех правилата на Църк¬вата. Какво да ви кажа, много глупав бях... Какво да направя? Наведох глава в послушание. Сега го осъзнавам, тогава обаче не го осъзнавах.
Колко много ме обичаха и монасите, и миряните, които идваха да се изповядат! Там изповядвах непрестанно ден и нощ. Започвах рано сутринта, продължавах през целия ден, след това през цялата нощ и на следващия ден, и през следващата нощ, без да спирам. Това означава две денонощия без храна. За щастие Бог се грижеше за мен и просвещаваше сестра ми и тя ми носеше малко мляко, та пиех. Пред изповедалнята имаше една стълба с много стъпала, по която се изкачваха хората, за да се изповядат. През цялата нощ чакаха, за да вземат ред. Когато си тръгваха, споделяха един другиму: „Бре, бре, какъв поп, сърцеведец!" Останах там петнадесет години.
Когато идваха, имах обичай да ги питам: „На колко си години? С кого живееш?" Един казваше: „С жена си". Друг казваше: „С родителите си". Трети: „Живея сам". И продъл¬жавах: „Какво си учил? Какво работиш? От кога не си се изпо¬вядвал? От кога не си се причастявал?" И други подобни въпро¬си. А после според това, което ми казваше, съветвах го малко и понеже навън чакаше опашка, му казвах:

74

ЖИВОТЪТ НА СТАРЕЦА ПОРфИРИЙ

- Чедо мое, кажи сега какво си спомняш? Какво чувстваш,
че ти тежи на душата, на съвестта? Какви прегрешения си вър-
шил, какви грехове? И малко по малко човекът започваше да
признава прегрешенията си, а и аз му помагах, като преди това
му казвах, че трябва да ги сподели така, както ги чувства.
В началото тия, които идваха, малко ги „попарвах". По време на изповедта държах до себе си „Ексомологитариона" на свети Никодим Светогорец1. Дошлият казваше например някой тежък грях, гледах в книгата, а там пишеше „Осемнадесет години да не се причастява". Нямах опит, не знаех. Поставях им съответния канон. Написаното в книгата беше закон. Постепенно започнаха да идват и на следващата година; пристигаха от различни краища, от близо и далеч. Когато ги питах:
- От колко време не си се изповядвал?
Казваха ми:
- Ами миналата година по същото време се изповядах
при теб.
А аз ги питах:
- И какво ти бях казал тогава?
- Е, каза ми да правя по сто поклона всяка вечер.

- Прави ли ги?
-Не.
- Защо?
- Каза ми осемнадесет години да не се причастявам. Аз
си помислих: „Така и така съм за ада", и изоставих всичко.
Разбирате ли? Идваше след него друг и той ми казваше същото. Казах си: „За какво съм поставен аз тук?" Тогава се осъзнах. Изповедникът има власт да връзва и развързва. И си спомням наизуст едно правило на свети Василий Велики.


ЕВБЕЯ

75

Осно-вавайки се на него, промених начина на изповядване. Там се казва: „Всичко това пишем, за да се изпитват плодовете на покаянието. Понеже за такива неща ние не съдим по времето, а взимаме под внимание начина на покаянието..."1.
Така започнах да подтиквам хората да четат молебни канони, по някоя молитвичка, да правят поклони, да четат Свещеното Писание. И по този начин започнаха да обръщат внимание на нашата вяра. Смекчиха се сърцата им и сами искаха да постят, да се подвизават и да познаят Христа. И едно нещо разбрах: когато човек познае Христа и Го обикне, и бъде обикнат от Христа, след това всичко е хубаво и свято, и радостно и лесно.

Виж Правило 84 на Кесарийския Архиепископ свети Василий Велики.
Ексомологитарион - „изповедник" - сборник, съставен от свети Никодим Светогорец с подробно разяснение на задълженията на изповедника и изповядващия се, подробно изброяване на различните видове грехове и съответните епитимии за тях според правилата на светите Отци - б. пр.
Потребителски аватар
Чехълче
Модератор
Мнения: 2032
Регистриран на: нед дек 20, 2009 1:49 pm

Re: Грях ли е изповедта?

Мнениеот Чехълче » вт мар 02, 2010 9:58 am

Такива километрични писаници не мога да чета.
Искам да кажа, че никой не е задължен никого да изповяда, всеки може да откаже, още повече ако е монах. Така че "навиването на пръста" и заинатяването са си за сметка на въпросната дама...
Човекът щом й казва, че е рано за изповед, нека се подчини, а не да постъпва според гордостта си.
Vladislav
Потребител
Мнения: 121
Регистриран на: съб юни 17, 2006 3:24 pm

Re: Грях ли е изповедта?

Мнениеот Vladislav » вт мар 02, 2010 2:09 pm

Последна промяна от Vladislav на вт мар 02, 2010 2:13 pm, променено общо 1 път.
kassie
Потребител
Мнения: 685
Регистриран на: пет юли 18, 2008 8:14 pm

Re: Грях ли е изповедта?

Мнениеот kassie » вт мар 02, 2010 4:37 pm

Емоцията в стихотворението е погрешна. Ако авторката преразгледа трезво своята реакция, ще бъде най-добре за самата нея.

Манастирите не са подходящи за изповед на хора, които не са монаси. Енорийските храмове и бялото духовенство са най-добрите за тези, които живеят в света. Съвсем нормално и логично е йеромонахът да е значително по-строг, задълбочен и критичен - та пред него изповядват греховете си и откриват помислите си монаси, при това може би ежедневно. Трите дни в случая са голям период от време. В тези дни между изповедта и причастието биха могли да се натрупат солидно количество грехове, отговорност за което ще носи и изповедникът. Дори в енорийските храмове човек се изповядва колкото е възможно по-близо до деня, в който може да вземе причастие. Въобще не става дума за "измислени" правила, а за динамика на духовния живот. И изповедта не цели психологическо утешение, а присъединяване към Църквата, от която човекът се е отделил поради греховете си.

За "поглед по-грешен от моя" и за "гордостта на монаха" пък изобщо не бива да се разсъждава, защото може да завлече разсъждаващия в бездни, от които няма измъкване... Говоря съвсем сериозно. Нашата духовна преценка може да е повредена и това, което ни се струва точно и правилно, може да се окаже неправилно възприето. Най-добрата реакция в случая според мен щеше да е жената да продължи поста си и да отиде при своя изповедник (ако има такъв) или в най-близкия храм по местоживеене, където да се изповяда.

А "грешница" изобщо не е обида, та нима авторката би се обидила на кардиолога, който й постави диагноза сърдечно заболяване? Не само че няма да се обиди, не само че няма да тръгне да говори против лекаря, но веднага ще вземе предписаните лекарства и ще започне да ги прилага. Така е и с духовните болести. Те не са обидни и срамни и имат същата сериозна нужда от лечение. Всякакви демонстрации, огорчения и емоционални стихотворения в случая според мен са крайно вредни.

Ако авторката чете тук, се надявам да ме разбере правилно.
С най-добри чувства,
kassie
Потребителски аватар
Чехълче
Модератор
Мнения: 2032
Регистриран на: нед дек 20, 2009 1:49 pm

Re: Грях ли е изповедта?

Мнениеот Чехълче » вт мар 02, 2010 5:29 pm

Peci
Потребител
Мнения: 33
Регистриран на: пет яну 29, 2010 5:05 pm

Re: Грях ли е изповедта?

Мнениеот Peci » ср мар 03, 2010 10:21 am

Последна промяна от Peci на ср мар 03, 2010 12:02 pm, променено общо 2 пъти.
Peci
Потребител
Мнения: 33
Регистриран на: пет яну 29, 2010 5:05 pm

Re: Грях ли е изповедта?

Мнениеот Peci » ср мар 03, 2010 10:23 am

Конкретно по темата - трагедия. Все едно да отидеш на лекар за спешна помощ и да ти откаже лечение. Истинска трагедия е монашеството ни и не виждам светлина в тунела.
петър52
Потребител
Мнения: 35
Регистриран на: чет дек 03, 2009 1:36 pm

Re: Грях ли е изповедта?

Мнениеот петър52 » ср мар 03, 2010 11:57 am

PECI,отговаряш твърде амбициозно и мнението ти е почти апелативно...! Взехте,много често да употребявате понятието "пиатизъм", а към Св.Причастие да се отнасяте,като към предястие ! И на север и на юг ,правилата са едни и същи ! Само в едно си прав,че са две различни тайнства,но много близки. Причастява ли са се всяка неделя,само християните от първите векове ! Но техния духовен християнски живот,ако можеше за миг да си го представиш(има от къде да прочетеш...),няма нищо общо с нашият....!
Ако не се е изповядвал човек дълго време, а и иска да се причасти(а и не е сигурно да ли ще му бъде разрешено...!?) Свещеника е този,който преценява(според изповедта),а не своеволният християнин,тъй като съществуват и забрани(епитимии) за приемане на Св.Причастие за известен период с цел по-усърден покаен живот за изправяне .
Добре е да има колкото се може по-малко време между изповедта и причастието...!
Цялото ни отеческо наследство е изпълнено с изреченията:" Изповяда се....и се причасти." Е,аз вярвам да Св.отци,а не на съвременни интерпритации по тази тема !
kassie
Потребител
Мнения: 685
Регистриран на: пет юли 18, 2008 8:14 pm

Re: Грях ли е изповедта?

Мнениеот kassie » ср мар 03, 2010 1:45 pm

Peci, моля, използвайте спрямо мен думата "драг" по предназначението й. Т.е. само ако наистина съм Ви "драга", става ли?

В богословска грешка спокойно може да съм, понеже не съм богослов, но имайте предвид следното:
Никъде не съм писала, че изповедта и причастието не са отделни тайнства или че изповедта е абсолютно и задължително условие за причастие всеки път. Още по-малко пък за "чисто" или "достойно" причастяване, каквото не съществува. Има прошка за изповяданите грехове, има и страсти-корени, които са си останали. Обаче причастие без покаяние няма как да се случи - това просто няма да бъде при-част-ие.

Според мен човек трябва да прави това, за което са се разбрали с постоянния си изповедник. Само така може да се получи реален духовен живот и да се избегне формализиране на тайнствата. А ако няма постоянен изповедник или ако човекът по стечение на обстоятелствата е решил да се изповяда и/или причасти при друг свещеник, следва да приеме това, което другият му каже. За доброто и на двамата. Самодейността в тази област не смятам за подходяща...

Това, което писах по-горе, беше лично мнение по посочения в темата случай. А го писах, защото аз лично виждам сериозна опасност за авторката на стихотворението. Която го е публикувала в популярния в интернет сайт за българските манастири - . Вероятно с цел да се види от колкото се може повече хора колко лош и грешен е този йеромонах Симон от Бачковския манастир. Не съм съгласна с това. Изобщо.
Гост

Re: Грях ли е изповедта?

Мнениеот Гост » ср мар 03, 2010 2:48 pm

iva5
Потребител
Мнения: 8
Регистриран на: нед дек 14, 2008 7:48 pm

Вярата е цвете

Мнениеот iva5 » ср мар 03, 2010 3:58 pm

Вярата е като цвете, което трябва да подкрепиш и подхраниш, за да разцъфти, а не да бъде стъпкано от тежкия ботуш на духовенството.
Простете!
Снежана- Бургас
Потребителски аватар
Чехълче
Модератор
Мнения: 2032
Регистриран на: нед дек 20, 2009 1:49 pm

Re: Грях ли е изповедта?

Мнениеот Чехълче » ср мар 03, 2010 4:05 pm

Имаш нещо против духовенството ли? Против кое на духовенството - благодатта му или нещо друго?
В Оптинските старци беше казано да не прехвърляме вината за греховете си на останалите. Ти правиш ли така?

Върни се в “пътят към храма”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта